№ 3953
гр. София, 09.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110130601 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искови молби, обединени по реда на чл. 213
ГПК, с вх. №№ 156839/05.06.2023 г.; 156840/05.06.2023 г.; 156841/05.06.2023
г.; 156842/05.06.2023 г.; 156843/05.06.2023 г.; 156844/05.06.2023 г.;
156845/05.06.2023 г.; 156846/05.06.2023 г.; 156847/05.06.2023 г.;
156848/05.06.2023 г.; 156849/05.06.2023 г., и 156850/05.06.2023 г. на ищцата Б.
Гиргорова Б. срещу ответника „Изи асет мениджмънт“ АД, с която са
предявени претенции за признаване за осъждане на ответника да плати на
ищцата недължимо платени от нея суми поради плащане въз основа на
следните договори за паричен заем, които се твърди, че са нищожни, изменена
с протоколно определение от 09.12.2024 г. (на лист 227 от делото, погрешно
записан като 327):
– договор с № 4458122/14.04.2022 г. – 119,08 лева;
– договор с № 4271537/27.09.2021 г. – 4 лева, частично от 27 лева;
– договор с № 3675269/05.11.2019 г. – 10,12 лева;
– договор с № 3159727/22.02.2018 г. – 10 лева, частично от 100 лева;
– договор с № 4362782/04.01.2022 г. – 3,13 лева;
– договор с № 4450811/05.04.2022 г. – 3,13 лева;
– договор с № 4435337/21.03.2022 г. – 6,38 лева;
– договор с № 3230884/22.05.2018 г. – 4,44 лева;
– договор с № 4410104/23.02.2022 г. – 3,83 лева;
– договор с № 3284520/27.07.2018 г. – 14,85 лева;
1
– договор с № 4446112/30.03.2022 г. – 6,88 лева, и
– договор с № 3645860/30.09.2019 г. – 0,62 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковите молби –
02.06.2023 г., до окончателното плащане.
Ищцата поддържа, че сключила с ответника описаните в горния абзац
дванадесет договора за кредит, като по тях била получила съответно 1500
лева; 300 лева; 200 лева; 300 лева; 200 лева; 200 лева; 500 лева; 300 лева; 300
лева; 700 лева; 500 лева, и 200 лева, и била погасила всички задължения по
кредитите, които в чл. 4 от договора предвиждали задължение след сключване
на договора по същия да се учреди обезпечение чрез осигуряване от страна на
ищцата на двама поръчители, които да отговарят на редица изисквания за
доходи и липса на задължения, като неизпълнението на това задължение
пораждало следните правни последици:
– трите договора с №№ 3159727/22.02.2018 г.; 3230884/22.05.2018 г., и
3284520/27.07.2018 г. предвиждали в чл. 4, ал. 2, че ако в 3-дневен срок от
отпускане на заема не бъде осигурено поръчителство, ищцата дължала
неустойка;
– останалите девет договора с №№ 4458122/14.04.2022 г.;
4271537/27.09.2021 г.; 3675269/06.11.2019 г.; 4362782/04.01.2022 г.;
4450811/05.04.2022 г.; 4435337/21.03.2022 г.; 4410104/23.02.2022 г.;
4446112/30.03.2022 г., и 3645860/30.09.2019 г. предвиждали, че ако ищцата не
намери поръчители, то самият ответник можел да посочи такъв на ищцата,
като това било дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, чиято услуга за
предоставяне на поръчителство обаче била платена и за да получи средствата
по договорите за кредит ищцата се наложило да поеме задължение към
последното дружество да му заплаща възнаграждение, което обаче се
изплащало разсрочено на ответника с вноските по договора за кредит.
Ищцата поддържа, че поради това, че при изчисляване на описания в
договорите за кредит годишен процент на разходите (ГПР) не били взети
предвид неустойките и възнагражденията за поръчител, които всъщност се
явяват условие за отпускане на кредита и следва да се вземат предвид при
определяне на общите разходи, от които се изчислява ГПР.Липсата на
правилно посочен размер на ГПР пък правела договора нищожен. Свързаните
договори за поръчителство също били нищожни, тъй като бил сключен без
основание – поръчителят се явявал свързано с кредитодателя лице – дъщерно
дружество, и обезпечавал вземането пряко със средства на самия главен
кредитор. Поради това договорите за кредит били нищожни и следвало да се
върнат всички платени от ищцата суми повече от главницата, определени
според стойностите в първия абзац. Претендират се и разноски.
В законоустановения срок са подадени три отговора от ответника – „Изи
асет мениджмънт“ АД, с които:
1. С отговор с вх. № 222843/07.08.2023 г. исковите претенции по искова
молба с вх. № 156842/05.06.2023 г. се оспорват по основателност. Поддържа
се, че ищцата била запозната подробно с условията на сключените от нея
2
договори, чието сключване се признава изрично, преди да ги подпише, поради
което се бил съгласила с всичките им правни последици, за които била
уведомена преди сключване на договора. Договорът за поръчителство бил
самостоятелен и неговата действителност нямало как да се отрази на договора
за кредит, а разходите по същия като доброволно допълнително поети нямало
как да се включат при изчисляване на ГПР. Същият бил изчислен при
предвидените в ЗПКр допускания, че ще се изпълнят всички допълнителни
задължения по договорите. Договорът за кредит имал всички реквизити,
плащанията били ясно и отнапред определени и бил действителен, съответно
– платеното по него е дължимо. Иска се отхвърляне на исковете.
2. С отговор с вх. № 222843/07.08.2023 г. исковите претенции по искова
молба с вх. № 156845/05.06.2023 г. се оспорват като неоснователни по
идентични основания с предходния отговор.
3. С отговор с вх. № 223398/08.07.2024 г., който следва да се смята
относим към всички 12 договора, цитирани с номерата си в него, ответникът
оспорва исковете като нередовни и неоснователни. Поддържа се, че не е
обосновано защо при недействителност на клауза за неустойка се прави
искане за връщане на всичко платено по договори за кредит с №№
3159727/22.02.2018 г.; 3230884/22.05.2018 г., и 3284520/27.07.2018 г., а по
отношение на останалите осем договора се поддържа, че плащанията за
осигуряване на поръчителство от „Файненшъл България“ ЕООД били
направени за последното лице, което дължало връщането им. Поддържа се, че
не е посочена и банкова сметка в исковата молба. По същество се оспорва, че
към договор за паричен заем № 3675269/06.11.2019 г. е бил сключван договор
за обезпечение. Поддържа се липса на доказателства за сключените договори,
които не са представени по делата, като се твърди, че без представянето им от
ищеца, исковете не могат да се разгледат по същество. Прави се възражение за
погасяване по давност на вземанията по договори №№ 3159727/22.02.2018 г. и
3230884/22.05.2018 г., като се поддържа, че при нищожен договор давността
започва да тече от датата на сключването му. По отношение на изчисляването
на годишния процент на разходите и неустойките отново се поддържа, че
ищцата е знаела за наличието на такива задължения, разходите по тях не са
част от предмета на договора, а са резултат от неизпълнение на допълнителни
задължения и не следва да се вземат предвид при определяне на ГПР. Що се
отнася до това, че така се увеличавали разходите по договора, се поддържа, че
това не е така, тъй като така се обезпечавала кредитоспособността на
потребителя, разходите не били над максимално допустимите по закон, а по
отношение на правния ефект от нарушение на подобни правила се поддържа,
че наличието на отделни недействителни клаузи не следва да води до
нищожност на договорите в цялост. Иска се отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
В съдебното заседание страните не изпращат представител. С писмени
молби поддържат аргументите от исковата молба и отговора.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
3
обстановка:
1) Съгласно представен в препис и неоспорен от страните на лист 153 –
158 (погрешно записано като 253 – 258) от делото Договор за паричен заем №
4458122/14.04.2022 г. ответникът е отпуснал на ищцата потребителски кредит
в размер на 1500 лева за срок от 22 седмици с дата на последен падеж
17.09.2022 г., като кредитът следвало да се върне на 11 двуседмични вноски по
147,62 лева, или да се плати и 35 % годишно лихва, като е посочен ГПР в
размер на 40,53 %, или сума за връщане от 1623,82 лева. Съгласно чл. 4, ал. 2
от договора в 3-дневен срок от отпускане на кредита ищцата следвало да
осигури обезпечение за него – двама поръчители, които са заети по безсрочен
трудов договор с възнаграждение над 1000 лева и нямат други кредитни
задължения или такива за обезпечаване на кредити; банкова гаранция, или да
приеме ответникът да избере по свое усмотрение дружество, което да осигури
обезпечение, като се съгласи да поръчителства, и по занятие осъществява
такива сделки.
Съгласно представен по искане на съда на лист 199 – 203 от делото
(неправилно записани като лист 299 – 303) и неоспорен от страните препис от
Договор за предоставяне на поръчителство № 4458122/14.04.2022 г. с чл. 3, ал.
1 от договора ищцата се задължила за това, че неучастващото по делото
дружество „Файненшъл България“ ЕОД (свързано с ищеца, вж. по-долу)
поръчителства по последния посочен договор за кредит с ответника да
заплати на неучастващото дружество сумата от 598,18 лева, която обаче се
плаща на ответника с вноските по кредита и на същите падежи.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 09.12.2024 г. (на лист 328 от делото), а в писмен вид –
на лист 307 – 325 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, по Договор за
паричен заем № 4458122/14.04.2022 г. ищцата е платила 2217,26 лева, т.е. със
717,26 лева повече от получената главница, като ако възнаграждението на
поръчителя се включи в изчисляване на разходите по кредита, то ГПР би бил
80,40 %.
2) Ищецът не е представил според задължението, наложено му от съда
по чл. 190 ГПК с определението за насрочване на делото в първо съдебно
заседание (на лист 99 от делото) в оригинал или копие Договор за паричен
заем № 4271537/27.09.2021 г., за който се установява от експертизата, че
съществува, поради което съдът съобразно дадените указания приема, че
данните за вписания ГПР са такива, каквито ги е установило вещото лице, а
именно – вписан е ГПР от 45,53 %, и има уговорка за избор на поръчител от
страна на ответника.
Съгласно представен по искане на съда на лист 174 – 168 от делото
(неправилно записани като лист 274 – 278) и неоспорен от страните препис от
Договор за предоставяне на поръчителство № 4271537/27.09.2021 г. с чл. 3, ал.
1 от договора ищцата се задължила за това, че неучастващото по делото
дружество „Файненшъл България“ ЕОД (свързано с ищеца, вж. по-долу)
поръчителства по последния посочен договор за кредит с ответника да
4
заплати на неучастващото дружество сумата от 92,76 лева, която обаче се
плаща на ответника с вноските по кредита и на същите падежи.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза, описано по-горе, по
Договор за паричен заем № 4271537/27.09.2021 г. ищцата е платила 327,14
лева, т.е. със 27,14 лева повече от получената главница, като ако
възнаграждението на поръчителя се включи в изчисляване на разходите по
кредита, то ГПР би бил 76,45 %.
3) Съгласно представен в препис и неоспорен от страните на лист 117 –
121 от делото Договор за паричен заем № 3675269/05.11.2019 г. ответникът е
отпуснал на ищцата потребителски кредит в размер на 200 лева за срок от 12
седмици с дата на последен падеж 28.01.2020 г., като кредитът следвало да се
върне на 12 седмични вноски по 17,51 лева, или да се плати и 40 % годишно
лихва, като е посочен ГПР в размер на 49%, или сума за връщане от 210,12
лева. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора в 3-дневен срок от отпускане на кредита
ищцата следвало да осигури обезпечение за него – двама поръчители, които са
заети по безсрочен трудов договор с възнаграждение над 1000 лева и нямат
други кредитни задължения или такива за обезпечаване на кредити; банкова
гаранция, или да приеме ответникът да избере по свое усмотрение дружество,
което да осигури обезпечение, като се съгласи да поръчителства, и по занятие
осъществява такива сделки.
Съгласно представен по искане на съда на лист 165 – 168 от делото
(неправилно записани като лист 265 – 268) и неоспорен от страните препис от
Договор за предоставяне на поръчителство № 3675269/05.11.2019 г. с чл. 3, ал.
1 от договора ищцата се задължила за това, че неучастващото по делото
дружество „Файненшъл България“ ЕОД (свързано с ищеца, вж. по-долу)
поръчителства по последния посочен договор за кредит с ответника да
заплати на неучастващото дружество сумата от 89,88 лева, която обаче се
плаща на ответника с вноските по кредита и на същите падежи.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза, описано по-горе, по
Договор за паричен заем № 3675269/05.11.2019 г. ищцата е платила 210,12
лева, т.е. със 10,12 лева повече от получената главница, като ако
възнаграждението на поръчителя се включи в изчисляване на разходите по
кредита, то ГПР би бил 93,94 %.
4) Ищецът не е представил според задължението, наложено му от съда
по чл. 190 ГПК с определението за насрочване на делото в първо съдебно
заседание (на лист 99 от делото) в оригинал или копие Договор за паричен
заем № 3159727/22.02.2018 г., като ответникът признава, че такъв е имало,
което се установява по експертизата и от счетоводството му, но текстът на
договора не е бил представен нито по делото, нито на вещото лице, поради
което съдът приема поради възпрепятстване на доказването, че ГПР, вписан в
договора, е неправилно изчислен, според отправеното до ответника
предупреждение. Вещото лице установява, че ответникът е дал данни за
унищожен архив, но доколкото се пазят данни в счетоводството не е имало
пречка ответникът поне да представи тези вторични данни, т.е. налице е
5
противоречие в твърденията на ответника – в счетоводството има данни за
плащанията по договора, но параметрите по него не били известни, което
съдът приема за индиция за недобросъвестно укриване.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза, описано по-горе, по
Договор за паричен заем № 3159727/22.02.2018 г. ищцата е платила 404,40
лева, т.е. със 104,40 лева повече от получената главница, като ако
възнаграждението на поръчителя се включи в изчисляване на разходите по
кредита, то ГПР би бил 93,94 %.
5) Съгласно представен в препис и неоспорен от страните на лист 122 –
128 (погрешно записано като 228) от делото Договор за паричен заем №
4362782/04.01.2022 г. ответникът е отпуснал на ищцата потребителски кредит
в размер на 200 лева за срок от 12 седмици с дата на последен падеж
29.03.2022 г., като кредитът следвало да се върне на 12 седмични вноски по
17,51 лева, или да се плати и 40 % годишно лихва, като е посочен ГПР в
размер на 49 %, или сума за връщане от 210,12 лева. Съгласно чл. 4, ал. 2 от
договора в 3-дневен срок от отпускане на кредита ищцата следвало да
осигури обезпечение за него – двама поръчители, които са заети по безсрочен
трудов договор с възнаграждение над 1000 лева и нямат други кредитни
задължения или такива за обезпечаване на кредити; банкова гаранция, или да
приеме ответникът да избере по свое усмотрение дружество, което да осигури
обезпечение, като се съгласи да поръчителства, и по занятие осъществява
такива сделки.
Съгласно представен по искане на съда на лист 169 – 173 от делото
(неправилно записани като лист 269 – 273) и неоспорен от страните препис от
Договор за предоставяне на поръчителство № 4362782/04.01.2022 г. с чл. 3, ал.
1 от договора ищцата се задължила за това, че неучастващото по делото
дружество „Файненшъл България“ ЕОД (свързано с ищеца, вж. по-долу)
поръчителства по последния посочен договор за кредит с ответника да
заплати на неучастващото дружество сумата от 89,88 лева, която обаче се
плаща на ответника с вноските по кредита и на същите падежи.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза, описано по-горе, по
Договор за паричен заем № 4362782/04.01.2022 г. ищцата е платила 230,93
лева, т.е. със 30,93 лева повече от получената главница, като ако
възнаграждението на поръчителя се включи в изчисляване на разходите по
кредита, то ГПР би бил 93,94 %.
6) Съгласно представен в препис и неоспорен от страните на лист 147 –
152 (погрешно записано като 247 – 252) от делото Договор за паричен заем №
4450811/05.04.2022 г. ответникът е отпуснал на ищцата потребителски кредит
в размер на 200 лева за срок от 12 седмици с дата на последен падеж
29.06.2022 г., като кредитът следвало да се върне на 12 седмични вноски по
17,51 лева, или да се плати и 40 % годишно лихва, като е посочен ГПР в
размер на 47,71 %, или сума за връщане от 210,12 лева. Съгласно чл. 4, ал. 2 от
договора в 3-дневен срок от отпускане на кредита ищцата следвало да
осигури обезпечение за него – двама поръчители, които са заети по безсрочен
трудов договор с възнаграждение над 1000 лева и нямат други кредитни
6
задължения или такива за обезпечаване на кредити; банкова гаранция, или да
приеме ответникът да избере по свое усмотрение дружество, което да осигури
обезпечение, като се съгласи да поръчителства, и по занятие осъществява
такива сделки.
Съгласно представен по искане на съда на лист 194 – 198 от делото
(неправилно записани като лист 294 – 298) и неоспорен от страните препис от
Договор за предоставяне на поръчителство № 4450811/05.04.2022 г. с чл. 3, ал.
1 от договора ищцата се задължила за това, че неучастващото по делото
дружество „Файненшъл България“ ЕОД (свързано с ищеца, вж. по-долу)
поръчителства по последния посочен договор за кредит с ответника да
заплати на неучастващото дружество сумата от 89,88 лева, която обаче се
плаща на ответника с вноските по кредита и на същите падежи.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза, описано по-горе, по
Договор за паричен заем № 4450811/05.04.2022 г. ищцата е платила 230,93
лева, т.е. със 30,93 лева повече от получената главница, като ако
възнаграждението на поръчителя се включи в изчисляване на разходите по
кредита, то ГПР би бил 92,65 %.
7) Съгласно представен в препис и неоспорен от страните на лист 135 –
140 (погрешно записано като 235 – 240) от делото Договор за паричен заем №
4435337/21.03.2022 г. ответникът е отпуснал на ищцата потребителски кредит
в размер на 500 лева за срок от 12 седмици с дата на последен падеж
16.06.2022 г., като кредитът следвало да се върне на 12 седмични вноски по
43,87 лева, или да се плати и 40 % годишно лихва, като е посочен ГПР в
размер на 45,45 %, или сума за връщане от 526,44 лева. Съгласно чл. 4, ал. 2 от
договора в 3-дневен срок от отпускане на кредита ищцата следвало да
осигури обезпечение за него – двама поръчители, които са заети по безсрочен
трудов договор с възнаграждение над 1000 лева и нямат други кредитни
задължения или такива за обезпечаване на кредити; банкова гаранция, или да
приеме ответникът да избере по свое усмотрение дружество, което да осигури
обезпечение, като се съгласи да поръчителства, и по занятие осъществява
такива сделки.
Съгласно представен по искане на съда на лист 184 – 188 от делото
(неправилно записани като лист 284 – 288) и неоспорен от страните препис от
Договор за предоставяне на поръчителство № 4435337/21.03.2022 г. с чл. 3, ал.
1 от договора ищцата се задължила за това, че неучастващото по делото
дружество „Файненшъл България“ ЕОД (свързано с ищеца, вж. по-долу)
поръчителства по последния посочен договор за кредит с ответника да
заплати на неучастващото дружество сумата от 158,64 лева, която обаче се
плаща на ответника с вноските по кредита и на същите падежи.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза, описано по-горе, по
Договор за паричен заем № 4435337/21.03.2022 г. ищцата е платила 546,92
лева, т.е. със 46,92 лева повече от получената главница, като ако
възнаграждението на поръчителя се включи в изчисляване на разходите по
кредита, то ГПР би бил 77,17 %.
8) Ищецът не е представил според задължението, наложено му от съда
7
по чл. 190 ГПК с определението за насрочване на делото в първо съдебно
заседание (на лист 99 от делото) в оригинал или копие Договор за паричен
заем № 3230884/22.05.2018 г., като ответникът признава, че такъв е имало,
което се установява по експертизата и от счетоводството му, но текстът на
договора не е бил представен нито по делото, нито на вещото лице, поради
което съдът приема поради възпрепятстване на доказването, че ГПР, вписан в
договора, е неправилно изчислен, според отправеното до ответника
предупреждение.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза, описано по-горе, по
Договор за паричен заем № 3230884/22.05.2018 г. ищцата е платила 332,32
лева, т.е. със 32,32 лева повече от получената главница.
9) Съгласно представен в препис и неоспорен от страните на лист 129 –
134 (погрешно записано като 229 – 234) от делото Договор за паричен заем №
4410104/23.02.2022 г. ответникът е отпуснал на ищцата потребителски кредит
в размер на 300 лева за срок от 12 седмици с дата на последен падеж
21.05.2022 г., като кредитът следвало да се върне на 12 седмични вноски по
26,27 лева, или да се плати и 40 % годишно лихва, като е посочен ГПР в
размер на 45,53 %, или сума за връщане от 315,24 лева. Съгласно чл. 4, ал. 2 от
договора в 3-дневен срок от отпускане на кредита ищцата следвало да
осигури обезпечение за него – двама поръчители, които са заети по безсрочен
трудов договор с възнаграждение над 1000 лева и нямат други кредитни
задължения или такива за обезпечаване на кредити; банкова гаранция, или да
приеме ответникът да избере по свое усмотрение дружество, което да осигури
обезпечение, като се съгласи да поръчителства, и по занятие осъществява
такива сделки.
Съгласно представен по искане на съда на лист 179 – 183 от делото
(неправилно записани като лист 279 – 283) и неоспорен от страните препис от
Договор за предоставяне на поръчителство № 4410104/23.02.2022 г. с чл. 3, ал.
1 от договора ищцата се задължила за това, че неучастващото по делото
дружество „Файненшъл България“ ЕОД (свързано с ищеца, вж. по-долу)
поръчителства по последния посочен договор за кредит с ответника да
заплати на неучастващото дружество сумата от 92,76 лева, която обаче се
плаща на ответника с вноските по кредита и на същите падежи.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза, описано по-горе, по
Договор за паричен заем № 4410104/23.02.2022 г. ищцата е платила 327,14
лева, т.е. със 27,14 лева повече от получената главница, като ако
възнаграждението на поръчителя се включи в изчисляване на разходите по
кредита, то ГПР би бил 76,45 %.
10) Ищецът не е представил според задължението, наложено му от съда
по чл. 190 ГПК с определението за насрочване на делото в първо съдебно
заседание (на лист 99 от делото) в оригинал или копие Договор за паричен
заем № 3284520/27.07.2018 г., за който се установява от експертизата, че
съществува, поради което съдът съобразно дадените указания приема, че
данните за вписания ГПР са такива, каквито ги е установило вещото лице, а
именно – вписан е ГПР от 45,41 %, и има уговорка за неустойка за
8
непредоставено поръчителство.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза, описано по-горе, по
Договор за паричен заем № 3284520/27.07.2018 г. ищцата е платила 770,95
лева, т.е. със 70,95 лева повече от получената главница, като ако
възнаграждението на поръчителя се включи в изчисляване на разходите по
кредита, то ГПР би бил 75,15 %.
11) Съгласно представен в препис и неоспорен от страните на лист 141 –
146 (погрешно записано като 241 – 146) от делото Договор за паричен заем №
4446112/30.03.2022 г. ответникът е отпуснал на ищцата потребителски кредит
в размер на 500 лева за срок от 12 седмици с дата на последен падеж
24.06.2022 г., като кредитът следвало да се върне на 12 седмични вноски по
43,87 лева, или да се плати и 40 % годишно лихва, като е посочен ГПР в
размер на 46,62 %, или сума за връщане от 526,44 лева. Съгласно чл. 4, ал. 2 от
договора в 3-дневен срок от отпускане на кредита ищцата следвало да
осигури обезпечение за него – двама поръчители, които са заети по безсрочен
трудов договор с възнаграждение над 1000 лева и нямат други кредитни
задължения или такива за обезпечаване на кредити; банкова гаранция, или да
приеме ответникът да избере по свое усмотрение дружество, което да осигури
обезпечение, като се съгласи да поръчителства, и по занятие осъществява
такива сделки.
Съгласно представен по искане на съда на лист 189 – 193 от делото
(неправилно записани като лист 289 – 293) и неоспорен от страните препис от
Договор за предоставяне на поръчителство № 4446112/30.03.2022 г. с чл. 3, ал.
1 от договора ищцата се задължила за това, че неучастващото по делото
дружество „Файненшъл България“ ЕОД (свързано с ищеца, вж. по-долу)
поръчителства по последния посочен договор за кредит с ответника да
заплати на неучастващото дружество сумата от 158,64 лева, която обаче се
плаща на ответника с вноските по кредита и на същите падежи.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза, описано по-горе, по
Договор за паричен заем № 4446112/30.03.2022 г. ищцата е платила 549,92
лева, т.е. със 49,92 лева повече от получената главница, като ако
възнаграждението на поръчителя се включи в изчисляване на разходите по
кредита, то ГПР би бил 78,34 %.
12) Съгласно представен в препис и неоспорен от страните на лист 112 –
116 от делото Договор за паричен заем № 3645860/30.09.2019 г. ответникът е
отпуснал на ищцата потребителски кредит в размер на 200 лева за срок от 12
седмици с дата на последен падеж 26.12.2019 г., като кредитът следвало да се
върне на 12 седмични вноски по 17,51 лева, или да се плати и 40 % годишно
лихва, като е посочен ГПР в размер на 45,32 %, или сума за връщане от 210,12
лева. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора в 3-дневен срок от отпускане на кредита
ищцата следвало да осигури обезпечение за него – двама поръчители, които са
заети по безсрочен трудов договор с възнаграждение над 1000 лева и нямат
други кредитни задължения или такива за обезпечаване на кредити; банкова
гаранция, или да приеме ответникът да избере по свое усмотрение дружество,
което да осигури обезпечение, като се съгласи да поръчителства, и по занятие
9
осъществява такива сделки.
Съгласно представен по искане на съда на лист 161 – 164 от делото
(неправилно записани като лист 261 – 264) и неоспорен от страните препис от
Договор за предоставяне на поръчителство № 3645860/30.09.2019 г. с чл. 3, ал.
1 от договора ищцата се задължила за това, че неучастващото по делото
дружество „Файненшъл България“ ЕОД (свързано с ищеца, вж. по-долу)
поръчителства по последния посочен договор за кредит с ответника да
заплати на неучастващото дружество сумата от 89,88 лева, която обаче се
плаща на ответника с вноските по кредита и на същите падежи.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза, описано по-горе, по
Договор за паричен заем № 3645860/30.09.2019 г. ищцата е платила 225,20
лева, т.е. със 25,20 лева повече от получената главница, като ако
възнаграждението на поръчителя се включи в изчисляване на разходите по
кредита, то ГПР би бил 90,26 %.
С определението си за насрочване на делото в първо заседание съдът е
обявил на страните, че му е служебно известно от справка в Търговския
регистър, че поръчителят по девет от договорите за кредит – „Файненшъл
България“ ЕООД, е дъщерно дружество на ответника.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
На първо място съдът следва по собствен почин да отмени по реда на чл.
253 ГПК протоколното си определение за изменение на исковете от 09.12.2024
г., като констатира, че няма изявление на ищеца за промяна на размера на иска
по Договор за паричен заем № 4271537/27.09.2021 г., поради което следва да
се изключи този диспозитив от протоколното определение за изменение на
иска, като той да бъде разгледан като частичен в първоначално предявения
размер от 4 лева от обща претенция от 27 лева.
Предявени са обективно съединени искове за осъждане на ответника да
плати полученото без основание по договори, които се поддържа, че са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22
ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 23 ЗПКр, като претенцията се основава на
чл. 34 ЗЗД.
Исковете се уважават, ако се установи, че ищцата е сключила с
ответника договори, в които е посочен неправилен ГПР, както и е платила въз
основа на тези договори суми в повече от предоставената главница.
Въпреки това исковете ще се отхвърлят, ако се установи, че вземанията са
погасени по давност – изминали са 5 години от датата, на която ищцата е
установила, че договорите включват неравноправни клаузи, съобразно
указанията, дадени от Съда на Европейския съюз в т. 2 от Решение от 9 юли
2020 г. по съединени дела C-698/18 и C-699/18 Raiffeisen bank.
По всички договори размерът на задължението е увеличен чрез
въвеждане на неустойка за неучредяване на обезпечение или възнаграждение
на поръчител, избран от ответника. Това означава, че договорите са така
оформени, че ако ищцата не познава платежоспособен поръчител, тя е
10
принудена още при сключването на договорите да поеме допълнителни
парични задължения, които следва поради това да се третират като част от
„общия разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр, тъй като са разходи,
които се пораждат от предлагане на кредита при определени от ответника
„търговски условия“. Поради това са неоснователни всички възражения по
отговора на исковата молба – ответникът реално е контролирал или сам, или
чрез дъщерно дружество под пълен негов контрол, размера на всички
допълнителни разходи към датата на отпускане на кредита. Поради това и те
следва да се приемат за част от формулата за ГПР и по всички договори
последният се оказва неправилно обявен. Поради това ответникът следва да
възстанови на ищцата всички платени в повече от главницата суми съгласно
чл. 23 ЗПКр.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като
макар и някои от плащанията на ищцата да са извършени през 2018 г. – повече
от пет години преди подаване на исковите молби, според заключението на
счетоводната експертиза ищцата е продължила да заплаща всички задължения
по договорите до 2022 г., което е индиция за това, че не е знаела, че в
договорите има неравноправни клаузи и неправилно определен размер на ГПР
към този период, а съгласно цитираната практика на Съда на Европейския
съюз – т. 2 от Решение от 9 юли 2020 г. по съединени дела C-698/18 и C-699/18
Raiffeisen bank, давностният срок тече от този момент, т.е. от началото му през
2022 г. до подаване на иска през 2023 г. давностният срок не е бил изтекъл.
Исковете следва на основание чл. 6, ал. 2 ГПК да се уважат за неповече
от предявените си размери, като се установява, че надплащанията по всички
тях са повече от поисканото, т.е.
– по договор с № 4458122/14.04.2022 г. са надплатени 717,26 лева, а са
поискани 119,08 лева;
– по договор с № 4271537/27.09.2021 г. са надплатени 27,14 лева, а са
поискани – 4 лева, частично от 27 лева;
– по договор с № 3675269/05.11.2019 г. са надплатени 10,12 лева, а са
поискани – 10,12 лева;
– по договор с № 3159727/22.02.2018 г. са надплатени 104,40 лева, а са
поискани – 10 лева, частично от 100 лева;
– по договор с № 4362782/04.01.2022 г. са надплатени 30,93 лева, а са
поискани – 3,13 лева;
– по договор с № 4450811/05.04.2022 г. са надплатени 30,93 лева, а са
поискани – 3,13 лева;
– по договор с № 4435337/21.03.2022 г. са надплатени 46,92 лева, а са
поискани 6,38 лева;
– по договор с № 3230884/22.05.2018 г. са надплатени 32,32 лева, а са
поискани 4,44 лева;
– по договор с № 4410104/23.02.2022 г. са надплатени 27,14 лева, а са
поискани 3,83 лева;
11
– по договор с № 3284520/27.07.2018 г. са надплатени 70,95 лева, а са
поискани 14,85 лева;
– по договор с № 4446112/30.03.2022 г. са надплатени 49,92 лева, а са
поискани 6,88 лева, и
– по договор с № 3645860/30.09.2019 г. са надплатени 25,20 лева, а са
поискани 0,62 лева,
поради което всички искове следва да се уважат в предявените размери
от ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковите молби
– 05.06.2023 г., до окончателното плащане.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Ищцата е доказала разноски в размер на 1450 лева – депозит за вещо
лице; 600 лева – държавна такса, и адвокатски хонорар по договори към
исковите молби с разписки за плащане в брой, който съдът по възражението на
ответника (вж. например лист 91 от делото) намалява като прекомерен с оглед
на ниската фактическа и правна сложност на делото, ниската цена на
исковете, от която зависи поетият от адвоката риск, но и на големия брой
разгледани претенции (12 искови молби), до размер на 2400 лева (по 200 лева
на иск, предвид и на това, че на практика се излагат едни и същи мотиви в
исковите молби, т.е. защитата е много по-лека от отделни, несвързани дела),
поради което следва да се присъдят общо 4450 лева разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК протоколно определение от
09.12.2024 г. по гражданско дело № 30601/2023 г. на Софийския районен съд,
28. състав, за изменение на искове, В ЧАСТТА относно диспозитива, с който
е изменен искът за връщане на даденото по Договор за паричен заем №
4271537/27.09.2021 г. до размер от 6,38 лева, като същият НЕ Е ИЗМЕНЯН и
е предявен за сумата от 4 лева (четири лева), частично от 27 лева (двадесет и
седем лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 23 ЗПКр
„Изи асет мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ж.к. „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, да
плати на Б. Г. Б., с ЕГН: **********, и адрес: С., кв. „Ф.“, ул. „Д.“ № ***,
неоснователно платените суми от:
– договор с № 4458122/14.04.2022 г. – 119,08 лева (сто и деветнадесет
лева и 8 стотинки);
– договор с № 4271537/27.09.2021 г. – 4 лева (четири лева), частично от
27 лева;
12
– договор с № 3675269/05.11.2019 г. – 10,12 лева (десет лева и 12
стотинки);
– договор с № 3159727/22.02.2018 г. – 10 лева (десет лева), частично от
100 лева;
– договор с № 4362782/04.01.2022 г. – 3,13 лева (три лева и 13
стотинки);
– договор с № 4450811/05.04.2022 г. – 3,13 лева (три лева и 13
стотинки);
– договор с № 4435337/21.03.2022 г. – 6,38 лева (шест лева и 38
стотинки);
– договор с № 3230884/22.05.2018 г. – 4,44 лева (четири лева и 44
стотинки);
– договор с № 4410104/23.02.2022 г. – 3,83 лева (три лева и 83
стотинки);
– договор с № 3284520/27.07.2018 г. – 14,85 лева (четиринадесет лева и
85 стотинки);
– договор с № 4446112/30.03.2022 г. – 6,88 лева (шест лева и 88
стотинки), и
– договор с № 3645860/30.09.2019 г. – 0,62 лева (шестдесет и две
стотинки) –
платени въз основа на нищожни договори за потребителски кредит,
сключени между страните с посочените номера, ведно със законната лихва
върху всички посочени суми от 05.06.2023 г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи асет мениджмънт“ АД,
с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ж.к. „Люлин“, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, да плати на Б. Г. Б., с ЕГН:
**********, и адрес: С., кв. „Ф.“, ул. „Д.“ № ***, сумата от 4450 лева (четири
хиляди четиристотин и петдесет лева) – разноски по делото.
Решението, с изключение на частта относно отмяната на определението
за изменение на иска, може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от
страните. В частта за отмяна на протоколното определение, която има
характер на определение, решението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13