Решение по дело №490/2023 на Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 405

Перник, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VI състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:	АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА и с участието на прокурора БИСЕР ИГНАТОВ КОВАЧКИ като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА административно дело № 20237160700490 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба по подадена 

ОТ: В. Б. Б., с [ЕГН],

[тел. номер] / 59 81 26, ел. адрес: [електронна поща],

ЧРЕЗ адв. А. И. - САК,

със съдебен адрес и адрес за призоваване: [населено място], Център, [улица], ет. 1, офис 7,

ПРОТИВ: Областна дирекция на МВР - [населено място],

със седалище и адрес: [населено място], [улица]

С ИСКАНЕ: Д. Б. О. ответника Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник, със седалище и адрес: [населено място], [улица], да заплати на В. Б. Б., с [ЕГН] от [населено място], - сумата в размер на 160 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатена "глоба" по ЕФНГ, серия К, № 5834368, издаден от ОД на МВР - Перник, ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила решението на PC - Перник /24.10.2023 г./ до заплащането й.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание по чл.204, ал.4 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). 

Ищецът твърди, че с решение № 257 от 28.06.2023 г., постановено по АНД № 721 по описа на PC - Перник за 2023 г., VI състав, съдът изменил ЕФНГ, серия К, № 5834368, издаден от ОД на МВР - П., с който на ищеца било наложено, на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП административно наказание "Глоба" в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като изменил наложената санкция и е намалил същата на 400 лева.

С решение № 171 от 24.10.2023 г., постановено по КАНД № 129 по описа на АС - Перник за 2023 г., I състав, съдът оставил в сила решението на PC - П., като приел в мотивите на решението, че по делото не е доказано, че нарушението е извършено в условията на "повторност".

Ищецът /жалбоподателят по посочените дела/ с платежно нареждане на 08.04.2023 г. на основание чл. 189, ал. 9 ЗДвП заплатил 70 % от размера на наложената санкция, на стойност от 560 лева. 

Ответникът в законоустановения срок е подал отговор, с който оспорва изцяло исковата претенция като недопустима. По отношение основателността на исковата молба посочва, че действително от формална гледна точка искът е предявен срещу администрацията,- която е издала ЕФ, но паричните средства, чието връщане се иска, не са постъпили по сметка на ОДМВР - Перник, а по сметка на друго юридическо лице. В мотивите на Решение № 15196 от 09.12.2020 г. по адм. дело № 1916/ 2020 г., III отд. на ВАС се сочело, че недължимо внесената глоба, дори и да произтича от отменен акт, не подлежали на връщане като вреда при приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а по предвидения законов ред за възстановяване на недължимо платено публично държавно вземане от органа, в чиито бюджет е постъпил паричния доход. В него било отразено и, че средствата от глоби за нарушения, установени с технически средства и системи постъпвали във Фонда за безопасност на движението, създаден с § 1, ал. 4 от ДР на ЗДвП, а съгласно чл. 7 от Наредбата за условията и реда за управление на средствата от Фонда за безопасност на движението фондът се управлява от министъра на вътрешните работи, до който следвало да се отправи и искането за възстановяване на твърдяното за недължимо като платено на отпаднало основание публично задължение (глобата по своя характер е публично вземане съобразно разпоредбата на чл. 162, ал, 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК, вр. с чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). В случая било налице публично оповестен и изрично уреден специален ред за връщане на претендираната сума, който бил по икономичен, бърз и не бил свързан с принудителни действия. Моли, да се остави без разглеждане като недопустим и неоснователен предявеният иск от В. Б. Б. чрез адв. А. И. от САК против ОДМВР - Перник за изплащане на обезщетение в размер на 160.00 лв. за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху посочената сума.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява не изпраща представител. С писмена молба депозирана преди дата на съдебното заседания процесуалния му представител моли да бъде даден ход на делото и не възразява делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Заявява, че подържа исковата молба и при подробно изложени съображения по съществото на делото моли иска да бъде уважен, като доказан по основание.

Претендира присъждане на разноски съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ за заплатена държавна такса в размер на 10.00 лв., както и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 400.00 лв. или общо сумата от 410.00 лв.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован чрез процесуалният си представител, моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана при подробно изложени съображения по съществото на спора в представени писмени бележки. 

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – П., изразява становище, че предявената исковата претенция не доказана по основание и размер, поради което не следва да бъде уважена 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, по препр. от чл.144 от АПК приобщените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното: 

От фактическа страна по делото се установи следното:

Страните не се спорният а и от събраните по делото доказателства се установява, че:

С електронен фиш, серия К, № 5834368, издаден от ОД на МВР - Перник, с на ищеца В. Б. Б., с [ЕГН] е наложено, на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП административно наказание "Глоба" в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Срещу така издадения електронен фиш серия К, № 5834368 ищеца е подал жалба, въз основа на която е било образувано АНД № 721/2023г. по описа на РС – Перник. В хода на производство по обжалване на електронният фиш, районният съд след като установил, че по делото липсва данни в електронният фиш да е ясно посочен акта въз основа на който се обосновава повторността на извършеното нарушение, както и дата на влизането му в сила, с решение № 257 от 28.06.2023 г. изменил електронният фиш за налагане на глоба, серия К, № 5834368, издаден от ОД на МВР - Перник, в частта на наложената санкция и на осн. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наложил наказание в размер на 400 лева.

Така постановеното решение е били предмет на касационна проверка. С решение № 171 от 24.10.2023 г., постановено по КАНД № 129 по описа на АС - П. за 2023 г., касационният състав приел, че с оглед липсата на доказателства относно дата на влизане в сила на предходно издадения на жалбоподателя / ищец в настоящото производство ЕФ, не може да му се ангажира отговорността за повторно извършено нарушение по квалифициращият състав. Поради което и с оглед постановките на ТР № 8 от 16.09.2021г. по т.д. № 1/52020 на ОС на I и II колегии на Върховния административен съд, няма пречка в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Поради което е оставил в сила решение № 257 от 28.06.2023 г., постановено по АНД 721 по описа за 2023г. на Районен съд – Перник.

Видно от приложеното по делото платежно нареждане от 08.04.2023г. в полза на фонд за безопасност на движение е била преведена сумата от 560.00 лв., с посочено основание ЕФНГ серия К, № 5834368, издаден от ОД на МВР – П., с посочено задължено лице В. Б., с [ЕГН].

По правото:

Касателно настоящият случай предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка изменения електронният фиш за налагане на глоба, серия К, № 5834368, издаден от ОД на МВР - П., в частта на наложената санкция и на осн. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП налагане на наказание в размер на 400 лева, намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. По естеството си електронния фиш е административен акт, издаден в резултат на дейност на администрацията, за опазване животът и здравето на участниците в движението по пътищата, както и тяхното имущество улесняване на тяхното придвижване, както и опазване на околната среда от замърсяването от моторните превозни средства ал. 1, ал. 2 от ЗДвП. По своята същност представлява санкционираща управленска дейност, която е една от формите на административна /изпълнителна/ дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. В този смисъл е и практика на Върховния административен съд - Решение № 2967 от 5.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10559/2020 г., III о.

Съгласно практика на Върховния административен съд обективирана в решение № 90 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7584/2020 г., III о. и Решение № 8330 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 134/2019 г., III о., която се споделя и от настоящия съдия-докладчик - разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК не сочи изрично, дали изисква за допустимост на исковото производство единствено наличието на отменени административни актове, но не и такива, които са частично отменени или изменени административни актове и наказателни постановения. Безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени, в съответната част или изменени, какъвто е конкретния случай. Следователно, ако разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в закона. При тълкуване на чл. 204, ал. 1 от АПК следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. И това е така, тъй като ако административният орган бе определил правилно квалификацията и размера на наказанието би могло и да не се стигне до съдебното производство. Затова и исковото производство по ЗОДОВ не е безспорно, то се подчинява на изискванията на ГПК, като претендираната вреда следва да се докаже както по основание така и по размер.

С оглед изложеното съдът намира, че измененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл. 1 ЗОДОВ. За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В процесният случай се претендират вреди от изменен, като незаконосъобразен Електронен фиш за глоба, за нарушение, установено с АТС, издаден от ОД на МВР – [населено място], като адресат на неблагоприятните последици, предвидени с този ЕФ е ищецът. Ищец е адресатът на отменения електронен фиш. Ответникът – Областна дирекция на МВР – Перник е юридическо лице със седалище [населено място] съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд – Административен съд - Перник, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/ 2014 г. на ОСГК на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС и чл. 7 от ЗОДОВ, доколкото мястото на претендираното увреждане е в [населено място], обл. Перник.

Съгласно правната теория и съдебна практика за да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК следва да са налице кумулативно предвидените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки:

1. незаконосъобразен акт (отменен по съответния ред), действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност;

2. вреда от такъв административен акт, действие или бездействие - под вреда следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения,

3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.

Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди.

Отговорността на държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените предпоставки. Доказателствената тежест е възложена на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. От цитираната разпоредба се налага извод, че елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между действието и бездействието и настъпилата вреда.

Според теорията причинно следствена връзка се определя като „безусловна и конкретно на генетична и временна последователност“ между деянието и вредите. К., А. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция и допълнения П. П., С., ЮРИСПРЕС и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2002., c. 343.

Теоретичното понятие за причинно следствена връзка е възприето в юриспруденцията по ЗОДОВ. Съгласно Решение № 2601 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12721/2011 г., което се споделя и от настоящия съдия-докладчик: „Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.“ Аналогично разрешение във тълкуването по приложението на закона се открива и в Решение № 2819 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9138/2010 г..; Решение № 1706 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм.д. № 9953/2010 г. и др.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта така и на обвързания с гаранционно обезпечителната отговорност правен субект за отговорността на държавата за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Имуществените вреди по принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т. е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза пък, в доктрината и съдебната практика се дефинира, като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2012 г.).

Както бе посочено по – горе в процесният случай се претендират вреди от изменен, като незаконосъобразен Електронен фиш за глоба, за нарушение, установено с АТС, издаден от ОД на МВР – [населено място], като адресат на неблагоприятните последици, предвидени с този ЕФ е ищецът, като е намален размер на административната секция от наложения от 800 лв. е определен по нисък размер от 400 лв. В хода на производството по обжалване на електронният фиш и преди изменението му по съответния съдебен ред В. Б. Б. е заплатил доброволно определената му с електронният фиш глоба в размер на 70 % от нейният размер, а именно сумата от 560.00 лв. видно от платежно нареждане от 08.04.2023г. В случаят глобата е доброволно платена въз основа на електронен изменен със съдебно решение след плащането.

Съгласно чл. 189, ал. 8 от Закона за движението по пътищата електронният фиш, съставен за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. При плащане на глобата, наложена с електронен фиш, в срока по ал. 8 се дължи 70 на сто от нейния размер (чл. 189, ал. 9 ЗДП).

Установените по делото факти сочат наличието на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Намалението на имуществото на ищеца е настъпило във пряка и непосредствена причинна връзка с административното разпореждане по издадения фиш, който законът приравнява на наказателно постановление. В. Б. Б. е платил част от глобата, наложена с електронния фиш в съответствие с предвиждането по чл. 189, ал. 9 ЗДП, който допуска предварителното изпълнение на акта, макар той да не е влязъл в сила. /В този смисъл и Решение № 1210 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2018 г., III о./

За пълнота на изложението с оглед направеното възражение с отговора на исковата молба следва да бъде добавено, че процедурата по чл. 129 ДОПК не може да намери приложение, тъй като по този ред се събират недължимо платени или събрани глоби, наложени от органите по приходите. Касателно настоящия случай глобата не е наложена от орган по приходите, поради което не подлежи на възстановяване/прихващане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Освен това разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди изисква да съществува специален начин на обезщетяване, предвиден в закон или указ. Указаният с писмо № 12049/2.05.2012 г. на главния секретар на Министерството на вътрешните работи вътрешнослужебен ред, според който лицата, които са внесли суми по сметката на "Фонд за безопасност на движението" за погасяването на задължение за нарушение по Закона за движението по пътищата въз основа на отменен от съда акт, могат да подадат молба до директора на САД "Планиране и управление на бюджета" при Министерството на вътрешните работи, е свързан с възможността за доброволно възстановяване на внесените във фонда суми. Той не представлява "специален начин на обезщетяване" по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, поради което не изключва търсенето на имуществена отговорност за вреди, причинени от незаконен административен акт по реда на чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Основателността на главния иск обуславя и тази на акцесорния относно законната лихва върху обезщетението, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на процесния електронен фиш, а именно 24.10.2023 година /арг. от т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС/.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 410 лева, от които 10 лева внесена държавна такса за образуване и водене на настоящото производство и 400 лева платено възнаграждение на адвокат за защита и съдействие, заплатено в брой съгласно договора за правна защита и съдействие, сключен между В. Б. и адвокат А. И.. Възнаграждението на адвоката не може да се характеризира като прекомерно, както възразява ответникът по исковата молба с цел да се присъди по-нисък размер на разноските, тъй като съгласно чл. 8 във вр. с чл.7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението за една инстанция за процесуално представителство защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес е 400 лева при интерес до 1000 лева.

Водим от изложеното СЪДЪТ

Р Е Ш И: 

ОСЪЖДА Областната дирекция на МВР - Перник Д. З. на В. Б. Б., с [ЕГН] и съдебен адрес и адрес за призоваване: [населено място], Център, [улица], ет. 1, офис 7, обезщетение в размер на 160.00 лв. / сто шестдесет лева/ представляваща имуществена вреда, причинена по повод издадения от ОД на МВР - Перник електронен фиш, серия К, № 5834368, издаден от ОД на МВР - Перник, ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на процесния електронен фиш, а именно 24.10.2023 година до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областната дирекция на МВР - Перник Д. З. на В. Б. Б., с [ЕГН] и съдебен адрес и адрес за призоваване: [населено място], Център, [улица], ет. 1, офис 7 самата от 410.00 лв. / четиристотин и десет лева/, представляваща сторени разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14 - дневен срок от връчването му на страните.