Р Е Ш Е Н И Е №
260261
гр. Пловдив, 21.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и
двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при
секретаря Елена Димова, като
разгледа докладваното от председателя гр.д.№1370 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е
сезиран с въззивна жалба с вх.№18854/08.07.2020г. депозирана от „Агенция
за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Д. Б., чрез
процесуалния представител юрисконсулт П.Б. против Решение №1396/14.04.2020г.
постановено по гр.д.№11072/2018г. по описа на Пловдивски районен съд, двадесет
и първи гр.с., с което се отхвърлят предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК ********* против Д.К.У., ЕГН ********** искове за признаване за установено
в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 428,62 лева –
главница по договор за паричен заем № *** от 22.05.2017 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени с приложение № 1 от
01.01.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 30.01.2017 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД; 35,36
лева – договорна лихва за периода 08.06.2017 г. – 23.11.2017 г.; 190,30 лева – неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на заявлението в съда - 02.03.2018 г. до погасяването,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2219/08.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 3459/2018 г. на ПРС, XVII гр. състав.. Решението е постановено при участието на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, като трето лице - помагач на страната на
ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********. Решението се обжалва изцяло, като неправилно,
необосновано, постановено при неправилна преценка на доказателствата и в нарушение на материалния закон, по съображения подробно
изложени в жалбата.. Моли се настоящата инстанция да отмени първоинстанционният
акт, като вместо това постанови друг, с който
да уважи предявения иск, като основателен. Претендират се разноски, държавна
такса и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 350лв.
Въззиваемата
Д.К.У., ЕГН **********,
чрез назначения и особен представител адв. Т.Д., оспорва жалбата и наведените в
нея твърдения като неоснователни по съображения изложени в отговора, моли
решението на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски от особения представител за настоящата
инстанция.
Въззиваемата
страна „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
********* не взима становище по жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след
преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законния срок, от лице имащо правен интерес да
обжалва, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва
да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. с чл.9,
чл.11 т.7 т.11 чл33 ЗПК , чл.86 ЗЗД и
чл.92 ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че на 22.05.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
/Заемодател/ и Д.К.У., е сключен Договор за паричен заем с № ***, като Заемодателят се е задължил да предостави на
Заемателя парична сума в размер на 500,00 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали
съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от който заемната
сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване
на договора, т. е. налице е реалното
предаване на заемната сума към датата на
сключване на договора.. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем,
Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 23.11.2017г на 13
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 42.18 лева, като
падежът на първата погасителна вноска е 08.06.2017 г., а падежът на последната погасителна
вноска е 23.11.2017г.
От рамковия договор за цесия от 30.01.2017 г. и приложение № 1/01.01.2018
г. към него, се установява, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил
вземанията по договора за заем. Съгласно разпоредбата на чл. 2.4 от договора за цесия, цесионерът е
придобил вземанията за главници, ведно с натрупаните към момента на
прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения.
Разпоредбата
на чл.10 от Договорът за паричен заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Длъжникът не
е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, поради което по
заявление на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
3459/2018 г. по описа на РС Пловдив, седемнадесети гр.с.. Заповедта е връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславяло правния интерес на
ищцовото дружество от подаването на настоящата искова молба. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумите, за които по Ч. гр. д. 3459/2018 г. по описа на РС Пловдив, седемнадесети гр.с.. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
Назначеният
на ответницата особен представител адв.Д. оспорва предявените искове като
изцяло неоснователни.. Оспорва – реалното предаване
на сумата по договора. Твърди, че няма
доказателства за уведомяване на
ответника за сключването на договора за цесия; че връчването на
исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответника не може да се приеме, че представлява уведомление за извършено прехвърляне на вземането по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, поради което
прехвърлянето няма действие по отношение на длъжника. По същество се оспорва иска за неустойка; твърди се, че кредиторът
не е изправна страна в правоотношението; твърди за наличието на противоречие с
морала и добрите нрави, както и прекомерност, както и затова, че е недопустимо
да се претендират едновременно неустойка и обезщетение за забава.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че доколкото изходящото от
упълномощения-цесионер уведомление, приложено към
исковата молба е достигнало до длъжника с нея, то същото съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, поради което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД .
По същество е приел, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1,
т. 10 и т.11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен, като
имайки предвид последиците й, съгласно
чл. 23 ЗПК, потребителят би следвало да дължи връщане само на чистата стойност
по заема, без лихви или други разходи. Доколкото обаче процесните суми се претендират на договорно основание
като изпълнение с оглед действителен договор за заем, за което е била издадена
и заповедта за изпълнение, а не на основание чл.23 ЗПК, като дадено по недействително
правоотношение, решаващият съд е направил извода, че претенцията за главница не
може да бъде уважена, тъй като това би довело до постановяване на недопустим
краен акт. Ето защо е отхвърлил предявените искове.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК, съдът
намира,
че същото е
валидно и допустимо.
Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението единствено по изложените
във възззивната жалба
доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови
доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните
такива пред първата инстанция. Доколкото фактическата обстановка е правилно и пълно изяснена от първоинстанционният
съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо подробно отново да я преповтаря, поради което, касаещо
същата на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
По същество на жалбата:
Основателността на предявения иск се
обуславя от валидното сключване на договора за цесия и уведомяването на
длъжника за извършването й.
Договорът за цесия е неформален,
консенсуален и каузален. С
него цедента прехвърля на цесионера едно свое вземане, безвъзмездно или срещу насрещна престация.
Следователно, за да е налице валидно сключен договор за цесия е достатъчно
постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма за действителност или
извършване на плащане като елемент от фактическия състав. Разпоредбата
обаче на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предвижда,
че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето.
Действително съобщаването не е елемент от фактическия състав, тъй като правата по цесията преминават върху
цесионера с постигане на съгласие, но уведомяването има значение за третите за
договора лица, какъвто се явява и
длъжникът.
Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника от деня на уведомяването му за извършване на цесията, до който
момент носител на вземането по отношение на последния, се явява
цедента. В този смисъл доводите на
ищеца, че уведомяването на длъжника не влияе на придобиване на
качеството кредитор от цесионера, се
явява неоснователно.
За пълнота следва да бъде отбелязано,
че в уредбата на договора за цесия липсва изрична регламентация за начина, по
който следва да бъде уведомен длъжника.
Няма и законоустановено съдържание на съобщаването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Предвидено е единствено, че съобщаването следва да се извърши от цедента. Това изискване е свързано със сигурността, че действително е извършена
цесия, като съгласно трайно установената практика, е допустимо предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник.
Предмет на разглеждане по настоящето
дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК, като предхождащото заповедно
производство е било образувано по заявление на цесионера – „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, подадено на 02.03.2018г. и в случая това е релевантният момент, към който цесията е
следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При положение, че това
изискване не е било изпълнено към датата на подаване на заявлението, то и
прехвърлянето с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, не е породило действие спрямо длъжника към
същия момент. Следователно цесионерът не е имал валидно придобито и изискуемо
вземане към момента на подаване на
заявлението, респ. не е бил легитимиран
да иска издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника. При настъпило частно правоприемство, преди надлежното
уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде
заявлението е цедента-праводател, който е носител
на спорното право към този момент. Този извод се извлича от задължителните разяснения
в т. 10б от ТР 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, като в този
смисъл е и определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. №
3933/2013г.
От гореизложеното следва извод, че цесията не
е породила действие за
длъжника, тъй като
същият не е бил редовно уведомен за прехвърляне на вземанията по договора за заем, поради което иска се явява недоказан
и подлежи на отхвърляне.
До
тази краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, макар и с абсолютно
различни от гореизложените правни изводи. Доколкото обжалваното решение като
краен резултат е правилно, то същото следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед
изхода на спора на назначения особен представител на въззиваемата страна се дължи адвокатски
хонорар в размер на 200лв / за депозиран
отговор и процесуално представителство в съдебно заседание на 25.09.2020г./, който следва да бъде заплатен от
жалбоподателя „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД.
С оглед
гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1396/14.04.2020г. постановено по гр.д.№11072/2018г. по описа на Пловдивски
районен съд, двадесет и първи гр.с..
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Столична община, район Люлин, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д. Б. да заплати на адвокат Т.П.Д. към Адвокатска колегия гр.Пловдив, вписан под №1569 в Националния
регистър за правна помощ, с адрес: гр.П., ул.***сумата в размер на 200.00лв/
двеста лева/.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: