Р Е Ш Е Н И Е №1601/30.8.2016г.
30.08.2016г. град
Варна
Варненският
районен съд пети състав
На тридесети август две
хиляди и шестнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Теодора Шишкова
Секретар: Н.Р.
Прокурор: Вл. Томов
като
разгледа докладваното от съдията
ч.н.д. № 4181 по описа на съда
за 2016 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 155 и сл. Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по внесено по реда на чл. 157 ЗЗ искане от прокурор при
ВРП за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за установяване на обстоятелството дали лицето М.С.К. страда от някое
от заболяванията, изброени
в разпоредбата на чл. 146 ЗЗ, както и с оглед евентуалното й настаняване на лечение по принудителен ред.
В открито съдебно заседание представителят
на ВРП изразява становище, че са налице
предпоставките за настаняване на освидетелстваната
на принудително лечение в специализирано здравно заведение. Моли
съда да се
произнесе в този смисъл като настани
К. на стационарно лечение в ДПБ – Карвуна и за срока, предложен от вещото лице в назначената и
приета от съда
СПЕ.
Защитникът
на освидетелствано лице адв. С.А. оспорва
становището на представителя на ВРП, като твърди,че за да се постави такава
диагноза на подзащитната му е необходимо най-малко назначаването на комплексна
съдебно-психологична и психиатрична експертиза.
Лицето, чието настаняване за лечение се иска, в хода на съдебното следствие заявява, че се чувства нормално, но е жертва на престъпление от
страна на българската държава, като през целия й живот от българската полиция и
останалите структури на МВР, Министерство на отбраната, Министерство на
здравеопазването, прокуратурата и Руската федерация срещу личността й са
извършвани поредица посегателства с цел геноцид, гаври, унижение, унищожение,
ликвидация, физически и сексуални насилия и др. срещу които тя е подавала
множество жалби, но без успех, тъй като всички са срещу нея.
В съдебно заседание изглежда спокойна, не прекъсва,
изслушва, проявява готовност да съдейства на вещото лице, за да бъде доказано,
че не страда от психично заболяване.
След
изслушване на заключението на експертизата заявява, че същото
е необективно и не следва да му се вярва. Излага, че спрямо нея е извършено
поредно престъпление от страна на държавните институции, като настоява същите
(в това число настоящия състав на съда) да се самоосъдят
на смърт за посегателствата, които системно извършват спрямо нея.
От
събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:
Лицето, чието настаняване се иска М.С.К. е родена и
израснала в гр. Видин, като се е развивала правилно физически и нервнопсихически. Когато е била на 18 години родителите й
се развели, а по-късно баща й починал. Не поддържала контракти с майка си,
защото тя не била „читава“. Завършила висше икономическо образование, след
което започнала работа в родния й град, но започнала да усеща, че става жертва
на посегателства от страна на различни хора. През 2004г. напуснала работа,
преместила се в София, после за кратко в чужбина, но посегателствата върху
личността й не преставали.
От около 5 години и половина се преместила да живее в гр.
Варна, кв. Аспарухово, на ул. „Г.Стаматов“ № 3, където усещането й за това, че
е преследвана продължило. В резултат на това тя престанала да общува със
съседите си, отказвала да плаща сметки, водела във входа и в апартамента си
бездомни кучета, с които единствено общувала. Ходела пеша по пътя за Галата, по
банкета, с което създавала опасност за себе си и за минаващите
от там коли, които я задминавали в непосредствена близост. Случвало се да
хвърля буркани и боклуци от прозореца на апартамента си.
Настоящото производство е било инициирано спрямо нея по
сигнал на ВРС, 41-ви състав, в производството пред който същата е била страна
по гражданско дело.
По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение се поддържа изцяло
от вещото лице доктор Б.
и се кредитира от настоящия състав на съда като
обективно, компетентно и безпристрастно
дадено. Съдът намира, че противно
на тезата на защитата, следва да даде вяра на заключението изготвено от д-р Б.,
тъй като същото е извършено след подробно запознаване с наличната до момента за
лицето, чието освидетелстване се иска медицинска документация, както и след
извършването на непосредствен преглед на лицето от медицинския специалист.
От
заключението на приетата по делото съдебно – психиатрична
експертиза се установява, че освидетелстваната
страда от персистиращо налудно разстройство (параноя по старата класификация на
болестите), което представлява психоза в тесния смисъл на понятието. Установеното заболяване представлява напълно систематизирана и бавно
развиваща се налудност, без халюцинации или шизофренни мисловни разстройства. Налудностите
при нея се развиват бавно, постепенно се обогатяват и систематизират,
изграждайки стройна налудна система, която се
превръща в мироглед на болната, в „смисъл“ на нейния живот. В конкретния
случай, макар налудната ситема
да е доста богата, за момента липсват характерните шизофренни
симптоми, като при все това поведението на К. е изцяло болестно мотивирано.
В допълнителните си
устни обяснения пред съда вещото лице д-р Б. е
категорична, че към момента състоянието
на освидетелстваната е болестно мотивирано, че тя
няма съзнание за болест и ако не започне лечение здравето й е сериозно застрашено, а поведението й би било опасно. Вещото лице е категорично още,
че освидетелстваната не е в състояние да дава информирано
съгласие за лечението си.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от заключението
на назначената по делото и приета
от съда съдебно - психиатрична експертиза, от показанията на свидетелите П.П.Г., П.Ж.Я., Д.Г.Ц., както и от останалите,
приложени по делото доказателства.
При достигане на своите фактически изводи, съдът си
послужи с показанията на всички разпитани по делото свидетели, които намери за
обективни, логични, последователни и взаимно допълващи се.
При
така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВРС прие
следното:
Чл. 155 ЗЗ предвижда настаняване на лечение на
лица с психични разстройства по смисъла на
чл. 146, ал.1, т.1 и 2 ЗЗ, които поради заболяването си биха могли
да извършат престъпление, или действие, което представлява опасност
за близките им, за околните, за обществото като цяло или биха могли да застрашат
сериозно здравето си.
От
наличните по делото доказателства безспорно се установява, че освидетелстваната
М.С.К. страда от персистиращо налудно разстройство – психоза в тесния смисъл
на понятието,
което заболяване попада в кръга на визираните
в разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.1 ЗЗ, т.е. налице е медицинският критерий за настаняване на лицето за лечение.
Наред с това, видно от показанията на разпитаните по
делото свидетели, непосредствените впечатления на съда от поведението на г-жа К.,
мислите и действията на същата към настоящия момент са изцяло болестно
мотивирани и ако не се положат грижи за лечението й те биха могли да
представляват опасност
както за нея самата, така
и за околните.
Несъмнено до момента лицето, чието настаняване се иска не
е проявявало остра форма на пряка физическа агресия спрямо заобикалящите го лица,
но от него са били използвани косвени такава – изхвърляне на предмети на
улицата от прозорците на апартамента й. Наред с това заболяването й прогресира
в негативен аспект и същата не е в състояние да предприеме каквито и да било
мерки за да попречи на това, доколкото у нея отсъства всякаква критичност.
Поради изложеното
съдът намира, че в случая е налице и социалният критерий, обуславящ необходимостта
от настаняване на лицето за лечение.
Към
момента освидетелстваната няма съзнание за болест и не е в
състояние да дава информирано съгласие за лечението си, поради което и съдът намира, че следва да назначи за лице, което да дава
информирано съгласие длъжностно лице, определено от кмета на Община Балчик, тъй
като по делото няма данни лицето да има близки, освен майка с която отдавна не
поддържа никакъв контакт.
Като
съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че са налице законовите
предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 155 ЗЗ за настаняване на освидетелстваната
М.С.К. на задължително лечение в специализирано психиатрично заведение и вземайки предвид становището на вещото лице
прецени, че освидетелстваната следва да бъде
настанена на задължително стационарно лечение в ДПБ Карвуна за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА освидетелстваното лице М.С.К., с ЕГН: **********, на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО лечение, СТАЦИОНАРНА ФОРМА, в ДПБ Карвуна за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
НАЗНАЧАВА на основание чл. 162, ал.3 ЗЗ за лице, което да дава информирано съгласие за лечението на М.С.К. длъжностно лице, определено от кмета на Община Балчик.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: