Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 21.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в открито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря С.Атанасова
и с участие на прокурор С.Александрова от ШОП
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн
КАНД № 10 по описа за 2021г. на Административен съд- Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на „А.Т.“ ЕООД- *** с
ЕИК:*********, депозирана от управителя И.Ж., чрез адв.Б.Б. срещу Решение № 293/09.12.2021г.
на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 1569/2021г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 90/25.08.2021г.
на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води– гр. Шумен, с което
на основание чл.166 т.3, във връзка с чл.165 ал.2, във връзка с чл.155 ал.2 от
Закона за опазване на околната среда/ЗООС/ на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000/две хиляди/ лева за нарушение
по чл.166 т.3, във връзка с чл.155 ал.2 от ЗООС.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното
производство. Твърди се, че решаващият извод на съда е направен, без да бъдат
съобразени всички събрани доказателства по отношение на обжалването на даденото
предписание от дружеството, по което липсва допуснато предварително изпълнение,
съответно срокът за неговото изпълнение бил възобновен след постановяването на
Решение на №10/26.01.2021г. на Министър на околната среда и водите, с което
актът бил потвърден. Релевират се и доводи, че НП, както и предписанието са
постановени в противоречие с европейското законодателство и по-конкретно с
Технически насоки относно класифицирането на отпадъци. Видът на отпадъка
неправилно бил определен от контролните органи и същият се явявал с код 08 03,
а не с код 16 02. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебното решение
и на потвърдения с него санкционен акт. Сочените отменителни основания се
поддържат в съдебно заседание от представляващия „А.Т.“ ЕООД, адвокат Б., който
претендира и разноски.
Ответната страна, РИОСВ-
гр. Шумен, изпраща процесуален представител в съдебно заседание, който оспорва
жалбата и прави искане за присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима и основателна
и моли за решение, с което да бъде отменено оспореното съдебно решение и
потвърденото с него НП.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
С касационната жалба е
направено искане с правно основание чл.144а от АПК, във връзка с чл.485 от НПК,
Административен съд– Шумен да отправи преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз по тълкуването на правото на Европейския съюз във връзка с
прилагането на Регламент № 1013/2006г. с поставени два въпроса: 1. По кой код
следва да бъде класифициран отпадъкът тонер в тонер касети и 2. Касети от тонер
с код 08 03 ли следва да бъдат класифицирани. Съгласно чл.486 ал.3 от НПК,
съдът, чието решение не подлежи на обжалване, какъвто е настоящия съд в
провежданото касационно производство, отправя преюдициално запитване, освен
когато значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не
будят никакво съмнение. Поради което, съдът като съобрази така формулираното
искане и приложимите разпоредби на европейското законодателство, го намира за
неоснователно. Регламентът и Известие на Комисията- Технически насоки относно
класифицирането на отпадъци са ясни и не будят съмнение относно тяхното
тълкуване, поради което не са налице предпоставките на чл.144а от АПК, във
връзка с чл.485 от НПК за отправяне на преюдициално запитване по поставените от
касатора въпроси и искането следва да бъде оставено без уважение.
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал. 1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява основателна
по следните съображения:
От фактическа страна е
установено, че юридическото лице „А.Т.“ ЕООД стопанисва площадка за дейности с
отпадъци, находяща се на ул. „Възраждане“ №77 в с.Хитрино, обл.Шумен, парцел
УПИ V, кв.12 и УПИ VI, кв.12 по плана на населеното място. Дружеството
притежава издаден от РИОСВ– гр. Шумен
документ по чл.67 от ЗУО за дейности с отпадъци- Решение №15– ДО– 314– 04 от 29.05.2019г.,
в което е включена базата в с.Хитрино, обл.Шумен, като в разрешителния документ
не се разрешава дейност по третиране на отпадъци негодни за употреба тонер
касети /код 16 02 16– компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване,
различни от упоменатото в 16 02 15/.
На 23.11.2020г. била
извършена извънредна проверка на площадката за дейности с отпадъци,
стопанисвана от касатора от длъжностни лица към Регионална инспекция по околна
среда и води– гр.Шумен /РИОСВ– гр.Шумен/, по повод Заповед на Министъра на
околната среда и водите относно внос на отпадъци с цел спазването на
екологичното законодателство. В хода на проверката било установено, че на
посочената площадка на открито се съхраняват внесени от Италия 9,89 тона и
10,345 тона отпадъци, представляващи негодни за употреба тонер касети. Съгласно
представените документи било установено, че тонер касетите били внесени с код
08 03 18, съобразно Наредба
№ 2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците. Резултатите от проверката
били обективирани в Констативен протокол № СС- 059/23.11.2020г., с който било
дадено задължително за изпълнение предписание на дружеството- жалбоподател да
предаде наличните на площадката употребявани тонер касети с код 16 02 на лице,
притежаващо документ по чл.35 от ЗУО за дейност със съответния код и да се
предоставят в РИОСВ– Шумен копия на документи, които да удостоверят предаването,
със срок за изпълнение- 07.12.2020г. На 08.12.2020г. служител при РИОСВ– Шумен направил
справка в деловодната програма и установил, че не били постъпили документи, във
връзка с даденото предписание.
Предписанието било
обжалвано по административен ред, като жалбата била отхвърлена като
неоснователна с Решение № 81 от 05.05.2021г. на Министъра на околната среда и
водите. След приключване на оспорването на предписанието и неговото
потвърждаване, на 07.06.2021г., по отношение на дружеството „А.Т.“ ЕООД *** бил
съставен АУАН № СС- 05 за нарушение на чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от
ЗООС, надлежно връчен на упълномощено лице. По реда на чл.44 от ЗАНН не било депозирано
писмено възражение срещу акта. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, наказващият орган на 25.08.2021г. издал обжалваното НП, с което на дружеството
на основание чл.166 т.3, във вр. с чл.165 ал.2, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Районният съд обсъдил относимата правна уредба и съобразил
приобщения доказателствен материал, достигайки до решаващото си становище
относно наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на юридическото
лице за това, че в рамките на определения за това срок от компетентните органи
не е предприело действия по изпълнение на даденото предписание, което съдържа
изискване за конкретни фактически действия, които следва да се предприемат за
отстраняване на констатираните нередности. С това си поведение, според мотивите
на районния съд, субектът е допуснал нарушение на чл.166 т.3, във вр. с чл.165
ал.2, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС и правилно АНО е пристъпил към ангажиране
на отговорността му.
Настоящият касационен
състав, съобразявайки приобщените доказателства не споделя изводите на
въззивната инстанция и намира, че е налице основание за отмяна на процесното
наказателно постановление. Видно от съдържанието на изготвения в хода на
проверката Констативен протокол, адресираните до дружеството предписания са
изготвени на основание чл.119 ал.7 от Закона за управление на отпадъците, с
каквато нормативно призната възможност органите на РИОСВ разполагат. От това
следва, че неизпълнението им би могло да разкрие белезите на административно
нарушение на режима, заложен в ЗУО. С акта и с издаденото впоследствие НП обаче
на дружеството се вменява неизпълнение на дадени по реда на чл.155 ал.2 от ЗООС
предписания, каквито по делото се установява, че липсват. Това несъответствие е
от съществено значение, доколкото неизпълнението на задължителни предписания е
въздигнато в състав на административно нарушение и в двата нормативни акта,
съответно в чл.156 ал.1 от ЗУО и в чл.166 т. 3 от ЗООС. Освен в регламентирания
санкционен размер, отлики се откриват и в кръга длъжностни лица, оправомощени
да съставят актове по реда на ЗУО и на ЗООС. Допуснатата непрецизност при
определяне на правната квалификация на простъпката на лицето е съществена и
решаваща, и препятства пораждане на целените със съставянето на акта и с НП
правни последици. Нарушението е особено значимо и налага извод за порочност на
издаденото НП, резонно следствие на което е изводът за неговата
незаконосъобразност.
За пълнота съдът намира,
че следва да се произнесе по изложеното в касационната жалба възражение за
липса на осъществено нарушение на посочената в АУАН и в НП дата, предвид
предприетото от дружеството оспорване на дадените предписания, като счита
същото за неоснователно. Съгласно практиката на ВАС, предписанието изисква
активно поведение от страна на адресата, в рамките на посочените в него срокове
за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно
поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна
принуда, предписанието е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол по реда на АПК, в хода на който да се преценят редица обстоятелства,
включително и дали са били налице материалноправните предпоставки за издаването
му. В настоящия казус предписанието е било оспорено по отношение на неговата
законосъобразност в рамките на регламентирания за целта срок и е било
потвърдено изцяло с Решение на Министър на ОСВ. Следователно е налице влязъл в
законна сила административен акт, задължителен за посоченото като негов адресат
дружество, включително и касателно срокът за изпълнение- 07.12.2020г. Сроковете
на дадените предписания преди тяхното изтичане могат да бъдат удължавани по
преценка единствено на органа, който ги е издал. По делото не са налице данни дружеството
да е отправяло искане до РИОСВ- Шумен за удължаване на сроковете на дадените
предписания.
Освен това, до
пристъпване към издаване АУАН се е стигнало на 07.06.2021г., след като вече по
окончателен административен ред е установено, че издаденото предписание
съответства на закона, а с това е отречена и основателността на претенцията на
дружеството, че не дължи изпълнение на указаното му фактическо действие в
рамките на предоставения му срок поради неговата незаконосъобразност. От тази гледна
точка, касационният съдебен състав не може сподели твърдението на касатора, че
срокът за изпълнение на дадените задължителни предписания бива възобновен на
датата на постановяването на окончателното решение на Министъра. Подобно
тълкуване не намира законова опора и възприемането му повдига редица въпроси,
сред които този за датата, която може да се счита за момент на извършване на нарушението.
На следващо място, по т.2 от жалбата,
съдът намира, че по категоричен начин е установен видът на съответния отпадък,
за който дружеството некоректно твърди, че е отпадъчен тонер в тонер касети. Именно
в изпълнение на възложените на служителите на РИОСВ контролни функции, визирани
в чл.113 от ЗУО е била извършена проверката на стопанисвания от касатора терен,
при която е установено наличието на отпадъците негодни за употреба тонер
касети, попадащи в позиция B1110 от Регламент (ЕО) № 1013/2006г. на Европейския
парламент и на Съвета от 14
юни 2006г. относно превози на
отпадъци, подлежащи на класификация като компоненти, отстранени от излязло от
употреба електрическо и електронно оборудване с кодове 16 02 14, 16 02 16 или
20 01 36, а не под код 08 03 18, определен в Регламента като отпадъчен тонер за
печатане. В тази насока следва да се отбележи, че неправилно касаторът
възприема квалифицирането на кода на процесния отпадък от страна на контролните
органи за незаконосъобразно, аргументирайки се с цитираното Известие на
Комисията– Технически насоки относно квалифицирането на отпадъци. Това е така,
защото при класификация на отпадъци, за да бъде намерен подходящия код се
разглеждат заглавията на главите и подглавите в Европейския списък на отпадъка
или вида на отпадъка. Наименованието на глава 08 от списъка е „Отпадъци от
производство, формулиране, доставяне и употреба (ПФДУ) на покрития, лакове,
стъкловидни емайли), лепила/адхезиви, уплътняващи материали и печатарски
мастила“, а на подглава 08 03 е „Отпадъци от ПФДУ на печатарски мастила“, което
означава, че кодът посочен от дружеството– жалбоподател, а именно 08 03 18 и 08
03 17*, би могло да бъде поставен само на мастилото, което вече е отстранено от
тонер-касетата. Доколкото обаче отпадъкът, съхраняван на стопанисваната от
дружеството– жалбоподател площадка, представлява тонер– касета, то поставения код
е погрешен. Подходящата позиция в случая е от подгрупа “16 02 – отпадъци от
електрическо и електронно оборудване“ и по-конкретно кодове „16 02 15* - опасни
компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване“ или „16 02 16–
компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от
посочените в 16 05 15. Тук е мястото да се отбележи с оглед твърденията на
касатора за наличие на противоречие между норми от европейското законодателство
и норми от вътрешния правов ред, че на основание чл.3 ал.1 от ЗУО е приета
Наредба № 2 от 23.07.2014г. за класификацията на отпадъците, която определя
реда за класифицирането на отпадъците. Това класифициране е съобразено със
списъка на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май
2000г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в
съответствие с член 1, буква "а" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета
относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на
опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО
на Съвета относно опасните отпадъци. Именно в Приложение № 1 към чл.5 ал. 1 от
наредбата е дадена класификацията на отпадъците в съответствие с Европейския
списък на отпадъците, съобразено от контролните органи, поради което не е
налице соченото от касатора противоречие.
Независимо от последно изложеното,
предвид констатираното съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
несъответствие между визираното в АУАН и НП деяние– неизпълнение на
задължително предписание, дадено на основание чл.155 ал.2 от ЗООС и
фактическата липса на дадено такова предписание, чието неизпълнение да е
основание за ангажиране на административно наказателната отговорност на
дружеството, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като го е
потвърдил, районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което подлежи
на отмяна. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, касационният
състав следва да постанови отмяната и на потвърденото с въззивното решение НП №
90/25.08.2021г. на Директора на РИОСВ– Шумен.
С оглед изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
касатора, доказано по основание и размер, в тежест на ответникът по касация
РИОСВ– гр. Шумен, на осн. чл.63д ал.1 от ЗАНН, следва да бъдат възложени
направените разноски от „А.Т.“ ЕООД- ***, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 444.00лв.
Водим от горното и на основание чл.221
ал.2 предл.2 от АПК, във вр.с чл.63в от ЗАНН, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
Оставя без уважение направеното искане в касационната жалба за отправяне
на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по тълкуването на правото
на Европейския съюз във връзка с прилагането на Регламент № 1013/2006г. с
поставени два въпроса: 1. По кой код следва да бъде класифициран отпадъкът
тонер в тонер касети и 2. Касети от тонер с код 08 03 ли следва да бъдат
класифицирани, като неоснователно.
ОТМЕНЯ Решение № 293/09.12.2021г., постановено по АНД № 1569/2021г.
на Шуменският районен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 90/25.08.2021г. на Директора на Регионална инспекция по околна
среда и води– гр. Шумен, с което на основание чл.166 т.3, във връзка с чл.165
ал.2, във връзка с чл.155 ал.2 от Закона за опазване на околната среда на „А.Т.“
ЕООД, ЕИК *********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000/две
хиляди/ лева за нарушение на чл.166 т.3, във връзка с чл.155 ал.2 от ЗООС.
ОСЪЖДА
Регионална инспекция по околна среда
и води– гр. Шумен да заплати на „А.Т.“
ЕООД- ***, с ЕИК:*********, представлявана от управителя И.Ж. деловодни
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 444.00лв. /четиристотин четиридесет и
четири лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 21.02.2022г.