Р  Е  Ш  Е  Н И Е №  7

гр.Габрово, 16.02.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети януари, през две хиляди и дванадесета година  в състав :         

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЦОНКОВ

при секретаря  К.Н. и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 187 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

             Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ и е образувано по жалба на “******” ООД – гр. Габрово против Заповед № ДК-10-СЦР-27 от 26.07.2011 година на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Северен централен район /РДНСК – СЦР/ – гр. Русе, с която е оставена без уважение жалбата против Отказ от 29.06.2011 г. на Главен архитект на Община Габрово за издаване на разрешение за строеж строеж, представляващ “Редови жилищни сгради” ІІ ред, разположен в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІІ-5192, кв. 196 по плана на гр. Габрово – 65 част, с идентификатор 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, с административен адрес ул.”******” № 12, община Габрово, област Габрово, извършен без разрешение за строеж и същият е потвърден като правилен и законосъобразен.

             В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, необоснована и издадена при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се иска отмяната й ведно с всички произтичащи от това последици, вкл. присъждане на извършените съдебни и деловодни разноски. Сочи, че в случая се касае за нискоетажно жилищно строителство, поради което е приложима разпоредбата на чл. 183, ал. 4, а не на чл. 138, ал. 1 от ЗУТ, а застрояването е комплексно съгласно § 5, т. 23 от ДР на ЗУТ. Издаденото от Главен архитект на Община Габрово Разрешение за строеж № 287 от 2004 година, е за извършване на комплексно застрояване на три реда жилищни сгради /къщи/, залепени една за друга. Описва се пространна фактология относно това как след завършването на първия ред къщи и въвеждането в експлоатация, е подадена молба до Главен архитект за одобряване на архитектурни проекти за втори ред сгради и вписване на тези проекти /след одобряването им/ към вече издаденото разрешение за строеж или издаване на друг акт, с който да бъде указано на жалбоподателя как да процедира. Жалбоподателят не бил получил никакъв документ от Главния архитект – нито за издаване на ново разрешение за строеж, нито отказ за издаване на такова, което лишавало жалбоподателя от възможността да го обжалва и да потърси правата си по съдебен ред. По горната причина с напомнително писмо от 22.06.2011 г. са припомнили на Гл.архитект на Община Габрово, за задълженията му във връзка с вписване на одобрените инвестиционни проекти от 19.11.2009 г. в разрешение за строеж № 287/19.11.2004 г. и издаване на исканите  от дружеството удостоверения, след Решение на ВОС по адм.д. № 4995/2011 г. под № 8930/21.06.2011 г., съгласно което “липсата на строително разрешение за обекта, е детерминирана от бездействието на компетентния за издаването му административен орган-Гр.архитект на Община Габрово и това бездействие не е основание да се квалифицира строежа като незаконен, който да предизвика правната последица премахване”. Сочи се също, че в случая мълчалив отказ или мълчаливо съгласие по ЗУТ, не съществува, поради което ВАС правилно бил посочил, че има неприключила процедура по издаване разрешение за строеж, с оглед на което от дружеството е депозирано и напомнителното писмо от 22.06.2011 г. до Гл.архитект. сочи се също, че тъй като се касае за поетапно застроряване, са поискали през 2009 г. ведно с одобряване на инвестиционния проект издаване на ново разрешение за строеж или вписването им във вече издаденото такова за пълния ред къщи, а не за отбелязване в старото разрешение на съществени отклонения. С оглед на така изложеното молят, да бъде отменена така обжалваната пред настоящата съдебна инстанция Заповед на Началник РДНСК-СЦР, с която е потвърден отказа от 29.06.2011 г. на Главен архитект на Община Габрово за издаване на разрешение за строеж, представляващ “Редови жилищни сгради” ІІ ред, разположен в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІІ-5192, кв. 196 по плана на гр. Габрово – 65 част, с идентификатор 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, с административен адрес ул.”******” № 12, община Габрово, област Габрово, извършен без разрешение за строеж и същият е потвърден, като неправилна и незаконосъобразна.

             В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Р.Р. от ГАК, който поддържа се жалбата, както и искането по същество.     

            Ответната страна – Началник на РДНСК – Северен централен район – гр. Русе чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт З.З., в открито съдебно заседание оспорва жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването, претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

              Заинтересованата страна – Главен архитект на Община Габрово в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт И.М., която оспорва жалбата и моли да бъде оставена в сила обжалваната заповед, с която е потвърден отказа на Гл.архитект на Община Габрово за издаване разрешение за строеж на обект “редови жилищни сгради ІІ – ри ред в ПИ - УПИ ІІ-5192, кв. 196 по плана на гр. Габрово – 65 част, с идентификатор 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, с административен адрес ул. „******” № 12, гр. Габрово.

            Заинтересованата страна П.И.П. се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Е.П., който поддържа жалбата и моли обжалваната заповед да бъде отменена, както и потвърдения със същата отказ на Гл.архитект на Община Габрово за издаване разрешение за строеж на обект “редови жилищни сгради ІІ – ри ред в ПИ - УПИ ІІ-5192, кв. 196 по плана на гр. Габрово – 65 част, с идентификатор 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, с административен адрес ул. „******” № 12, гр. Габрово.

             Заинтересованата страна В.С.Т. в съдебно заседание се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Й. Цечева, оспорва жалбата и моли да бъде оставена в сила обжалваната заповед.

            Заинтересованата страна С.С.Т. в съдебно заседание се явява лично, оспорва жалбата и моли да бъде оставена в сила обжалваната заповед.

            Заинтересованата страна И.Е.Р. в съдебно заседание се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Й.Ц., оспорва жалбата и моли да бъде оставена в сила обжалваната заповед.

            Заинтересованата страна К.С.М. не се явява в съдебно заседание и не се представлява от упълномощен представител, поради което не изразява становище по жалбата.

            Заинтересованата страна Ч.Й.М. не се явява в съдебно заседание и не се представлява от упълномощен представител, поради което не изразява становище по жалбата.

            Заинтересованата страна М.Х.Х. се явява в съдебно заседание лично, оспорва жалбата и моли да бъде оставена в сила обжалваната заповед на Началник РДНСК.

             Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на пряк съдебен контрол.  

             След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Административното производство по издаване на оспорения административен акт е започнало във връзка с подадено от дружеството жалбоподател “******” ООД гр.Габрово до Гл. архитект на Община Габрово Заявление Вх..№ УТ-03-01-7 от 22.06.2011 г. за вписване в Разрешение за строеж № 287/19.11.204 г. на одобрени проекти от 17.11.2009 г. за “Редови жилищни сгради-втори ред” в ПИ № 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, съответстващ на УПИ ІІ-5192 от кв. 196, 65-та част по плана на гр. Габрово, отреден за “Жилищно строителство, гаражи и обществено обслужване”. Като основание за така подаденото заявление от страна на дружеството, е послужило постановеното и влязло в сила Решение под № 8930/21.06.2011 г. по адм.д. № 4995/2011 г., с което решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-СЦР-08 от 19.10.2010 г. на Началник РДНСК-СЦР за премахване на незаконен строеж, представляващ обект “Редови жилищни сгради-ІІ-ри ред”, построени в ПИ № 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, съответстващ на УПИ ІІ-5192 от кв. 196, 65-та част по плана на гр. Габрово, отреден за “Жилищно строителство, гаражи и обществено обслужване”. Същата заповед е постановена във връзка с извършването в периода 08.04.2010 – 05.05.2010 година на проверка от страна на инспектори от сектор Габрово към РДНСК СЦР Русе на строеж “Редови жилищни сгради”, намиращ се в поземлен имот с идентификатор 14218.514.108 /стар идентификатор УПИ ІІ-51921 кв. 196 по плана на гр. Габрово – 65 част. Проверката е приключила с изготвянето на Констативен протокол №29/05.05.2010 г., според който в имота, собственост в съсобственост на дружеството жалбоподател и на посочени в протокола физически лица, е налице строеж – втори ред жилищни сгради, подробно описан и изчертан на окомерна скица в раздел ІІІ на акта - „Изпълнение на строежа”. Установено е също, че строежът се изпълнява от дружеството – жалбоподател „******” ООД гр. Габрово и под строителния надзор на „******” ООД гр. Габрово, а изграждането е започнало през м. ноември 2009 година. Констатирано е, че за строежа не е представено Разрешение за строеж, Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво-последните са съставени, но не са подписани от длъжностно лице при Община Габрово, както и Заповедна книга. Представен е одобрен на 17.11.2009 година проект, в т. ч. съгласувани и одобрени части на проекта: архитектура, конструкции, ЕЛ, ВиК, ПБЗ, Топлотехника и Вертикална планировка; комплексен доклад от „******” ООД гр. Габрово. Строежът е определен като такъв от V /пета/ категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Като нарушение е установено, че строежът се изгражда без Разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1  от ЗУТ и съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ се определя като незаконен. Проверката е осъществена в присъствието на Управителя на дружеството жалбоподател В.Ц., като последният е подписал гореописания констативен протокол и е депозирал в указания му срок писмено възражение с доводи за липса на незаконен строеж предвид наличието на Разрешение за строеж.

            Във връзка с така постъпилото заявление, след проверка на съдържащите се по преписката доказателства, Гл.архитект на Община Габрово, е постановил писмен “Отказ за вписване в Разрешение за строеж № 287/19.11.2004 г. на одобрени проекти от 17.11.2009 г. за “Редови жилищни сгради-втори ред” в ПИ № 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, съответстващ на УПИ ІІ-5192 от кв. 196, 65-та част по плана на гр. Габрово, отреден за “Жилищно строителство, гаражи и обществено обслужване” от 29.06.2011 г., връчен срещу подпис лично на управителя на дружеството жалбоподател на същата дата. Със същия отказ – т. 1,  на основание чл. 149, ал.1, във вр. с чл. 148, ал.2 и чл. 154, ал.5 от ЗУТ, Гл.архитект е отказал да отрази със забележка в Разрешение за строеж № 287/19.11.2004 г. на съществени отклонения от одобрения проект, въз основа на който е издадено разрешението за строеж, а именно вписване на нов обект – Редови жилищни сгради – втора редица в ПИ 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, съответстващ на УПИ ІІ-5192 от кв. 196, 65-та част по плана на гр. Габрово, отреден за “Жилищно строителство, гаражи и обществено обслужване”, а съгласно т.2 от отказа на основание чл. 149, ал.1, във вр. с чл. 148, ал.2 и ал.7 от ЗУТ, Гл.архитект на Община Габрово, е отказал издаването на ново разрешение за строеж на обект “Редови жилищни сгради-втори ред” в ПИ № 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, съответстващ на УПИ ІІ-5192 от кв. 196, 65-та част по плана на гр. Габрово, с мотива, че не са налице условията на чл. 183, ал.1 от ЗУТ-липса на необходимото съгласие от съсобствениците в имота и предвид наличието на вече изграден строеж в имота без необходимите строителни книжа и издадено разрешение за строеж, съгласно Констативен акт № 29/05.05.2010 г.за констатирано незаконно строителство и Заповед за спиране на строителството № ДК-09-04/09.07.2010 г.на Началник сектор Габрово, РДНСК-СЦР., влязла в сила на 26.04.2011 г. Така постановения отказ, Гл.архитект на Община Габрово е мотивирал подробно, като е посочил, че Разрешение за строеж № 287/19.11.2004 г. касае един ред жилищни сгради, които са изградени съобразно утвърден от 18.11.2004 г. проект, който проект е вписан и в разрешението за строеж, а въпросните сгради са построени в имота и са въведени в експлоатация съгласно Удостоверения № 26 от 02.06.2009 г. и №  32 от 15.06.2009 г., с което така издаденото разрешение за строеж е изчерпало своето съдържание. В отказа се сочи също, че тъй като искането за одобряване на новия проект за сградите от втори ред от 11.11.2009 г. е постъпило след въвеждане в експлоатация на вече построените жилищни сгради от първия ред, не е възможно вписването му в разрешение за строеж № 287 от 19.11.2004 г., тъй като не може да се разглежда като искане за одобряване и вписване на корекции по време на строителството и по съществото си е искане за одобряване на нов проект и издаване на ново разрешение за строеж. В отказа са изложени мотиви относно неприложимостта на чл. 183, ал.4 от ЗУТ, тъй като имота е отреден не само за жилищно строителство, но и за гаражи и обществено обслужване и тъй като имота е в режим на съсобственост с други физически лица–заинтересованите лица В.С.Т. и С.С.Т., както и  И.Е.Р.. Посочено е, че по тази причина е приложима разпоредбата на чл. 183, ал.1 от ЗУТ и за издаване на разрешение за строеж в имота е необходимо същите да учредят на дружеството жалбоподател право на строеж. В мотивите към отказа е посочено също, че издаването на ново разрешение също не е възможно, предвид липсата на наличие на условията на чл. 183, ал.1 от ЗУТ-липса на необходимото съгласие от съсобствениците в имота и предвид наличието на вече изграден строеж в имота без необходимите строителни книжа и издадено разрешение за строеж, съгласно Констативен акт № 29/05.05.2010 г.за констатирано незаконно строителство и Заповед за спиране на строителството № ДК-09-04/09.07.2010 г.на Началник сектор Габрово, РДНСК-СЦР., влязла в сила на 26.04.2011 г. В така постановения отказ, се сочи също, че приложеното към заявлението решение № 8930/21.06.2011 г. на ВАС, с която е отменена заповедта за премахване на незаконен строеж издадена на Началник РДНСК-СЦР и отнасяща се до същия строеж, касае действията на друг административен орган и в случая е неотносима към така депозираното искане за издаване на разрешение за строеж.  По тези си съображения административният орган е отказал издаване на исканото разрешение за строеж.

            Така постановеният от Гл.архитект на Община Габрово, е обжалван от дружеството жалбоподател в законоустановения срок съгласно чл. 216 от ЗУТ пред Началника на РДНСК-СЦР.  Последният в рамките на правомощията си съгласно чл. 216, ал.5 от ЗУТ, се е произнесъл по жалбата с така обжалваната пред настоящата съдебна инстанция Заповед № ДК-10-СЦР-27 от 26.07.2011 г., с която е отхвърлил жалбата на “******” ООД Габрово против “Отказ за вписване в Разрешение за строеж № 287/19.11.2004 г. на одобрени проекти от 17.11.2009 г. за “Редови жилищни сгради-втори ред” в ПИ № 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, съответстващ на УПИ ІІ-5192 от кв. 196, 65-та част по плана на гр. Габрово, отреден за “Жилищно строителство, гаражи и обществено обслужване” от 29.06.2011 г., като неоснователна и е оставил в сила същия отказ. За да постанови така оспорената заповед,  Началник РДНСК-СЦР е изложил мотиви, които по същество преповтарят изложените такива от Гл.архитект на Община Габрово, при постановяване на оспорения пред Началник РДНСК-СЦР отказ. Така постановената от Началник РДНСК-СЦР Заповед, е предмет на оспорване пред настоящата съдебна инстанция.

            Оспорена пред АС Габрово заповед на Началник РДНСК-СЦР, е правилна и законосъобразна. Пред настоящата инстанция не се представиха достатъчно убедителни доказателства, които да опровергават установеното от административния орган в хода на проведеното административно производство.

             Няма спор, че в УПИ ІІ-5192, кв. 196 по плана на гр. Габрово – 65 част, с идентификатор 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, първоначално са изградени 6 броя жилищни сгради, въведени в експлоатация през м. юни 2009 година, видно от представените по делото удостоверения за въвеждане в експлоатация № 26 от 02.06.2009 и № 32 от 15.06.2009 г., издадени от Главен архитект на Община Габрово. За изграждането на жилищните сгради е издадено Разрешение за строеж № 287 от 19.11.2004 година от Главен архитект на Община Габрово и относно законността им спор не съществува.

            Дружеството жалбоподател е подало до Главния архитект на Община Габрово и заявление вх. № УТ-10-215 от 11.11.2009 година за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, отнасящ се за строеж „Редови жилищни сгради-втори ред” в УПИ ІІ-5192, кв. 196 по плана на гр. Габрово – 65 част. Видно от Заявлението, на 25.11.2009 година Управителят на дружеството жалбоподател е получил обратно два екземпляра от представените за одобряване  и одобрени инвестиционни проекти, като в долния ляв ъгъл срещу подпис е посочено освен получаването на проектите за корекции, че за издаване разрешение за строеж следва да се представи документ за отстъпено право на строеж. Става ясно, че инвестиционен проект, част архитектурна, фаза технически проект, както и ситуация М1/250 са съгласувани и одобрени от Главен архитект на Община Габрово на 17.11.2009 година, останалите части на проекта носят само подпис на Главен архитект и печат на Дирекция „УТ” при Община Габрово, но липсва отбелязана дата, която това е видно и не е спорно от представените по делото от Община Габрово проекти. Разрешение за строеж не е издадено, поради липсата на изпълнение на изискването на чл. 183, ал.1 от ЗУТ-съгласие от съсобствениците, за което управителя на дружеството жалбоподател е уведомен и се е подписал на заявлението при връщане на одобрения проект, което обстоятелство макар и оспорено от управителя на дружеството жалбоподател, не е потвърдено от извършената от прокуратурата проверка. Дали подписа под уведомлението е на управителя  или не,  но това уведомяване относно необходимостта от представяне на документ за учредено право на строеж от останалите съсобственици  е станало негово достояние и това не е спорно, тъй като това е видно от цялата последвала кореспонденция между управителя на дружеството и Община Габрово, с оглед последвалия спор относно приложимостта на чл.183, ал.1 или чл.183, ал.4 от ЗУТ и че именно последната е приложима съгласно становището на управителя на дружеството жалбоподател, видно от представената преписка. Вярно, че е налице законово изискване за неразделност на проекта и разрешението за строеж, но тук следва да се посочи, че именно проекта  е неразделна част от разрешението за строеж, а не обратното и наличието на одобрен проект е предпоставка за издаване на разрешението, но само при наличието и на останалите предпоставки предвидени от закона, което очевидно в този случай не е било налице. По тези причини към този момент не е издадено разрешение за строеж от страна на Гл.архитект на Община Габрово, което е безспорен факт. Дали в случая е бил налице отказ или е налице липсата на такъв, както и мълчалив или писмен е той, за издаване на разрешение за строеж по искането от 11.11.2009 г., предвид липсата на издаден писмен такъв, е следвало по общите правила на АПК да се обжалва мълчаливият отказ, което не е сторено и този факт също води до извода, че в случая липсва незавършена процедура по издаване на разрешение за строеж, както се твърди в решението на ВАС, а за наличие на мълчаливо съгласие, също не може да става въпрос, тъй като в ЗУТ като специален закон такова уредба липсва. Последвала е продължителна преписка между Община Габрово и дружеството жалбоподател-приложена в представените от Община Габрово документи, по която дружеството се е опитало да наложи становището относно приложимостта на чл. 183, ал.4 от ЗУТ, което не е възприето от Гл.архитект на Община Габрово и на дружеството непрекъснато е напомняно за необходимостта от представяне на съгласие от съсобствениците, за издаване на разрешението за строеж, което не е сторено и правилно такова не е издадено.

            По повод на новопостъпилото искане с напомнителното писмо - Заявление Вх..№ УТ-03-01-7 от 22.06.2011 г. за вписване в Разрешение за строеж № 287/19.11.204 г. на одобрени проекти от 17.11.2009 г. за “Редови жилищни сгради-втори ред” в ПИ № 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, съответстващ на УПИ ІІ-5192 от кв. 196, 65-та част по плана на гр. Габрово, отреден за “Жилищно строителство, гаражи и обществено обслужване”, Гл.архитект на Община Габрово е издал така обжалваният писмен отказ за вписване в Разрешение за строеж № 287/19.11.204 г. на одобрени проекти от 17.11.2009 г. за “Редови жилищни сгради-втори ред” в ПИ № 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, съответстващ на УПИ ІІ-5192 от кв. 196, 65-та част по плана на гр. Габрово. 

            Изложените твърдения в жалбата и в съдебно заседание, с които се застъпва тезата, че Разрешение за строеж № 287 от 19.11.2004 година, издадено от Главен архитект на Община Габрово, се отнася и до процесния строеж, представляващ „Редови жилищни сгради” – ІІ ред, тъй като се касаело за комплексно и поетапно застрояване и в такъв случай ново разрешение за строеж за всеки отделен етап може да бъде издадено, но може и да не се издаде, не се споделя от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени по реда, предвиден в този закон /ЗУТ/. В т. 38 на § 4 от ДР на ЗУТ е определено понятието „строеж”. Процесните сгради, посочени в оспорваната заповед като „Редови жилищни сгради” – ІІ ред  са самостоятелен строеж, а не част от друг строеж или етап от строеж и за да бъдат те законно построени, следва за тях да е издадено строително разрешение и това ясно се вижда от изслушаната по делото съдебно техническа експертиза, приета и неоспорена от страните и която съдът намира за компетентно и безпристрастно изготвена. Разрешаване за построяването им не е включено в разпоредителната част на Разрешение за строеж № 287 от 19.11.2004 година, издадено от Главен архитект на Община Габрово.  Указания в тази насока не са посочени и като фактически и правни основания за издаването му.  Разрешението е издадено единствено и само на основание чл. 148, ал. 1 и 2 от ЗУТ, не са предвидени етапи при извършване на строителството, нито се установява разрешението да е издадено въз основа на идеен инвестиционен проект и следващите фази на проектиране да са се одобрявали в хода на строителството преди извършване на съответните строително-монтажни работи съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗУТ.  Не е налице и допълване /изменение/ на разрешението за строеж в смисъл на увеличаване на обема на разрешеното строителство с нов /втори/ ред жилищни сгради. В тази насока вещото лице изготвило заключението по допуснатата съдебно- техническа експертиза дава категоричен отговор, че при условие, че въпросното Разрешение за строеж включва и изграждането на втория ред “Редови жилищни сгради”, то това е следвало да бъде отбелязано в него. Не може да се приеме и хипотезата, че в случая е налице комплексно застрояване, което също изрично е посочено от вещото лице в експертизата. Според вещото лице не е налице и етапно строителство, при което отделни групи сгради съществуват самостоятелно, но за тях се издава отделно Разрешение за строеж. В издаденото Разрешение за строеж се вписва одобрения проект. В посоченото по- горе Разрешение за строеж № 287 от 19.11.2004 година, издадено от Главен архитект на Община Габрово е вписан единствено проекта, предвиждащ изграждането на първи ред “Редови жилища”. От изложеното следва изводът, че Разрешение за строеж № 287 от 19.11.2004 година, издадено от Главен архитект на Община Габрово, издадено въз основа на посочените в него проекти, одобрени на 18.11.2004 година, се отнася единствено и само до изградените вече и въведени в експлоатация 6 жилищни сгради с гаражи, редово застроени, относно законността на които спор не съществува. Горното се установява и от писмо на Главен архитект на Община Габрово, с изх. № 92-3205 от 29.11.2010 година, адресирано до Началник сектор Габрово при РДНСК – СЦР – гр. Русе, в което се съдържа твърдение от органа - издател на Разрешение за строеж № 287 от 19.11.2004 година, че последното се отнася до изграждане на един ред от 6 броя жилищни сгради с гаражи – тези, които вече са построени и въведени в експлоатация. В подкрепа на изложените по- горе доводи, както нееднократно се упомена, е и заключението на вещото лице изготвило съдебно- техническата експертиза по делото. Вещото лице пояснява също, че съществуват проекти за изграждане на втори ред къщи, одобрени от Гл. архитект на Община Габрово на 17.11.200 9г., като извършеното застрояване на този втори ред съответства на одобрените проекти. Строителството е извършено без отклонение от тези проекти. Извършеното строителство като характер на застрояване представлява ниско застрояване с височина до 10 метра. Съгласно одобрения ПУП и ситуация, одобрена от Гл. архитект на Община Габрово на 17.11.2009 г. за УПИ ІІ- 5192 от кв. 196 по плана на гр. Габрово, кв. Борово- Велчевци, не е налице комплексно застрояване по смисъла на §5, т. 23 от ДР на ЗУТ. Именно поради това според вещото лице Разрешение за строеж № 287/19.11.2004 г. се отнася само за проекта на 6 броя редови къщи с гаражи, разположени в северната част на имота, одобрен на 18.11.2004 г. и това е видно и от представения инвестиционен проект, като никъде в одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж, не се сочи за етапност на строителството, при изпълнение на отделните групи сгради, поради което и да се приеме, че издаденото разрешение касае и втория ред сгради, още повече, че и в този случай съгласно изискването на закона се издава разрешение за строеж за всеки етап от строителството.

               Строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона, както изрично предвижда чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Изключенията от посоченото правило са изрично изброени в разпоредбата на чл.151 от ЗУТ, като изграждането на жилищна сграда от V категория, както е квалифициран процесният строеж, не попада сред тях. Доколкото строежът не попада и в изключенията по чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, то следва да бъде одобрен и инвестиционен проект, който от своя страна представлява основание за издаване на разрешение за строеж. За да се приеме, че извършването на строежа е разрешено съгласно закона, то за процесния случай следва да е налице издадено Разрешение за строеж. В случая подобно липсва, а видно от назначената по делото експертиза, е налице изграден строеж, вярно макар и по одобрен инвестиционен проект и в съответствие със съществуващите правила и норми, но който факт се явява ирелевантен в случая. По тази причина подобен строеж не е възможно да бъде квалифициран по никакъв друг начин, освен като незаконен, тъй като съгласно чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ незаконни са строежите изградени без наличието на одобрени инвестиционни проекти и/или издадено разрешение за строеж. В тази връзка неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че съгласно цитираното решение на ВАС № 8930/21.06.2011 г., строежа бил квалифициран като законно изграден, тъй като съгласно същото решение това е така поради липсата на пълно изясняване на делото от фактическа страна и според съда е било невъзможно да се направи обоснован извод относно законността на строежа,поради което е отменил и обжалваната заповед.  Именно този факт – наличието на строеж изграден  без изискващите се разрешения и строителни книжа, правещ го незаконен и без значение по какви причини това е сторено-по вина на Гл.архитект или не,  е достатъчен за да определи отказа на Гл.архитект на Община Габрово, като правилен и законосъобразен, тъй като съгласно изричната забрана на чл. 148, ал.7 от ЗУТ, както правилно е посочено в мотивите на отказа на Гл.архитект, това е абсолютна пречка за издаването на ново строително разрешение, наред с другата необходима предпоставка-наличие на изискванията на чл. 183, ал.1 от ЗУТ за издаване на разрешение за строеж в съсобствен имот-съгласие от страна на съсобствениците.  В тази връзка цитираното “бездействие” на гл.архитект на Община Габрово за издаване на исканото разрешение, което неможело да квалифицира строежа като незаконен съгласно решението на ВАС, не дава основание на жалбоподателя да извършва строеж, без наличието на изискващото се разрешение за същия, тъй като липсата му прави строежа априори незаконен по смисъла на цитираните по горе разпоредби на ЗУТ. Факта, че в имота е изграден строеж без изискващото се разрешение за строежа на същия е единственото и достатъчно условие за отказ за издаване на разрешение впоследствие  и обезсмисля обсъждането на всички други обстоятелства от значение за случая и по точно дали сме изправени пред хипотезата на чл. 183, ал.4 или тази на ал.1 от същия. Както вече се упомена бездействието на административния орган, за което се твърди в решението на ВАС, не оправдава действията на дружеството жалбоподател, което е предприело строителството в нарушение на изискванията на закона.  В този ред на мисли следва да се посочи, че въпросното решение касае друг спор и изводите на съда относно законността на строежа са направени при непълно изяснена фактическа обстановка, поради липсата на цялата преписка по делото, касаеща издаването на разрешение за строеж, по която причина и не е релевантен факт, който да е задължителен в настоящото производство. Като основание да стигне до тези изводи за съда е послужило обстоятелството, че по делото липсвали безспорни доказателства и по отношение на това, дали издаденото разрешение за строеж под № 287 от 19.11.2004 г.  се отнася и за втория ред жилищни сгради, обстоятелство, което в настоящото производство, е безспорно установено, поради което неможе да бъде споделено становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че мотивите на това решение имат установително действие и обвързваща сила за страните. Напротив, в хода на настоящото съдебно производство от представената от Община Габрово пълна преписка по издаването на разрешението за строеж, по отреждането на терена за строителството на жилищни сгради и по одобряване на инвестиционните проекти, може да се направи категоричен извод, че липсва неправомерно поведение от страна на Гл.архитект на Община Габрово, както се твърди и че липсва незавършена процедура по издаване на поисканото разрешение за строеж през 2009 г., когато е одобрен проекта за втори ред жилищни сгради и когато управителят на дружеството е известен, че за издаване на разрешение за строеж следва да представи нотариално заверено съгласие от съсобствениците в имота. С оглед на всичко казано, а също и от представената документация от Община Габрово, по категоричен начин се установява, че разрешение за строеж № 287 от 2004 г., се отнася и е единствено до изграждането на “Редови жилищни сгради-първи ред” и само за тях е одобрен и проекта, одобрен и от ОЕСУТ, видно от приложения по делото протокол, както и от графичната част към обяснителната записка на проекта, където ясно се вижда, че е посочено петното относно първия ред сгради, изграден и въведен в експлоатация.  Ако всички тези факти биха били известни на ВАС при постановяване на решението му, то едва ли биха такива изводите на съда, тъй като липсва незавършена процедура по издаване разрешение за строеж, а на следващо място предходното издадено такова, касае единствено вече построените редови жилищни сгради първи ред. Всичко това обезсмисля и коментара относно наличието на отказ или липсата на такъв, както и мълчалив или писмен е той, за издаване на разрешение за строеж по искането от 11.11.2009 г., тъй като след като не е бил издаден писмен такъв, е следвало по общите правила на АПК да се обжалва мълчаливият такъв. Този факт също води до извода, че в случая липсва незавършена процедура по издаване на разрешение за строеж, както се твърди в решението на ВАС.

             Що се касае до наведените доводи относно това, че в случая не се изисквало съгласие от съсобствениците в имота за издаване на разрешение за строеж, тъй като в случая намира приложение хипотезата на чл. 183, ал. 4 /Нова - ДВ, бр. 17 от 2009 г./ от ЗУТ, както бе посочено и по горе обсъждането на тези доводи се обезсмисля от факта на наличието на изградения в имота незаконен строеж и независимо от това, че в случая се касае до предпоставките за издаване на разрешение за строеж относно такъв в съсобствен имот при което не е необходимо съгласието на съсобствениците, това не променя нещата и изводите за незаконност на вече изградения строеж. Доводите относно приложимостта на посочената разпоредба към конкретния случай макар и относими в настоящото производство по оспорване на отказа на Гл.архитект за издаване разрешение за строеж, както бе посочено изключват приложението на която и да е хипотеза, с оглед наличието на вече изградения незаконен строеж. Твърди се, че в случая било подадено Заявление за издаване Разрешение за строеж вх. №  УТ- 10- 215 от 11.11.2009 г. за втори ред “Редови жилищни сгради”, по което неправилно и незаконосъобразно Гл. архитект на Община Габрово не се е произнесъл по така направеното искане, като същият съгласно разпоредбите на ЗУТ единствено има право да откаже, като отказа следва да бъде в писмена форма, с мотиви относно фактически и правни основания обуславящи го и който отказ подлежи на оспорване от заявителя или да издаде поисканото разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ би намерила приложение при един такъв евентуален отказ. Не произнасянето на Гл. архитект на Община Габрово по Заявление за издаване Разрешение за строеж вх. № УТ- 10- 215 от 11.11.2009 г. за втори ред “Редови жилищни сгради”не води обаче до извода, че издаденото Разрешение за строеж № 287 от 19.11.2004 година следва да се отнася и за втори ред “Редови жилищни сгради”.  Независимо от това, не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя относно приложението на чл.183, ал.4 от ЗУТ, предвид обстоятелството, че всички доказателства събрани по делото водят до единствения извод, че одобреният ПУП за имота е с предназначение не само за ниско етажно жилищно строителство, но и за гаражи и обществено обслужване, което последно предназначение, не е реализирано от нито един от съсобствениците в имота. Обстоятелството, че в графичната част на  плана е посочен индекс “ЖМ” –жилищно строителство, се отнася единствено до факта, че е предвидена устройствена зона със съответните показатели за жилищно строителство, но самата Заповед на Кмет на Община Габрово, с която е одобрен ПУП-а и  с което е преотреден имота, сочи, че същият се отрежда за”жилищно строителство, гаражи и обществено обслужване” и това е посочено и в обяснителната записка и графичната част към същия.

             Предвид времето на закупуване на имота /2003 година, видно от Договора за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост/ , както и периода в който е извършен строежа, а оттам и на извършване на строежа /края на 2009 година съгласно посоченото в констативния протокол/, разпоредбата на § 16 от ДР на ЗУТ относно възможността за узаконяване е неприложима, а след отмяната на чл. 226 от ЗУТ за административния орган не съществува задължение да изследва въпроса относно наличието на предпоставките за узаконяване. След отмяната на чл. 226 от ЗУТ и изтичането на преклузивния срок по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, в закона не е предвидена възможност за узаконяване на незаконни строежи и единствената възможност за административния орган при констатиран незаконен строеж и при наличието на законовата забрана предвидена в чл. 148, ал.7 от ЗУТ, е да откаже издаването на разрешение за строеж.

            С оглед на всички тези съображения Гл.архитект на Община Габрово, е постановил и така обжалвания пред настоящата съдебна инстанция от дружеството жалбоподател “******” ООД гр.Габрово по Заявление Вх..№ УТ-03-01-7 от 22.06.2011 г. писмен “Отказ за вписване в Разрешение за строеж № 287/19.11.204 г. на одобрени проекти от 17.11.2009 г. за “Редови жилищни сгради-втори ред” в ПИ № 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, съответстващ на УПИ ІІ-5192 от кв. 196, 65-та част по плана на гр. Габрово, отреден за “Жилищно строителство, гаражи и обществено обслужване” и е отказал издаването и на ново разрешение за строеж.

             При така установените факти оспорената  Заповед  №  ДК-10- СЦР-27 от 26.07.2011 година на Началник на РДНСК СЦР–Русе, е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма,  като съдържа посочените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването на същата, както и при спазване на материалноправните разпоредби, административно производствените правила и в съответствие с целта на закона.

         С оглед на посоченото така оспорената заповед Заповед № ДК-10-СЦР-27 от 26.07.2011 година на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Северен централен район /РДНСК – СЦР/ – гр. Русе, с която е оставена без уважение жалбата против Отказ от 29.06.2011 г. на Главен архитект на Община Габрово за издаване на разрешение за строеж, представляващ “Редови жилищни сгради” ІІ ред, разположен в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІІ-5192, кв. 196 по плана на гр. Габрово – 65 част, с идентификатор 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, с административен адрес ул. „******” № 12, община Габрово, област Габрово, извършен без разрешение за строеж и същият е потвърден, е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без уважение. 

Предвид този изход на делото искането на процесуалния представител на жалбоподателя-адв.Р., за присъждане на жалбоподателя на направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 350/триста и петдесет/ лева, съгласно представения в съдебно заседание списък, се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.    

            Искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено за сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, определена съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

            Искането на процесуалния представител на заинтересованата страна – Гл.архитект на Община Габрово за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 3 от ГПК, във  вр.с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено за сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, определена съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

            Искането на процесуалния представител на заинтересованите страни В.С.Т. и И.Е.Р. - адв.Й. Ц. за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък на същите и изразяващи се в направени разходи за възнаграждение за адвокат и изготвяне на съдебно техническа експертиза, е основателно предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено, като жалбоподателят бъде осъден да заплати на В.С.Т. и И.Е. общо сума в размер на за сумата от 650 /шестотин и петдесет/ лева, от които 400 лева за възнаграждение за един адвокат определена съгласно приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 25.11.2011 г. и приложени към същия фактури и фискални бонове за заплатени суми, както и 250/двеста и петдесет/ лева - запратен хонорар за вещото лице, изготвило  назначената по делото съдебно техническа експертиза.

             Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

                                                         Р   Е   Ш   И :

             ОТХВЪРЛЯ жалбата на „******” ООД – гр. Габрово против Заповед № ДК-10-СЦР-27 от 26.07.2011 година на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Северен централен район– гр. Русе, с която е оставена без уважение жалбата против Отказ от 29.06.2011 г. на Главен архитект на Община Габрово за издаване на разрешение за строеж, представляващ “Редови жилищни сгради - ІІ ред”, разположен в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІІ-5192, кв. 196, по плана на гр. Габрово – 65 част, с идентификатор 14218.514.108 по кадастралната карта на гр. Габрово, с административен адрес ул. „******” № 12, община Габрово и същият е потвърден като правилен и законосъобразен, като неоснователна и недоказана. 

             ОСЪЖДА „******” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. “******” № 24, представлявано от В.Х.Ц., с ЕГН ********** – Управител, да заплати на ДНСК – София, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие от юрисконсулт в процеса.

             ОСЪЖДА „******” ООД със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. “******” № 24, представлявано от В.Х.Ц., с ЕГН ********** – Управител, да заплати на Община Габрово сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие от юрисконсулт в процеса.

             ОСЪЖДА „******” ООД със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. “******” № 24, представлявано от В.Х.Ц., с ЕГН ********** – Управител, да заплати на заинтересованите страни В.С.Т. ***, ЕГН ********** и И.Е.Р. ***, ЕГН ********** сумата от 650 /шестотин и петдесет/ лева, от които сума в размер на 400/четиристотин/ лева представляваща възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие от адвокат и сума в размер на 250/двеста и петдесет/ лева за възнаграждение на вещо лице.

             На основание чл. 215, ал.7 от ЗУТ решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

              СЪДИЯ: