Р Е Ш
Е Н И Е
№ 977 гр.Пловдив, 23.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, XVI н.с., в публичното
заседание на 10.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №2856/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №19-1030-013187/09.04.2020г., издадено от Началник
Група към ОД на МВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“ с което на К.В.Н. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200/двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДВП,
както и глоба в размер 30/тридесет/лева на основание чл.183, ал.3,т.5, пр.1 от
ЗДВП за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят Н., оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно
и моли за неговата отмяна.В съдебно заседание се явява лично и се представлява
от адв.Х., който подържа жалбата, претендира и за сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на
МВР-Пловдив не изпраща представител и взема становище по жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна, като прави възражение за прекомерност на
разноските в случай, че надхвърлят минимума по Наредба 1.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено от фактическа страна следното:
На 16.10.2019г. около 16.20часа в гр.Пловдив на ул.Данаил Николаев
75 жалбоподателя управлявал Мотопед с електродвигател, черен на цвят, без номер
и рама и с неизвестна марка.Мотопеда не бил регистриран и жалбоподателя
навлязъл срещу знак В1.Тези му действия били установени от актосъставителя Б.,
който преценил, че Н. е извършил нарушения по ЗДВП и му съставил АУАН с бл.
номер 216821/16.10.2019г., в който нарушенията било описани като такива по
чл.140, ал.1 от ЗДВП и чл.6, ал.1 от ЗДВП.В акта Н. вписал възражения, че е
питал в КАТ дали трябва да регистрира мотопеда и от там му отказали
регистрация, тъй като този Мотопед не подлежи на такава.Впоследствие въз основа
на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.
С оглед заявеното от страните и отбелязването в призовката, че актосъставителя
е в продължителен болничен поради счупване съдът прие, че няма нужда да бъде разпитван
актосъставителя, предвид доказателствената сила на АУАН съгласно ЗДВП.Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото, а именно АУАН, оправомощителна заповед-2
броя, справка за водач/нарушител.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съдът възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,
че Н. е управлявал Мотопед, по което не се спори по принцип и намира, че същата
се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира.Но няма как да приеме за
доказано с оглед фактите, че управлявания от Н. мотопед подлежи на регистрация
и като не е сторил това последния е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДВП.Това е така
защото не е описана марка, модел, номер или рама на мотопеда, единствено че бил
черен.Няма как да се провери с оглед кубатурата и киловатите дали наистина този
мотопед подлежи на регистрация съгласно Наредбата за регистрация на ППС.Ето
защо според съда липсват доказателства да е извършено нарупение по чл.140, ал.1
от ЗДВП, което да е безспорно доказано.Няма как по предположения да се наложи
наказание, тъй като би било в противореиче със всички принципи на субсидиарно
приложимия НПК.
Досежно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДВП съдът намира, че е допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на производството.В акта нарушението е
описано като такова по чл.6, ал.1 от ЗДВП.Такава разпоредба няма, тъй като чл.6
от ЗДВП няма алинеи.В НП този пропуск е изправен като нарушението е описано да
е такова по чл.6, т.1 от ЗДВП, но в този случай едва с наказателното
постановление е вменено нарушение, без преди това да е повдигнато
законосъобразно обвинение с АУАН.Разликата в изписването на правните норми
винаги е съществено, още повече когато с акта е повдигнато обвинение по
несъщшествуваща правна норма.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Позовавайки се на влязлата в сила
разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на
жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане
на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. за процесуално представителство по делото. В
случая е направено възражение за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН от
въззиваемата страна.Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на възнаграждение при
интерес до 1000лева е 100лв.Това е така тъй като с Решение на ВАС номер 5419- обн. бр. 45 от 2020 г, в сила от
15.05.2020 г. е отменена разпоредбата в чиято редакция размера е бил по-висок
/300лв./ и съгласно сегашната редакция минималното възнаграждение е 100лв.Договорът за правна помощ обаче е от 23.04.2020г.,
преди обнародваното на Решение на ВАС в Д.В. от 15.05.2020г.Ето защо съдът
приема че възнаграждението за процесуално представителство няма как да е било
под 300лв. към тази дата и именно това е минималния размер на адвокатско
възнаграждение в случая.Претендират се обаче 400лв., които с оглед не високата
правна сложност биха били прекомерни, но следва да се има предвид и че освен
паричния еквивалент на наказанието защитата е и за наложено наказание лишаване
от права и то за срок от 6/шест/месеца, поради което платената сума от 100лв.
над минимума не се явява прекомерна и на жалбоподателя следва да се присъдят
като разноски целия платен от него хонорар и ОД на МВР-Пловдив следва да бъде
осъдено да заплати 400лв. разноски по делото на жалбоподателя Н..
Водим
от горното и на основание 63, ал.1 ал.3,от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-1030-013187/09.04.2020г., издадено от Началник
Група към ОД на МВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“ с което на К.В.Н. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200/двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДВП, както
и глоба в размер 30/тридесет/лева на основание чл.183, ал.3,т.5, пр.1 от ЗДВП
за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДВП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на К.В.Н. с ЕГН ********** ***
сумата от 400 /четиристотин/ лева за направените
по делото разноски, изразяващи се в платено възнаграждение за адвокатска защита.
Решението
не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.