Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 138
гр.Русе, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 144
по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от Н.М.И. ***,
чрез процесуалните му представители, против заповед № 23-3393-000059/06.03.2023
г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, издадена от ВПД началник на Второ РУ към ОД на МВР – Русе, с която по
отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б."б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на оспорения
административен акт като издаден в противоречие с материалния закон и при
липсата на фактическите предпоставки за това. Жалбоподателят сочи, че е налице
значително разминаване на стойностите на алкохол в кръвта му, установени след
изпробването му с техническо средство, при което била установена концентрация
от 1,54 промила и в резултат на изследването на проба от кръв, в която концентрацията
на алкохол била 2,10 промила. Твърди, че липсва протокола за вземане на
пробите, от който да е видно какво е било състоянието му към този момент и дали
то би могло да даде отражение върху способността му да упралява МПС. Възразява,
че срокът, за който е приложена ПАМ, е максималният такъв предвиден в закона от
18 месеца, без административният оран да обоснове защо е избрал именно тази
максимална продължителност на мярката. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени оспорената заповед, респ. да измени същата като намали срока, за
който тя е приложена.
Ответникът по жалбата – ВПД
началникът на Второ РУ към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от
процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно
засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Според чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С т.3 от заповед
№ 336з-3170/31.12.2021 г., допълнена със заповед № 336з-225/17.01.2023 г., директорът
на ОД на МВР – Русе, като ръководител на службата за контрол, е оправомощил
началниците на районни управления при ОДМВР – Русе да прилагат с мотивирана
заповед ПАМ по ЗДвП съобразно с тяхната компетентност. Нарушението е извършено
в с.Семерджиево, общ.Русе, което населено място попада в териториалната
компетентност на Второ РУ – Русе. Установява се също така, че със заповед №
8121К-167/10.01.2023 г. на министъра на вътрешните работи, считано от
11.01.2023 г., длъжностното лице, издател на обжалвания административен акт –
главен инспектор Милен Златанов Христов, на длъжност началник сектор
„Охранителна полиция към Второ РУ – Русе, е временно преназначено на
ръководната длъжност началник на Второ РУ – Русе. По изложените съображения
следва да се приема, че оспорената заповед е издадена в условията на предвидена
в закона делегация и в рамките на материалната и териториална компетентност на
органа – неин издател.
Оспорената заповед е в писмена форма
и има реквизитите, предвидени в чл.59, ал.2 от АПК. Изпълнено е изискването на
чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за нейното мотивиране чрез
излагане на правните и фактически основания за издаването й. В обжалваната
заповед деянието, осъществяващо състав на престъпление, което е основание за
прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички негови фактически
признаци, включително време, място, начин на извършване, описан е редът, по
който е установена концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя и
конкретната нейна стойност – 2,10 на хиляда. Разпоредителната част на акта също
е ясно, точно и конкретно формулирана.
При издаване на заповедта не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
От съставения акт за установено
административно нарушение (АУАН) серия АД, бл.№ 478335/06.03.2023 г., ползващ
се с презумптивна доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, се
установява, че при извършената от контролните органи от Второ РУ – Русе проверка
било установено, че на 06.03.2023 г., около 01:15 ч., в с.Семерджиево,
общ.Русе, обл.Русе, ул.“Ястребовско шосе“ до № 11, жалбоподателят управлявал
собственото си МПС – лек автомобил „Пежо 5008“ с рег.№ ***, с концентрация на
алкохол в кръвта от 1,54 промила, установена при извършения в 01:23 ч. на
същата дата тест с техническо средство „Алкотест Дрегер“, модел 750 с фабричен
№ ARPM-0814. В АУАН
е отразено и заявеното от жалбоподателя пред полицейските служители
обстоятелство, че бил изпил две бири. В акта, в съответствие с чл.6, ал.2 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, контролният орган е
вписал датата и часа на пробата за употреба на алкохол, вида, модела и
фабричния номер на техническото средство, неговите показания – 1,54 промила,
както и номера на издадения талон за изследване – № 104534. Показанията на
техническото средство са вписани в АУАН и в талона за изследване до втория знак
след десетичната запетая включително. На основание чл.6, ал.6, т.2, пр.второ от
наредбата, отчитайки, че нарушението е извършено извън територията на гр.Русе,
където се намира мястото за извършване на медицинско изследване за вземане на
проба от кръв – УМБАЛ „Канев“ АД, гр.Русе, а именно в с.Семерджиево, в
издадения талон за изследване № 104534/06.03.2023 г. контролните органи са
определили на жалбоподателя максималният като продължителност срок за явяване
за вземане на пробата от 120 минути. В самия талон е отбелязана установената с
техническото средство концентрация на алкохол от 1,54 промила. Талонът е
изготвен съгласно образеца, представляващ приложение № 1 към чл.3, ал.2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Същият е връчен на жалбоподателя на 06.03.2023 г.,
в 01:45 ч., поради което крайният срок за явяването му в болничното заведение
за вземане на проба изтича на същата дата, в 03:45 ч. По делото е представен и протоколът
с резултатите от пробата с техническо средство, в който са записани марката и
модела на същото – Dräger Alcotest 7510, неговият сериен номер - ARPM0814,
дата на последно
калибриране – 12.09.2022 г., номер, дата и час на извършване на пробата - №
467, на 06.03.2023 г., в 01:23 ч., както и резултатът от същата – установена
концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,54 промила.
Няма спор, че жалбоподателят се е
явил в болничното заведение в указания му времеви интервал, при което дал
кръвна проба за изследване. Видно от протокол за химическо изследване №
170/06.03.2023 г., пробите били взети от д-р Н. И. – лекар в УМБАЛ „Канев“ АД –
Русе на 06.03.2023 г., в 02:10 ч. Установено е, че те били запечатани със
стикери с № 104534.03 – за изследване и № 104534.04 – контролна проба. Същите
били получени в специализираната химическа лаборатория към на БНТЛ при ОД на
МВР – Русе, оправомощена за извършване на подобни изследвания съгласно чл.19,
ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., на 06.03.2023 г. като били приети
под вх.№ 336 000-1801/06.03.2023 г. В резултат на тяхното изследване по
метода на газовата хроматография в съответствие с чл.22, ал.1 от наредбата, е
установена концентрация на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя от 2,10 на
хиляда.
Вярно е, че се установява голяма
разлика между показанията на техническото средство – 1,54 промила, и тези,
установени при химическата експертиза на кръвната проба – 2,10 промила
концентрация на алкохол. Противно на поддържаното в жалбата, това
обстоятелство, само по себе си, поставя под съмнение точността, с която този
показател се измерва от техническото средство. Видно от представения протокол
от изследване и списък с рег. № 3286р-47433/19.09.2022 г. на преминалите
последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на
анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“, процесното техническо
средство с фабр.№ ARPM0814, който
номер е изрично посочен и в АУАН, било последно калибрирано на 12.09.2022 г.,
на която датата успешно преминало периодична проверка за точност със срок на валидност
от 6 месеца. Срокът на валидност на проверката е до 12.03.2023 г., а
изпробването на водача с техническото средство е било извършено преди това – на
06.03.2023 г. Всъщност това обстоятелство в случая се явява ирелевантно, тъй
като, съгласно изричния текст на чл.171, т.1, б.“б“, in fine от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените
стойности са определящи. Следователно определяща в случая е именно установената
концентрация на алкохол от 2,10 промила в резултат на химическото изследване на
кръвната проба, а не тази от техническото средство от 1,54 промила. Разликата в
установените стойности може да се дължи на множество обстоятелства, включително
в изминалото време до вземане на кръвната проба (жалбоподателят е изпробван с
техническо средство в 01:23 ч. на 06.03.2023 г., а пробата от кръвта му е взета
в 02:10 ч. на същата дата), при което е възможно концентрацията на алкохол в
кръвта да се е увеличила за сметка на тази, установявана в издишания от водача
въздух.
Административният орган е приложил
правилно материалния закон.
Според чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДвП, в относимите части на разпоредбата, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Обстоятелството, че жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил на посочените в АУАН дата, място и час -
на 06.03.2023 г., около 01:15 ч., в с.Семерджиево, общ.Русе, обл.Русе, по ул.“Ястребовско
шосе“ до № 11, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, е установено по
безспорен начин – чрез представения АУАН по отношение на факта на управление на
МПС, и чрез протокола за химическо изследване на кръвна проба № 170/06.03.2023
г. по отношение на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, от
който е установена стойност от 2,10 на хиляда. Установената концентрация не
само надвишава лимита по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП от 0,5 на хиляда, но надвишава
и стойността на концентрацията на алкохол по чл.343б, ал.1 от НК от 1,2 на
хиляда, което води до извод за осъществяване на визирания състав на
престъпление. Видно от писмо на началник отдел „Разследване“ в ОД на МВР –
Русе, за процесното деяние срещу жалбоподателя било образувано досъдебно
наказателно производство ДП № 134/2022 г. по описа на Второ РУ – Русе
(пр.преписка № 1330/2023 г. по описа на РП – Русе), водено за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. От писмото е видно, че разследването по
досъдебното производство е приключило и същото е изпратено на РП – Русе за
предаване на съд. Констатираните признаци на извършено престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК, с оглед установената стойност на концентрация на алкохол в кръвта
на жалбоподателя от 2,10 на хиляда, са мотивирали административнонаказващия
орган, в лицето на ВПД началника на Второ РУ – Русе, с мотивирана резолюция №
23-3393-М000061/06.03.2023 г., на основание чл.54, ал.1, т.9 вр.чл.33, ал.2 от ЗАНН, да прекрати воденото срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство, образувано по АУАН серия АД, бл.№ 478335/06.03.2023 г.
Тук следва да се отбележи, че изцяло
ирелевантно е соченото в жалбата обстоятелство, а именно какво е било състоянието
на жалбоподателя към момента, в който е установено, че е управлявал МПС –
адекватни ли са били психомоторните му реакции, имал ли е той затруднен
(завален) говор и др. под., доколкото за прилагането на процесната ПАМ от
значение е единствено каква е установената по надлежния ред стойност на
концентрацията на алкохол в кръвта на водача и надхвърля ли тя границата от 0,5
на хиляда.
Противно на поддържаното в жалбата, не
е допуснато нарушение на материалния закон и във връзка с определянето
продължителността на ПАМ – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца. Принудителната
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП се прилага под
прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача, но
не повече от 18 месеца. Както беше посочено по-горе, този въпрос спрямо жалбоподателя
ще се реши в рамките на образуваното срещу него наказателно производство,
водено за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, което все още е в досъдебната си
фаза. Срокът е ясно установен в ЗДвП и административният орган не разполага с
правомощие да го определи с друга продължителност.
Наложената ПАМ изпълнява предвидените
в закона цели – чл.171, т.1 и чл.1, ал.2 от ЗДвП и по - конкретно да се
преустанови противоправното поведение на водача и да се осуети възможността за
извършване на други подобни нарушения и престъпления като по този начин се
гарантира опазването на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата.
По изложените съображения съдът
намира, че оспорената заповед се явява законосъобразен административен акт,
поради което подадената против нея жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24,
изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер
на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по
тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.М.И., с ЕГН **********,***,
против заповед № 23-3393-000059/06.03.2023 г. за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, издадена от ВПД началник
на Второ РУ към ОД на МВР – Русе, с която по отношение на жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Н.М.И., с ЕГН **********,***, да заплати
на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, сумата от 100 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: