ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 11.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
Н. ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 617 описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл.
274, ал. 1 т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдът е сезиран с частна
жалба от С.Г.Г. срещу определение № 298 от 10.05.2018 г., постановено по гр. д.
№ 296/2018 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, с което е оставена без уважение молбата
на частния жалбоподател за изменение на определение № 35 от 27.02.2019 г. по
същото дело по описа на районния съд в частта за разноските.
Жалбоподателят поддържа,
че неправилно районният съд е възложил в негова тежест разноски за адвокатско
възнаграждение на упълномощен от ответника Р.Г.С. адвокат (в размер на 600.00 лева), тъй като първоначално същата
е била представлявана в производството от особен представител, назначен именно
на разноски на ищеца - частен жалбоподател. Разноски за адвокатско
възнаграждение (в размер на 300.00 лева) не следвало да се присъждат и в полза на ответника А.Г.Б.,
тъй като фактически действия по процесуално представителство и правно
съдействие упълномощеният от нея адвокат не бил осъществил.
Искането е за отмяна на
обжалваното определение и за постановяване на нов акт по молбата по чл. 248 ГПК
на частния жалбоподател, с който да се отхвърли искането на ответниците Р.Г.С. и
А.Г.Б. за присъждане на разноските по делото.
Ответницинте по частната жалба не изразяват становище.
Съдът, като обсъди становището на всяка от страните и доказателствата по делото, намира следното.
Частната жалба е
допустима, а по същество – отчасти основателна.
Районен съд – гр. Пирдоп
е сезиран с предявен от С.Г.Г. против Н.Н.Г., А.Г.Б. и Р.Г.С. иск за
установяване правото му на собственост върху недвижими имоти, находящи се в с.
Смолско, община Мирково.
С определение №
621/14.09.2018 г., постановено по гр. д. № 296/2018 г. по описа на РС – гр.
Пирдоп, приемайки, че препис от исковата молба и приложенията към нея са
редовно връчени на ответника Р.Г.С., съдът е разпоредил съобщението за това да
се приложи към делото и е предоставил правна помощ под формата на процесуално
представителство на ответника Р.Г.С. на разноски на ищеца (депозит в размер на 600.
00 лева). С платежно нареждане от 11.10.2019 г. и молба от 15.10.2018 г. ищецът е
изпълнил указанията на съда в този смисъл, като с определение № 686/16.10.2018
г. за особен представител на ответника Р.С. е назначена адв. Ст. Евтимова.
Междувременно, в срока
по чл. 131 ГПК, писмен отговор на исковата молба е постъпил от ответника А.Б.
чрез адв. Н. З. (видно от пълномощно от 27.06.2018 г.).
С определение по реда на
чл. 140 ГПК от 23.11.2018 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание за 23.01.2019 година.
С молба от 22.01.2019
г., депозирана от адв. Н. З. като пълномощник на ответниците А.Г.Б. и Р.Г.С., е
отправено искане за отлагане на делото поради служебна ангажираност на адвокат З..
Към молбата е представено и пълномощно от 19.12.2018 г. от Р.Г.С., както и
договор за правна защита и съдействие от същата дата с вписана като уговорено и
платено адвокатско възнаграждение сумата от 600. 00 лева.
Съдът е уважил искането,
отлагайки делото за 27.02.2019 година.
На 25.02.2019 г. ищецът
е депозирал молба, с която е заявил, че оттегля предявените искове.
В проведеното на
27.02.2019 г. открито съдебно заседание
съдът е освободил адв. Е. от участие по делото, тъй като ответникът Р.Г.С.
е упълномощила адвокат З., прекратил е на основание чл. 232 ГПК производството
по делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е осъдил ищеца да заплати на
ответника А.Г.Б. и на ответника Р.Г.С. разноски в размер на 900. 00 лева (сумата е посочена в общ
размер).
Междувременно
възнаграждението в размер на 600.00 лева, внесено от ищеца в изпълнение на
указанията на съда от 14.02018 г., е било изплатено на адв. Станимира Евтимова.
В срока за обжалване на
определението за прекратяване на делото ищецът е поискал изменението му в
частта относно разноските с възражения срещу възлагането им в негова тежест,
изложени и в частната жалба, с която окръжният съд е сезиран.
С обжалваното в
настоящото производство определение районният съд е отхвърлил молбата ищеца за
изменение на определението от 27.02.2019 г. в частта за разноските, тъй като не
била налице пречка ответникът, представляван първоначално от особен
представител, да упълномощи впоследствие адвокат, като при отхвърляне на иска
или при прекратяване на производството по делото разноските, направени във
връзка с цялостната защита на този ответник, следвало да се понесат от
ищеца.
Този извод на районния
съд е неправилен.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има
право на разноски при прекратяване на делото, като правилото на ал. 1
установява, че на присъждане подлежат разноските за възнаграждение само за един
адвокат.
В настоящия случай в
изпълнение на разпореждане на съда ищецът е внесъл сумата от 600. 00 лв.,
представляваща депозит за особен представител на ответника Р.С., която е била
изплатена на адвоката, осъществявал процесуално представителство по отношение
на ответника Р.С. до момента, в който тя е упълномощила адв. З..
Ето защо неправилно съдът
е възложил в тежест на ищеца и възнаграждението, уговорено и платено на адв. З.
по силата на договор за правна защита и съдействие от 19.12.2018 г., сключен
между него и Р.С..
По тези съображения
съдът следва да отмени обжалваното определение в частта, в която районният съд
е отказал изменение на определение № 35/27.02.2019 г. по гр. д. № 296/2018 г.
по описа на РС– гр. Пирдоп в частта за разноските, присъдени в полза на ответника
Р.С., като вместо това следва да отхвърли искането на ответника Р.С. за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
В останалата част
определението на районния съд е правилно.
По делото е установено, че ответникът А.Б. е направила разноски за адвокат в размер на 300 лева, платени в
брой, видно от отбелязването за това в договор за правна защита и съдействие от
27.06.2018 година. При прекратяване на производството поради оттегляне на иска
тези разноски следва да се присъдят на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, както е сторил и
районният съд. По тези съображения в
обсъжданата част определението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №
298 от 10.05.2018 г., постановено по гр. д. № 296/2018 г. по описа на РС – гр.
Пирдоп, В ЧАСТТА, в която е отхвърлена молбата на С.Г.Г. по чл. 248
от ГПК за сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
присъдени на ответника Р.Г.С., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание на чл. 248, ал. 1 от ГПК определение № 35 от
27.02.2019 г. по гр. д. № 296/2018 г. по описа на РС – гр. Пирдоп в частта за
разноските, присъдени в полза на ответника Р.Г.С., като ОТХВЪРЛЯ искането на ответника Р.Г.С. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600. 00
лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 298 от 10.05.2018 г., постановено по
гр. д. № 296/2018 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, в останалата част.
Определението подлежи на
обжалване
по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предложение 1 ГПК пред Върховния
касационен съд на Р България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: