№ 2382
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110137184 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Д. В. И, ЕГН: **********, с адрес: п.к.
1220, АДРЕС, с която се моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
към него съществува изискуемо вземане на ищеца в общ размер на 854.21 лв. (Осемстотин
петдесет и четири лева и 21 ст.) лева, от които 127.96 лв. (Сто двадесет и седем лв. и 96 ст.) -
главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за отчетен
период от 23.02.2015 г. до 22.04.2015 г. и неустойка в размер на 726.25 лв.(Седемстотин
двадесет и шест лева и 25 ст.) по договор за далекосъобщителни услуги по договор .......... от
дата 20.01.2015 г., които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
1847/2018 г. на 46-ти състав на СРС.
Твърди се, че между „ФИРМА” ЕАД, и Д. В. И, е съществувал и валидно е действал
Договор с индивидуален потребителски номер .......... от дата 20.01.2015 г., и ID на клиента
1111111, с който на длъжника са предоставяни услуги за мобилен номер *******, по
тарифен план за интернет услуга Интернет L, с месечна абонаментна такса 24,90 лв /с ДДС/
за срок от 24 месеца. На 09.02.2015 г., абонатът е добавил за ползване към потребителския
си номер и мобилен номер **********, избирайки условията на същия тарифен план
Интернет L, с месечна абонаментна такса 24,90 лв. /с ДДС/ за срок от 24 месеца.
В срока на действието на договора за мобилни услуги .......... от дата 20.01.2015 г. били
издадени следните фактури:
-фактура № *********/26.03.2015 г., с падеж на плащане 10.04.2015 г., за отчетен
период от 23.02.2015г. до 22.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 66.53 лв. (шестдесет и шест лв. и 53 ст.);
-фактура № *********/28.04.2015 г., с падеж на плащане 13.05.2015 г„ за отчетен
период от 23.03.2015г.до 22.04.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 61.43 лв. (шестдесет и един лв. и 43 ст.);
-фактура № *********/24.06.2015г., с падеж на плащане 24.06.2015 г„ за отчетен
1
период от 23.05.2015 г.до 22.06.2015г. в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 373.5 лв. (Триста
седемдесет и три лв. и 50 ст.).
-фактура № *********/03.09.2015 г. , с падеж на плащане 03.09.2015 г., за отчетен
период от 23.07.2015г.до 22.08.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 435.75 лв.
(Четиристотин тридесет и пет лв. и 75 ст.), от която ищецът прави изричен отказ и не
претендира начислената неустойка в тази част по издадената заповед за изпълнение.
- фактура № *********/03.09.2015 г., с падеж на плащане 03.09.2015 г., за отчетен
период от 23.07.2015г.до 22.08.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 352.75 лв. (Триста
петдесет и два лв. и 75 ст.).
Сочи се, че клаузата за неустойка е рагламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които съгласно са
неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако
не е уговорено друго. Настоящият случай не попадал в тази хипотеза, защото такава
допълнителна уговорка няма. Клаузата за неустойка фигурирала в представените с исковата
молба Приложения към Договора в Раздел Отговорност и гласи, че в случай че абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия,
в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това
Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има
право да прекрати Договора по отношение на тези ши всички Услги и/ или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
остъпки)Дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване
Основанието за прекратяване на договора следва и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния
оператор, в които е казано, че ФИРМА ЕАД има право да ограничи достъпа до част от
услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими
вземания към ФИРМА ЕАД. А съгласно чл. 54 от ОУ/ „Мобилтел има право едностранно да
прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в
следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане. „За
самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за
доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната
да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка е
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и
Общите условия на оператора. Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати
сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на
индивидуалните договори на ответника и до начисляването на договорна неустойка.
Моли се съда да уважи исковете и да присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски в
заповедното и настоящото производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозиран писмен отговор по исковата молба. В съдебно заседание, ответникът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да
постанови неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата
молба, не се е явил и не е изпатил представител в първото съдебно заседание по делото, като
не е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовките за
2
съдебно заседание (редовно връчени на ответника) са указани последствията от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването в съдебно заседание. С
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
доказателства, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че исковете са вероятно
основателни. В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение за уважаване на предявения осъдителен иск, без да мотивира
съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.
78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за държавна такса в размер на 25 лева и и адвокатско възнаграждение в размер на
180 лева.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски в размер на 220.07 лева
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Д. В. И, ЕГН: **********, с адрес: п.к.
1220, АДРЕС, искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във вр. чл.
422 ГПК, че Д. В. И дължи на „ФИРМА“ ЕАД сума в общ размер на 854.21 лв.
(Осемстотин петдесет и четири лева и 21 ст.) лева, от които 127.96 лв. (Сто двадесет и седем
лв. и 96 ст.) - главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги за отчетен период от 23.02.2015 г. до 22.04.2015 г. и неустойка в размер на 726.25 лв.
(Седемстотин двадесет и шест лева и 25 ст.) по договор за далекосъобщителни услуги по
договор .......... от дата 20.01.2015 г., които задължения са предмет на Заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 1847/2018 г. на 46-ти състав на СРС.
ОСЪЖДА Д. В. И, ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, съдебно-деловодни разноски за настоящото производство,
в размер на 205 лева и съдебно-деловодни разноски за ч.гр.д. №1847/2018 г. на СРС в
размер на 220.07 лева.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да
се осъществи по реда и в срока по чл. 240 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3