Р Е Ш Е Н И Е
№............., град Шумен, 03.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на дванадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря Р. Хаджидимитрова
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д. №265
по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/, образувано по жалба на А.С.К. с ЕГН **********
***, чрез адв. Н. В. при ШАК, против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ №144-ФК/12.07.2021 г. на Началника
на отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП град София.
В жалбата се навеждат оплаквания за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването ѝ при
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в нарушение на материалния закон, както и в противоречие с целта на
закона. В тази връзка се сочи, че посочената в акта правна квалификация като основание
за налагане на ПАМ не съответства на фактическото основание, както и процесната заповед е издадена преди да образувано
административно-наказателно производство със съставяне на АУАН, които нарушения
са съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи за липса на мотиви по
отношение на определения срок за действие на принудителната административна
мярка, както и е налице нарушение на принципа за съразмерност, въведен в
разпоредбата на чл.6 от АПК. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане
за отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразна и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна Началник на отдел
"Оперативни дейности" гр.Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно
призован, за него се явява гл. юрисконсулт В.М., редовно упълномощен, който
изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед. Посочва, че
същата е издадена от оправомощен за това орган и
съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на
закона, представляващо основание за налагане на ПАМ, поради което отправя
искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Съгласно Протокол за извършена проверка
серия АА №04236032 от 21.06.2021 г. и №1483736/06.07.2021 г. във връзка с подадена
жалба от 02.06.2021 г., служители на ГДФК на НАП извършили проверка на обект – „Стаи
за гости К.“, находящи се в с.Л., община В., ул.К.№1,
стопанисван от А.С.К., който обект се отдавал под наем при групови посещения минимално
за две нощувки. Обектът представлявал две постройки – къщи, всяка от които с
две стаи или общо има осем броя места за настаняване. Установено било при
извършената проверка, че за 2021 г. има две посещения на гости при цена за
първото в размер на 500.00 лв. за периода 22.05.2021 г. – 24.05.2021 г. Част от
сумата в размер на 150.00 лв., представляваща депозит е заплатена по банков път
от туриста по личната сметка на жалбоподателя, а остатъкът от сумата в размер
на 350.00 лв. е заплатен в брой на място, за които плащания е издаден ПКО
№1/22.05.2021 г. за общата сума от 500.00 лв. от туриста. За второто посещение
на гости в периода 17.06.2021 г. – 20.06.2021 г. е заплатена общо цена в размер
на 750.00 лв., от която първоначален депозит в размер на 250.00 лв. платен по
личната банкова на сметка на жалбоподателя и остатъкът в размер на 500.00 лв.,
платен от туриста чрез интернет платформата BOOKING.COM. За извършените плащания от клиентите бил издаден ПКО
№2/17.06.2021 г. за сумата в размер на 626.65 лв.: 250.00 лв. първоначален
депозит и 376.65 лв. преведени от BOOKING.COM по банковата сметка на
жалбоподателя.
Било
констатирано, че А.С.К., като задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006 г.
на МФ няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД
на НАП фискално устройство с изградена дистанционна мобилна връзка с НАП за
отчитане на регистрираните услуги и получените суми в брой в обекта, с което е
нарушило разпоредбите на чл.7 ал.1 във вр. с чл.3
ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. Видно от събраните в хода на проверката
доказателства, приложени към Протокола – Декларация от жалбоподателя като
собственик на обекта, два броя нотариални актове за собственост на обекта, два
броя ПКО и адресни карти за записване в хотел е установено посещение на туристи
в периодите 22.05.2021 г. – 24.05.2021 г.
и 17.06.2021 г. –
20.06.2021 г., както и издадени ПКО от клиентите за съответните суми.
Въз основа на тези факти административният
орган приел, че жалбоподателят е нарушил чл.7 ал.1 и ал.3 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. и чл.118 от ЗДДС.
Извършеното нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на
чл.186 ал.1 т.1 б.„а“ от ЗДДС. Със Заповед №144-ФК/12.07.2021 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е
наложена ПАМ - запечатване на туристически обект – „Стаи за гости К.“, находящи се в с.Л., община В., ул.К.№1, стопанисван от А.С.К.
***, с ЕГН **********, и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни на
основание чл.186 ал.1 т.1 б.„а“ от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. Заповедта
постановява запечатването да се извърши в срок до 3 дни след връчване на
заповедта. При връчването на заповедта на жалбоподателя на 27.07.2021 г. е
определена дата и час на извършване на фактическите действия по запечатване на
обекта - 29.07.2021 г. в 17.45 ч. Със заповедта е указано на търговеца, че
изпълнението на наложената ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187 ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че
наложената глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.
Със съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №F621225/27.07.2021 г. е започнало
административно-наказателно производство срещу жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.7 ал.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ чл.118 ал.1 от ЗДДС, за това, че на 21.06.2021 г. в
обект – туристически обект по смисъла на пар.1 т.41
от ДР на ЗДДС „Стаи за гости К.“, находящи се в с.Л.,
община В., ул.К.№1, стопанисван от А.С.К. ***, с ЕГН ********** е установено,
че жалбоподателят, който стопанисва обекта, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано
в компетентната ТД на НАП фискално устройство с изградена дистанционна мобилна
връзка с НАП за отчитане на регистрираните услуги и получените суми в брой.
Към момента на приключване на съдебното дирене
по настоящото дело, няма данни да е било издадено НП.
НесъглА.с
постановената ЗНПАМ, на 09.08.2021 г. адресатът на заповедта е депозирал
настоящата жалба чрез административния орган пред АдмС
град Шумен, с искане за отмяната й. Само
за изчерпателност следва да се посочи, че допуснатото предварително изпълнение
на процесната заповед е обжалвано с частна жалба и е
налице произнасяне на съда по адм.д.№241/2021 г. по
описа на АдмС Шумен.
От Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. се
установява, че Изпълнителният директор на НАП е определил Директорите на
Дирекции "Контрол" в ТД на НАП и Началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорената заповед.
От така установеното фактическо положение
съдът достигна до средните правни изводи:
Предмет на оспорване е индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от
обжалване. Заповедта е оспорена в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно
чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. Чл.7 ал.1 т.1 от ЗНАП предвижда, че
изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от
т.1 от Заповед №ЗЦУ–1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП,
директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ –
запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. В случая оспорваната заповед е издадена
от Началника на отдел "Оперативни дейности" Варна
в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което съдът
приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата
функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които
да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити - наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част,
в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срока и реда
за обжалването й. Съобразно нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната
административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е. регламентирано е
изискването издаденият административен акт да съответства като съдържание на
установеното с чл.59 от АПК. В случая изискванията на чл.59 от АПК са
изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички
реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването ѝ.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, които да
обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание. В тази връзка
твърдението на жалбоподателя, че несъответствието между правното основание в
заповедта за налагане на ПАМ и фактическото такова, представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, съдът намира за неоснователно. Действително
в заповедта като правно основание е посочена нормата на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“
от ЗДДС, като правилната такава е чл.186 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗДДС, тъй като се касае
за не въведено в експлоатация и не регистрирано в НАП фискално устройство за
управление на търговската дейност от страна на жалбоподателя, стопанисващ
туристическия обект и като лице по смисъла на чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006
г. на МФ. Доколкото обаче приетото от административния орган фактическо
основание за налагане на ПАМ напълно съответства и попада в обхвата на нормата
на чл.186 ал.1 от ЗДДС – в частност т.1 б.“б“, то некоректно посочената буква
от разпоредбата не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че съществено процесуално
нарушение е и фактът, че ЗНПАМ е издадена преди съставяне на АУАН и издаване на
НП. В законовата разпоредба на чл.186 от ЗДДС законодателят не е въвел като
основание и предпоставка за издаване на ЗНПАМ съставяне на АУАН и издаване на
НП. Достатъчно е да бъдат установени изчерпателно посочените основание в
разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС, за да бъде наложена ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции.
Административното
производство е започнало въз основа на извършена проверка на 21.06.2021 г., обективирана в протокол от същата дата и връчен на
жалбоподателя. Горното представлява уведомление за започналото административно
производство по арг. на чл.26 ал.1 от АПК.
По
отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира
следното:
По делото
не се спори, че обектът – туристически обект „Стаи за гости К.“ е търговски по
смисъла на даденото от законодателя легално определение в §1 т.41 от ДР на
ЗДДС, в който жалбоподателят е предоставял услуги и съответно е осъществявал
търговска дейност, като е отдавал под наем обекта за групови посещения минимално
за две нощувки, поради което съдът приема, че спрямо него може да бъде наложена
принудителна административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС.
Предвид
съставените за констатираното нарушение протокол за извършена проверка и акт за
установяване на административно нарушение, които като официални документи се
ползват с материална доказателствена сила относно
изложените в тях факти, съдът намира, че са налице предпоставките за налагане
на принудителната административна мярка „запечатване на обект“.
От
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, а това и не
се оспорва от жалбоподателя, че е констатирано нарушение от страна на жалбоподателя
на разпоредбата на чл.7 ал.1 във вр. с чл.3 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18 от 2006 г.
предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стока и услуги във или от търговски обект чрез издаване на касова
бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или
чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Съгласно предвиденото
в чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл.3 са длъжни
да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта. Наредбата е издадена на основание чл.118 ал.2 и 4 от ЗДДС. В ал.1 на чл.118 ЗДДС, възпроизведена частично в чл.3 ал.1 от Наредбата,
се определя, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо
дали е поискан друг данъчен документ.
В случая
няма спор, че в деня на проверката – 21.06.2021 г. в процесния
обект, стопанисван от жалбоподателя, няма монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в компетентната ТД на НАП фискално устройство с изградена дистанционна
мобилна връзка с НАП за отчитане на регистрираните услуги и получените суми в
брой.
От страна
на жалбоподателя се представиха и се установи, че фискално устройство е
регистрирано за процесния обект в приходната
администрация с потвърждение №4508335 от 26.07.2021 г., съгласно Свидетелство
за регистрация на фискално устройство от 27.07.2021 г. Регистрацията на
фискалното устройство обаче е извършена един месец след установяване на
нарушението и петнадесет дни след издаване на процесната
ЗНПАМ, което по никакъв начин не влия върху законосъобразността на
административния акт. Следва да се отбележи, че задължението на жалбоподателя
като лице по чл.3 от Наредбата да монтира, въведе в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД е от датата на започване на дейността на обекта, а
не когато е извършена проверката и издадена съответно ЗНПАМ. Представеното
свидетелство за регистрация на фискалното устройство установява само, че за
този обект има регистрирано фискално устройство, като не установява другите
факти, а именно това фискално устройство да е монтирано в обекта и въведено в
експлоатация, каквото е изискването на нормата.
Административнонаказателното производство е образувано за
нарушение на ЗДДС, свързано със задължението да бъде монтиран, въведен в
експлоатация и използван регистриран в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта, а именно чл.7 ал.1 във вр. с
чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. За този вид нарушения, разпоредбата на
чл.185 ал.2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.
Отделно, разпоредбата на чл.186 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна
административна мярка – "запечатване на обект за срок до един месец",
като в конкретния случай нейното основание е по чл.186 ал.1 т.1 б."б"
– не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за
приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност. С обжалваната заповед е прието, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.7 ал.1 и ал.3 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а
именно в обекта няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП
фискално устройство. Срещу жалбоподателя е съставен АУАН за констатираното
извършено нарушение на чл.7 ал.1 във вр. с чл.3 ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Установен е осъществен състав по чл.186 ал.1 т.1 б."б"
от ЗДДС и с оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка
запечатване на процесния обект за срок от 7 дни,
поради което съдът приема, че заповедта съответства на материалния закон.
Твърдението в жалбата, че липсват конкретни
мотиви по отношение определения срок на наложената принудителна мярка, съдът
намира за неоснователно. Доколкото се касае за принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то
в случая, излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение,
административният орган е аргументирал продължителността на прилагане на ПАМ -
запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок към
минималния, предвиден в закона, а именно – 7 дни. Продължителността на срока на
наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. При
упражняване на правомощието за определяне на срока на налагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на
закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая,
определеният срок за налагане на ПАМ от 7 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самият акт
мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв
срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по
отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за срок от 7 дни,
административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за
съразмерност, регламентиран в чл.6 ал.2 от АПК, като няма основания да се
смята, че преустановяването търговската дейност в обекта на жалбоподателя
посредством прилагането на ПАМ, е ограничило правата на субекта в степен,
надхвърляща преследваната от закона цел. Оспорваната ПАМ е наложена с цел
преустановяване на противоправното поведение на
търговеца. Административният орган се е съобразил с вида на търговския обект, с
констатираната липса на фискално устройство зарегистриране и отчитане на
продажбите, както и предвид обстоятелството, че с нарушението е засегнат
утвърдения ред за данъчна дисциплина, тъй като поведението на лицето е насочено
срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира спазването на
установените законови норми и бюджетните приходи. Срокът на наложената ПАМ е
съобразен и със задълженията за спазване на финансовата дисциплина. Така
определеният размер съответства на съдържащата се в чл.22 от ЗАНН позитивна
правна уредба на ПАМ. Наложената ПАМ има и превантивната функция. Упражняването
на търговска дейност обосновава притежанието на професионални познания по
отношение на фискалното законодателство и свързаната с него документация, и
разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение.
В тази връзка правилно и обосновано е определена продължителността на
определената ПАМ, с оглед реализиране превантивната функция на ПАМ към
минималния предвиден в закона - за седем дни.
Освен това, съдът намира за необходимо да
посочи, че при липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на
мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме,
че конкретен административен акт е мотивиран, е от изложените в него
съображения да е ясна волята на издателя - защо е издал административен акт
точно с такова съдържание. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа
аргументите на административния орган за издаването ѝ, т.е. същата е
надлежно мотивирана и не страда от порок по чл.146 т.2 от АПК. Освен това
административният орган се е позовал и на събраните в хода на проверката
доказателства.
Съдът приема, че атакуваната заповед е
издадена и при съблюдаване на законовата цел. В тази връзка следва да се
отбележи, че при налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от
това забрана достъпа до обекта по чл.187 ал.1 от с.з., административният орган
действа при обвързана компетентност, което означава, че при установяване
посочените в чл.186 от ЗДДС обстоятелства, в т.ч. и по чл.186 ал.1 т.1 б.“б“,
органът е длъжен да наложи ПАМ. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 7 дни е
в рамките на законоустановения такъв, като изложените
в самия акт мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно
за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на
закона по отношение на конкретния правен субект. В този смисъл, твърденията на
жалбоподателя за несъразмерност съдът намира за неоснователни.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а
подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При
този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.143 ал.3 от АПК и чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид невисоката фактическа и
правна сложност на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.С.К. с ЕГН ********** ***, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №144-ФК/12.07.2021 г. на Началника на отдел
"Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП град София.
ОСЪЖДА
А.С.К.. с ЕГН ********** ***, да заплати на Национална агенция по приходите
сумата в размер на 100 /сто лева/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: