МОТИВИ от 03.02.2022 г. към присъда № 260000/20.01.2020 г. по НОХД № 38/2021 по описа на
РС-Айтос.
Производството по делото е образувано по повод обвинителен акт на районния
прокурор при Районна прокуратура - Айтос, против Н.Н.М.: роден на *** ***,
общ. Р., обл. Б., ***, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, за това,
че след като е осъден с Решение № 180/21.06.2006 г. по гр.д. № 175/2006 г. по
описа на Районен съд гр. Айтос, влязло в законна сила на 26.07.2006 г., да
издържа свой низходящ – дъщеря си Е.Н.Н., родена на *** ***, чрез нейната майка
и законен представител Ф.Я. ***, да й заплаща месечна издръжка в размер на
60.00 лева /шестдесет лева/ месечно, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, считано за периода от 26.04.2008 г. до
26.11.2014 г., представляващи 79 месечни вноски за посочения период, възлизащи
на сума – 4740.00 лева, и в размер на 150.00 лева месечно за периода от
04.12.2014 г. до 04.09.2020 г. /съгласно Решение № 160/19.11.2014 г. по гр.д. №
591/2014 г. на Районен съд гр. Айтос, влязло в законна сила на 04.12.2014 г., с
което е бил увеличен размера на издръжката/, представляващи 69 месечни вноски
за посочения период, възлизащи на сума 10350.00 лева, или общо в размер на
15090.00 лева, като деянието е извършено в условията на повторност, след като Н.Н.М.
е бил осъден по НОХД № 359/2007 г., Присъда № 128/2008 г. на Районен съд гр.
Айтос, влязла в сила на 15.04.2008 г. за извършено престъпление по чл.183 ал.1
от НК - престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.Б., ТО-Айтос, в съдебно заседание поддържа
обвинението и излага аргументи, установяващи фактическата обстановка при
извършване на престъпното деяние и доказващи както от обективна, така и от
субективна страна последното. Аргументира изводите относно правната
квалификация на същото.
Подсъдимият не
се явява в съдебно заседание, като в хода на съдебното производство е
представил доказателства, от които е видно, че е бил уведомен за образуваното
наказателно производство срещу него и въпреки това не се е явил, което е допустимо
с оглед обстоятелството, че обвинението не е за тежко престъпление и
следователно неговото присъствие не е задължително – арг. по чл.269, ал.1 от НПК.
Защитникът на
подсъдимия пледира за оправдателна присъда, като развива доводи относно
невъзможността на подсъдимия да заплаща присъдената издръжка.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
От събраните по делото доказателства, според съда се изясни следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.Н.М. е баща на Е.Н.Н., родена на *** г. Нейна майка е
свидетелката Ф.Я.Я.. Родителите се разделили, когато Е. била на две години. След
раздялата на родителите Е. заживяла само с майка си, която полагала грижи за
нея до навършване на пълнолетието й.
Установява се, че подсъдимият бил осъден да заплаща издръжка на дъщеря си –
60 лева месечно с влязло в сила на 26.07.2006 г. решение № 180 по гр.д. №
175/2006 г. на РС-Айтос и 150 лева месечно с влязло в сила на 04.12.2014 г.
решение № 160 по гр.д. № 591/2014 г. на РС-Айтос.
Установява се от събраните писмени и гласни доказателства, вкл.
заключенията на вещото лице по назначената в ДП съдебно икономическа
експертиза, че бащата не е плащал дължимата издръжка в размер на 60 лева
месечно в периода от 26.04.2008 г. до 26.11.2014 г., представляващи 79 месечни
вноски в общ размер на 4740 лева и в размер на 150 лева месечно в периода от
04.12.2014 г. до 04.09.2020 г., представляващи 69 месечни вноски в общ размер
на 10 350 лева, или общо сумата от 15 090 лева.
С присъда № 128 от 28.03.2008 г., влязла в сила на 15.04.2008 г., по НОХД №
359/2007 г. на РС-Айтос, подсъдимият бил осъден за престъпление по чл.183, ал.1
от НК – неплащане на издръжка за периода от 16.03.2006 г. до 16.10.2007 г., за
което му е наложено наказание пробация: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от пет месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
Горепосочената фактическа обстановка се установява от приложените писмени
документи – влезли в сила решения, както и събраните гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Е.Н. и Ф.Я..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От събраните по делото доказателства и при така изяснената фактическа
обстановка, според съда подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава на престъплението по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК,
тъй като след като е бил осъден с влезли в сила решения по гр.д. № 175/2006 г.
на РС-Айтос и по гр.д. № 591/2014 г. на РС-Айтос да издържа своя низходящ – Е.Н.Н.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно дължимите месечни вноски в размер на 60 лева месечно за
периода от 26.04.2008 г. до 26.11.2014 г. в обща стойност от 4 740 лева и
дължимите месечни вноски в размер на 150 лева месечно за периода от 04.12.2014
г. до 04.09.2020 г. на обща стойност от 10 350 лева, или общо сумата от 15 090
лева. За осъществяване на състава на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, е достатъчно неплащане на повече от две месечни вноски, какъвто е
настоящият случай, като е видно от събраните писмени и гласни доказателства, че
се касае до неплащане на издръжка от подсъдимия на повече от две месечни вноски.
Подсъдимият вече е бил осъждан за престъпление по чл.183, ал.1 от НК с присъда
№ 128 от 28.03.2008 г., влязла в сила на 15.04.2008 г., по НОХД № 359/2007 г.
на РС-Айтос, поради което деянието е извършено при повторност по смисъла на
чл.28, ал.1 от НК и в този смисъл правилно е квалифицирано от прокурора като
престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие –
неплащане, липса на фактическо и правно действие за плащане – предаване лично
на законния представител на детето дължимата сума или по друг начин, по който
кредиторът може да разполага безусловно с нея. Подсъдимият не е изпълнил повече
от две месечни вноски в периодите от 26.04.2008 г.
до 26.11.2014 г. на обща стойност от 4 740 лева и от 04.12.2014 г. до
04.09.2020 г. на обща стойност от 10 350 лева, или общо сумата от
15 090 лева.
От
субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал,
че е задължен да дава издръжка на своето дете, но въпреки това не е изпълнил
задължението си. В тази връзка следва да се отбележи, че срещу
подсъдимия са водени две гражданскоправни производства за издръжка – по
първоначалното присъждане на издръжка и след това по нейното изменение в посока
увеличението на издръжката и следователно същият е знаел за наличието на
възникнало задължение по отношение на своето дете, като въпреки това е
продължил да бездейства за целия период до навършване на пълнолетие на детето.
Задължението за
издръжка е безусловно съгласно чл.143, ал.2 от СК, а подсъдимият е бил
трудоспособен, няма установени заболявания, които обективно да не са му
позволявали да полага труд и да реализира трудови доходи, съответно не е
предприемал действия за изменение на издръжката поради липса на достатъчно
доходи, поради което следва да се приеме, че субективният признак е налице.
Наведените
съждения на защитата в посока, че през
инкриминирания период подсъдимият не е разполагал с достатъчно доходи по никакъв начин не го освобождава от задължението му да заплаща издръжка на детето.
Законодателят е определил това задължение като безусловно, а не според
възможностите на длъжника. Съгласно Постановление № 5/70 г. Пленум на ВС, не се
освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и
неоправдано не работят. Невъзможността да се дава издръжка следва да е резултат
на обективна причина извън волята на задълженото лице-продължителна болест
довела до временна или трайна неработоспоспособност, отбиване на военна служба,
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, а такива причини по делото
не са установени.
Данните
за плащания, направени чрез Община Р. в полза на детето и неговата издръжка по
Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдената
издръжка не са относими към наказателноправната отговорност на подсъдимия за
деянието по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
Предвид изложеното съдът призна
подсъдимият за виновен по предявеното обвинение по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна
страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото наказание в
разпоредбата на чл.183, ал.4 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието, както и количеството на стойността на предмета на
престъплението, извън този обуславящ
определената правна квалификация, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Видно е от справката за съдимост, че
обществената опасност на подсъдимия не може да бъде определена като висока –
извън настоящото деяние за период повече от петнадесет години същият няма други
провинения, поради което и между алтернативно предвидените лишаване от свобода
до две години и пробация съдът следва да избере по-леко предвиденото пробация и
наред с него да наложи кумулативно предвиденото наказание обществено порицание
чрез прочитане на присъдата по Радиовъзел Айтос, който обслужва и територията
на община Р., в която е адресната регистрация на подсъдимия. Предложението на
прокурора за налагане на наказание лишаване от свобода не може да се възприеме,
доколкото данните по справката за съдимост са категорично в насока, че
подсъдимият не съставлява личност с висока степен на обществена опасност. От
осъждането му по НОХД № 245/2005 г. на РС-Карнобат, по което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при условията на чл.66,
ал.1 от НК, е изминал значителен период от време, който сам по себе си е
обективно достатъчен и съответно от естество да възпре санкциониране на
подсъдимия с най-тежката санкция по НК – лишаване от свобода. Осъждането по
НОХД № 359/2007 г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК е взето предвид при
определената правна квалификация, поради което също не може да бъде зачетено
като критерий в посока определяне и съответно налагане на предвиденото по-тежко
наказание лишаване от свобода при положение, че законодателят е предвидил
алтернативно в чл.183, ал.4 от НК наказанието пробация. Същевременно съдът не
може да игнорира събраните данни относно конкретиката на извършеното деяние,
които сочат, че в един изключително продължителен период от време подсъдимият
не е зачитал установения в страната правов ред, неплащайки издръжка на детето
си. При това доказателствата сочат, че не е проявил почти никакъв интерес към
неговото израстване и възпитание. Преценявайки поотделно и в
съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвиденото за гореописаното престъпление като наказание, съдът счете,
че при очертаните факти, разгледани в аспекта на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства, наказанието като вид и размер следва да се определи
при условията на чл.54 от НК на пробация, но при адекватни на обществената
опасност на деянието пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 6 от НК, както следва: „задължителна регистрация по настоящ
адрес“, изразяваща
се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице с периодичност два пъти седмично за срок от ДВЕ ГОДИНИ, „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ и „безвъзмезден
труд в полза на обществото“ – 100 часа годишно за срок от ДВЕ ПОРЕДНИ ГОДИНИ. По-дългият срок на мерките, които
освен задължителните две мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК включват и тази
по чл.42а, ал.2, т.3 от НК „безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 100 часа
годишно за срок от ДВЕ ПОРЕДНИ ГОДИНИ, напълно кореспондират с обществената опасност
на деянието и дееца. При това наред с пробацията се наложи и кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание, което следва да се изпълни по
горепосочения начин. Така определените като вид и размер наказания в
съвкупност са от естество да изпълнят предвидените от законодателя
в чл. 36 от НК цели, да окажат своето въздействие и ефект
спрямо дееца, както и да повлияят предупредително върху останалите членове на обществото.
С оглед
крайния резултат на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските следва да се
възложат на подсъдимия.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: