Мотиви по НОХД №5416 по описа на СГС, НО, 3 състав за 2017
година
Обвинението е повдигнато от
Софийската градска прокуратура (СГП) Я.С.Й., роден на *** ***, българин,
български гражданин, без образование, несемеен, осъждан, не работи, ЕГН ********** за това, че на 01.04.2017 г. около 18:40 часа в
гр.София, ж.к.**********е отнел чужди движима веща- 1 бр. златен синджир с
тегло около 20 гр., 24 карата на стойност 1500 лв. от владението на собственика
й- И.М.М. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила-
силно дръпнал златния синджир от врата на М. и след това я бутнал на земята
назад, при което синджирът се скъсал, а св.М. паднала на земята, като деянието
е извършено при условията на опасен рецидив- след като Й. е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 НК, а именно- осъждан с
влязло в сила на 15.12.2014 г. протоколно определение по НОХД №23075/14 г. на
СРС, с което е одобрено споразумение по силата на което Й. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание от 1 година лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим- престъпление по чл.199, ал.1, т.4
вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А ” от НК.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа
обвинението, така както е повдигнато и предявено на подсъдимия Й. като моли
съда да го признае за виновен. Счита, че в хода на съдебното следствие са
извършени необходимите и възможни съдебно-следствени действия с оглед
установяване и разкриване на обективната истина и обвинението е безспорно
доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В хода на
съдебното следствие пострадалата М. по един категоричен и несъмнен начин
разпознава обвиняемия Й. като извършител и автор на посегателството. Сочи, че
показанията на тази свидетелка, която е и пострадала, във всички фази на
наказателното производство са последователни, еднопосочни, взаимно допълващи се
и безпротиворечиви. Счита, че обвинението е доказано по един категоричен и
несъмнен начин, налице е превес на отегчаващите вината обстоятелства с оглед
обремененото минало на подсъдимия. По изложените причини моли съда да го
признае за виновен и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ над средния
размер предвиден от закона.
Счита гражданския иск за
доказан по безспорен и несъмнен начин, поради което моли съда да го уважи в
пълния му размер.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец И.М.- адв.Б. моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите
обвинения, които счита, че са доказани, както от обективна, така и от
субективна страна по несъмнен и категоричен начин. Изцяло се присъединява към
становището на прокуратурата. Моли съда да уважи предявения за съвместно
разглеждане в настоящото производство граждански иск, като намира същия за
доказан по размер. Моли да й бъдат присъдите направените в производството
разноски.
Частният обвинител и граждански ищец И.М. не се явява и не взима становище по делото.
Служебният защитник на подсъдимия Й.- адв.М. Г. счита,
че обвинението не е безспорно и категорично доказано, както от обективна, така
и от субективна страна. Твърди, че в показанията си пострадалата сочи белези на
извършителя, които обаче не отговарят на визията на подсъдимия. счита, че инсп.
Б. от 09 РУ, който е правил предварителни разпити на подсъдимия е насочвал
пострадалата като е показвал снимки на подсъдимия, като пострадалата, която е
преживяла случилото се след това
насочване е разпознала подсъдимия като автор на деянието, но счита, че е
възможно тя да се е заблудила и да е посочила лицето, към което предварително
инсп. Б. я е насочвал, показвайки й тези снимки. Счита, че авторството на
деянието не е безспорно доказано, поради което моли за постановяване на
обективна присъда, като твърди, че подсъдимият не е причастен към
инкриминираното деяние. Намира, че съдът
не следва да кредитира и направеното разпознаване с оглед показанията на едно
от поемните лица, че е бил сам по време на разпознаването, като дори не е бил
сигурен на кое точно разпознаване е присъствал. В тази връзка моли за
оправдателна присъда спрямо подсъдимия.
Намира гражданския иск за недоказан, както за имуществените, така и за
неимуществените вреди. Твърди,ч е единствените преки и непосредствени вреди са
имуществените такива, не и неимуществените, като счита, че дори и имуществените
не са доказани поради липсата на документ за синджира. Освен това оспорва
твърденията на пострадалата, че същият е бил 24 карата злато, като сочи в тази
връзка и заявеното от вещото лице, че не е виждала синджира, а е работила само
по данни на пострадалата. Отделно от това посочва, че на е ясно, че
инвестиционното злато предимно е с такъв карат и изключителна рядкост е да се
продава в търговската мрежа злато 24 карата, като счита, че и това следва да бъде
взето предвид при преценката дали да бъде уважен гражданския иск. Намира иска
за недоказан, поради което счита, че следва да бъде отхвърлен.
Подсъдимият Я.Й. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение. Не се признава за
виновен. Твърди, че друго лице е извършило деянието и иска да бъде открито.
Заявява, че ако той е извършил същото, би се споразумял, тъй като е многократно
осъждан. Подчертава, че никога не е имал белези по лицето и иска да бъде
оправдан.
В последната си дума
моли ако може да бъде заловен истинския извършител като заявява, че и той ще
съдейства за това.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и 18
от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Подсъдимият Я.С.Й. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, без образование, несемеен, осъждан, не работи, ЕГН **********.
Към 01.04.2017 г. св.И.М. била
бременна 5 месец, като имала и малко дете- бебе на 11 месеца, което все още
било в детска количка. Бременността й личала. Към 18:30- 19:00 ч. тя била пред
блока, в който живеела в ж.к.********, с детето си в количката. Разбрала се по
телефона с мъжа, с когото съжителствала- св.Ал.К. да се срещнат на метростанцията
и да отидат заедно след това на пазар. В тази връзка тръгнала бутайки количката
с бебето в посока към 79 СОУ, тъй като оттам минавал пътят за метростанцията.
Стигайки до бл.********, св.М. пресякла булеварда и минала от другата страна на
тротоара, където имало кофи за боклук. Там забелязала двама мъже, които ровели
отстрани на кофите, но не им обърнала внимание.
Това били св.Е.И. и подс.Я.Й.. Св.И. ***. На 01.04.2017 г. св.И. отишъл на
гости на братовчед си- подс.Я.Й. ***, като към 18:00 вечерта двамата се
насочили към ж.к.Люлин с уговорката помежду им да извършат грабеж и да изкарат
„някой лев“. Двамата се придвижили пеша до ж.к.Люлин като се спрели в близост
до контейнерите съм смет в ж.к.Люлин 7 до бл.738, като се оглеждали и
преценявали коя жена да нападнат. Някъде към 18:30-19:00 ч. покрай тях минала
св.М., бутайки количка с детето си в нея.
Когато приближила до кофите за
боклук св.М. видяла, че едно от лицата, който ровели около кофите за смет-
подсъдимият Я.Й. се надигнал много рязко, изскочил срещу нея почти фронтално- срещу
лицето й, хванал я веднага за ланеца, който носела на врата си /златен около 20
гр, 24 карата/ и започнал да я блъска и дърпа, като се опитвал да скъса ланеца.
В резултат на това св.М. изпуснала количката, тъй като подсъдимият я блъскал
достатъчно силно, използвайки силата на тялото си. Св.М. започнала да вика за
помощ, но никой не се отзовал да й помогне. В един момент по време на борбата
помежду им св.М. осъзнала, че не вижда количката с детето, при което се
обърнала рязко в посока количката. Подсъдимият използвал този момент, за да я
блъсне максимално силно и рязко, при което св.М. паднала на земята, при което подсъдимият успял да
скъса ланеца и побягнал с него в ръка към бл.738.
Св.М. не успяла да възприеме какво по това време прави другото лице, което
било с подсъдимия около кофите /св.Е.И./, нито успяла да възприеме негови
белези и черти. Той от своя страна продължил да рови в кофите за боклук.
Св.М. успяла обаче много добре да възприеме чертите на нападателя си, тъй
като той изскочил фронтално пред нея, като по време на борбата помежду им,
която продължила около няколко минути, нападателят бил с лице към нея- двамата
били лице в лице, като тя имала възможност да го възприеме от много близко
разстояние. Направило й впечатление, че е със сипаничаво от пъпки лице и широки
скули, с тъмна къса коса, нормално телосложение, по-скоро слаб до нормален. Бил
висок горе-долу колкото нея- около 1,70 м. или малко по-нисък от нея, с тъмен
тен на кожата, от ромски произход. Когато я нападнал не казал нищо. Бил облечен
със суитшър, маслено зелен на цвят и с поставена на главата му качулка, която
обаче не закривала самото лице и коса на подсъдимия, като предната част на
лицето му- фронтално се виждала ясно. Св.М. не успяла да възприеме с точност
другите дрехи на нападателя си, тъй като изпаднала в голям шок и нямала
възможност да оглежда подробно нападателя си в краката.
В момента, в който подсъдимият успял да скъса ланеца на пострадалата и
побягнал с него в посока бл.738, той съблякъл връхната си дреха, за да не бъде
задържан за нея от пострадалата и изоставил суитшъра до кофите за боклук.
Заедно с него побягнал в същата посока и св.Е.И.. Двамата се отдалечили от
местопроизшествието като пресекли междувременно и булеварда тичайки един след
друг. Двамата били записани от
охранителна камера, поставена над вх.Б на бл.********.
Разбрали се подс.Я.Й. да отиде до центъра на града, където да заложи
златния ланец, а св.Ем.И. да се върне обратно в ж.к.Модерно предградие, на
адреса на подсъдимия, където да го изчака да се върне, като св.Ем.И. останал да
пренощува там.
Междувременно св.И.М., която преживяла случилото се като шок се обадила на
т.112 и подала сигнал за нападението. По това време се появил и мъжът, с когото
тя живеела на семейни начала- св.Ал.К., на когото св.М. обяснила за случилото
се. В близост се появили и две деца с колела, които казали, че са видели
случилото се, но които поради късния час не могли да изчакат идването на
полицейските служители и си тръгнали.
Във връзка с подадения сигнал на място бил изпратен патрулен полицейски
екип, като и пред тях св.М. разказала за случилото се след което заедно със св.К.
отишли до сградата на 09 РУ СДВР, за да подадат сигнал за нападението.
На база даденото от св.М. описание на нападателя, били извършени ОИМ, като
в тази връзка били св.Й.Д., работещ като разузнавач в 09 РУ- СДВР заедно със
своите колеги, установили, че подс.Я.Й. отговаря на описанието, което
пострадалата дала на нападателя си. В тази връзка на 04.04.2017 г. той бил
потърсен на адреса в кв.Модерно предградие, където обаче не бил намерен. На
място бил установен св.Е.И.. Той бил отведен в сградата на 09 РУ- СДВР и
задържан за срок от 72 ч. по реда на ЗМВР, където на следващия ден – 05.04.2017
г. бил проведен разпит на същия, по време на който св.Е.И. разказал подробно за
случилото се и за уговорките между него и подсъдимия Й. във връзка с
конкретното деяние. Разпитът на същия бил проведен за времето от 14:00 ч. до 14:20 ч.
След разпита на св.Ем.И. и доколкото той не могъл да чете, защото бил неграмотен, св.Р.С.,
намираща се по това време в сградата на РУ била помолена за съдействие от
полицейските служители, а именно- да прочете записаното в резултат от разпита
на св.Е.И., което тя и сторила. След
прочитането му св.И. заявил, че отразеното в протокола е вярно записано, след
което се подписал под протокола за разпитОще същия ден- на 05.04.2017 г. в 16:15 ч. св.Е.И. бил освободен. На св.С.
не й направило впечатление св.И. да има наранявания или кръв по себе си и
дрехите си, нито да е притеснен и уплашен.
Малко преди да бъде разпитан и да разкаже за случилото се на
инкриминираната дата, спрямо св.Е.И. било проведено разпознаване, по време на
което св.Е.И. бил съпоставен с други лица. По време същото св.М. не успяла да
разпознае сред съпоставените лица извършителя на деянието спрямо нея. Това
разпознаване било проведено за времето от 11:40
до 11:55 ч. на 05.04.2017 г.
Подс.Я.Й. бил задържан на 05.04.2017 г. като също бил отведен в сградата на
09 РУ- СДВР, където бил съпоставен с други лица за разпознаване. Същото било извършено
от страна на св.И.М. за времето от 13:20
до 13:30 ч. на 05.04.2017 г., по време на което св.И.М. категорично
посочила като автор на деянието подс.Я.Й., който бил едно от съпоставените
лица. тя разпознала подсъдимия по скулите и формата на лицето, както и по
телосложението на същия. Разпознала го и по сипаничевото лице- по следите и
белезите от пъпки по кожата на лицето му. Тя нямала никакви съмнения при
посочване на подсъдимия по време на разпознаването като автор на деянието.
Никой преди това не я бил насочвал, нито й бил указвал кого да посочи. Св.И.М.
по категоричен и несъмнен начин посочи и по време н съдебното заседание
подсъдимия като автор на деянието срещу нея.
По време на извършените разпознавания присъствали две поемни лице- св.Р.К.
и св.С.М..
Последният бил употребил голямо количество алкохол преди това, поради което
към настоящия момент няма и ясен спомен за случилото се по време на тези
разпознавания.
На 07.04.2017 г. бил проведен нов разпит на св.Е.И., по време на който той
се отрекъл от предходните и показания и заявил, че е дал същите от страх.
Ланецът така и не бил намерен и върнат на св.М.. същият й бил подарък като
лицето, което й подарил ланеца й бил казал, че е 24 каратово злато и тежи около 20 гр. Св.М. не била гледала пломбата върху
ланеца и не знаела какво е отразено на нея, като се доверила изцяло на лицето,
което й подарило ланеца относно пробата на златото и грамажа. За ланеца св.М.
не разполагала с документи.
Видно от заключението на СОцЕ стойността на инкриминираната вещ възлиза на
Сумата от 1500 лв., като в съдебно заседание вещото лице посочи, че 24
карата злато е инвестиционно злато и съответства на проба 999,9, като е напълно
възможно инкриминираният синджир да е с такава проба, както и че в търговската
мрежа в страната се продават вещи с такава проба. Извод, който заяви, че прави
на база проверените от нея специализирани сайтове.
И до настоящия момент синджирът не е намерен и върнат на пострадалата, нито
са възстановени причинените й с деянието имуществени вреди.
Случилото се повлияло доста зле на пострадалата М.. Тя се притеснила най-
вече за детето си, както и за още нероденото такова и как точно тази случка ще
се отрази на бременността й и на плода. Били изписани лекарства за „задържане“,
като дори гинекологът наблюдаващ св.М. й казал, че не може да й даде гаранция,
че всичко с плода ще е наред, тъй като стресът бил голям.
Случилото се, се отразило лошо и на поведението на пострадалата, която се
бояла д излиза сама навън, дори имало период от време, в който отказвала изобщо
да излиза, като и до ден днешен при излизането си, се оглежда и когато види
лица от ромски произход в близост до себе си, се страхува. Предпочита да излиза
придружена от някого, а не сама.
На 03.04.2017 г. св.М. се освидетелствала, за което й било издадено СМУ, от
което е видно, че на същата са причинени кръвонасядания и охлузвания по лявата
страна на шията, които са й причинили болка и страдание.
Подсъдимият Я.Й. е осъждан с
влязло в сила на 15.12.2014 г. протоколно определение по НОХД №23075/14 г. на
СРС, с което е одобрено споразумение по силата на което Й. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание от 1 година лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Освен това същият е осъждан още 8 пъти, от които и за деяние
извършено след инкриминираното такова по настоящето дело. Пет от тези негови
осъждания са за престъпления извършени от него като непълнолетен. Всичките му
осъждания /с изключение на едно/ са за престъпления против собствеността-
кражби и грабежи.
Подсъдимият е изтърпявал и ефективно наказание лишаване от
свобода. Наказанието, наложено му по цитираното по- горе дело е било групирано
с наказания, наложени на подсъдимия по други 2 осъждания по реда на чл.25 от НК, като общо определеното му наказание от 1 година лишаване от свобода,
подсъдимият е изтърпял за времето 09.01.2016 г до 06.07.2016 г.
По настоящето дело подсъдимият е бил задържан със заповед по ЗМВР
за срок от 24 часа на 04.05.2017 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
проведеното по общия ред съдебно следствие по делото писмени, гласни и
веществени доказателства, а именно: обясненията
на подсъдимия, дадени пред настоящия
съдебен състав; показанията на свидетелката И.М., (включително и тези
дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК); на свидетеля Е.И. ( включително и тези
дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК); на свидетелката Р.С. (включително тези дадени на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК); на свидетелката В.В.
(включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателлтвения материал по
делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК); на свидетеля В.Р. (включително и тези
дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК); на свидетеля Сашо М. (включително и тези
дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК); на свидетеля Р.К. (включително и тези
дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК); на свидетеля
А.К.; на свидетеля Й.Д. и на свидетеля В.К.; писмените доказателства и доказателствени средства: протоколи за разпознаване – 3 бр.;СМУ на пострадалата
М.; Заповед по ЗМВР на подс.Й.; протокол за личен обиск на подсъдим по ЗМВР;
справка съдимост и бюлетини за съдимост за подсъдимия; протокол доброволно
предаване на СД със запис от камери; разпореждане СГС по чл.159а НПК за
телефони на името на подсъдимия; справки от мобилните оператори за мобилен
номер, който подс.Й. е посочил като свой по време на разпита си като свидетел; справки
за св.В.К.; писмо от 09 РУ СДВР рег.№338400-1538/15.02.2018 г. с приложени към
него справки, заповеди, доклади и извлечения от книги и дневници, декларации;
веществени доказателства: 1 бр. СД, както и заключенията на СОцЕ и СТЕ
на видеозапис от камери.
Съдът кредитира като цяло показанията на пострадалата от инкриминираното
деяние- св.И.М., като не възприе показанията й единствено по въпроса в колко
разпознавания е участвала. Тя твърдеше че са само две, но видно е от
материалите по делото, че е взела участие в три такива, две от които в един и
същи ден и третото- няколко месеца по0 късно. Нормално и логично е св.М. да
няма ясен и точен спомен за това предвид изминалия период от време, както и с
оглед на стреса, който е преживяла.
Тя обаче е категорична, че по време на едно от тези разпознавания е видяла
и разпознала своя нападател в лицето на подс.Й.. По време разпитите си на ДП,
както и по време на самото разпознаване тя е била категорична относно автора на
деянието в лицето на подс.Я.Й., както бе категорична по този въпрос и в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция. Свидетелката не прояви никакво
колебание, като и нейният „съпруг“- т.е. мъжът, с когото живее на семейни
начала- св. К. също заяви, че когато е разпознавала нападателя си, пострадалата
не е имала никакви колебания.
Последното е нормално и логично като се има предвид обстоятелството, че св.М.
е имала достатъчно време да наблюдава в лице нападателя, тъй като той я е
нападнал фронтално, а борбата помежду им е била и доста продължителна. В този
смисъл бяха и нейните твърдения по време на разпита й, като съдът няма
основание да не даде вяра на заявеното от свидетелката, тъй като тя описва
подробно и последователно механизма на нападението над нея, както и случилото
се, респ. чертите на своя нападател, въз основа на които е извършила и
разпознаването на същия. Става въпрос за чертите на нападателя касаещи неговото
телосложение, ръст, възраст, както и чертите на лицето на нападателя.
Пострадалата е последователна в това описание, като съдът успя да се убеди, че
то кореспондира и визуално с чертите на подсъдимия, който действително е със
сипаничаво лице- с белези от пъпки по кожата на лицето. Възраженията на самия
подсъдим и на защитата му в тази връзка
съдът намери за неоснователни. Независимо дали св.К. за когото подсъдимият твърди
да е автор на деянието също има сходни
черти като тези, които сочи в показанията си пострадалата, при извършеното от
нея разпознаване на ДП тя категорично е заявила, че не разпознава своя
нападател сред лицата, с които е бил съпоставен и св.К..
Тук е мястото да се посочи, че пострадалата не познава нито един от
двамата- нито подс.Й., нито св.К., поради което и не може да се приеме, че има
какъвто и да е било интерес да сочи като автор на деянието именно подс.Й., а не
св.К.. Последният също е осъждан /по негови твърдения за грабежи и кражби/ и в
този смисъл също е част от т.н. „криминален контингент“, но въпреки това св.М. е била категорична, че не той е автор на
деянието. Това означава, че не може да се търси някаква преднамереност било в
нейните показания, било в тези на св.Й.Д., работещ като разузнавач в 09 РУ-
СДВР, който също посочи, че на база извършените от полицейските органи ОРМ като
автор на деянието е бил заподозрян именно подсъдимият Й., а на св.К.. С други
думи в случая не криминалното минало на подсъдимия е предопределящо за това
именно той да бъде посочен и разпознат от св.М. като автор на деянието, още
повече, че тя и не е била запозната с това обстоятелство. Да се твърди, че
разследващите органи са й оказали някакво влияние и въздействие при
разпознаването и посочването на подсъдимия като автор на деянието е най-
малкото несериозно, особено като се има предвид, че тя е извършила няколко
разпознавания на различни лица и е имала възможност сама да реши кое е лицето,
което я е нападнало. В този смисъл бяха и нейните твърдения заявявайки, че още
при подаването на жалбата е описала нападателя си, категорично след това без
никакво колебание го е разпознала, сочейки и конкретните черти, по които е
сторила това, както и че никой не й е оказвал каквото и да е било влияние при
извършеното разпознаване- нито й е указвал, нито я е насочвал.
От друга страна дори и да са били показвани предварително снимки на
пострадалата, в каквато насока бяха макар и не твърде убедителните показания на
св.К., то това по никакъв начин не опорочава извършеното от пострадалата
разпознаване, тъй като не се събраха данни на същата да е показана една снимка,
при това точно тази на подсъдимия, респ. някой да й е казал какво да посочи при
разпознаването. Показването предварително на множество снимки на различни лица
е нормално и логично, с оглед пострадалият да се ориентира, а не с цел да му се
повлияе по някакъв начин на избора. Ето защо и без значение какво са установили
и приели разследващите органи, респ. дали според тях именно подс.Я.Й. е автор
на деянието, това тяхно убеждение не се установява по какъвто и да е било начин
да е повлияло на св.М. при извършеното от нея разпознаване, което е видно от
дадените от нея показания в хода на съдебното следствие. Още повече, че не се
установява св.М. да е имала каквито и да е било отношения с подсъдимия или да
го е познавала предварително, за да има интерес от това да посочи именно него
като автор на деянието. А на база описаното от нея като случило се е видно, че
тя е имала пряк и непосредствен контакт с дееца- имала е възможност да го
възприеме от съвсем близко разстояние, предвид борбата му с него, като е имала
и възможност да го наблюдава и достатъчно дълго време, така че да успее да
възприеме негови характерни черти, на база на които след това и да го
разпознае. В този смисъл напълно достоверно звучи заявеното от нея, че успяла
да види, запомни, а след това и категорично да разпознае нападателя си. Още
повече, че разпознаването е извършено и сравнително кратко време след самото
деяние. Същевременно св.М., макар и страна в процеса и в този смисъл
заинтересована от крайния изход на делото не се установява да е предубедена
поради някаква причина и да има интерес да посочи именно подсъдимия като автор
на деянието.
С оглед на всичко изложено съдът даде вяра на показанията на свидетелката в
цялост с изключение на това колко пъти е била на разпознаване, като прие, че
същите са обективни, безпристрастни и почиват изцяло на нейните възприятия, а
не са повлияни от мнението на полицейските органи.
Съдът кредитира изцяло и направеното от св.М. разпознаване на подсъдимия на фазата на ДП, както и другите две
такива, по време на които св.М. не е установила нападателя си сред
съпоставените лица, като счете, че разпознаванията са извършени съобразно
правилата на НПК. На същите са присъствали и поемни лица- две такива в лицето
на св.К. и М.. Това е видно от показанията и на въпросните двама свидетели,
независимо, че единият от тях е твърде неточен и объркан в показанията си и
няма ясен спомен за това какво е видял и на какви конкретно действия е
присъствал. Причината за това е заявеното от св.М., че преди самото разпознаване
е бил употребил голямо количество алкохол, което очевидно е повлияло на
възможността му правилно да запомня случващото се. Тази възможност обаче не му
е била ограничена от разследващите органи, които са му осигурили всички
необходими условия за това, а факта, че св.М. сам не е проявил достатъчно
внимание и не е запомнил и не е проявил интерес към действията, в които е
участвал е негов личен избор. В този смисъл и твърденията му, че не помни много
от нещата, за които бе попитан, имат логично обяснение. Това обаче не води до
опорочаване на разпознаванията, доколкото и от показанията на самата
пострадалата и от показанията на другото поемно лице- св.К. се установява, че
разследващите органи са спазили изискванията на закона при извършване на разпознаванията.
Предвид това съдът кредитира като цяло показанията на св.К. и св.М., с
изключение на онази част, в която св.М. заяви, че не е имало друго поемно лице
освен него. Това, че нито той, нито св.К. имат спомен да са се виждали един
друг по време на разпознаванията, респ. че нямат спомен за жената извършила
разпознаването, както и че не можаха да посочат дали пострадалата явила се в
съдебно заседание е същата жена, която е извършвала разпознаването сочи само на
това, че и двамата не са отдали особено значение на случващото се и не са имали
за цел да запомнят подробности във връзка с тези разпознавания. И двамата обаче
бяха категорични, че жената, която е извършила разпознаването е посочила ясно,
категорично и настоятелно нападателя си и не е имала колебание по този въпрос,
както и че никой не й е давал указания в тази насока.
В този смисъл показанията и на К. и на М. са в подкрепа тези на
пострадалата относно извършеното от нея разпознаване на подсъдимия, начина на провеждане
на същото, както и резултатите от това разпознаване. Това е още един довод
съдът да кредитира в цялост показанията на пострадалата включително и най- вече
в частта касаеща разпознаване от същата на нападателя й в лицето на подс.Я.Й..
В подкрепа на тези показания са и дадените такива от св.Й.Д., който е
работил като разузнавач във връзка с конкретния инкриминиран случай. Съдът
счита обаче, че тези показания нямат ключова роля при преценката досежно
установяване авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия, тъй
като св.Д. не можа да посочи в показанията си на база на какви конкретно факти
и обстоятелства е установено, че именно подс.Й. е автор на деянието. Неговите
показания макар и да не са достатъчни за да може на база на тях да се установи
по несъмнен начин автора на деянието, най- малкото не опровергават тези на св.М.,
а точно обратното- подкрепят ги.
В подкрепа на заявеното от св.М. както относно случилото се на
инкриминираната дата и място и механизма на деянието, така и най- вече относно
авторството на същото в лицето на подс.Я.Й. са и показанията на св.Е.И., дадени от него на ДП по време
на първия му разпит от 05.04.2017 г. Тези показания са дадени от св.Ем.И. след
задържането на същия в 09 РУ- СДВР на
04.04.2017 г. и след като самият той е бил съпоставен с други лица за
разпознаване, по време на което св.М. не е успяла да го разпознае като едно от
лицата участвало в нападението над нея и най- вече като лицето, с което е
влязла в пряк контакт. По отношение на другото лице, което е било заедно с
нападателя й до кофите за смет, още тогава св.М. е заявила, че не е успяла да
възприеме и поради това и не би могла да разпознае. В този смисъл логично тя не
е разпознала св.Ем.И. като другото лице, което е било заедно с подсъдимия,
респ. като лицето извършило директно нападение над нея. Показанията, които е
дал св.Ем.И. по време на този разпит, по време на който сочи подс.Я.Й. като
автор на деянието, респ. при който описва и своята роля в случилото се, са
дадени от него след извършеното разпознаването на подс.Й. от пострадалата М..
Разпитът е проведен на 05.04.2017 г. за
времето от 14:00 ч. до 14:20 ч., а разпознаването направено от
пострадалата спрямо подсъдимия е извършено на 05.04.2017 г. за времето от 13:20
до 13:30 ч. В този смисъл и към момента на провеждане на разпита на св.Ем.И. разследващите
органи вече са имали информация както относно механизма на деянието, така и
относно неговия автор в лицето на подс.Я.Й.. Интересното обаче в случая е, че
св.Ем.И. след като бяха прочетени тези му показания заяви, че той сам е измислил
какво и как да разкаже, сам е съчинил случката единствено с цел да престанат да
го бият. А това, което той твърди да е измислил и съчинил сам като история под
страх от физическа разправа с него, изцяло кореспондира с това, което разказва
за случая самата пострадала. Св.Ем.И. не твърдеше друг /полицейски служител/ да
му е казал какво да разкаже и каква история да „съчини“. Поддържаше през цялото
време, че сам е измислил историята, а е трудно да се предположи, че той би
могъл да измисли история, която изцяло да съвпада с тази, която разказва за
случилото се пострадалата. Вярно е, че към момента на разпита на св.Ем.И.
полицейските служители вече са имали информация за случая, но не се твърди от
св.И. те да са му казали какво да разкаже, което сочи само на едно- твърденията
му, че сам е измислил този разказ, за да спрат да го бият, са абсолютно
неверни. Няма освен това и никаква логика в твърденията на св.Ем.И., че спрямо
него е оказано физическо насилие, когато е разказал тази история, а тогава,
когато е отрекъл тези си показания в последващия си разпит от 07.04.2017 г.
никой не го е бил, защото са били доволни от това, което е казал. Дори чисто
житейски е много по- логично, ако е упражнено някакво физическо насилие над
свидетеля, то това да е станало в случая, когато той е отричал да знае нещо за
деянието и дееца, с цел да бъде принуден да посочи и „уличи“ конкретно лице
като автор на деянието, за да може същото да бъде „разкрито“. Предвид това
твърденията на св.И., че когато е давал вторите показания, с които изцяло е
отрекъл първите си такива, полицейските органи били много доволни и за това не
го били, звучат най- малкото житейски нелогично и сочат на това, че заявеното
от св.Ем.И. за упражнено над него физическо насилие по време на първия му
разпит са изцяло недостоверни. Най- малкото и поради това, че сам св.Ем.И.
твърди след проведения му разпит, отразеното в протокола да му е било прочетено
от едно момиче- св. Р.С., което е
видно и от самия протокол за разпит о т 05.04.2017 г. Тя от свия страна макар и
да обърка лицата, на които е чела протокола за разпит, бе категорична, че не й
е направило впечатление лицето, на което е чела да е било притеснено, да е
имало следи от наранявания по него, респ. кръв било по него, било по дрехите
му. Същата бе категорична, че ако е имало кръв по дрехите на това лице е щяло
да й направи впечатление. Бе категорична също така, че когато е прочела
протокола за разпит лицето не е казало нищо, не отрекло, нито се е възпротивило
на записаното в протокола. В този смисъл напълно опровергани са твърденията на
св.Ем.И., че е имало кръв по тениската му от побоя, който му е бил нанесен,
респ. че такъв изобщо му е бил нанасян, за да „натопи“ било себе си, било подс.Я.Й.
в извършване на деянието.
Св.Ем.И. няма как да знае подробности във връзка със случая, които да
разкаже пред разследващите органи, ако не е присъствал на случая, поради което
и твърденията му, че си е измислил случката съдът прие за абсолютно
недостоверни. Още повече, че и по време на разпита си, св.Ем.И. ту твърдеше, че
сам е измислил и разказал случката, ту поддържаше, че са му казали какво да
каже- в този смисъл показанията му по този въпрос бяха хаотични,
непоследователни и объркани, което също говори за тяхната недостоверност.
Същевременно изцяло се опровергават и твърденията на св.Ем.И., че е бил
задържан 3 дена в сградата на районното управление и е бил пуснат чак на
07.04.2017 г. Неверни са и твърденията му, че е бил задържан на 05.04.2017 г.,
а и видно от показанията на св.Ем.И., същият напълно се обърка относно датите-
кога къде е бил и какво е правил. Последното разбира се е логично и нормално,
като се има предвид изминалия период от време. Няма обаче как да се обясни с
това обстоятелство, твърденията на св.Ем.И., че е бил задържан няколко дена и е
бил пуснат чак на 07.04.2017 г.- т.е. че е бил задържан близо 3 дена, тъй като
е логично всеки човек да има по- точен спомен за продължителността на
задържането му. Дори и да се приеме, че св.Ем.И. няма ясен спомен за тези
обстоятелства поради нееднократните му случаи на задържания и изминалия период
от време, то твърденията на същия, че някъде в този период- неуточнен от него
кой точно ден, е бил на рожден ден на майката на подс.Я.Й.- С.Й.и за това е
преспал в дома на подс.Й., няма как да бъдат кредитирани, тъй като и видно от
свидетелството за съдимост на подсъдимия, майка му е родена на *** г.- т.е.
близо месец преди въпросните събития.
Освен това прави впечатление, че както св.Ем.И., така и другите роднини на
същия- св.В.В. /майка на св.Ем.И./ и
св.В.И. /дядо на св.Ем.И./ през
цялото време говореха и градяха алиби на подсъдимия и на св.Ем.И. за датата 05.04.2017
г. – когато е бил задържан подс.Я.Й., което очевидно сочи, че същите
предварително са подготвили своите показания с цел да изградят защитна версия
за двамата, респ. че нямат ясен спомен за това какво точно, кога и как са
правили подсъдимия и св.Ем.И.. Странно беше как и св.В.В. и св.В.И. посочиха с
точност до часове къде се е намирал техния внук за предполаганата от тях дата,
за която считат, че следва да изградят алиби на св.Ем.И. и на подс.Й., а по
отношение на другите дни нямаха никакъв спомен. Това сочи на нагласеност на
показанията им с цел именно обслужване версията на подсъдимия и на св.ЕМ.И.,
която той е лансирал пред разследващите органи по време на втория си разпит на
ДП от 07.04.2017 г. Освен това и след прочитане на показанията на св.В. и на
св.Р. дадени на ДП същите още повече се объркаха в показанията си, като не
можаха да уточнят коя е датата, за която разказват, като посочиха, че и не
помнят точно. Последното е напълно логично като се има предвид изминалия период
от време, но това само още веднъж подчертава, че показанията, в които те сочат
точен ден и час, са недостоверни и нагласени от тях именно и с оглед обслужване
защитната версия на подсъдимия и на св.Ем.И..
Предвид това и с оглед
обстоятелството, че св.В.В. и св.В.Р. са близки роднини на св.ЕМ.И., респ. по-
далечни такива на подсъдимия Й., съдът прие, че техните показания дадени пред
съда, а и на ДП за това какво са правили подсъдимия и св.Ем.И. на инкриминираната
дата, са недостоверни. Те са в противоречие не само с показанията на св.М., но
и с тези на самия Ем.И., дадени на 05.04.2017 г., а последните изцяло
кореспондират с тези на пострадалата М..
Същевременно и св.ЕМ.И. и св.В.В. сочат, че първите показания на св.Ем.И.
са му били прочетени от едно момиче- св.Р.С., която от своя страна бе
категорична, че не е видяла каквито и да е било следи от насилие по св.Ем.И.
към момента, в който му е прочела показанията. Макар тя да твърдеше, че е чела
показания на подс.Й., а не на св.Ем.И., очевидно е, че тези нейни твърдения са
„плод“ на грешка, респ. на липсата на ясни спомени на свидетелката относно
лицето, на което е прочела показанията. Подписът й е положен под протокола за
разпит на св.Ем.И., като и той и св.В. Р.твърдят момиче да му е прочела
записаното в протокола, което означава, че св.С. се е объркала относно
самоличността на лицето. Няма обаче никакво основание да се приеме, че е
объркала другите обстоятелства, за които даде показания пред съда и които също
в някаква степен опровергават твърденията на св.Ем.И., че е дал първите си
показания в резултат на страх и след упражнено спрямо него физическо насилие от
полицейските служители.
За да даде вяра на показанията на св.Ем.И., дадени на ДП по време на
разпита му от 05.04.2017 г., а не на другите дадени впоследствие, респ. пред
съда, съдът взе предвид и това, че при разпита си пред съда, св.Ем.И. заяви, че
е гледал видеозаписа, на база на който е изготвена и СТЕ на ДП, като твърдеше,
че на този запис се виждало, че имало двойник, който приличал на подс.Я.Й..
Няма как св.Ем.И. да е видял, че лицето заснето на записа прилича на Я.Й. и е
негов „двойник“, освен ако не е знаел, че на този запис е заснет именно той,
тъй като всички страни в процеса можаха да се уверят, че записът е с много
ниско качество и на него не могат да бъдат различени ясни образи, камо ли да
бъдат идентифицирани конкретни лица. Св.Ем.И. обаче, който е бил на място и е
бил напълно наясно кои са лицата заснети на записа, тъй като е едно от тези
лица, логично е да заяви, че едно от лицата е „двойник“ на подс.Я.Й.. Това също
сочи, че заявеното от него по време на
разпита му на 05.04.2017 г. е вярното, докато останалите му показания, с които
отрича както своето участие в случая, така и това на подс.Я.Й. са насочени само
към изграждане на алиби и на двамата и в този смисъл са изцяло недостоверни.
По изложените съображения съдът кредитира в цялост показанията на св.Ем.И.,
дадени на ДП в разпита му от 05.04.2017 г., като не кредитира последващите
показанията на същия, нито даде вяра на показанията на неговите роднини- св.В.В.
и св.В.Р., които също прие, че обслужват защитната версия на св.Ем.И. и на
подс.Й..
На база показанията на св.Ем.И. и тези на пострадалата И.М. съпоставени и с
извършеното от нея разпознаване, съдът прие, че по делото по безспорен и
категоричен начин се установява авторството на инкриминираното деяние от страна
на подс.Я.Й..
За достоверността на показанията на св.М. сочи и факта, че същата даде и
логично обяснения за това защо е дала описание на своя извършител посочвайки,
че е бил облечен със суитшърт, докато на записа от охранителните камери заснели
нападателите и тяхното отдалечаване от местопрестъплението /макар и да не могат
да бъдат различени ясно конкретни лица/ се вижда, че лицата са с нещо като
тениски, а не с блузи с дълъг ръкав.
Заключението на СТЕ не допринася
за изясняване на авторството на деянието от страна на подс.Й., но то по- скоро
подкрепя, а не опровергава показанията на пострадалата относно това колко са
били лицата и в каква посока са се отдалечили след нападението. В този смисъл
няма основание да не бъде дадена вяра на показанията на пострадалата както
относно случилото се, така и относно авторството на деянието, доколкото
пострадалата няма никакъв личен интерес да посочи именно подсъдимия като автор
на деянието, а не някое друго лице, като например св.К.. Последният също така е
логично да отрича участието си в инкриминираното деяние, но по делото не са
събрани каквито и да е било доказателства, които по някакъв начин да свързват
св.К. с инкриминирания случай. Ето защо съдът няма основание да не даде вяра на
неговите показания в цялост.
Същото важи и по отношение на св.К., който макар и да не е бил очевидец на
случилото се, бе категоричен, че неговата „съпруга“ не е имала каквито и да е
било колебания и терзания по време на извършеното от нея разпознаване и е
посочила именно лицето, което е видяла и я нападнало, а не произволно лице,
което са й казали в полицията.
Съдът кредитира в цялост показанията на св.К., като счете, че същият макар и в близки отношения с
пострадалата даде правдиви показания, с които не целеше непременно да обслужи
версията на „съпругата“ си, тъй като не целеше на всяка цена да уличи
подсъдимия като автор на деянието, а заяви само това което знае и което е
разбрал без да преувеличава и надгражда.
Неговите показания кореспондираха с тези на пострадалата относно
състоянието на последната след случилото, като в тази връзка по делото не бяха
събрани и доказателства, които по какъвто и да е било начин да разколебават
техните показания, поради което и по тези въпроси съдът им даде изцяло вяра.
Що се отнася до показанията на пострадалата относно отнетата й вещ и това
колко карата е било златото, от което е бил изработен ланеца, св.М. изрично
заяви, че така й е било казано от лицето, което й е подарило ланеца, поради
което и тя така е посочила. Обстоятелството, че не разполага с документи за
вещта не означава, че не е имала такъв ланец, респ. не означава, че не е
възможно ланецът да е бил от 24 каратово злато. Показанията й по този въпрос не
само не бяха опровергани, а напротив- бяха подкрепени от заявеното от вещото
лице, изготвило СОцЕ, което също бе категорично, че е срещало изделия с такава
проба злато в специализирани сайтове и в този смисъл е възможно да съществуват
изделия с такава проба злато.
Съдът възприе и кредитира изцяло заключенията на всички приети по делото
експертизи- СОцЕ и СТЕ като намира
същите за обективни и безпристрастно изготвени.
Съдът възприе и кредитира и всички събрани по делото писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, като счита, че същите съпоставени и
със свидетелските показания на св.М., св.К., св.С., св.М., св.К. и св.Д. дават
възможност за пълно и цялостно изясняване на фактическата обстановка по делото
и най- вече за установяване по безспорен и категоричен начин не само на
механизма на извършване на инкриминираното деяние, но така също и на неговия
автор в лицето на подс.Я.Й..
Следва само да се посочи, че съдът не възприе доводите на защитата, че не
следва да бъдат кредитира протоколите за разпознаване, тъй като не съзира
допуснати процесуални нарушения при извършване на тези процесуално следствени
действия, като аргументи в тази насока изложи при анализа на показанията на св.М.
и на св.К..
В заключение съдът счита, че на база съвкупния анализ на всички събрани по
делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства по
безспорен и категоричен начин се установяват деянието- време, място и механизъм на същото, предмета на деянието,
а така също и неговия автор.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
При така приетата фактическа
обстановка, съдът прецени, че с деянието си подсъдимият Я.С.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, предл. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК.
От обективна страна подсъдимият
на инкриминираната дата и място е отнел от владението на св.И.М. чужда движима
вещ, като употребил за това сила, а именно на 01.04.2017 г. около 18:40 часа в гр.София, ж.к.**********отнел
чужда движима веща- 1 бр. златен синджир с тегло около 20 гр., 24 карата на
стойност 1500 лв. от владението на собственика й- И.М.М., като употребил за
това сила- силно дръпнал златния синджир от врата на М., след това я бутнал на
земята назад, при което синджирът се скъсал, а св.М. паднала на земята.
Касае се за чужда спрямо подсъдимия движима вещ, която и според
заключението на СОцЕ е на стойност 1500 лв.
Възраженията на защитата относно стойността на вещта, относно
възможността ланеца да е 24 карата, респ. изобщо пострадалата да е притежавала
такъв ланец- т.е. възраженията във връзка с предмета на престъплението съдът намери за неоснователни по съображения
изложени подробни при обсъждане на доказателствата по делото. Тук следва само
да се отбележи, че според съда предмета на престъплението е установен по
безспорен и категоричен начин, поради което и съдът призна подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление с предмет, така както той е визиран в ОА.
Що се отнася до механизма
на извършване на деянието видно от доказателствата по делото, подсъдимият е
нападнал св.М.- изскочил е срещу нея, хванал я веднага за ланеца и е започнал
да го дърпа, като между него и и пострадалата е последвала „борба“, тъй като тя
се е опитала да се съпротивлява, а от своя страна подсъдимият е приложил сила
както спрямо самата вещ опитвайки се да я скъса, за да я вземе, така и спрямо
самата пострадала, като блъскал същата в тялото, а след това се възползвал от
момента, в който тя се обърнала, за да види детето си в количката и в този
момент я бутнал много силно, при което св.М. паднала на земята, а
подсъдимият успял да скъса ланеца й да с
него побягнал към бл.738.
Става въпрос за упражнена
сила както върху самата вещ, предмет на престъплението, така и спрямо владелеца
на вещта. Силата е била с голям интензитет, предвид съпротивата на
пострадалата, като е била насочена единствено и само към прекъсване на фактическата власт на св.М. над вещта и установяване на трайна такава от страна
на подсъдимия.
Именно и в резултат на упражнената от подсъдимия сила той
е успял да прекъсне фактическата власт на досегашния владелец и да
установи своя трайна такава, като в ръцете му е останал златния ланец, с
който подсъдимият тичайки се е отдалечил от местопрестъплението.
Предвид това съдът прие, че
подс.Й. е взел участие и в двата акта на съставното престъпление грабеж, а
именно в употребата на сила по отношение на самата движима вещ, предмет
на престъплението и по отношение владелеца на същата- пострадалата М., а така
също както и в отнемането на вещта.
Налице е следователно и функционална
връзка между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа, доколкото
в конкретния случай използваната от подс.Й. физическа принуда се явява начин,
метод за сломяване волята и съпротивата на владелеца на вещта.
Съдът намира, че в случая е
налице довършено престъпление, тъй като подс.Й. е успял да установи трайна
фактическа власт върху вещта, като се е отдалечил и напуснал
местопрестъплението с нея, като е имал възможност и да се разпорежда
необезпокояван със същата по начин, който пожелае.
Налице са следователно всички
обективни признаци от състава на престъплението грабеж.
От субективна страна
инкриминираното деяние е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му
последици и пряко е целял настъпването им.
Налице е било и типичното за
този вид престъпление намерение да бъде присвоена противозаконно чужда движима
вещ.
Досежно авторството на деянието от страна на подсъдимия Я.Й. съдът изложи
подробни съображения при обсъждане и анализ на доказателствата по делото,
поради което и не намира за необходимо да повтаря отново същите.
Налице са също така и предпоставките
за ангажиране отговорността на подсъдимия по квалифицирания състав на
престъплението грабеж по чл.199, ал.1, т.4
вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК, като са налице признаците от обективна и от
субективна страна по квалифициращото обстоятелство- деянието да е извършено от
подсъдимия при условията на опасен рецидив. Това е така, доколкото подсъдимият
е извършил деянието след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК, а именно
след като е осъден с
влязло в сила на 15.12.2014 г. протоколно определение по НОХД №23075/14 г. на
СРС, с което е одобрено споразумение по силата на което Й. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание от 1 година лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимият е бил
напълно наясно с това обстоятелство към момента на извършване на деянието по
настоящето дело.
Същевременно и от изтърпяване на наказанието по това
осъждане на подсъдимия към момента на настоящето деяние не са изминали повече
от 5 години.
По изложените съображения съдът
призна подсъдимия Я.С.Й. за виновен
в извършването на престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, пр.1-во вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК.
Причини за извършване на
престъплението са незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на чуждата собственост и на телесната неприкосновеност на
личността.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО :
При индивидуализация
наказателната отговорност на подсъдимия съдът отчете единствено относително
младата възраст на подсъдимия, макар и да прие, че същата няма толкова голяма
тежест в конкретния случай, доколкото и независимо от младата си възраст
подсъдимият е осъждан извън осъждането, което обуславя извършване на деянието
по настоящето дело при условията на опасен рецидив, още осем пъти при това все
за престъпления против собствеността, за каквото е предаден на съд и по
настоящето дело.
Голяма част от тези осъждания на
подсъдимия са за деяния извършени от него като непълнолетен, което сочи, че
същият е започнал със своята престъпна дейност от ранна възраст и независимо от
многобройните си осъждания не е преустановил същата, а продължил да върши нови
престъпления при това все от един и същи вид- такива против собствеността.
Подсъдимият е физически здрав, трудоспособен и млад човек, който обаче е
предпочел да изкарва средства за прехраната си чрез престъпна дейност вместо да
полага законен труд. Нещо повече- подсъдимият е продължил да извършва
престъпления дори и след като ефективно е търпял наказание лишаване от свобода,
което сочи, че наложените му до този момент наказания, както и ефективно
изтърпените такива очевидно не са успели да постигнат целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и най- вече тези свързани с индивидуалната превенция
насочени към поправяне и превъзпитание на подсъдимия.
Ето защо съдът прие, че за да
бъде постигната тази цел на подсъдимия следва да бъде определено наказание
лишаване от свобода с по- продължителен срок, за да може същото да изиграе
своята роля, а от друга страна да отдели подсъдимия за по- дълъг период от
време от обществото и да предпази последното от престъпната дейност на
подсъдимия.
Същият е личност с трайно
установени престъпни навици и трудно подлежащ на поправяне и превъзпитание.
Подсъдимият е и личност с висока степен на обществена опасност, което е видно
от механизма на извършване на конкретното инкриминирано деяние- на оживено
място, в светлата част на денонощието, което сочи, че същият няма никакви
задръжки и опасения относно това, че може да бъде видян, задържан и разкрит. От
друга страна той много добре е успял да възприеме факта, че пострадалата не
само е с малко дете в количка, но е и бременна, но въпреки това не се е
посвенил да й посегне и да упражни спрямо нея физическа сила- блъскайки я в
тялото и дори бутайки я на земята с опасност да нарани не само нея, но и плода,
който е носила в себе си, подлагайки я на допълнителен стрес предвид
обстоятелството, че е била силно притеснена не само за себе си, но и за живота
и здравето на своето дете и на плода, който е носила в себе си. Подсъдимият е
пренебрегнал всичко това и в преследване на своята единствена цел- да отнеме
ланеца на пострадалата е посегнал на майка с дете, на бременна жена, която е
много по- уязвима и с много по- малки възможности да окаже съпротива на
нападателя си. Очевидно е, че става въпрос за безскрупулна личност, която няма
никакви задръжки и за която човешкото здраве- физическо и психическо такова е
без всякаква стойност. Тук следва да се посочи, че подсъдимият е имал
възможност и предварително да набележи своята „жертва“, тъй като докато е ровел
в кофите за боклук е могъл да проследи минаващата покрай него пострадала и да я
изненада с нападението си.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете и сравнително високата стойност на инкриминираната
вещ, както и обстоятелството, че причинените с деянието имуществени вреди все
още не са възстановени, нито е върната инкриминираната вещ.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете интензитетът на употребената от подсъдимия сила
спрямо пострадалата, в резултат на която е причинил на същата и лека телесна
повреда- кръвонасядане и охлузвания в областта на лявата страна на шията, който
са с характер на болка и страдание по смисъла на закона. Освен чисто
физическите наранявания в резултат на деянието на пострадалата са били
причинени и психически болки и страдания свързани с нейни притеснения и
безпокойства за живота и здравето на нейните деца.
По изложените съображения съдът
прецени, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание към средния размер на наказанието, предвиден в разпоредбата
на чл.199, ал.1 от НК, но не и над него доколкото и все пак подсъдимият е
сравнително млада личност и следва въпреки всичко да му бъде дадена възможност
след като изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода да се опита да се
ресоциализира и да започне да живее съобразно с правилата докато все още е в
„разцвета“ на своите сили.
Ето защо съдът наложи на същия
наказание в размер на 9 /девет/ години лишаване
от свобода, като прие, че същото
изцяло съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
както и на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Съдът прие, че в случая не са
налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Напротив- преобладават отегчаващите такива, като е налице само
едно смекчаващо такова, което според съда и по изложените по- горе съображения
не е с толкова голяма тежест, че да обуслови налагане на наказание на
подсъдимия не само под минимума, но дори и към минималния размер.
Ето защо съдът прецени, че не са
налице основания за индивидуализация наказанието на подсъдимия по реда на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, още повече, че определяне на наказание под установения
в закона минимум по никакъв начин не би съответствало са степента на обществена
опасност и на дееца и на самото деяние.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна от така определеното наказание
„лишаване от свобода" за срок от 9 години, през което същият е бил задържан
със запвоед по ЗМВР за срок от 24 часа, а именно на 04.05.2017 г.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.А от ЗИНЗС съдът определи на
подсъдимия Я.С.Й. първоначален СТРОГ
режим на изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода” срок от
9 години.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В настоящото производство, съдът
прие за съвместно разглеждане предявения от пострадалата И.М. граждански иск
срещу подсъдимия Я.Й. в размер на 1500 лева, представляващ обезщетение за
причинени й от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на извършване на инкриминираното деяние до окончателното й
изплащане. Предявен е и иск за неимуществени вреди причинени на пострадалата в
резултат на деянието за сумата от 5000 лв.
Така предявения иск за
имуществени вреди, както и този за неимуществени такива има своето правно
основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. В синтезиран вид елементите на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане са следните: да бъде
извършено деяние; същото да бъде противоправно и виновно; от деянието да са
настъпили вреди; да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилите вреди.
В конкретния случай, следва да
се приеме, че всеки един от така посочените по- горе елементи на гражданския
деликт, е налице. Така, безспорно се установи, че е налице деяние, което се
характеризира с висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и
наказуемо.
На пострадалата са причинени имуществени вреди в размер на 1500 лв.
в резултат на деянието, съставляващи паричната равностойност на отнетата й вещ.
С оглед гореизложеното,
съдебният състав прецени, че приетият за съвместно разглеждане в рамките на
наказателното производство граждански иск за имуществени вреди е безспорно доказан
по основание и следва да бъде уважен
изцяло за сумата от 1500 лв., тъй
като и до този момент вредите на са възстановени, нито е върната
инкриминираната вещ на пострадалата.
По отношение на иска за
неимуществени вреди няма съмнения за съдебния състав, че същият се явява
основателен, доколкото на пострадалата с деянието са причинени и болка и
страдание и те са пряка и непосредствена последица от самото престъпление,
което е съставно такова- против собствеността, но и против личността, поради
което и неимуществените вреди също са съставомерни в конкретния случай.
Възраженията на защита в тази насока са напълно неоснователни.
Що се отнася до размера на обезщетението, то следва да бъде преценено
съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по справедливост, като съдът счита, че
искът е доказан изцяло и по размер. На пострадалата е причинен стрес, видно от
нейните и от тези на нейния съпруг показания, който продължава и до сега, като
тя е преживяла доста тежко случилото се не само поради уплаха, който е получила
за собственото си здраве и живот, но и най- вече за това на своето дете и на
плода, който е носила в този момент, тъй като е била бременна. Този стрес е
станал причина да започне да приема и лекарства за задържане на плода, поради
опасението, че стресът се отразява изключително негативно и може да доведе до
невъзможност за задържане на плода.
Всичко това даде основание на съда да приеме, че искът за неимуществени
вреди следва да бъде уважен в пълен размер, както и този за имуществени вреди.
Ето защо съдът осъди подсъдимия Я.Й. да заплати на И.М. сумата от 1500
лева, представляващи причинени й от деянието имуществени вреди, както и сумата
от 5000 лв., представляваща причинени й от деянието неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на деянието- 01.04.2017 г. до
окончателното изплащане на всички дължими суми.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Намиращия се по делото 1 бр. СД, съдът прие, че следва да остане по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Й.
следва да заплати в полза на държавния бюджет разноски по водене на делото,
направени на ДП в размер на 120,33 лв.,
както и тези направени в хода на съдебното следствие в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СГС в размер на 90 лв., а така също и
сумата от 260 лв. съставляваща
държавна такса върху уважените граждански искове, както и в полза на частния
обвинител и граждански ищец И.М.М. сумата от 100 лв., представляващи разноски за повереник.
На основание чл.190, ал.2 от НПК подсъдимия Я.Й.
следва да заплати и по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза
на държавата и по сметка на СГС.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
при СГС: