№ 1054
гр. Стара Загора, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20225530100185 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, вр.чл.44 ЗЗД.
Ищецът „БАНКА ДСК“ АД, гр. София твърди в исковата си молба, че с договор за
кредит за текущо потребление от 22.08.2013 г. ищецът предоставил на Н.Г. Г. кредит за
текущо потребление в размер на 2300 лева. Кредитът бил отпуснат със срок на издължаване
120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът бил усвоен изцяло чрез
разплащателна сметка на титуляра, открита при ищеца. В нарушение на уговорените
условия в договора за кредит от 27.05.2016 г. и Общите условия на „Банка ДСК" ЕАД за
предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от договора за кредит,
които общи условия кредитополучателят получил и приел, допуснал забава в изплащането
на задълженията си към „Банка ДСК" ЕАД. Кредитополучателят Н.Г. Г. починал на
26.12.2015 г. Един от наследниците на Н.Г. Г. била ответницата. Тя приела наследството на
починалия кредитополучател мълчаливо, чрез извършени плащания по кредита на
починалата. На 06.06.2016 г. ответницата извършила плащане по разплащателната сметка на
наследодателя си Н.Г. Г. на стойност 140 лева, с основание „вноска по разплащателна
сметка за кредит за текущо потребление за починал титуляр". На 08.08.2016 г. ответницата
извършила още едно плащане по разплащателната сметка на наследодателя си на стойност
от 33 лева с основание „вноска за кредит за текущо потребление за починал титуляр от
наследник" С тези си действия ответницата заявила намерението си да погасява
задължението на починалата по отпуснатия кредит. Сумите били отнесени за погасяване на
вземането на „Банка ДСК" АД по кредитна сметка №21204866. В проведено съдебно
заседание по гр.д.№ 5030/2016г. по описа на PC-Стара Загора ответницата представила
удостоверение от 18.01.2017 г. за отказ от наследство от Н.Г. Г., което съдът приел като
1
доказателство по делото. Отказът бил вписан в специален за това регистър по № 8 от
18.10.2017 г. Отказът от наследство бил нищожен поради невъзможен предмет. Съгласно
разпоредбите на ЗН с настъпване на смъртта на наследодателя възниквали права за неговите
наследници да приемат или да се откажат от откритото наследство. Наследниците били
призовани да встъпят както в правата на починалия, така и в неговите задължения,
съобразно наследствения си дял. Поради факта, че наследствената маса включвала не само
права, но и задължения, законът давал право на всеки призован да наследи, да изрази волята
си да приеме, съответно да се откаже от откритото наследство по предвидения за това ред в
чл.49 ЗН. Придобиването на наследството ставало с приемането му, като законодателят
придал обратно действие на приемането - наследникът се считал приел наследството от
момента на смъртта на наследодателя. Приемането можело да бъде изрично или мълчаливо.
В настоящия случай ответницата не заявила изрично пред PC - Стара Загора приемане на
наследството на починалата Н.Г. Г., а извършила приемането му чрез конклудентни
действия. Ответницата извършила плащания по сметката с титуляр Н.Г. Г., с които действия
приела наследството на починалата. Съгласно трайната съдебна практика мълчаливото
приемане на наследство се реализирало чрез извършване на фактически или правни
действия от наследника, които действия несъмнено водeли до извода, че той действал в
качеството си на лице-правоприемник на починалия. След извършеното приемане на
наследството за приелия не съществувала възможността да оттегли направеното приемане,
както и да заяви отказ. Второто по ред изявление нямало предмет и затова то било
нищожно. Вписаният в PC - Стара Загора на 18.01.2017 г. след извършените плащания от
06.06.2016 г. и 08.08.2016 г. отказ от ответницата се явявал без предмет. Ищецът бил
кредитор на починалата Н.Г. Г. и в това си качество за него бил налице правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответницата, че вписаният от нея отказ от
наследството на Н.А.Й., вписан под №8/18.01.2017 г. в PC Стара Загора, е нищожен поради
невъзможен предмет. Съгласно т.22 от Общите условия на „Банка ДСК" АД за предоставяне
на кредити за текущо потребление вземането на банката по отпуснатия кредит на Н.Г. Г.
можело да бъде събрано от всеки един от наследниците на починалия кредитополучател
съобразно наследствените им дялове. За ищеца като кредитор съществувала необходимост
от търсене на правни способи за погасяване на вземането по отпуснатия кредит за текущо
потребление от 22.08.2013 г. на починалия кредитополучател Н.Г. Г. от неговия наследник
Д. И. Б.. Поради това за защита на интересите на банката било необходимо да се установи,
че вписаният отказ от наследство не произвел правно действие. Ищецът моли съда да
постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата,
че извършеният от нея отказ от наследството на починалата Н.Г. Г., вписан под
№8/18.01.2017 г. в особената книга на PC Стара Загора по чл.49,ал.1 ЗН, е нищожен поради
извършено преди това мълчаливо приемане на наследството чрез извършване на погасяване
на задължението на починалия кредитополучател към „Банка ДСК" АД.
Ответницата Д. И. Б., чрез особения представител адв. К. Л., взема становище, че
действително ответницата била наследник на Н.Г. Г., починала на 26.12.2015 г. Не било
налице приемане на наследството с конклудентни действия. Приемането на наследство с
2
конклудентни действия се извършвало чрез действия, от които по недвусмислен начин
следвала ясната воля на наследника, че желаел приемане на наследството. Не съществувало
изрично легално изброяване на видовете действия, които можели да бъдат квалифицирани
като такива. Извършените от ответницата плащания на 06.06.2016 г. и на 08.08.2016 г. не
представлявали действия на разпореждане с наследството, а такива по неговото управление.
Ответницата моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 6387/2016 г. на
Община Стара Загора, ответницата е наследник по закон на Н.Г. Г., б.ж. на гр.Стара Загора,
починала на 26.12.2015 г. От протокол от 07.02.2017 г. по гр.д.№ 5030/2016 г. по описа на
Старозагорския районен съд се установява, че ответницата е подала заявление за отказ от
наследството на Н.Г. Г., който е вписан под №8/18.01.2017 г. в регистъра за приеманията и
отказите от наследство на PC - Стара Загора.
По делото са представени: операционна бележка № 24/08.08.2016 г. за внесени от
ответницата 33 лева по сметка на наследодателката с основание „ВНОСКА ЗА КТП НА
ПОЧИНАЛ ТИТУЛЯР ОТ НАСЛ.“ и операционна бележка № 109/06.06.20016 г. за внесени
от ответницата 140 лева по сметка на наследодателката с основание „ВН ПО РС ЗА КТП
ПОЧ. ТИТ“.
Предявен е иск за прогласяване нищожността на посочения отказ от наследство
поради липса на предмет. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД определя като нищожни
договорите, които имат невъзможен предмет. Нормата на чл. 44 ЗЗД предвижда, че
правилата относно договорите намират съответно приложение и към едностранните
волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват
права или задължения.
По естеството си отказът от наследство е едностранно волеизявление на призования
към наследяване наследник, което води до невъзможност за придобиване на наследството от
отреклия се наследник и до уголемяване на дяловете на останалите наследници. Приемането
и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на наследството /чл. 48 и 52 ЗН/
и са безусловни и неоттегляеми /арг. от чл. 54 ЗН/. Същите изчерпват възможността след
надлежното им изразяване да се извърши обратното действие /в този смисъл е определение
по т. д. № 1446/2014 г., II т. о., ТК на ВКС /. Следващото по ред изявление няма предмет,
поради което и недействителен е отказът от наследство, ако преди това наследникът е приел
наследството изрично или чрез конклудентни действия, показващи по недвусмислен начин
воля за това. Невъзможност на предмета ще е налице, когато наследството е вече прието от
наследника /в този смисъл определение № 393 от 21.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1605/2020
г., I г. о., ГК/.
Всеки кредитор на наследодател, чиито наследници са се отказали от наследството,
може да предяви иск, който не е ограничен със срок, за установяване на нищожността на
3
отказа поради това, че преди извършването му наследството е фактически прието /решение
№ 1793/05.11.1962 г. по гр. д. № 1325/62 г., IV г. о., решение № 2488/13.11.1963 г. по гр. д.№
1779/63 г., I г. о., решение № 875/14 04. 1969 г. по гр. д. № 381/69 г., I г. о. /. В решение №
577 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г. о., ГК / се приема, че за
предявяването му е налице правен интерес и кредиторът не може да бъде принуден да води
други искове срещу наследниците, ако за защита на неговите интереси ще е достатъчно да се
установи действителното правно положение, а именно, че направеният отказ от наследство
не е произвел действие и че наследството е прието. В случая ищецът се легитимира като
кредитор на наследодателя Н.Г. Г. по договор за кредит за текущо потребление от
22.08.2013 г., поради което за него е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.26,
ал.2 ЗЗД, вр.чл.44 ЗЗД.
Приемането на наследството, освен с писмено заявление до районния съдия по реда
на чл. 49, ал. 1 ЗН, може да бъде извършено и мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН.
Съгласно посочената разпоредба приемане е налице и когато наследникът извърши
действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.
Действията на мълчаливо приемане на наследство (т.нар. конкрудентни действия) трябва да
са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане на
наследството. Тези действия могат да са фактически или правни, да са различни по вид и във
всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали действията на наследника са
действителен израз на волята му да приеме наследството /в този смисъл решение №
395/04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на ІІ ГО на ВКС и решение по гр. д. № 92/2010 г. на
ІІ ГО на ВКС/. Мълчаливо приемане ще има, когато наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал
право да извърши, освен в качеството му на наследник. Приемането на наследството следва
да се изрази в активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество -
прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения
на наследодателя, т. е. действията трябва пряко да засягат обема и размера на
наследствената маса /Тълкувателно решение № 91 от 1.10.1974 г. по гр. д. № 63/74 г.,
ОСГК/. Действия, насочени към освобождаване от пасив /задължение/, обременяващ
наследството и в този смисъл засягащи пряко обема и размера на наследствената маса, могат
да бъдат приравнени с обратен знак на разпореждане с наследственото имущество, което
представлява приемане на наследството по конклудентен начин.
Изхождайки от посочените принципни положения, съдът намира, че извършените от
ответницата на 06.06.20016 г. и 08.08.2016 г. действия по доброволно погасяване на
задължения на наследодателката й не представляват такива на управление на наследството
или насочени единствено към неговото запазване, а са действия по приемане на
наследството, тъй като с тях се намалява пасива на наследството. Ето защо извършеният
след тези действия отказ от наследство се явява лишен от предмет и следователно нищожен
на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, вр.чл.44 ЗЗД.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск за прогласяване нищожността
4
на извършения от Д. И. Б. отказ от наследството на Н.Г. Г., б.ж. на гр.Стара Загора, вписан
под №8/18.01.2017 г. в регистъра за приеманията и отказите от наследство на Pайонен съд -
Стара Загора, поради липса на предмет, е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 730 лева, включващи 50 лв. държавна
такса, 80 лв. юрисконсултско възнаграждение и 600 лв. разноски за възнаграждение на
особен представител.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен по иск на „БАНКА ДСК” АД, гр. София, район Оборище, ул.
„Московска” 19, ЕИК *********, представлявано от Маргарита Добрева Петрова-Кариди и
Юрий Благоев Генов, извършения от Д. И. Б. от гр.Стара Загора, ... отказ от наследството на
Н.Г. Г., б.ж. на гр.Стара Загора, починала на 26.12.2015 г., вписан под №8/18.01.2017 г. в
регистъра за приеманията и отказите от наследство на Pайонен съд - Стара Загора, поради
липса на предмет.
ОСЪЖДА Д. И. Б. от гр.Стара Загора, ... да заплати на „БАНКА ДСК” АД, гр. София,
район Оборище, ул. „Московска” 19, ЕИК *********, представлявано от Маргарита Добрева
Петрова-Кариди и Юрий Благоев Генов, сумата 730 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен
съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5