№ 240
гр. Бургас, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120200903 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Н. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес:
****** против Наказателно постановление №24-0346-000272/20.08.2024 г. на началника на
РУП Созопол, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.5, т.2. от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 24.07.2024 г. в 10,10 часа в гр.Созопол, по ул.“Републиканска“, Н. Н. Т., с ЕГН:
**********, управлявал собствения си мотоциклет „ВАНГИЕ ВИ 125 11“ с рег. № ******.
Актосъставителят е приел, че на площад „Черно море“ жалбоподателят не пропуснал
стъпилите и преминаващи по пешеходна пътека пешеходци в посока от „БАНКА
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ към ул.“Стара планина“, с което виновно е нарушил разпоредбата
на чл.119, ал.1 ЗДвП. За горното на жалбоподателя бил издаден АУАН.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени
доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно
1
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна
квалификация на допуснатото нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5,
т.2. от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 100 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН /доколкото НП е връчено на 21.01.2025г., а жалбата е депозирана на
31.01.2025г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това
лице, а АУАН съставен от компетентен орган.
Съдът обаче намира, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на НП
по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, в наказателното постановление
следва да съдържа описание на нарушението. Съдът намира, че в конкретния случай са
налични дата и час, но липсва описание на останалите обстоятелства. В постановлението
АНО следва да опише конкретни факти, който са се осъществили и от който прави извода си
за осъществен състав на административно нарушение. Именно описаните факти стават
предмет на доказване. В НП, като фактология единствено е записано, че жалбоподателят „не
пропуска преминаващите по пешеходната пътека пешеходци“, което буквално преповтаря
разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, съгласно която при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
По този начин жалбоподателят е лишен от възможността да се защити, тъй като не става
ясно каква е фактологията, която се твърди да се е осъществила. Следва да се отбележи, че
правните норми, които се намират в законите са общи правила за поведение. Дали същите са
приложими става ясно след преценка на конкретно осъществилите се в действителността
факти. В случая АНО единствено е посочил правния си извод, без да е изложил всички
обстоятелства. Това в конкретния случай е особено съществено, тъй като в АУАН е налице
отново непълна фактология, като отново е преповторена разпоредбата на чл.119, ал.1 от
ЗДвП.
Касае се за непълнота в постановлението, която несъмнено поставя жалбоподателя в
невъзможност да организира защитата си, респ. която представлява съществено процесуално
нарушение, водещо до отмяна на обжалвания акт. Нещо повече, изложеното накърнява и
възможността на съда да извърши преценка, дали действително поведението на
нарушителя осъществява състава на вмененото му във вина нарушение.
2
Отделно от горното, съдът намира, че постановлението е и необосновано, доколкото
липсват каквито и да е доказателства, от които да се установи какво всъщност се е случило.
Разпитания в хода на съдебното следствие актосъставителя първоначално не си спомни
нищо по случая. Същият изложи някаква фактическа обстановка едва след предявяване от
страна на съда на АУАН, но същата на практика съставляваше единствено преповтаряне
разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Актосъставителят посочи отново единствено, че
жалбоподателят не пропуска преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, като не
посочи какви са били точно действията му и какво е било местоположението на превозното
средство и пешеходците.
Всички тези обстоятелства в съвкупност водят до извода, че не е доказано по
несъмнен начин извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение, тъй
като не се доказа, че на процесния участък е имало пешеходна пътека, на която е имало
пешеходци, както и какво е било тяхното положение - стъпили, преминаващи и т. н. В
конкретния случай, предвид характера на вмененото нарушение е важно да се установи
разположението на всеки един от участниците и неговите действия. Може например да се
касае за пешеходец, който внезапно да е предприел пресичане, като водачът в този момент
вече е бил непосредствено до пешеходната пътека, при което би могло да се обсъжда
липсата на вина. Така или иначе, при наличието на данни, поставящи под съмнение
константациите в АУАН и липсата на каквито и да е доказателства, които да подкрепят
отразеното в него, вмененото нарушение се явява недоказано. По изложените съображения
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0346-000272/20.08.2024г. на началника
на РУП Созопол, с което на жалбоподателя - Н. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес: ****** за
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3