Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Враца, 17.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА,
ГО, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Б. Стефанова като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1736 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е за разглеждане
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
В исковата
молба се твърди, че на 22.02.2018 г. ищецът И.Т.И. е уведомен, че има
задължения към ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца,
за което било образувано изпълнително дело № 140/2018 г. по описа на ДСИ при РС
Враца. Сочи, че изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 13.09.2010 г. по ч. гр. дело № 2387/2010 г. по описа на РС
Враца. Ищецът депозирал възражение по изпълнителното дело, с което възразил, че
претендираните от него суми са погасени поради изтекла давност. Твърди, че от
издаването на изпълнителния лист на 13.09.2010 г. до образуването на
изпълнително дело през 2018 г. е изтекъл период, по-дълъг от 5 години, поради
което сумите, предмет на изпълнителния титул, не са дължими. Моли да бъде
признато за установено от съда, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо
667,93 лв., от които: 374,04 лв. главница, 195,02 лв. законна лихва върху
главницата за периода от 01.06.2010 г. до 23.04.2018 г., 37,07 лв. мораторна
лихва, 25 лв. деловодни разноски, както и заплатените от ответника такси по
изп. дело № 140/2018 г. по описа на ДСИ при РС Враца в размер на 36,80 лв.
Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор, ответникът оспорва основателността на предявения иск. Твърди,
че не са налице нови факти по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, настъпили след
приключване на производството, по което е издаден процесният изпълнителен лист.
Счита, че въпросът дали е изтекла погасителната давност по отношение на
претендираните суми, е ирелевантен, тъй като давността е интитут на
процесуалното право и не може да обоснове погасяване на самото материално
право. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на
страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото са приети заверени преписи
от книжата по изп. дело № 140/2018 г. по описа на ДСИ при РС Враца. Видно от
същите е, че на 13.09.2010 г. по ч. гр. дело № 2387/2010 г. по описа на РС
Враца е издаден изпълнителен лист срещу ищеца в полза на ответника /л. 49/ за
сумата от 374,04 лв. главница, законна лихва върху главницата за периода от
01.06.2010 г. до окончателното погасяване на дълга, 37,07 лв. мораторна лихва, както
и сумата от 25,00 лв. заплатена държавна такса.
Видно е от данните по изпълнителното
дело, че същото е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист с
разпореждане на ДСИ при РС Враца от 20.02.2018 г. /л. 45/, като молбата на
взискателя за образуване на изпълнителното производство е постъпила на
19.02.2018 г. /л. 47/. В молбата е посочено, че поради заплащане на част от
дължимите главница и лихви по изпълнителния лист, то „Водоснабдяване и канализация“ ООД претендира
частично сумите по издадения изпълнителен лист, както следва: 139,52 лв.
главница, 8,07 лв. лихва и 25,00 лв. разноски.
От изпратената покана за доброволно
изпълнение от съдебния изпълнител до ищеца /л. 4/, се установява, че предмет на
изпълнителното дело са сумите както следва: 33,07 лв. неолихвяема сума
/представляваща мораторна лихва по издадения изпълнителен лист/, 139,52 лв.
главница, 110,08 лв. лихви, 37,52 лв. такси в полза на РС Враца по чл. 53 от
Тарифа за ДТ по ГПК, както и сумата от 30,00 лв. други суми. Посочено е, че
общият дълг на ищеца към 20.02.2018 г. е в размер на 350,19 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.
С
предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът
отрича претендираното от „Водоснабдяване и канализация“ ООД материално право. В
тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на
отричаното от него право, а в тежест на ответника е при условията на пълно и
пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода
от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за
спиране или прекъсване течението на давността.
За основателността на
предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на
вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който
период не е бил спиран или прекъсван.
Съгласно разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. В случая, от момента на издаването на
изпълнителния лист на 13.09.2010 г. е започнал да тече нов 5-годишен
погасителен давностен срок.
В мотивите към т. 10 от
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК
се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Прекъсването обаче се осъществява, само доколкото чрез изпълнителното действие
се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да
се направи извод, че давността по време на висящото изпълнително дело се
прекъсва многократно, което става с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
В посоченото
тълкувателно решение, съдиите от ВКС посочват неизчерпателно група от действия
в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Като такива са
посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
В случая, видно от
данните по изпълнителното дело, книжата от което са приети в настоящото
производство, е извършвано единствено имуществено проучване на длъжника, без спрямо
него да са предприемани конкретни принудителни действия.
С цитираното по-горе тълкувателно
решение изрично се сочи, че не представляват изпълнителни действия и не
прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Ето защо, разпоредените на 20.02.2018 г. и на 16.04.2018 г.
от съдебния изпълнител изискване на справки от ТД на НАП за конкретни
обстоятелства по отношение на длъжника /л. 51/ и от Българска народна банка,
гр. София /л. 64/, не представляват изпълнителни действия, респективно – не
водят до прекъсване на давността.
Налага се извод, че от
датата на издаването на процесния изпълнителен лист на 13.09.2010 г. давността
не е била спирана и прекъсвана. Ответникът от своя страна не е ангажирал
доказателства за прекъсването и/или спирането на погасителния давностен срок за
вземането.
До 13.09.2015 г. не са били
предприети действия, водещи до прекъсването или спирането на погасителния
давностен срок, поради което вземането следва да се смята за погасено поради
изтичане на 5-годишна давност именно от този момент.
Следва да се даде отговор на въпроса
каква част от вземането е погасено по давност. Посочи се, че 5-годишният
давностен срок за погасяване на вземането е настъпил на 13.09.2015 г., като всички извършени преди това плащания са
погасявали едно изискуемо и ликвидно вземане. Посочи се освен това, че
изпълнително дело № 140/2018 г. по описа на ДСИ при РС Враца е образувано само
за част от вземането по издадения изпълнителен лист, поради извършено преди
това частично погасяване. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението.
В случая изпълнението касае само част от сумите, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 2387/2010 г. по описа на РС Враца, поради
което искът може да бъде уважен единствено относно частта, предмет на
изпълнителното производство. Освен това са налице данни, че останалата част от
процесното вземане е погасена преди образуване на изпълнителното дело /в този
смисъл направено от взискателя твърдение в молбата за образуване на
изпълнителното дело/, като не е посочен моментът на извършеното плащане. Дори
обаче плащането да е извършено след настъпване на погасителната давност, то е
дължимо платено и не би подлежало на връщане.
Върху изпълнителния лист няма отразени
погашения, поради което следва да се приеме, че длъжникът не е извършвал
плащания в изпълнителното производство. Установи се, че всички суми, предмет на
изпълнителното производство, са погасени по давност. Видно е от данните по
делото, че към 20.02.2018 г. общият дълг възлиза на сумата от 350,19 лв., от
които: 33,07 лв. неолихвяема сума /представляваща мораторна лихва по издадения
изпълнителен лист/, 139,52 лв. главница, 110,08 лв. лихви, 37,52 лв. такси в
полза на РС Враца по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК, както и сумата от 30,00 лв.
- други суми. Освен така установения размер, недължими от ищеца са и всички
останали суми, начислени след 20.02.2018 г., в това число законна лихва, такси
и разноски в изпълнителното производство. Искът следва да бъде уважен за сумата
от 350,19 лв., както и за всички останали суми, в това число законна лихва,
такси и разноски в изпълнителното производство, начислени след 20.02.2018 г. по
отношение на дълга към „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, като за
горницата до пълния предявен размер от 667,93 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на
делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в
размер на 183,50 лв., от които 157,29 лв. за адв. възнаграждение и 26,21 лв.
заплатена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че И.Т.И., ЕГН ********** не дължи поради изтекла погасителна
давност на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: ********* сумата
от 350,19 лв., от които: 33,07 лв. неолихвяема сума, 139,52 лв. главница,
110,08 лв. лихви, 37,52 лв. такси в полза на РС Враца по чл. 53 от Тарифа за ДТ
по ГПК, други суми в размер на 30,00 лв., както и всички останали суми, в това
число законна лихва, такси и разноски в изпълнителното производство, начислени
след 20.02.2018 г., които суми са предмет на изпълнително дело № 140/2018 г. по
описа на ДСИ при РС Враца, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 13.09.2010 г. по ч. гр. дело № 2387/2010 г. по описа на РС Враца, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до
пълния предявен размер от 667,93 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване
и канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: ********* да заплати на И.Т.И., ЕГН **********
сумата от 183,50 лв. разноски по
делото съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: