Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. k., 02.09.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на тридесет и
първи юли две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
2001 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член
132, ал.1, т.2 от СК.
Ищцата Р.М.Н. с ЕГН **********,*** твърди,
че ответникът е баща на малолетното дете Е.Д.И., родено на *** г., с ЕГН **********
от съвместното съжителство на страните. Същият още от раждането на дето не
живеел с ищцата и детето, и не се интересувал от детето им. Дори не отишъл на
изписването от болницата след раждането му. От както детето било на възраст
един месец, до момента ответникът не го виждал. Ищцата образувала множество
дела против ответника - за издръжка и за родителски права. Първото било гр.д.
№1456/2009 г. по което ответникът бил осъден да заплаща за детето Е. месечна
издръжка в размер на 90 лева, считано от 14.12.2009 г. Такава ответникът не
изплащал, като от м. 02.2011 г. ищцата получавала частично издръжка от Община k.
по Наредбата за изплащане на издръжка от държавата. Подала жалба в РП k. през
2010 г. и било образувано ДП № 770/2010 г. по описа на РУ на МВР k. за това, че
ответникът не изплаща издръжка за детето си, но същото било спряно, защото
ответникът живеел в G.. След като се завърнал, дознанието било възобновено,
било образувано наказателно дело пред съда и по него ответникът бил осъден на пробация.
По-късно, през 2016 г. въпреки, че
ответникът не изплащал издръжка за детето си, а понякога превеждал някаква
сума, както и не се интересувал от него, ищцата образувала ново гражданско дело
под № 1222/2016 г. по описа на КрлРС за увеличение на
издръжката за детето. По това дело съдът постановил решение, с което изменил на
основание чл. 150 от СК размера на издръжката за детето Е. и я увеличил от 90
лева на 140 лева, считано от 09.11.2016 г. След постановяване на решението,
ответникът отново не изплащал издръжката, а понякога превеждал някаква сума.
През 2019 г. образувала две нови дела, а именно гр.д. № 1473/2019 г. за
увеличаване размера на издръжката и гр.д. № 1496/2019 г. за възлагане
упражняването на родителски права, режима на контакти на ответника с детето,
както и за разрешение за напускане пределите на страната на детето. По гр.д. №
1473/2019 г. размерът на издръжката за детето бил увеличен от 140 лева на 150
лева. По гр.д. № 1496/2019 г. родителските права върху детето Е. били
предоставени за упражняване на майката, на бащата бил определен режим на
контакти с детето всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10 ч.
в събота до 17 ч. в неделя и 15 дни през лятото, както и детето да пътува с
майката или с друг придружител извън страната. Независимо, че размерът на
издръжката за детето бил увеличен, то ответникът не изплащал издръжка за детето
редовно. През последните години имало няколко плащания на суми, които въобще не
можело да се каже, че са били за издръжка.
Понякога превеждал, веднъж или два пъти в
годината, някакви малки суми. Последното плащане от ответника за издръжка било
в началото на м. март 2019 г., като в основанието посочил за м.август и
септември 2018 г. Но тези плащания, ако следвали хронологичното изплащане на
издръжка, сигурно би трябвало да бъдат за 2013 г. Тези мерки на лични отношения
между ответника и дъщеря им били крайно неприемливи за детето. Същата, след
като разбрала за правото на ответника да я вижда и то с преспиване в дома му, и
за 15 дена през лятото, категорично заявила, че няма да ходи при него, не желае
да се срещат и да го вижда, камо ли да остава да преспива в дома му. Доколкото
ищцата знаела, ответникът бил изгонен от родителите си с ограничителна заповед
от дома им и живеел някъде в избена стая на квартира. Общи познати й казвали,
че той редовно употребява алкохол и постоянно е под въздействието му, не работи
и не се занимава с нещо. Ответникът, от м.юли 2009 г., когато детето било на
около 1 месец, не го виждал до настоящия момент. Детето също не го виждало и не
го познавало. То не проявявало какъвто и да било интерес да го види и да се
запознае с него. Дори напротив, не желаело да знае кой е, да го вижда и да
общува с него. Ищцата живеела на съпружески начала с друг мъж от около шест
години. Имали родено дете, което било на 3 години. На практика дъщеря й Е.
възприела мъжът, с когото живеели заедно като семейство като свой баща, дори се
обръщала към него с думите тате, баща ми. Тя била много привързана към него и
към другото дете на ищцата, което било и неин брат - Т.. Ищцата работела във
фирма „Е.Д.Д.“ ЕООД гр. k. и реализирала добри
доходи. Мъжът, с когото живеела на семейни начала бил военнослужещ. Жилището, в
което живеели било негова собственост и били устроени много добре. Ответникът
от една страна не полагал каквито и да било грижи за детето Е., никога не го
виждал, от както е била бебе на 1 месец. От друга страна същият не давал
издръжка за детето, а само периодично през годините превеждал някакви малки
суми, които въобще не можела да приеме, че са били за издръжка на детето. Това
му поведение, липсата на каквато и да било заинтересованост, неполагане на
абсолютно никакви грижи и недаване на издръжка за дъщеря им пораждали правото
да отправи искане до съда ответникът да бъде лишен от родителски права спрямо
детето Е.Д.И.. Също така следвало съдът да разгледа и въпроса с режима на лични
контакти между ответника и дъщеря им, с оглед нейното категорично нежелание да
общува и да се вижда с ответника.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
лиши ответника Д.Х.И. с ЕГН ********** *** родителски права спрямо детето Е.Д.И.
с ЕГН **********, както и да не определя режим на лични отношения между бащата
и детето, а в условията на евентуалност, да определи ограничен режим на лични
отношения - всяка първа и трета събота за времето от 10 до 16ч., който да се осъществява в присъствие на
майката. Претендира за разноските по делото.
Ответникът Д.Х.И. с ЕГН ********** ***
оспорва иска като неоснователен.
Признава следните факти и обстоятелства,
изложени в исковата молба:
Признава, че е баща на Е.Д.И., родена на ***
г. с ЕГН *********.
С Решение по гр.д. №1456/2009г., по което
бил представляван от особен представител, тъй като по това време работел и
живеел извън страната, факт известен на ищцата, бил осъден да заплаща на
малолетното си дете месечна издръжка в размер на 90 лева.
С Решение № 2 от 04.01.2017г. по гр.д. № 1222/2016г.
по описа на Районен съд - k., влязло законна сила на 24.01.2017 г. бил осъден
да заплаща на детето си, чрез неговата майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 140 лв.
С определение за одобряване на съдебна
спогодба по гр.д. №1473/2019 г. се задължил да заплаща на детето си месечна
издръжка в размер на 150 лв.
С определение за одобряване на съдебна
спогодба по гр. д. № 1496/2019 г. упражняването на родителските права по
отношение на детето Е.Д.И. било предоставено на нейната майка - Р.Н..
Оспорва следните факти по исковата молба:
На първо място посочен бил факта, че
ответникът не присъствал по време на изписване в болницата на детето и майка му
след раждането, но не била спомената причината, поради която не бил там. По
времето, когато майката на детето била бременна, живеели, а ответникът и работел в G..
Не си спомнял повода, по който двамата се
скарали и ищцата решила да се върне в Б., а той останал в чужбина. В момента, в
който научил, че ищцата е родила, веднага, заедно със майка си се прибрал в Б.
и ги посетили в болницата, откъдето ищцата ги изгонила, без изобщо ответникът
да разбере кога точно ще бъдат изписани майката и детето. Няколко месеца след
това се чули с ищцата и тя предложила да заживеят отново заедно, но в Б., в
дома на родителите й. Съгласил се и се събрали, като заедно взели решение, че
ще е по-добре бащата да работи в G., където получавал доста повече средства,
отколкото в Б.. След това решение, тримата с детето заминали и се установили
там. Няколко месеца след като детето им навършило една година, ответникът
останал без работа, а Р. решила да се прибере в Б. с него и се обадила на баща
си да отиде да я прибере от G.. Ответникът останал да живее там, като контакта
по между им бил много труден, ищцата отказвала да говори с него по телефона, не
му давала никакви обяснения и информация за детето.
През 2011 г. дошъл в Б., като посетил само
гр. С., но в момента, в който тръгнал да се връщам обратно в G., бил задържан и
доведен в полицията в гр. k., където разбрал, че е обвиняем за това, че не заплащал издръжка на дъщеря си, както и че е
имало заведено гражданско дело за определянето на размер на издръжка, което не
му било известно. За това престъпление получил наказание пробация
с няколко пробационни мерки за срок от година и
половина, и на практика не можел повече да замине за G., където имал постоянна
работа и сравнително добри доходи. По време на разпита в полицията му било
казано, че има издадена ограничителна заповед - да не се доближавам до детето и
майка му, което тя също потвърдила.
Ответникът многократно се обаждал по
телефона на Р. и я молел да видя детето, но тя му отказвала, защото не й плащал
издръжка, както и го заплашвала, че ако продължава да настоява, отново ще бъде
осъден. Страхувайки се да не изпълни заплахите си, както вече го направила,
ответникът проследил Р., когато води детето в детската градина, за да го види
кое е, след което често ходел, стоял и гледал когато си играе в двора с другите
деца, без тя изобщо да подозира, че е баща й. Основният източник на информация
за това какво става и как се развива детето била неговата сестра, която също
живеела и работела в G., но за разлика от него, поддържала приятелски отношения
с майката на детето и освен, че се чували по телефона, сестра му ги посещавала
при прибиранията си в Б..
През целия период на пробацията
ответникът не могъл да си намери никъде работа по трудов договор. Ходил да
работи на повикване за свършване на някаква конкретна работа, за което
получавал дребни суми. След приключване на изпълнението на присъдата, решил
отново да замине в чужбина и този път заминал за К., където живял от март до
април 2014 г. След приключването на земеделската работа го освободили и се
върнал отново тук. През 2016 г. успял да си намери работа като охрана в А.-С.,
и веднага след сключването на трудовия му договор по заведено изпълнително дело
от Община k. за това, че са изплащани издръжки на детето му от общината, му бил
наложен запор и общината започнала да си събира парите. Независимо от запора
върху заплатата му, заделял пари и противно на твърденията на майката на
детето, заплащал суми за издръжката на детето.
През 2016 г. бил потърсен от майката, която
пожелала да проведат разговор по повод „какво ще правим с малката“. Ответникът
отишъл. Първоначално разговорът бил приятелски и тя поискала бащата да даде
разрешение на детето да напуска страната с нея. В същия момент я попитал кога
ще се види с детето и не мисли ли, че е време да започнат да контактуват, а
майката отговорила, че това никога няма да стане. След това изявление
ответникът отказал да даде разрешение за пътуване в чужбина.
През месец април на 2017 г. счупил глезена
на левия си крак при битов инцидент, като впоследствие се наложило да му правят
операция. Още носел патерици заради този инцидент, когато започнал да му
изстива десният крак, за което потърсил медицинска помощ. Направили опит да
отпушат артериите на крака, но неуспешно, продължавал да усеща изстиване,имал и
постоянни нетърпими болки. Многократно влизал в болницата, докато през декември
2018 г. в УМБАЛ „С.Г.“ - П.му поставили диагноза: емболия и тромбоза на артерии
на долните крайници и му направили ампутация на дясната подбедрица.
На практика от месец април 2017 г. до настоящия момент ответникът не работил и
това не било по негово желание, а във връзка със здравословното му състояние.
От края на 2018 г. година, вследствие на
тази интервенция, драстично променил начина си на живот и към настоящия момент
можел да се придвижва само с инвалидна количка и то само вкъщи. През април 2019
г. бил освидетелстван и от ТЕЛК, откъдето било издадено експертно решение, с
което били определение 75% трайно намалена работоспособност и това физическо
състояние не му давало никаква възможност да работи. От месец декември 2018г.
до момента нямал никакъв източник на доходи. През август 2019 г. подал
документи пред НОИ за определяне на размер на пенсия, но до момента нямал
произнасяне, а единствената помощ, която получавал била месечна сума в размер
на 52 лева - от социалните - за транспорт.
Не отговаряло на истината твърдението в
исковата молба, че бил изгонен от своите родители и то с ограничителна заповед,
по които специалист била ищцата. Майката на ответника живеела и работела в G.
още преди да отидат там с ищцата, баща му бил тук в Б. и с него имали
непрекъснат контакт. Именно те, заедно с брата на майка му били хората, които в
този труден за мен момент били зад ответника, като майка му идвала непрекъснато
в Б. и го придружавала по болниците, които се налагало да посещава с цел
рехабилитация. Последно това се случило само преди месец, когато отново бил
приет.
Въпреки че този факт бил известен на
ищцата, а може би и точно поради тази причина, че ответникът вече бил изцяло
нетрудоспособен и нямал никакви доходи, тя предявила срещу него през октомври
2019 г. две дела, едното от които за упражняването на родителски права върху
детето, тъй като до този момент такива не били определени и за разрешение за
напускане на страната, както и дело за увеличение на издръжката. Делата
приключили със съдебни спогодби, и ответникът очаквал с нетърпение тази част, в
която най-накрая ще може да се срещне с детето си. Веднага след влизането в
сила на спогодбата по гр.д. № 1496/2019 г. се обадил на Р. и й казал, че иска
да се види с детето. Първият отказ от нейна страна бил за това, че според нея
определението на съда, с което е одобрена спогодбата, не било влязло в сила.
Помолил я да провери, че е влязло, тъй като имал препис и че настоявал да се
види с детето. За следващата седмица отново й се обадил, но този път отговорът
бил, че тази седмица не му е ред да го види. За следващата седмица ищцата
казала, че е съгласна и бащата помолил вуйчо му и жената, с която живеел да
отидат до дома, в който живеят детето и майка му, за да го вземат. Обадил се по
телефона на Р. и й казал, че те са долу с такси - да заведе детето. Тя на него
не казала нищо, но слязла и казала на тях, че не може да им даде детето, макар
че познавала вуйчо му, казала, че ответникът трябва лично да се яви и да го
вземе. Вуйчо й казал, че до половин час ще закарат и него, но ищцата
отговорила, че пропуснал часа на вземане на детето. Т.е. в момента, в който за
ответника възникнало по съдебен ред правото на лични отношения с детето му, той
активно решил да се възползва от него, но то било осуетено от майката.
След това получил исковата молба по
настоящия иск.
Ето защо, не можел да се съгласи с
твърдението, че се е дезинтересирал тотално от дъщеря
си и не проявява интерес към нея. Ответникът не разполагал с неин телефонен
номер и не можел да я търси като ясно си спомнял последният им случаен контакт,
преди около две години, преди да пострада, пред един магазин, пред който
ответникът я разпознал, но не знаел как да й се представи, а от момента на
ампутацията на крака му, той просто не излизал от дома си.
Не споделял с майката и тя нямала никаква
представа колко пъти стоял на оградата на детската градина, а после и на
училището, където учи детето, за да може поне за малко да го види, как търсил
случайни срещи по места, които знаел, че посещава. Как с нетърпение очаквал
разговорите със сестра си, след като е разговаряла по телефона с тях или ги е
посещавала. Това, че детето не го е виждало и не го познава, не било по негова
вина, а само по едноличното решение на неговата майка. Ответникът нямал никаква
идея какво и как тя е обяснила на дъщеря му - кой е баща й и защо не контактува
с нея, но бил сигурен, че детето не знае истината. Ищцата твърдяла в исковата
молба, че детето не проявява интерес да го види и да се запознае с него, но как
достигнала до този извод, след като до момента отказвала да ми осигури какъвто
и да е контакт с него. Твърдяла също, че детето не иска да знае кой е баща му и
не желае да го вижда и общува с него, но това не било проблем на самото дете и
на отсъстващия родител, а на майката, която отново според твърденията й,
допуснала да нарича друг човек „баща“, без да го е запознала със собствения му
баща. Вероятно майката считала, че с отнемането на родителските му права ще
реши генерално въпроса с произхода на детето, и ответникът ще бъде заличен като
негов родител, а той мислел, че е задължително да потърсят помощ от специалист,
защото и двамата като родители очевидно не можели да се справят.
За него оставало непонятно как само преди
около месец ищцата се съгласила на личните отношения между бащата и детето по
гр.д. № 1496/2019г., а сега твърдяла, че те са крайно неприемливи за него и коя
била причината да отстъпи от собственото си съгласие, по постигнатото пред съда
споразумение? Ответникът дори не помислил, че още от първата им среща ще грабне
детето и ще го остави в дома си с приспиване, което майката посочвала като
проблем и повод за нежеланието на дъщеря му да се срещне с него, ако изобщо й е
споменала, че следва да се срещне с баща си. А това как да станела срещата им
много зависело и от начина, по който й е поднесено, но истината била, че майка
й не показвала никакво желание, не полагала никакви усилия, не водела никакви
разговори с бащата, за да решат двамата като родители как да постъпят и
очевидно решила по същия начин да му отказва контакт с детето, а пред съда да
твърди, че бащата не проявява интерес.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен. Претендира за разноските по делото.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
представеното удостоверение за раждане, че страните са родители на малолетната Е.,
родена от съвместното им съжителство. не се спори, че от раждането си детето
живее със своята майка, която полага непосредствените грижи за него. Е. е
ученичка в ІV клас (за учебната 2019/2020 година), ведно от представената
служебна бележка.
Не се спори, че с Решение № 216 от
04.05.2010 г. по гр.д. № 1456/2009 г., ответникът е осъден да заплаща на
малолетното си дете месечна издръжка в размер на 90 лева. С Решение № 2 от
04.01.2017г. по гр.д. № 1222/2016г. по описа на Районен съд - k., влязло
законна сила на 24.01.2017 г. размерът на издръжката за Е. е бил увеличен от 90
лева на 140 лева. С определение за одобряване на съдебна спогодба по гр.д. № 1473/2019 г. отново е бил изменен размерът на
издръжката, от 140 на 150 лева месечно. С определение за одобряване на съдебна
спогодба по гр. д. № 1496/2019 г. упражняването на родителските права по
отношение на детето Е.Д.И. било предоставено на нейната майка - Р.Н., а на
бащата бил определен реим на лични отношения с
детето. по делото е представено постановление на прокурор от РП k., с което е
било спряно досъдебното производство по
дознание № 70/2010 г. по описа на РУМВР k., водено срещу ответника за
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК – за неплащане на издръжка в размер на 4
месечно вноски. Не се спори, че същото досъдебно производство е приключило с
осъдителна присъда и ответникът е бил осъден на пробация.
По делото е представена служебна бележка от Община k., от която се установява,
че на основание чл. 152, ал.2 и ал.3 от НРИДПИ на Семейния кодекс е получена,
присъдена на детето Е. издръжка в общ размер на 4 960 лева за периода от
м. февруари 2011 година до м. декември 2016 г.
По делото са представени от ответника
платежни документи за заплащана издръжка на ищцата, както следва: на 24.01.2017
г. – 90 лева; на 15.03.2017 г. – 150 лева; на 06.07.2017 г. – 400 лева; на
13.11.2017 г. – 500 лева; на 18.02.2018 г. - 100 лева; през м. май 2018 г.
(датата не се чете) – 100 лева; на 19.06.2018 г. – 100 лева; на 27.08.2018 г. –
100 лева; на 09.10.2018 г. – 100 лева; на 20.11.2018 г. – 100 лева. Представени
са по делото 8 броя преводни нареждания, с които работодателят на ответника е
превел суми по изпълнителното производство, като не се спори, че това е същото
производство, образувано по повод присъдената издръжка на детето Е.. Горният
факт се установява и от изпратената справка от ДСИ при КрлРС
по изпълнително дело № 145/2010 година.
По делото са представени медицински
документи, от които се установява, че ответникът през 2017 година е претърпял
инцидент – счупил е левия си глезен, като впоследствие се стигнало до аптутация на дясната подбедрица.
От месец април 2017 г. до настоящия момент ответникът не работел. С ЕР № 2021
от 071/11.04.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ П.АД ответникът бил освидетелстван с
трайно намалена работоспособност от 75% с пожизнен срок.
Установява се от служебно изготвената
справка в САС „съдебно деловодство“, че на 18.01.2016 г. е било образувано гр.
дело № 87/2016 г. по описа на КрлРС, по повод
подадена молба по ЗЗДН от В.И. срещу ответника, по което е била издадена
заповед за незабавна защита срещу ответника, с която на същия е било забранено
да доближава жилището на молителката. Не се спори, че В.И. (разпитана като
свидетел по делото) е майка на ответника. Производството по ЗЗДН е било
оставено без движение за отстраняване на нередовности по молбата и впоследствие
– прекратено на основание чл. 129, ал.3 от ГПК. Решение по същество има ли
извършен акт на домашно насилие от страна на ответника срещу майка му не е
постановявано.
В социалния доклад се съдържат факти, по
които страните не спорят и са заявили и пред съда от страните. при разговорите
си със социалните работници детето е заявило, че не познава баща си и няма
желание да контактува с него. Приема партньора на майка си за баща, а неговата
майка – за баба. Е. била много силно привързана към семейството си и към брат
си.
В съдебно заседание и изслушано детето Е.,
което заявява, че не познава баща си, че не желае да се среща с него и
припознава като свой баща мъжа, с когото майка й живее. Детето заявява, че
знае, че баща й се е опитвал да се срещне с него, доста пъти, но не знаело
причината да не се срещнат. Заявява, че не е виждала баща си толкова много
време и отказва да се запознае с него, изпитва страх.
В показанията си св. З., сестра на ищцата
сочи, че по времето на раждането на Е., ответникът бил в G., дошъл в Б. само за
да припознае детето и си заминал преди изписването на майката и детето. дошъл
си в Б. няколко когато Е. била на няколко месеца и семейството заминало за G..
След известно време сестра й започнала да се оплаква от тормоз от страна на
ответника и това довело до прибирането й с детето в Б.. Според свидетелката,
бащата въобще не се интересувал от детето след прибирането му в Б. години
наред. баща и дъщеря нямали никакъв контакт. сестра й от 5-6 години живеела с
друг мъж, с когото имало общо дете, Е. приела много добре новия партньор на
сестра си, той нея – също.
В показанията си св. В., вуйчо на
ответника, сочи, че ответникът вследствие на травмата и ампутацията на крака е
трудно подвижен, предвижва се с инвалидна количка. Имал приятелка, с която
живеели заедно, а заболяването му наложило да се премести от жилището на майка
си, в което живеели преди и да си намери квартира на първи етаж, защото се
налагало 4 души да изнасят него и количката. жилището на майка му било на 3
етаж. доколкото свидетелят знаел, ответника получавал пенсия в размер на 146
лева. С допълнителни средства му помагали родителите му. Свидетелят присъствал
на опити на ответника да се обади за рождения или именния ден на детето, но
отговор нямало, отсреща не вдигнали телефона. Преди време ответникът поканил
свидетелят да отидат да видят детето, но заради здравословното му състояние не
позволявало, поради това помолил свидетеля и приятелката си да отидат до дома
на майката. тя отказала да пусне детето без присъствието на ответника.
Свидетелят знаел, че ответникът е направил опити чрез майката да се срещне с
детето, но не знаел резултатът от тях.
В показанията си св. В.а – вуйна на
ответника сочи, че ищцата и нейната майка са отглеждали изцяло детето. Детето и
ищцата не са живели никога в жилището на родителите на ответника и доколкото
знаела, ответникът никога не е полагал грижи за дъщеря си. Ответникът водел
неморален живот (не сочи в какво се изразяват неморалните му постъпки). Когато
се прибрал за постоянно в Б. пред 7-8 години, ответникът започнал работа на
полето, където се запознал с настоящата си приятелка. Двамата започнали да
правят сбирки, да пият и по този повод майката на ответника си дошла от G..
Свидетелката не станала очевидец на инцидента, но разбрала, че ответникът се е
опитал да удари майка си, видяла, че е дола полиция и майката на ответника го
изгонила от жилището си. това се случило преди около 4 години, когато
ответникът бил със счупен крак. След това ответникът се върнал в жилището на
родителите си за кратък период, но бил обиден и с приятелката му се изнесли на
квартира. Свидетелката не знаела дали ответникът и приятелката му са вземали
детето и са полагали грижи за него. През 2018 година здравословното състояние
на ответника се влошило и през месец декември 2018 година му отрязали крака.
Свидетелката не поддържала връзка с ответника от 2017 година.
В показанията си св. И., майка на
ответника, сочи, че връзката между сина й и ищцата започнала през 2007 година
по повод пътуване до G.. двамата заживели заедно, в съседство със свидетелката.
Когато ищцата забременяла, първоначално взели решене детето да се роди в G.,
където страните живеели, по предвид много високите цени, решили това да се
случи в Б. и около месец преди раждането на детето, Р. се прибрала при майка
си. След раждането на детето, на свидетелката и сина й била дадена поръчка за
покупки от G.. Свидетелката купила разни неща за детето и от Б.. Според нея,
синът й си заминал обратно за G., защото ищцата му казала, че вече не й е
нужен. След известно време родителите се събрали да живеят заедно и съвместното
им съжителство продължило докато Е. станала на година и няколко месеца.
Свидетелката поддържала с внучката си връзка до около петата й година. тогава
при една уговорена среща ищцата просто не дошла, оставили я да чака 3 часа на
мястото на срещата. когато дъщерята на свидетелката позвънила по телефона,
ищцата отговорила, че е на разходка с майка си. Свидетелката много се обидила и
преустановила контакт с ищцата. Свидетелката не отрича, че са имали конфликт
със сина си през 2016 г., при който се ядосала и подала молба за защита и жалба
до РП k.. Тогава синът й не живял и не отговарял по телефона около 3 месеца.
получила съобщение, че делото е прекратено и нищо друго от това не последвало.
Понастоящем ответникът бил лежащо болен след получен инсулт, здравословното му
състояние било силно влошено, говорел трудно.
При така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Грижата по смисъла на чл.132,
ал.1,т.2 СК е съвкупност от действия на родителя, насочени към
осигуряване на правилно психофизическо развитие на
детето. Родителят полага грижи за детето като проявява активност и
настоятелност в търсенето на контакти с него, за да развива доброто им взаимно
познаване и емоционална връзка. Той дължи финансови средства за отглеждането
му, като недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и
трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за материалното
осигуряване на детето. За да са налице основанията съдът да лиши родител от
упражняване на родителски права, следва двете предпоставки да са в съвкупност –
родителят едновременно да не дава издръжка и трайно да не полага грижи за
отглеждането на детето. Родителят, който не упражнява родителските права, но не
се възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна
причина; не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към
физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за
издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл.132,
ал.1,т.2 от СК.
В конкретния случай по делото не е спорно,
че от раждането на Е. до 2017 година тези факти са били налице. Самият ответник
не оспорва както неплащане на издръжка, така и липса на срещи с дъщеря си. След
2017 година ответникът е започнал периодично, макар и в непълен размер да плаща
издръжката за дъщеря си, а упражняването на родителските права между страните е
било уредено едва през 2019 година. Срещу между бащата и дъщерята безспорно не
са провеждани, но са налице доказателства, че същият след като е бил определен
режим на лични отношения е направил опит за среща с дъщеря си. самото дете
посочи това при изслушването си, а в тази връзка са и показанията на св. В..
При това положение съдът намира, че не де
доказано несъмнен начин в процеса ответникът трайно да не полага грижи и да не
дава издръжка на дъщеря си без основателна причина към настоящия момент, и в
предходните три години. Даването на издръжка от една страна е установено с
писмени доказателства, от друга – установено е, че ответникът има основателна
причина и не е в състояние да я осигурява в пълния присъден размер поради
здравословното си състояние. По-добрите родителски качества на майката и
условията, с които тя разполага за отглеждане на детето са взети предвид при
предоставяне на родителските права за упражняване.
Поради изложеното съдът намира, че искането
за лишаване от родителски права е продиктувано от чисто практични съображения –
поради нежеланието на ищцата да осигури възможност за лични контакти с бащата и
детето. До този извод може да се стигне и като се вземе предвид искането съдът
въобще да не определя режим на лични отношения между ответника и детето,
каквато хипотеза е невъзможна, според разпоредбите на СК. Отделно, дори да са
били налице основанията за лишаване през периода от 2009 г. до 2017 г., съдът
изследва поведението на бащата към настоящия момент и за приемлив период от
време преди предявяване на иска. По тази причина законодателят е предвидил и
възможност, при отпадане на основанието, лишеният от родителски права родител
да поиска възстановяването им.
По изложеното съдът намира, че основанията
за лишаване от родителски права на бащата като крайна мярка за защита на детето,
предвидена в закона, не се установяват по делото и искът като неоснователен
следва да се отхвърли.
ОТНОСНО разноските.
Ответникът претендира разноски, но не е
доказал такива да са реализирани в процеса, нито е направил искане за
определянето им по реда на чл. 38 от ЗА,
поради което не му се присъждат такива.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК, предявен от Р.М.Н. с ЕГН **********,*** за лишаването
на Д.Х.И. с ЕГН ********** *** от родителски права спрямо малолетното дете Е.Д.И.
с ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П.в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.