№ ***73
гр. Плевен, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. ***
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430104199 по описа за 2022 година
Постъпила е молба от В. Р. П. против М. П. П., която се твърди, че
страните са съпрузи, живеят в с. ***. Твърди се, че на ***г, спрямо
молителката, от страна на съпруга й- отв. П., е извършен акт на физическо
домашно насилие, като й е нанесъл побой, като я е удрял с юмруци по главата
и по лицето, и я ритал, като я е свалил на земята. Твърди се, че след побоя,
молителката е напуснала дома си е и отишла при своите родители в гр. ***.
Представят се писмени доказателства, вкл. и декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН. Моли съда да постанови решение, с което да наложи мерки закрила
против ответника.
Ответникът М. П. П., чрез адв. А. Д. оспорва изцяло изложените
фактически твърдения в молбата, както и представената декларация по чл. 9,
ал.3 от ЗЗДН. Моли съда да остави молбата без уважение, като неоснователна
и недоказана.
С определение №3178/02.08.2022г, е постановено издаването на заповед
за незабавна защита №47/02.08.2022г., с която са наложени мерки за закрила
по реда на чл. 18, ал.1, вр. чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
Съдът, като съобрази становищата на страни, на основание събраните по
делото доказателства и Закона, намира за установено следното:
1
Безспорно по делото се установява, въз основа на служебно изготвената
справка за родствени връзки на молителката, че същата има сключен с
ответника граждански брак, с акт за граждански брак №***г; установява се,
че от брака си, страните имат две родени пълнолетни деца.
По делото се установява, видно от приложеното към молбата и прието по
делото медицинско удостоверение №***г, от извършен преглед на ***г, на
молителката, от съдебен лекар, че при прегледа на мол. П. е установен оток и
зачервяване по лицето, кръвонасядане на десните клепачи, кръвонасядане по
горните крайници. Посочено е, че уврежданията са в резултат на тъпи травми
и могат да бъдат получени по начина и време, който се съобщава от
пострадалата / пострадалата съобщава, че на ***г., ок. 07,30 часа е била
удряна с юмруци по главата и тялото и стискана по ръцете.
По делото, като свидетели са разпитани лицата ***- *** на молителката и
***- *** на страните. В показанията си, св. *** посочва, че на процесната
дата- ***г, *** й- мол. В.П. й се е обадила по телефона и й е казала, че са се
скарали със съпруга си – отв. М.П., който я е ударил. Посочва, че след
телефонния разговор, мол. В. П. е отишла при нея-на работното й място в гр.
***, когато свидетелката е видяла, че *** й е цялата посинена, едното й око е
било синьо и ръцете, в областта на лакета. Посочва, че веднага след случая,
*** й– мол. П., се е преместила да живее при техните родители в гр. ***,
където живее и понастоящем. Посочва, че дълги години *** й е работила в
чужбина, както и че и друг път е имало физическа саморазправа. Св. Т. ***
посочва, че към процесната дата- ***г, и била на почивка и не е била в дома
на родителите си. Посочва, че живее в гр. Плевен, но през лятната ваканция,
както и в почивните дни, е с децата си в дома на родителите си в с. ***.
Посочва, че са се прибрали от почивка на ***г, когато е бил рождения ден на
баща. Заявява, че по думите на баща й, не е имало побой, като само са се
скарали с майката. Посочва също, че от майка си не е получила никакво
обяснение по случая, двете не са се търсили една друга, като са се видели
след това- към края на м. юли. 2022г. Свидетелката посочва, че при срещата
не е видяла да има синини по майка й. Св. *** посочва също, че баща й е
спокоен и уравновесен, грижил се е за нея и *** й през времето, в което
майката е била в чужбина. Св. *** посочва също, че майка й живее в гр. ***,
при баба й, като след случая родителите й не са се събирали.
2
По делото, с молбата е депозирана и декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗД, от
страна на мол. В. П., която е описан извършеният на ***г, акт на домашно
насилие над нея, изразяващ се в нанасяне на побой.
По делото се установява, съобразно служебно изисканите справки, че
отв. М. П. е неосъждан, не се води на диспансерно наблюдение към
ОДНБПЗ-Плевен, няма данни за хоспитализация, не е настаняван по
принудителен ред за лечение; няма образувани други производства по реда на
ЗЗДН.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство.
В случая, от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, съдът приема, че на процесната дата– ***г, отв. М.П., е
осъществил акт за физическо домашно насилие над пострадалата В.П.- негова
съпруга, изразяващо се в нанасяне на побой- удряне с юмруци по главата и
тялото, и стискане по ръцете. Категорични в тази насока са приетите по
делото декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН и съдебно- медицинско
удостоверение, описано по- горе, които изцяло си кореспондират по
съдържание. В същата насока и изцяло кореспондиращи са и показанията на
св. ***, която описва състоянието на *** си- пострадалата В.П. на процесната
дата- ***г. Съдът не кредитира с доверие показанията на св. ***- *** на
страните, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, като изолирани,
неподкрепени от никое от останалите събрани по делото доказателства и
очевидно заинтересовани. С оглед изложеното, съдът намира, че в
настоящето производство ответникът не обори доказателствената сила на
декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН. Декларацията, попълнена от
пострадалата, с това съдържание, съставлява годно доказателство,
установяващо факта на домашното насилие, по смисъла на ЗЗДН. Законът е
придал самостоятелно доказателствено значение на декларацията по чл.9, ал.3
3
от ЗЗДН, и дори при липсата на други доказателства, само въз основа на нея,
съдът издава заповед за защита. В случая обаче, по делото се събраха и други
писмени и гласни доказателства, безспорно установяващи извършването на
акт на домашно насилие над пострадалата В.П., от страна на ответника. С
оглед изложеното, съдът приема, че молбата за идване на заповед за защита е
основателна и следва да бъде уважена. Мерките за закрила от домашно
насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, макар и прилагани при установяване на
конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания, налагани
на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на
извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и
да има респект към спазване на законовите и морално-етичните норми, а
целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който
действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори няколко
тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът е
сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че
към датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са
за продължаване на насилническите действия. И обратно, съдът може да
наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно насилие е
много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните
състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да
продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно.
При определянето на мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН съдът изследва както
поведението на извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно
насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на извършителя и
на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице
да пострада от актове на домашно насилие. Социалното предназначение на
ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се
намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да
служи за уреждане на междуличностни спорове. С оглед изложеното и при
установеното от фактическа страна, че страните в настоящето производство,
считано от датата на извършването на акта на домашно насилие, не живеят в
общо домакинство и с оглед на липсата на данни, а и твърдения за други
актове на домашно насилие или поведение на ответника в тази насока, съдът
намира, че следва да бъдат наложени мерките за закрила по чл. 5, ал.1, т.1 и
4
по т.3, предл. първо от ЗЗДН- отв. М.П., да бъде задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие над мол. В.Р. П., както и забрана на същия
да я приближава, на разстояние от 20 метра, за срок от 6 месеца. Следва да се
посочи, че мярката за закрила по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, е предвидена от
Закона като безсрочна такава.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в
размер на 25лв. Следва ответникът, на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН, да бъде
осъден да заплати и глоба в полза на Държавата, в размер на 400,00 лева,
която се налага във всеки случай на упражнено домашно насилие, в размер
от 200лв. до 1000лв.
Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта
на съда, полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го
задържат и да уведомят прокуратурата за това.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от
Закона за защита от домашното насилие, както следва:
1. ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, извършителя М.
П. П., ЕГН **********, от с. ***, общ. ***, ул. ***, № ***, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършването на домашно насилие спрямо пострадалата
В. Р. П., ЕГН **********.
2. ЗАБРАНЯВА, на основание. чл.5 ал.1, т.3, предл. първо от ЗЗДН ,на
извършителя М. П. П., ЕГН **********, от с. ***, общ. ***, ул. ***, №
***,, ДА ПРИБЛИЖАВА, на разстояние 20 метра до пострадалата В. Р.
П., ЕГН **********, за срок от 6 /шест/ месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от
полицейските органи по местоживеене на страните- РУ *** и РУ *** ОДМВР
-Плевен.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, извършителя М.
П. П., ЕГН **********, от с. ***, общ. ***, ул. ***, № ***, че при
5
неизпълнение на заповедта ЩЕ БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на
основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, извършителя М. П. П., ЕГН
**********, от с. ***, общ. ***, ул. ***, № ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС Плевен, сумата от 25лв.- държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, извършителя М. П. П., ЕГН
**********, от с. ***, общ. ***, ул. ***, № ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС Плевен, ГЛОБА, в полза на Държавата, в размер на 400лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-
модневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6