Р
Е Ш Е Н И E
Гр.Хасково,19.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав :
СЪДИЯ :ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
секретар Мая Славилова
като разгледа докладваното от съдия
Серафимова
т.д. № 113
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Т.д. № 113/2019 г. по описа на Окръжен съд - Хасково е със страни: „Симекс" ЕООД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бл.„Байкал“,
ап. 19, представлявано от Р.Б., в
качеството й на управител, и Община Минерални бани, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление Минерални бани, област
Хасково, ул. Васил Левски № 3,
представлявана от М.И., в качеството на Кмет на Общината.
Делото е образувано по подадени в РС-Хасково от „Симекс" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бл.„Байкал“,
ап. 19искови молби с вх. №
6952/11.04.2019 г., № 6953/11.04.2019 г., № 6954/11.04.2019 г., № 6955/11.04.2019 г., № 6956/11.04.2019
г. и № 6957/11.04.2019г.
Образуваните в РС-Хасково гр.дела № 843/2019 г. №844/2019г.,№ 845/2019 г.,№ 846/2019 г. и
№847/2019 г. заедно с гр.дело № 842/2019 г. са били съединени на основание
чл.213 от ГПК в едно общо производство
под номера на по-рано образуваното дело – гр.дело № 842/2029 г. по описа на
РС-Хасково.
С определение № 1934/07.06.2019 г на РС-Хасково и на
основание чл.104,т.4 от ГПК, съгласно която разпоредба на окръжен съд като
първа инстанция са подсъдни исковете по
граждански и търговски дела, с цена на иска
над 25 000 лева производството по
гр.дело № 842/2019 г. по описа на съда е прекратено и делото е изпратено на ОС-Хасково по подсъдност.
Предявени са обективно съединени искове при условията на кумулативност, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Общият
размер на главницата е 130 040 лева, а общият размер на лихвата е
9 787,22 лв. / претендирани с
искови молби по гр.дела № 843/2019 г. №844/2019г.,№ 845/2019
г.,№ 846/2019 г. и №847/2019 г. и гр.дело № 842/2019 г.
В
изпълнение на разпореждане № 691/26.07.2019 г. на ОС-Хасково с молба вх.№ 7457/02.08.2019 г. е представен
платежен документ за довнесена ДТ в размер на 104,24 лв.
ИЩЕЦЪТ - „СИМЕКС“ ЕООД, моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника Община Минерални бани,че дължи на ищеца сума в размер на 130 040 лв, с ДДС, представляваща остатък от неизпълнено
задължение по договор за възлагане на обществена поръчка № 321С от 07.09.2017 г. и издадена въз
основа на него фактура № **********
от 25.04.2018 г. ,на обща стойност 161 040 лв., с ДДС, като за дължимата сума са издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 180/2019 г., ч.гр.д. № 181/2019
г., № 182/2019 г., ч.гр.д. № 183/2019 г., ч.гр.д. № 184/2019 г. и ч.гр.д. № 108/2019 г., всички по описа на Районен съд -
Хасково, ведно с дължимите суми, представляващи
обезщетение за забава 9787,22 лв. до датата на подаване на заявленията
по чл. 410 ,ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното й изплащане, както и
направените в заповедното производство разноски за държавна такса и възнаграждения за адвокат.
ОТВЕТНИКЪТ - ОБЩИНА МИНЕРАЛНИ БАНИ – ХАСКОВО оспорва предявените искове като неоснователни.
В отговора на исковата молба се
твърди,че на 15.10.2018 г. ответникът
е извършил частично плащане в размер на 31 000 лв.Община Минерални бани била направила и още две частични плащания по същата фактура, както
следва на 15.04.2019 г. в размер на 15 715,73 лв. и на 25.04.2019 г. в размер на 79 794,35 лв. След тези две частични плащания,остатъка по фактурата възлизал на 34 529,92 лева,като се твърди, че предявените частични вземания, предмет на исковата молба са погасени.
Оспорва се и предявения акцесорен иск,както
по основание така и по
размер.Твърди се,че страните уговорили в чл. 20 от договора за обществена
поръчка ред за обезщетяване на забавата в плащанията, съгласно който
възложителят изпада в забава, след
изтичане на 30-дневен срок от подписване на констативен акт образец № 15. Видно от представените
писмени доказателства - удостоверение за въвеждане в експлоатация № 06 от 11.05.2019 г.,
констативният акт образец № 15 бил съставен на 25.04.2018 г., поради което изпадането в забава
на възложителя било налице
едва след 26.05.2018 г., а не както било посочено в исковата молба от
26.04.2018 г.
С отговора на исковата молба и на основание чл. 104 и сл. ЗЗД се прави изрично
насрещно възражение за прихващане на вземането в размер на 66 249 лв. с вземанията на ищеца
за главница и лихви по договор № 321–С
за възлагане на обществена поръчка с предмет„Инженеринг/проектиране/строителство и авторски надзор/на обект:
Благоустрояване на ул. „Калето“, с.
Минерални бани" до размера на по-малкото от тях.Вземането срещу ответника в размер на 66249 лв.,представлявало
необходимите разноски за отстраняване (поправка на дефекти) на изградената от
ищеца спортна площадка, възложена му
от ответника по друг договор за обществена поръчка № 3 - С от 11.01.2017 г.При
условията на евентуалност и в случай,че съдът признае за установени претендираните вземания по исковете с правно
основание чл. 422 ГПК ответникът прави искане за прихващане вземанията на ищеца с
насрещното вземане на Община-Минерални
бани в размер на 66249 лв., представляващо стойността на разходите за
отстраняване и поправка на дефектите с
рулонна каучукова настилка, положена от „Симекс“ ЕООД в имот, собственост на Община- Минерални бани по договор за
обществена поръчка №3-С/11.01.2017г.
изграждане на многофункционална спортна
площадка на мястото на съществуващо спортно игрище в VПИVI - 175. кв. 24, с. Минерални бани, за която ищецът
носел гаранционна отговорност на основание чл. 163,
ал. 3, вр. чл. 160, ал. 3 ЗУТ, както и отговорност по чл. 265, ал. 1 ЗЗД.
Прави се искане за отхвърляне на установителния иск в
частта за главницата (поради плащане на същата), в частта за акцесорния иск
(мораторна лихва за периода 26.04.2018 г. - 21.01.2019 г. поради недоказаност
по основание и размер), в частта за законна лихва от датата на предявяване на
заявлението до окончателното плащане на сумата (поради недължимост на
главницата), а в случай, че се приемат за установени спорните вземания, тогава се иска да
бъде извършено прихващане с насрещното вземане на ответника в размер на 66 249 лв. Претендира присъждане на разноските в исковото производство.
С допълнителния отговор на исковата молба
ответникът поддържа искането си,че
общината дължи лихва за забава в плащането
от 26.05.2019 г.,тъй като падежа на третото плащане по договор чл.8, буква “в“
настъпвал в тридесетдневен срок от
подписването на образец акт 15 за
установяване годността за ползване на
строежите.
Твърди,че общината не е
изпадала в пълно неизпълнение,тъй като „Симекс“ ЕООД не е издавало
своевременно фактури и
приемо-предавателни протоколи за
приемане на изпълнението на съответната дейност и фактури за дължимите части от
цената.От страна на ищеца били
издадени единствена фактура с № **********/25.04.2018 г. за
цялата стойност по чл.7,ал.1 в размер на
161 040 лв. и единствен приемо-предавателен
протокол за приемане на извършени строително-монтажни работи от 24.04.2018 г..
Не била издадена фактура
за полученото от страна на изпълнителяплащане в размер на 31 000
лв.,поради което ответникът
счита,че изпълнителят също е
в забава да изпълни свои
изискуеми задължения по договора, като към датата на издаване на
констативния акт обр.15/-25.04.2018
г.,Общината не е получила фактура и протоколи от „Симекс“ ЕООД.
С
протоколно определение от 30.09.2019 г.производството по т.дело №
113/2019 г. е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК,по съгласие на
страните и дадена възможност да постигнат спогодба.
С определение № 200/14.05.2020 г.
производството по т.дело № 113/2019 г. е възобновено,тъй като страните не са
постигнали съгласие за постигане на споразумение за главния иск предявен от „Симекс“ ЕООД.
В с.з проведено на 01.06.2020 г., ответникът
чрез процесуалния си представител адв.В. *** бани с отговора на исковата молба
насрещно възражение за прихващане на вземането в размер на 66 249,00лв. с
вземанията на ищеца за главницата и
лихвата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното :
Страните не спорят и по делото е установено,че на 07.09.2017
г., след проведена процедура по
реда и условията на Закона за обществените поръчки и на основание чл.183 ЗОП, между Община Минерални бани и
„Симекс“ ЕООД е сключен договор № 321С за възлагане на обществена поръчка с предмет:„Инженеринг
/проектиране, строителство и авторски надзор/ на обект „Благоустрояване на ул. „Калето“ в с.
Минерални бани", на
стойност 134 200 лв., без ДДС
или 161 040 лв. с ДДС и въз основа на който договор е издадена фактура № ********** от 25.04.2018 г., на
стойност 161 040 лв., с ДДС.
Ищецът в качеството на изпълнител издал фактура №
********** от 25.04.2018 с начин на
плащане с платежно нареждане на обща стойност 161 040 лв. с ДДС. Съгласно договора ответникът следвало да извърши окончателното плащане въз основа на
подписан приемо- предавателен протокол и
издадена фактура. Възложителят приел обекта с протокол за приемане на извършени СМР от 24.04.2018 г. без
забележки, а на следващия ден 25.04.2018
г. е издадена и горепосочената фактура.
На 15.10.2018 г. ответникът е извършил частично плащане в размер на 31 000 лв. Няма спор по делото,че Община Минерални бани е направила и още две
частични плащания по същата фактура,
на 15.04.2019 г. в размер на 15
715,73 лв. и на 25.04.2019 г. в размер на 79 794,35 лв.
По делото са приети писмените доказателства представени от
страните. Назначени са съдебно –
техническа експертиза и съдебно- счетоводна
експертиза, заключенията по които не са оспорени от страните.
В хода на съдебното производство
видно и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ответникът Община
Минерални бани е извършила още две
плащания, както следва: на 17.02.2020 г.
– 18 814,19
лв. и на 25.02.2020 г. – 15 715,73 лв. Или общият размер на плащанията извършени от Община Минерални бани в полза на „Симекс“ ЕООД са в размер на
161 040,00 лв., която сума съответства на стойността на издадената фактура от 25.04.2018 г. посочена
по-горе.
Спорът между
страните е за
дължимостта и размера на претендираната от
ищеца "Симекс" ЕООД лихва за забава.
Ищецът претендира лихва за периода от 26.04.2018г.
-датата следваща датата на издаване на
фактурата с № ********** от 25.04.2018 до подаването на заявленията пред РС- Хасково за издаване на заповеди по
чл.410 ГПК, по които заявления са образувани ч.гр.д. № 180/2019 г., ч.гр.д. № 181/2019 г.. № 182/2019 г., ч.гр.д. № 183/2019 г.,
ч.гр.д. № 184/2019 г. и ч.гр.д. № 108/2019 г., всички по описа на Районен съд - Хасково ,като общият размер на
лихвата претендиран от ищеца е в
размер на 9787,22 лева. / стр.11/.
Назначената по делото съдебно
–счетоводна експертиза дава заключение за размера на лихвата в два
варианта,както следва: 1.От датата
следваща датата на издаване на
фактура № ********** от 25.04.2018 г. на
стойност 161 040 лв., с ДДС до 25.02.2020 г., като размерът на лихвата за
забава съобразно с извършваните плащания е 17 469,85 лв. и 2.Съгласно
чл.9, ал.3 от договора,или 30 дни след получаване на фактура № **********
от 25.04.2018 г. на стойност 161 040 лв.,като размерът на лихвата за
забава,изчислена съобразно чл.9,ал.3 от договора е
размер на 16 175,91 лв.
Въз основа на установените по делото факти и обстоятелства
се налагат и следните изводи:
Предявени са обективно съединени искове
при условията на кумулативност с правно основание чл. 422 ГПК,вр. чл. 79 и чл.
86 ЗЗД. Предявените обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ГПК и чл.86,
ал.1 ЗЗД са предявени в предвидения в закона в чл.415, ал.4 ГПК едномесечен
срок, след надлежно упражнено в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение. Налице е
идентичност между заявените претенции по
ч.гр.д. №
180/2019 г., ч.гр.д. № 181/2019 г., №
182/2019 г., ч.гр.д. № 183/2019 г., ч.гр.д. № 184/2019 г. и ч.гр.д. № 108/2019 г., всички по описа на Районен съд -
Хасково и тези, предмет на настоящото исково производство.Срещу всяка една от издадените
заповеди за изпълнение по приложените по делото ч.гр.дела са подадени възражения от длъжника Община - Минерални бани,
като съдът е указал възможността
да бъде предявен иск относно установяване на вземанията. В производството по чл. 422 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже факта от който произтича
вземането му, който в конкретния случай е договор № 321С за възлагане на обществена поръчка, с предмет, строителство и
авторски надзор/ на обект
„Благоустрояване на ул. „Инженеринг
/проектиране "Калето“ в с.
Минерални бани", на стойност 134 200 лв., без ДДС или 161 040 лв., с ДДС въз основа на който договор е издадена фактура № ********** от 25.04.2018 г., на
стойност 161 040 лв., с ДДС.
Доказателствената тежест е върху ищеца, предявил обективно
съединените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД,
като той следва да докаже
осъществяването на твърдените от него факти и обстоятелства за неизпълнение от
страна на ответника на задължението му
по договор № 321С от 07.09.2017 г. Ответникът следва да
докаже възраженията си срещу вземането.
В конкретния
случай, от доказателствата по делото и съгласно условията на договора
се установява, че ищецът е
изпълнил в пълен обем
и в срок възложената му с договора обществена поръчка, като са извършени
дейности по демонтаж на бетонни
бордюри, демонтаж на метална ограда, доставка и монтаж на бордюри, доставка и монтаж на тротоарни
настилки, доставка и монтаж на нова метална ограда, доставка и монтаж на входни
портали, фрезоване на съществуващ асфалт, доставка и полагане на асфалтобетон и т.н. С
протокол за приемане на извършените СМР от 24.04.2018 г. ответникът като
възложител след проверка на място е
установил, че са завършени
и подлежат на заплащане въз основа на протокола описаните в него по вид,
количество и цена СМР, както и изготвянето на инвестиционен проект и осъществен
авторски надзор и
ги е приел без забележки. Общата
стойност на приетите СМР и надзор
е в размер на 161 040 лв. с ДДС. На 25.04.2018 г. е бил съставен и подписан от участниците в строителния процес приложение акт образец №
15 - констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа, с който същият е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни
проекти, условията на договора и наличната строителна документация, като не се установени
недостатъци по изпълнението. С удостоверение за въвеждане в експлоатация от 11.05.2018 г., издадено от главен архитект на Община
Минерални бани, обекта : „Благоустрояване на улица Калето" бил въведен в експлоатация без
никакви забележки.Ищецът
в качеството на изпълнител издал фактура № ********** от 25.04.2018 г., с начин
на плащане с платежно нареждане на обща стойност 161 040 лв. с ДДС. Ответникът частично е заплатил суми по фактурата, като на 15.10.2018 г. превел сумата от 31 000
лв. с ДДС. На 15.10.2018 г. е извършено частичното плащане на
31 000 лв., с ДДС.
Не се спори
между страните по отношение на правнорелевантните обстоятелства за
разрешаването на правния спор, а именно: че ответникът Община Минерални бани е изплатил
претендираната сума за главница в общ размер от 130 040 лева по фактура № ********** от 25.04.2018 г., на
стойност 161 040 лв., с ДДС,което плащане окончателно е извършено от ответника по време на исковото
производство. С оглед
установеното по делото и въз основа на приетите писмени документи
удостоверяващи плащането предявените
от "Симекс" ЕООД, с ЕИК *********, против Община Минерални бани, с ЕИК *********, искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено ,че ответникът Община
Минерални бани дължи на
ищеца "Симекс"
ЕООД, с ЕИК ********* сума
в общ размер на 130 040 лв, с ДДС, представляваща остатък от неизпълнено
задължение по договор за възлагане на обществена поръчка № 321С от 07.09.2017 г. и издадена въз
основа на него фактура № **********
от 25.04.2018 г. ,на обща стойност 161 040 лв., с ДДС, като за дължимата сума са издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 180/2019 г., ч.гр.д. № 181/2019
г., № 182/2019 г., ч.гр.д. № 183/2019 г., ч.гр.д. № 184/2019 г. и ч.гр.д. № 180/2019 г., всички по описа на Районен съд -
Хасково, следва да се отхвърлят като неоснователни поради плащане
на дължимата сума по време на съдебното производство.
Основателна е претенцията на ищеца за лихва за забава
до размера от
9787,22 лева, претендиран от ищеца. Този размер съответства и на
претендираната в заповедното
производство лихва за забава в заявленията на ищеца по които са образувани ч.гр.д. № 180/2019 г.,
ч.гр.д. № 181/2019 г., № 182/2019 г.,
ч.гр.д. № 183/2019 г., ч.гр.д. № 184/2019 г. и ч.гр.д. № 108/2019 г., всички по описа на Районен съд -
Хасково. Необосновано
е позоваването на ответната страна на чл. 20 от договора
за обществена поръчка, в който страните са уговорили неустойка при неизпълнение
на задълженията по договора от неизправната страна на изправната страна,каквото
неизпълнение на задължения по договора е
извън предмета на настоящото производство а и няма заявена
претенция за заплащане на неустойка. Следва да намери приложение разпоредбата на чл.9,ал.3 от договора,която вменява
на възложителя задължението да извършва
всяко дължимо плащане в срок до 30 дни след получаване на фактурата от
изпълнителя.Ответникът дължи лихва след
изтичане на срока за плащане , който е
30 дни от получаване на фактурата от страна на изпълнителя „Симекс“ ЕООД и изтича на 26.05.2018 г., като
считано от тази дата възложителят поради
неплащане на сумата посочена във фактурата
дължи лихва за забава.Изменение на исковете по чл.86 от ЗЗД по предвидения в
чл.214,ал.1 от ГПК ред в рамките на настоящо производство по искане
на ищеца не е направено , поради което
следва искът за лихва за забава да се уважи до предявения
от ищеца размер - 9787,22 лв. Ответникът
Община - Минерални бани следва да заплати на ищеца „Симекс“ ЕООД, на основание
чл.86 от ЗЗД лихва за забава в общ
размер от 9787,22 лева, за периода от 26.05.2018г.
до датата на подаване на заявленията въз
основа на които са издадени заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 180/2019 г., ч.гр.д.
№ 181/2019 г., № 182/2019 г., ч.гр.д. № 183/2019 г., ч.гр.д. № 184/2019 г. и
ч.гр.д. № 108/2019 г., всички по
описа на Районен съд - Хасково.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част на исковете. По
общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е дала
повод за образуване на делото и за
възникването на правния спор.За
основателно съдът намира
възражението на ответника по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което
преценено с оглед фактическата и
правна сложност с каквото настоящото дело не се отличава следва да бъде
определено по чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата за минималните адвокатското
възнаграждение и да бъде намалено до минималния
размер предвиден в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В полза
на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 4326,54лв. за исковото производство и 4326,54 лв. за
заповедното производство. С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски за исковото производство в размер на 7377,38 лв.,
в това число сумата от 4326,54 лв. за
адвокатско възнаграждение,определено по чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 2900,78 лв. за
държавна такса и сумата от 150,00 лв. за
вещо лице и разноски в
заповедното производство в размер на
7123,08 лв., в това число сумата от
4326,54 лв. за адвокатско възнаграждение,определено по чл.7,ал.2,т.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и сумата от 2796,54 лв. за държавна такса по
ч.гр.д. № 180/2019 г., ч.гр.д. № 181/2019
г., № 182/2019 г., ч.гр.д. № 183/2019 г., ч.гр.д. № 184/2019 г. и ч.гр.д. № 108/2019 г., всички по описа на Районен съд -
Хасково.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Симекс" ЕООД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бл.„Байкал“, ап. 19,
представлявано от Р.Б., в
качеството й на управител против Община
Минерални бани, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление Минерални бани, област
Хасково, ул. Васил Левски № 3,
представлявана от М.И., в качеството на Кмет на Общината искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено ,че
ответника Община Минерални бани дължи на ищеца "Симекс"
ЕООД, с ЕИК ********* сума
в общ размер на 130 040 лв, с ДДС, представляваща остатък от неизпълнено
задължение по договор за възлагане на обществена поръчка № 321С от 07.09.2017 г. и издадена въз
основа на него фактура № **********
от 25.04.2018 г. ,на обща стойност 161 040 лв., с ДДС, като за дължимата сума са издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 180/2019 г., ч.гр.д. № 181/2019
г., № 182/2019 г., ч.гр.д. № 183/2019 г., ч.гр.д. № 184/2019 г. и ч.гр.д. № 108/2019 г., всички по описа на Районен съд -
Хасково, поради плащане на дължимата сума по време на съдебното
производство.
ОСЪЖДА Община Минерални бани, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление Минерални бани, област
Хасково, ул. Васил Левски
№ 3, представлявана от М.И., в качеството на Кмет на Общината да заплати на "Симекс" ЕООД, с ЕИК *********,със
седалище и адрес на
управление гр. Кърджали, бл.„Байкал“, ап. 19, представлявано от Р.Б., в качеството й на управител
обезщетение за забава в общ размер
от 9787,22 лева - лихва за периода от 26.05.2018г. до датата на подаване на
заявленията въз основа на които са издадени заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 180/2019 г., ч.гр.д. № 181/2019 г., № 182/2019 г., ч.гр.д. №
183/2019 г., ч.гр.д. № 184/2019 г. и ч.гр.д. № 108/2019 г., всички по описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Община Минерални бани, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление Минерални бани, област Хасково, ул. Васил Левски № 3, представлявана от М.И.,
в качеството на Кмет на Общината
да заплати на "Симекс"
ЕООД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бл.„Байкал“, ап. 19,
представлявано от Р.Б., в
качеството й на управител – разноски за исковото производство в размер
на 7377,38 лв., в това число сумата от
4326,54 лв. за адвокатско възнаграждение,определено по чл.7,ал.2,т.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от
2900,78 лв. за държавна такса и сумата
от 150,00 лв. за вещо лице.
ОСЪЖДА
Община
Минерални бани, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление Минерални бани, област Хасково, ул. Васил Левски № 3, представлявана от М.И., в
качеството на Кмет на Общината
да заплати на "Симекс" ЕООД, с
ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр. Кърджали, бл.„Байкал“, ап. 19, представлявано от Р.Б., в качеството й на управител разноски в
заповедното производство в размер на
7123,08 лв,. в това число сумата
от 4326,54 лв. за адвокатско
възнаграждение,определено по чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и сумата
от 2796,54 лв. за държавна такса по ч.гр.д. № 180/2019 г., ч.гр.д. № 181/2019 г., № 182/2019 г., ч.гр.д. №
183/2019 г., ч.гр.д. № 184/2019 г. и ч.гр.д. № 108/2019 г., всички по описа на Районен съд - Хасково.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- Пловдив ,в
двуседмичен срок от съобщаваното му на страните.
Съдия :