Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Ихтиман, 01.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГР. ИХТИМАН, IV състав, в публичното заседание на първи март
през две хиляди и седемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна
Николова
при участието на
секретаря Надя Борисова като разгледа гр. д. № 598 по описа на РС – гр. Ихтиман
за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 321 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединение искове с правно основание по чл. 44, т. 3 във вр. с чл. 49 от СК за
прекратяване на брака, по чл. 322, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от СК за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака
дете и определяне на режим на лични отношения с другия родител, както и искове
по чл. 143 от СК за издръжка.
Ищцата
твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 05.06.2011 г. в село
Костенец. Посочва, че имат родено едно дете И. Г. К., като след брака си
страните се установили да живеят в село Костенец, но малко след раждането на
детето ответникът започнал да злоупотребява с алкохол, вследствие на което
взаимоотношенията им се влошили и няколко месеца преди подаването на исковата
молба са се разделили, като тя се установила да живее в град София, ж. к. „……..“. Твърди, че бракът им е дълбоко
и непоправимо разстроен и иска от съда да го прекрати и да предостави
родителските права по отношение на детето И. Г. К. на нея като определи
местоживеенето на детето при нея в град София и подходящ режим на лични
отношения с бащата. Иска от съда да осъди ответника да заплаща за малолетния им
син И. Г. К. чрез нея като майка и законен представител издръжка в размер на
120 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
датата на подаване на исковата молба. Не претендира ползването на семейното
жилище. Иска от съда, след прекратяване на брака да носи предбрачното си
фамилно име – Н.. Претендира разноски.
В
съдебно заседание, представлявана от адв. А., уточнява, че вече не живее в гр.
София и че тя и детето съжителстват с родителите й в с. Костенец в къща на ул.
„Бор“ № 31.
Ответникът
не е депозирал отговор в срок. С молба от 21.11.2016 г. е заявил, че не оспорва
иска и иска бракът да бъде прекратен и дори предлага сключването на
споразумение. С молба от 24.01.2017 г. поставя условие, ищцата да оттегли иска
си за издръжка.
Съдът, след като взе предвид депозираната
молба и прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните,
приема за установено следното:
От представеното копие от удостоверение за сключен
граждански брак от 05.06.2011г. се
установява, че Г.И.К. с ЕГН: ********** и И.И. Н.. с ЕГН: **********, сключили
граждански брак на 05.06.2011г. в с. Костенец, за което в общ. Костенец бил
съставен акт за граждански брак № 1/05.06.2011г. Съпругата приела да носи
фамилното име К..
Видно е от
представеното заверено копие от удостоверение за раждане, че Г.И.К. с ЕГН: ********** и И.И.К. с ЕГН: ********** са родители на И.
Г. К. с ЕГН: **********,***, район Сердика е съставен акт са раждане № ………………...
Прието по делото е удостоверение № 4/28.02.2017г., от което се
установява, че И.И.К. е получила от ЕТ „М….. – …“ нетно трудово възнаграждение
в размер на 3469,51 лева за предходните дванадесет месеца.
Събрани са гласни доказателства посредством разпита на св. В. С.. Същият
посочва, че познава страните и че често ги вижда, тъй като са от едно село.
Уточнява, че според него причина те да се разделят е фактът, че ответникът
употребява алкохол, което го прави шумен и агресивен. Твърди, че след раздялата
им ответникът не се интересува от детето си и не полага грижи за него. Изтъква,
че ищцата го отглежда сама с помощта на родителите си, а в последните няколко
месеца и с негова помощ. Отделно от това, съобщава, че ответникът работи в
чужбина по четири месеца в годината.
По делото е изискан
и представен социален доклад, който потвърждава установените посредством
останалите доказателства факти и обстоятелства. Допълнено е, че родителите на
детето живеят разделени от 2014 година. В хода на осъщественото социално
проучване е установено, че майката успява да задоволи базовите потребности на
детето. Посочва се, че майката и детето живеят в къщата на бабата и дядото по
майчина линия, където условията са съобразени с възрастта на детето.
Характеризират ги като нормални за едно домакинство. Социалните работници са
установили, че детето се отглежда в сигурна семейна среда, че същото е спокойно
и уверено в присъствието на майка си. В допълнение е изложено, че до момента
детето не е посещавало детска градина по препоръка на лекар, тъй като много
боледува. Майката обаче е изразила готовност да го запише в такава след
отпадане на пречките за това.
Отделно от
изложеното, в доклада е посочено, че същият е изготвен въз основа на проведен
разговор с майката и посещение в дома й. За ответника е посочено, че същият е
търсен многократно – на адреса му и по телефона – и че е отказал да сътрудничи
на социалната служба, поради което и изготвянето на оценка за него е било
невъзможно.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът стигна до следните правни изводи:
По иск за
прекратяване на брака на основание чл. 49 вр. с чл. 44, т. 3 от СК и насрещния
такъв.
С оглед
ангажираните от страните доказателства, съдът достигна до извод, че между
страните са преустановени нормалните съпружески отношения. От показанията на св.
Стефанин се установява, че през последните няколко години (след 2014г.)
съпрузите са преустановили отношенията
си и всеки води самостоятелен живот. Причина за раздялата станало поведението
на ответника, който злоупотребявал с алкохол, под въздействието на който ставал
агресивен.
От изложеното съдът
прави извод, че бракът между страните има характер единствено на формална
обвързаност, доколкото те са живели през последните три години разделени - не
поделят ежедневието си, нямат общ живот, нито планове за бъдещето. Към момента
контактите им са напълно прекъснати извън отношенията, свързани с общото им дете.
Брачната връзка е изчерпана от съдържание. Предвид изложеното, съдът приема, че
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Формалното съществуване на брака не е
в интерес нито на съпрузите, нито на детето, с оглед на което, предявеният иск
за прекратяване на брака следва да бъде уважен.
Не е налице искане
от нито една от страните, съдът да се произнесе относно вината за разстройство
на брака - чл. 49, ал. 3 СК, поради което и този въпрос не следва да бъде
разглеждан.
Във връзка с
искането по чл. 53 от СК
Разпоредбата на чл.
53 от СК установява правото на съпруга, приел фамилното име на другия съпруг да
възстанови след прекратяване на брака фамилното си име от преди сключването му.
Доколкото това право има характер на субективно непритезателно такова, то се
упражнява с едностранно волеизявление от страна на правоимащия съпруг,
обективирано в искане до съда да се произнесе по този въпрос. Такова е било
отправено. Същото следва да бъде уважено като след прекратяване на брака ищцата
следва да носи предбрачното си фамилно име – Наумова.
По иска с правно
основание чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 59, ал. 2 от СК.
При
преценката за това на кого да предостави родителските права, съдът се ръководи
единствено от интересите на детето. Критериите, въз основа на които съдът прави
изводите са установени посредством задължителна съдебна практика –
постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС,
постановено при действието на Семейния кодекс от 1968 г., но
приложимо и към настоящия момент (така и решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК). В съответствие с приетото в т. 2 от
него, с доклада по делото съдът е дал изрични указания на страните, че при
постановяване на решението, съдът се ръководи от родителските качества на всеки
от родителите, полаганите от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание,
възможността им да подпомагат детето в подготовката за придобиване знания,
трудови навици и др., от моралните качества на родителя, от социалното му
обкръжение и битовите условия, с които разполага, от възрастта и пола на детето
и привързаност между него и всеки от родителите
му, а също и от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.
И. К. е момче на
пет години. Детето към настоящия момент се отглежда от майка си като бащата не
е изразил желание да упражнява родителските права по отношение на сина си.
Същият не е проявил активност по делото – не се яви, не изрази становище в
последното заседание и не представи доказателства – от което съдът прави извод,
че същият се е дезинтересирал от отглеждането на малолетни си син.
Същевременно, по
делото се установи, че към настоящия момент детето фактически пребивава при
майка си, която е човекът, който полага основно грижите за него. От показанията
на св. Стефанин се установи, че при отглеждането на детето тя подпомагане от
родителите си и новия си приятел. От събраните по делото доказателства, в
частност въз основа на представения и приет социален доклад, съдът прави извод
за това, че майката успява да задоволи основаните потребности на детето и да му
осигури сигурна семейна среда.
По тази
съображения, съдът приема, че упражняването на родителските права върху
малолетното дете И. Г. К. следва да бъде предоставено на майката И.И.К., която полага
грижи за него и към настоящия момент.
В интерес на детето
е да бъде установен режим на лични отношения между него и баща му, който да им даде възможност на да запазят
съществуващата помежду им връзка, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 8:00 часа в събота до 18:00 часа е неделя, с преспиване
при бащата като същият да взима и връща детето
от жилището на майката в с. Костенец, както и един месец през лятото,
който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Претенции за
ползване на семейното жилище, не е предявила нито една от страните. Въпреки
това, доколкото от брака си страните имат едно ненавършило пълнолетие дете,
съгласно изричната разпоредба на чл. 56, ал. 2 от СК съдът е длъжен в общия
случай да се произнесе и по този въпрос. Съгласно разпоредбата на § 1 от
допълнителните разпоредби на СК, семейното жилище е жилището, което е обитавано
от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В конкретния случай,
такова се явява жилището с административен адрес в с. Костенец, ул. „……“ № .. По
делото не са ангажирани доказателства за собствеността на същото като се установява,
че нито една от страните не пребивава там. Отделно от това всеки от родителите
и по-важно майката и детето разполагат с жилище, където да живеят, поради което
и съдът намира, че не следва да произнася във връзка с ползването на семейното
жилище, въпреки разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от СК.
Що се отнася до
размера на издръжката, той следва да бъде съобразен както с потребностите на
детето, така и с възможностите на бащата да я дава. Разпоредбата на чл. 143 от СК вменява в задължение на всеки родител да осигурява издръжката на
ненавършилите си пълнолетие деца.
Размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 от СК). Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК е
императивна, като минималният размер е една четвърт от минималната работна
заплата и съдът е обвързан от този минимум. Същата възлиза към настоящия момент
на 460,00 лева, т. е. минимално дължимата издръжка възлиза на 115,00 лева.
Ивайло е на пет
години и се отглежда изцяло от майка си, която има месечен доход под
минималната работна заплата за страната. С оглед на възрастта на детето и
материалните възможности на другия родител съдът счита, че бащата следва да
заплаща за детето си издръжка в минимален размер от 120,00 лева. Действително
по делото не са събрани конкретни доказателства за доходите получавани от
бащата (св. Стефанин посочва, че работи по четири месеца в годината в чужбина),
но същият е млад, здрав, в трудоспособна възраст и не се установиха данни за
други допълнителни задължения, а задължението за даване на издръжка има
безусловен характер. В допълнение, претендираният от ищцата размер е близък до
минималния такъв, поради което и искът следва да бъде уважен в цялост.
По разноските.
На основание чл.
329, ал. 1, изр. 1 от ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 50,00 лева. С оглед факта, че ищцата е платила своята част при
завеждане на делото, остатъкът следва да бъде възложен на ответника.
При този изход на
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
тригодишните платежи по иска за издръжка, а именно 172,80 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 във връзка с чл.
49 от СК като дълбоко и непоправимо разстроен БРАКА, сключен на 05.06.2011г. в
с. Ко.между Г.И.К. с ЕГН: ********** и И.И.К. с ЕГН: **********,***, за което в
общ. Костенец бил съставен акт за граждански брак № 1/05.06.2011г.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето И. Г. К. с ЕГН: ********** на майката И.И.К. с ЕГН: **********,
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето при майката
И.И.К. с ЕГН:
********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г.И.К.
с ЕГН: ********** с детето И.Г. К. с ЕГН: **********, както следва: всяка първа
и трета седмица от месеца за времето от 8:00 часа в събота до 18:00 часа е
неделя, с преспиване при бащата като същият да взима и връща детето от дома на майката
в с. Костенец, общ. Костенец, на ул. „Бор“ № 31, както и един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а също и по
всяко друго време по взаимна уговорка на страните.
ОСЪЖДА Г.И.К. с ЕГН: ********** да заплаща за малолетното
дете Ив. Г. К. с ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител И.И. Н. с ЕГН: ********** месечна издръжка в
размер на 120 (сто и двадесет) лева, считано от датата на подаването на
исковата молба – 21.08.2015г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или
прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ищцата И.И.К. с
ЕГН: ********** да носи предбрачното си фамилно име НАУМОВА.
ОСЪЖДА Г.И.К. с ЕГН: ********** и адрес *** да
заплати по сметка на РС- гр. Ихтиман на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК
вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
сумата от 172,80 лева, представляващи държавна такса.
ОСЪЖДА Г.И.К. с ЕГН: ********** и адрес *** да
заплати на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 от ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК окончателна държавна
такса в размер на 25,00 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: