№ 333
гр. Плевен, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20224430200850 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЦВ. СТ. Й. ЕГН********** против НП №21-
0938-004192/08.11.2021г. на *** сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Плевен, с което на жалбоподателя Й. за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца. На Й. е наложено също на основание чл.181 т.1 от ЗДвП
и административно наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.
147 ал.1 от ЗДвП.
Последният моли съда да отмени издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с адв.М.М. с пълномощно. Последната взима становище, относно
незаконосъобразността на атакуваното НП и моли за неговата отмяна. Излага
съображения в тази насока.
Ответникът по жалбата *** сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Плевен редовно призован, не се представлява и не изразява становище по
нея.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и закона, установи следното:
Обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 14.04.2022г., а
жалбата е била регистрирана пред АНО с вх.№316000-15178/26.04.2022г.,
поради което съда намира същата за допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
1
Установи се следната фактическа обстановка:
На 27.10.2021г. **** служители - свидетелите Ч.П. и П.К. в тъмната
част на денонощието, а именно около 02:04часа в гр. **** забелязали Ц.Й. да
управлява автомобил ***, като по време на движение по *** на ляв завой за
навлизане по бул.*** при суха пътна настилка, чрез рязко подаване на газ и
завиване с волана, като така довело до загуба на сцепление на задните колела
на автомобила, движейки се с напречно на пътя и преминавайки от дясна в
лява пътна лента, което те приели за умишлено извеждане на автомобила
извън контрол, извършвайки т.нар. дрифт.
Отделно от това при проверката било констатирано, че автомобилът
не е преминал на ГТП.
**** служители П. и К. спрели автомобила за проверка. Тъй като
двамата служители нямали право да съставят актове по ЗДвП, повикали за
съдействие чрез *** колеги от сектор „Пътна полиция“. На мястото на
проверката за оказване на съдействие се отзовал *** служител А.Й.. На
жалбоподателят бил съставен АУАН за извършеното нарушение в негово
присъствие и бил връчен екземпляр от акта.
По повод горното било издадено и атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите А.Й. Ч.П. и П.К., издадения и приложен към делото АУАН
№483175/27.10.2021г., в който словесно е направено описание на
нарушенията, като актосъставителят квалифицирал едното деянието, като
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, а второто като нарушение на 147 ал.1 от
ЗДвП.
В съдебно заседание по искане на жалбоподателят, до разпит като
свидетел е допусната С. ИВ. СТ.. Същата в своите показания твърди, че
били на разходка в „***“ и прибирайки се *** спрял на пътя да се огледа.
Нямало други автомобили, било през нощта. Завили от „***“ наляво и
продължили, после надясно към „***“. Светлини на фарове ги осветили и С.
се обърнала. Тогава видяла „колата на другото момче“. Водачът зад техния
автомобил се опитал да им пресече пътя и това накарало
водачът/жалбоподателя *** да мине в дясна лента, за да избегне удара. Били
изплашени. Били настигнати от полицейска кола, която им подала сигнал за
спиране. Свидетелят С. твърди, че водачът не бил подавал рязко газ,
движели се нормално. Служителите от полицейската кола спрели и двата
автомобила и били съставени на водачите актове. Другият водач бил В***
„той се занимава с дрифтове и делото му беше за дрифт, но не съм
сигурна с неговото какво стана, май не го спечели и е наказан… Виктор се
опитал да ги засече. Движел се зад тях и когато вече завили на „***“-а, той
2
минал в другото платно и се приближил, заради което *** кривнал волана в
десния път, и именно тази маневра предотвратила удара между тях. Другата
кола - на Виктор давала газ и удряла спирачки , опитвайки се да ги засече.
С нормата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените
от него действия. Действително понятието "дрифт" няма своя легална
дефиниция.
При тези фактически данни, според съда приобщените по делото
писмени доказателства и свидетелските показания не установяват по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателят нарушение, като ответникът не ангажира достатъчно
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. За да
направи този извод, съдът отчита факта, че АУАН е съставен от неочевидец, а
вписаните като свидетели по акта са се намирали на сравнително далечно
разстояние, в тъмната част на денонощието и е възможно да са възприели
грешно маневрите на **** като дрифт, а той всъщност наистина, както твърди
спътничката му- св.С. да е опитвал да избегне удара с другата кола, което да е
довело до занасянето на автомобила му.
Въззивната инстанция намира,че НП по същество се явява
необосновано, тъй като събраните по делото доказателства са противоречиви
и от тях не се установява по безспорен начин, че Ц.Й. е извършил
нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност по начина, описан в НП.
НП е издадено, без да се изяснят в пълнота всички факти и
обстоятелства, относими за отговорността на наказаното лице. Следователно,
когато контролните органи на полицията са установявали фактите при
наличие на свидетели очевидци, е следвало да бъде установено възприятията
на последните, за да бъдат направени категорични изводи за механизма на
извършеното.
Ето защо съдът намира, че липсват достатъчно доказателства за
обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, които да послужат за
съставяне на акта. Самото съставяне на акта представлява единствено
официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за
доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така
наречената констативна функция на акта. Самият акт , обаче, не може да бъде
доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на първични
такива, които да носят достоверна информация за релевантните за спора
факти.
3
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при
неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.
Актосъставителят не е очевидец. Други писмени доказателства не са
приобщени по административно наказателната преписка.
Липсата на безспорни доказателства за деянието не означава само по
себе си, че не е извършено това нарушение, но е основание за повишена
процесуална активност от страна на АНО с цел обективно, всестранно и
пълно установяване на фактическата обстановка. Липсата на достатъчно
доказателства, установяващи извършеното нарушение, прави издаденото НП
необосновано, което е основание за неговата отмяна. А за да бъде едно деяние
административно нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно чл.
6 ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно
управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с
административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки
означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на
издаденото НП, като неправилно.
В конкретния казус съдът намира, че деянието е недоказано и поради
обстоятелството ,че неправилно е посочено мястото на извършване на
нарушението. Според АУАН-ът и издаденото въз основа на него НП това е на
кръстовището на *** и бул.*** ,по време на движение по *** на ляв завой
за навлизане по бул.***, а пред съда като място но нарушението св Ч.П.
твърди, че това станало „ от посока „***“ и с ляв завой навлезе към
бензиностанция „***“. ,а според св.П.К. „ забелязахме два автомобила
идващи от „***“, бензиностанция „***“ и извършиха ляв завой и двата
автомобила извършиха маневри, които ние категоризирахме като дрифт.
От своя страна св.С.С. посочва, че мястото било като завили на „***“-
а, другият водач минал в другото платно и се приближил, заради което ***
кривнал волана в десния път, и именно тази маневра предотвратила удара
между тях при бензиностанция „***“.
Не може едва в съдебна фаза да се установяват нови данни от
фактическа страна на деянието, а именно кое е мястото на извършване на
нарушението. По този начин е допуснато съществено процесуално
нарушение при издаване на АУАН и НП. Сред задължителните реквизити на
АУАН и НП, съгласно чл. 42,т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е мястото на
нарушението. При разглеждане на спора по същество, в тежест на
административно-наказващия орган е да докаже с допустимите от закона
доказателствени средства, че посоченото за нарушител лице е извършило
описаното в АУАН и в НП административно нарушение, индивидуализирано
с всички признаци на нарушението, включително и с място на извършването
му, което е съществен елемент от обективната му страна и част от предмета
на доказване. В случай, че административно-наказващият орган не успее да
докаже, че на посочената в АУАН и в наказателното постановление място
или дата, посоченото за нарушител лице е извършило описаното нарушение,
то издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно,
4
поради недоказаност на извършеното нарушение. Видно от съдържанието на
АУАН и НП,съпоставени с показанията в съдебна фаза мястото на
нарушението е различно от посоченото в АУАН и НП.
По отношение другото, посочено в НП нарушение- по чл.147 ал.1 от
ЗДвП, и наложеното на основание чл.181 т.1 от ЗДвП и административно
наказание глоба в размер на 50 лв., то същото не е обжалвано и е влязло в
сила.
По посочените съображения, НП в първата му част,по отношение
нарушението но чл.104б т.2 от ЗДвП следва да се отмени.
При това положение и поради обстоятелството, че по делото е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, то това
искане следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020
г.)в производствата пред районният, административният и касационният съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс . Видно от приложения по делото
договор за правна помощ е че адв. М.М. от Плевенска адвокатска колегия е
осъществил правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя и
определеното възнаграждение е в размер на 300лв.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че *** сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен
следва да бъде осъдена да заплати на ЦВ. СТ. Й. ЕГН********** сумата от
300,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
на адвокат М.М. от Плевенска адвокатска колегия
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №21-0938-
004192/08.11.2021г. на *** сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен, с
което на жалбоподателя ЦВ. СТ. Й. ЕГН********** , за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като необжалвано и влязло в сила НП
в часта, в която на жалбоподателя ЦВ. СТ. Й. ЕГН********** е наложено на
основание чл.181 т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на
50 лв., за нарушение на чл. 147 ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8,
ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА *** сектор „Пътна полиция“
5
при ОДМВР Плевен да ЗАПЛАТИ на ЦВ. СТ. Й. ЕГН********** сумата от
300,00 лева, представляваща направените от негова страна разноски за
адвокатско възнаграждение на адвокат М.М.от Плевенска адвокатска колегия
по НАХД № 850/ 2022 година по описа Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК
пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6