Р Е Ш Е Н И Е № 79
28. 07. 2020 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 27. 07. 2020 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар:
МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
АНД номер 106
по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
жалбата на В.Д.Д., ЕГН **********,*** против НП № 18 – 0375- 000862/ 10. 10. 2018г.,
издадено от Г. И. Г., на длъжност Началник РУП към ОДМВР Ст.Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което му е наложено административно
наказание, за извършено нарушение по чл.178ж,
ал.1 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 1000.00лева и лишаване от правото да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят
останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество е
основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства
се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП /.
Установи се по делото, че с НП
№ 18 – 0375- 000862/ 10. 10. 2018г., издадено от Г. И. Г., на длъжност Началник РУП към ОДМВР
Ст.Загора, РУ Чирпан , упълномощена със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР е наложено на жалбоподателя административно наказание по чл. 178ж, ал.1 пр.1
от ЗДвП – глоба в размер на 1000.00лева и лишаване от правото да управлява МПС
за срок от 3 месеца затова, че: “ на 23.09.2018г.в 19.10ч. в община Чирпан на път АВТОМАГИСТРАЛА № А-1 като
водач на лек автомобил – ТОЙОТА ЯРИС ВЕРСО 1.3 И с рег.№ А4239МВ, държава на
издаване България, при обстоятелства: На АМ Тракия км.171 по посока запад –
изток, спира в лентата за принудително спиране, собственият си лек автомобил
„Тойота Ярис Версо“ с рег.№
А4239МВ, без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в
автомобила.
Е извършил:1.
На Автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране, без повреда на пътното превозно средство и без
здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство,, с което виновно е нарушил чл.
58 т.3 от ЗДвП.
Това НП е постановено на основание Акт за установяване
на административно нарушение Серия Д № 0647934, съставен на 23. 09. 2018 г. с актосъставител И.Д.Н. на длъжност мл. автоконтрольор
и свидетелите З.А.З. и А.И.А..
В процеса по проверка на съставеният акт и
постановление съдът констатира, че същите са издадени от органи имащи нужната
компетентност за това съгласно изискванията на ЗДвП и ЗАНН, видно от
представената по делото Министерска Заповед.
Както в акта, така и в наказателното
постановление са посочени дата, място, дори и час на извършване на нарушението.
Видно от представените по делото
доказателства действително се установява, че на
23.09.2018г.в 19,10 ч. по АМ Тракия км.171 общ.Чирпан жалбоподателят е спрял управлявания от него
лек автомобил в лентата за принудително спиране.
По същото време и на същото място са се движили, с
патрулен автомобил, свидетелите И.Д.Н., З.А.З. и А.И.А.- служители на МВР. На
същите им направило впечатление спрения лек автомобил, още по- вече, че имали и
специализирана акция в тази насока и спрели патрулния автомобил до автомобила на жалбоподателката.
На въпроса защо е спряла в лентата за принудително
спиране на магистрала Тракия им било отговорено, че
автомобил е спрян да си почине водача и пътниците в него.
По същото време като пътници в автомобила, управляван
от жалбоподателката били нейната майка / разпитана
като свидетелка в производството / и детето й, което тогава било около 4
годишно.
Свидетелите И.Д.Н., З.А.З. и А.И.А. са категорични, че
за здравословен проблем на водача или пътниците в автомобила не им е било
съобщено. Съдът кредитира именно техните показания, тъй като са житейски
логични, не са противоречиви помежду си, а тези свидетели не са заинтерисованя пряко от изхода на производството.
От друга страна са показанията на свидетелката И. Ц.
С., която пред съда твърди, че автомобила е бил спрян в лентата за принудително
спиране единствено поради наличието на здравословен проблем на детето на жалбоподателката / често уриниране и невъзможност да се
стиска/. Както бе посочено по- горе тази свидетелка е близка роднина – майка на
жалбоподателката и е пряко заинтересована от изхода
на производството. Освен,че показанията на тази свидетелка противоречат с
показанията на полицейските служители, същите противоречат и на елементарната
житейска логика. Това е така, защото следва да се предполага, че при наличието
на твърдяното от тази свидетелка и защита на жалбоподателката
често уриниране и липса на възможност детето да се стиска би следвало двете да
вземат мерки / поставяне на памперс или осигуряване на куку
и т.н. /.Отделно от всичко гореизложено следва да се отбележи,че представената
и прието по делото Епикриза сочи окончателнна
диагноза Пиелонефритис акута,
което означава остро възпаление на бъбреците. Видно от цитираната Епикриза същата е от 26.04.2018 г. и няма как това
заболяване да е продължило до 23.09.2018 г. Всичко посочено по- горе
компрометира показанията на свидетелката И. Ц. С., поради което и съдът не ги
кредитира.
Така изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
От правна страна.
Съгласно нормата на чл.178ж, ал.1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за
принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл.
58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен
път.
Следователно от редакцията на санкционната норма на чл.178ж, ал.1 от ЗДвП се установява, че изпълнителното деяние следва да се осъществява с действие изразяващо се в движение на водач, т.е. съгласно параграф 6 т.25 от ДР на ЗдвП лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Във
връзка с изложеното, съдът счита, че при издаване на НП са нарушени
регламентираните в чл.42, т.4 във връзка с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисквания
за точно описание на нарушението, което се вменява на
административно привлеченото лице. Двете посочени по-горе разпоредби на ЗАНН
следва да кореспондират помежду си, като описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане
непроменено в издаденото въз основа на него НП. В
конкретния случай в описанието на приложения по делото АУАН, актосъставителят е посочил,: „На АМ- „Тракия" км. 171,
посока запад изток, СПИРА в лентата за принудително спиране, собствения си лек
автомобил Тойота Ярис Версо,
с рег.№ А4239МВ, без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и
пътниците в автомобила, с което е нарушил чл.58, т.3, пр.2 ( спира) от
ЗДвП." Видно от НП, адмнистративнонаказващият
орган е описал нарушението по следния начин „за това че на 23.09.2018г. в
19:10ч. в община Чирпан на път Авотомагистрала №А-1,
при обстоятелства: на АМ-Тракия, км. 171, по посока запад-изток, СПИРА в
лентата за принудително спиране собствения си автомобил Тойота Ярис Версо, с рег.№ А4239МВ, без
повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в автомобила.
Като малко по-надолу в НП е посочено цитирам: „ На автомагистрала се ДВИЖИ в
лентата за принудително спиране с което
виновно е нарушил разпоредбата начл.58 т.3 от ЗДвП.Т.е, съгласно горното, е налице
несъответствие в словесно и цифрово изложение между АУАН и НП, а именно:
несъответствие в словесното описание на нарушението - в АУАН се
посочва, че жалбоподателката е СПРЯЛА в лента
за принудително спиране, а в НП се
посочва, че същата се е ДВИЖИЛА в аварийната лента, нещо което нито актосъставителя, нито разпитаните други двама свидетели –
полицаи, твърдят
Налице
е несъответствие и в цифровото описание на нарушението: в АУАН се посочва чл.
58,т.3, пр.2 от ЗДвП , а НП се
посочва чл.58, т.3 от ЗДвП, без да се посочва кое точно предложение на точка 3 е налице.
При
така изложенотосъдът счита,че са допуснати нарушения на
императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН относно необходимото съдържание на АУАН, респективно НП
в насока адекватно описание на нарушението. Посоченото
нарушение е довело
до ограничаване правото на защита на жалбоподателката:
да научи точно какво нарушение и по коя законова разпоредба й се вменява във
вина, а като последица и коя е законосъобразната санкция, която следва да
понесе за същото. Коментираните нарушения, освен че са от категорията
на съществените, накърняващи правото на защита на жалбоподателката,
то същите са и неотстраними в
настоящата съдебна инстанция, поради което и наличието им се явява основание за
отмяна на обжалвания акт без да се разглежда твърдяното нарушение по същество.
Съдът счита че е необходимо да посочи, че
в тежест на административнонаказващия орган е да
докаже от обективна и субективна страна административното нарушение, съобразно чл.
103, ал. 1 от НПК, приложим по силата на чл. 84
от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, АНО се
основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане
на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни
фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение. Едва след като събере
категорични данни е обосновано да наложи и наказание.
Тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателката
да е осъществила така вмененото й нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, т.е. по никакъв
начин несе установи същата да се е движила, каквото е изискването на чл.178ж,
ал.1 от ЗДвП в лентата за принудително спиране,за което е ангажирана нейната административнонаказателна отговорност, съдът намира, че
неоснователно е била санкционирана.
С оглед всичко изложено, съдът приема за
недоказано и несъставомерно вмененото на
жалбоподателя нарушение, поради което наказателното постановление, следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора съдът намира, че
на основание чл.
63, от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 150,00 лв. съгласно
чл.63, ал.4 от ЗАНН, чл.36 от ЗА и чл. 8 във вр. с
чл. 7, ал.1, т.4 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, пр.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 18 – 0375- 000862/
10. 10. 2018г., издадено от Г. И. Г., на длъжност Началник РУП към ОДМВР
Ст.Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР, с което на В.Д.Д., ЕГН **********,*** за извършено нарушение по чл.58 т.3
от ЗДвП и на основание чл.178ж, ал.1 пр.1
от ЗДвП й е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от правото да управлява
МПС за срок от 3 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора РУ Чирпан да заплати
на В.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата в размер на
150,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: