РЕШЕНИЕ
№ 1031
гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501569 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 52112/11.06.2025г. по регистъра на РС-Варна,
депозирана от Д. В. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Г.Ц.“ ***, срещу Решение №
1497/29.04.2025г. по гр. дело № 12015/2024 г. по описа на ВРС, 34-ти състав, с което е
осъдена да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се паркиране в зоната за
маневриране пред гараж № 4, с идентификатор ***, разположен на партерния етаж в сграда
с идентификатор ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен
адрес гр. Варна, ул. „Г.Ц.“, ***, по който начин да осигури възможност на С. Н. Р., ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „Г.Ц.“, ***, да упражнява безпрепятствено правото си на
собственост върху гореописания гараж.
В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че
не е създадена трайна, съществена и фактическа пречка за достъп до гаража, тъй като
вещото лице е посочило, че паркирането в гаража е напълно възможно дори при наличие на
спрял автомобил на ответницата и в тъмната част на денонощието. Сочи, че не се установява
ответницата да спира постоянно пред гаража на ищеца, както и че ако спира, то не застъпва
повече от 30-60% от светлия отвор. При нормални усилия от ищеца може да бъде
преодоляна създадената от ответницата пречка, поради което и искът по чл.109 ЗС се явява
недопустим. Освен това се сочи, че ищецът не е положил никакви усилия да преодолее
пречките- не е променил конструкцията на гаражните врати, не е премахнал канализационна
тръба, не е закупил по-малък автомобил, не е доказал, че ползва постоянно гаража. Твърди,
че процесното решение нарушава правата и на собственик на дворното място. Моли
1
решението да бъде отменено и искът отхвърлен.
В срока по чл.263 ГПК отговор на въззивната жалба е депоризан от ищеца С. Н. Р.,
като въззивната жалба се оспорва. Оспорват се изложените аргументи във връзка с приетите
заключения на вещите лица, както и изложените съображения досежно непредприети от
ищеца действия за разрешаване на възникналата пречка с ползването на гаража. Моли
решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
В исковата молба ищецът С. Н. Р. твърди, че въз основа на договор за покупко-
продажба, оформен в нотариален акт № 153/19.05.2023г. на Служба по вписванията-Варна, е
придобил собствеността върху апартамент № 1 в жилищна сграда с административен адрес
гр. Варна, ул. „Г.Ц.“ ***, находящи се в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна,
ул. „Г.Ц.“ ***. Достъпът до гаража се излага да се осъществява от вътрешен двор, до който се
достига чрез тунел. Излага, че гаражът е във вида, в който е бил при приемане на строежа и
въвеждането му експлоатация, като вратите на същия се отварят навън. Твърди, че в обхвата
на маневрената площ срещу гаража ответната страна Д. В. Д. паркира собствения си
автомобил марка „Хюндай“, като в дъното на двора има още един неин автомобил –
Москвич, без контролни номера, който не е в движение повече от 10 години. С действията си
по паркиране на автомобила марка „Хюндай“ в обхвата на маневрената площ твърди, че му
пречи да упражнява собствеността си върху гаража, като го използва по предназначение.
Въпреки многократните разговори, изпратени писма, търсеното съдействие от кварталния
инспектор и Общинска полиция, ответната страна отказва да преустанови действията си.
Поради това сезира съда с искане за осъждане на Д. В. Д. да преустанови неоснователните
си действия, изразяващи се в неправомерно паркиране пред гараж № 4. Претендира
присъждане и на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Д. В. Д. депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва да е извършвала
каквито и да е действия, с които да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост
върху гараж № 4. Поддържа, че въз основа на постигнато споразумение с другите
собственици на имот с идентификатор № ***, наистина паркира във вътрешния двор на
сградата, находяща се в гр. Варна, ул. „Г.Ц.“, ***, но твърди да прави това по начин, който
не създава пречки по ползването на гаражите и обектите с вход от към вътрешния двор.
Излага, че паркира автомобила на самата граница на имотите и на максимално разстояние от
сградата, в която е разположен процесния гараж № 4, като между автомобила и сградата
остава разстояние от почти 6 метра. Отделно от това излага, че това състояние не е трайно,
доколко тя често не паркира във вътрешния двор и не винаги на едно и също място. Сочи
още, че във вътрешния двор паркира не само тя, но и други лица – собственици на дворното
място или обекти в сградата, а също и лица, които нямат или не ползват обекти в сградата.
Твърди и, че често се случва непосредствено пред гаража на ищеца да се паркирали лица,
които извършват ремонтни дейности в негов имот, а също и такива, на които той е посочил,
че могат да спират там. Поддържа на следващо място, че начинът, по който се отваря
гаражната врата, намалява маневрената площ за влизане в гаража. Поддържа, че не тя е
избирала начина, по който да се отваря вратата на гаража и в този смисъл не счита, че трябва
да се съобразява с техническите характеристики на имота, на който тя не е собственик. С
оглед горното и моли съда за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по
делото разноски.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
2
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 174/2023г. н.д. №681/23г. на нотариус Ж.Т., Между страните е прието за безспорно
установено, че С. Н. Р. е собственик на гараж № 4, находящ се в сграда с административен
адрес гр. Варна, ул. „Г.Ц.“ ***, на партера на сграда с идентификатор ***, построена в
поземлен имот с идентификатор ***.
Видно от представените по делото нотариален акт за учредяване на право на строеж,
разрешение за строеж № 17/10.02.1995г., протокол на държавна приемателна комисия за
установяване годността за ползване на строеж „Жилищна сграда ул. „Г.Ц.“, ***“ и
разрешение за ползване, сградата, в която е разположен процесният гараж, е изградена в
обединен парцел VIII-10, 11 в кв. 696 по плана на 2-ри микрорайон на гр. Варна, на ул.
„Г.Ц.“ ***-20, с обща площ от 403 кв.м. и в която сграда е предвидено да бъдат изпълнени
осем броя гаражи, два броя ателиета и осемнадесет броя жилища. Сградата е въведена в
експлоатация през м. февруари 1997г.
От нотариалния акт за учредяване право на строеж се установява, че за праводателя
на ответната страна Д.Ф.Д. (удостоверение за наследници л. 82) е учредено право на строеж
за апартаменти № 5 и 6 и върху гараж № 2.
Между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че
достъпът до процесния гараж се осъществява от вътрешния двор, до който се достига чрез
проход, в който вътрешен двор паркира собствения си автомобил ответната страна Д. В. Д..
В съдебно заседание на 03.02.2025г. между страните е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че ответната страна паркира собствения си лек автомобил
срещу гаража на ищеца по начина, по който е позициониран на снимките, приети по реда на
чл. 204 ГПК.
Видно от приложеното по делото заверено от страната копие на свидетелство за
регистрация – част I, издадено на 14.01.2019г., е, че ищецът Н. е собственик на лек
автомобил „Мерцедес Ц 400“, рег. № ***.
Представени от ищеца са и отправени от него молби към ответната страна, Община
Варна и домоуправителя на ЕС с административен адрес гр. Варна, ул. „Г.Ц.“, ***, свързани
с разрешаване на възникналия между страните спор относно паркирането от страна на
ответната страна в дворното място и невъзможността ищецът да ползва собствения си гараж
по предназначение.
Приобщена към доказателствения материал е и преписка № 12559/2024г. по описа на
Районна прокуратура – Варна, образувана по жалба на Д. В. Д., в която същата е изложила,
че паркира автомобила си срещу гаража на ищеца, считайки че отстоянието между
последния и паркирания неин автомобил е достатъчно, за да може ищецът да ползва гаража
си. Посочено още в жалбата е, че е преотстъпила паркомястото си на свои гости.
По делото са ползвани специални знания на вещи лица по първоначална и повторна
съдебно-технически експертизи. Според заключението на вещото лице по първоначалната
експертиза отстоянието от гараж (при отворени врати, всяка по 1.20м.) до ограждащия
дворното място зид е 6.20м. При положение, че автомобилът на ответната страна, чиито
габарити са дължина 3.5м и ширина 1.48м, е паркиран до оградата стена, изчисленото
разстояние между него и гаража (с отворени врати) е 3.72м. (при съобразяване на
необходимо разстояние от 1м между зида и автомобила, необходимо за отваряне на врата).
Това разстояние според вещото лице е недостъчно, за да може ищецът да паркира
собствения си автомобил в процесния гараж. В заключението си експертът сочи, че
съобразно габаритите и техническите характеристики на автомобила на ищеца, за маневрата
по паркирането му е необходим коридор с дължина 5.866м и ширина 3.311м. Необходимата
маневрена площ, съобразно строителните правила и норми е коридор с дължина 5.85м и
ширина 4.50м. Вещото лице сочи, че е възможно да бъдат поставени ролонни врати на
3
гаража, по който начин ще се удължи коридора за маневра с 1.20м. Посочил е, че това може
да стане след снабдяване със съответните строителни книжа. Твърди обаче, че дори и да се
добави 1,20 м. към маневрения коридор, то при паркирал автомобил пак не е достатъчно, тъй
като става дължината 4,70м., а са необходими 5,85 м. Вещото лице е уточнило, че е правило
замерванията на място с лазерна рулетка и след оглед на двора.
Според заключението на вещото лице по допълнителната експертиза, отстоянието от
гаража до ограждащия дворното място зид е 7.50м. При положение, че автомобилът на
ответната страна, чиито габарити са дължина 349.5см и ширина 149.5см, е паркиран до
оградната стена, изчисленото разстояние между него и гаража е 306 см., а когато няма спрян
автомобил - 481 см. Във връзка с изпълнение на задачите по повторната експертиза е
направен опит за паркиране на автомобил в гаража и при паркиран до оградната стена
автомобил на ответната страна, като в заключението е отразено, че маневрата влизане и
излизане от гаража е реална и възможна при следните условия: Посочено е, че при спрял
автомобил са били нужни четири маневри при влизане и четири при излизане от гаража,
навигиране от трето лице, както и се изискват умения и опит от водача. Вещото лице е
посочило, че по норматив /без да посочи в коя разпоредба се съдържа/ при отворени врати,
необходимото разстояние при спрял автомобил е минимум 2 м. В съдебно заседание вещото
лице разяснява, че при извършване на експеримента и направените маневри е необходимо да
се слиза от автомобила да се дърпат, затварят вратите на гаража. Също така експертът
установява, че при извършване на маневрите, водачът на автомобила е бил направляван, за
да може да паркира в гаража. Наред с това от разясненията на вещото лице се установява, че
при извършеното пробно паркиране автомобилът на ответната страна е бил паркиран плътно
към л.а. „Москвич“, върху чуканче от корен на дървото, като вещото лице излага, че
очевидно лекият автомобил Хюндай е преместен от постоянното си положение напред, а не
както се паркира обичайно. Сочи, че по начина, по който е паркиран Хюндая на
представените по делото снимки, не биха могли да се извършат маневрите, които са
направени в експеримента, но биха могли да се направят други, за да се влезе в гаража.
Вещото лице е изложило становище и във връзка с подмяната вратите на гаража, като сочи,
че съществуват варианти, но при всички тях би се намалила полезната площ на гаража, а и
най-бюджетният вариант за подмяна възлиза на около 2 000 лв.
ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във
въззивната жалба възражения, намира за установено от правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.109 ЗС.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е
видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Следователно, за уважаването
на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие
или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца
пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. /така
Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК/.
Във въззивната жалбата са наведени няколко групи възражения, касаещи
неправилната преценка на първоинстанционния съд и неоснователността на предявения иск.
На първо място въззивницата излага, че не са създадени трайни и съществени препятствия
от ответницата за паркиране на колата на ищеца в гаража- колата на въззивницата не се
4
паркира точно срещу гаража на ищеца, а застъпва не повече от 30-60% от светлия отвор на
гаража; освен това не се паркира редовно там, поради което и не са създадени постоянни и
реални пречки за ищеца, които да не могат да бъдат преодоляни с нормални усилия.
Наведените възражения съдът намира за неоснователни. Прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че автомобилът на ответницата се паркира в
непосредствена близост до оградната стена срещу гараж №4. Горното обстоятелство се
установява и от приложения и приет по реда на чл. 204 ГПК снимков материал, както и от
изявленията на ответницата Д., направени в подадената от нея до ВРП жалба във връзка с
забити пирони в гумите на автомобила й. Вещото лице по допуснатата първоначална
експертиза също е констатирало, че л.а. на ответницата е спрян фронтално срещу гаража на
ищеца. Вярно е, че експертът по повторната експертиза е констатирал по време на огледа
автомобилът на ответницата е бил изтеглен встрани- застъпил корена на дървото, а не е бил
изцяло фронтално срещу гаража /както е установено положението му на снимките/, но
вещото лице изрично е мотивирало извод, че това не е мястото, на което обичайно
автомобилът й пребивава паркиран. Следва да се отбележи и че именно при такива условия
/а не при обичайното положение на автомобила на ответницата/ е извършен и огледа от
вещото лице, както и експериментът с паркирането на автомобил в гаража на ответника.
Следователно и извършеното паркиране от вещото лице не е било при условията, при които
ищецът следва да паркира. Освен това, неоснователни и са и възраженията, че ищцата не
всеки ден паркира автомобила си пред гаража на ищеца, то горният факт не е основание да
се приеме, че същата не създава пречки на ищеца да упражни правото на собственост върху
процесния гараж- включващо и правото му на маневрена площ от двора. Направените
снимки, а и извършеният оглед от вещите лица, както и водената между страните
кореспонденция, подавани жалби категорично установяват, че паркирането на ответницата
пред гаража на ищеца е постоянно извършвано от нея действие. Предвид това и съставът
приема, че наведените възражения в обратния смисъл са неоснователни.
По наведените в жалбата твърдения, че ищецът не е изчерпил всички свои
възможности преди да сезира съда, съставът намира същите за неоснователни. Както вече се
коментира, правото на собственика на самостоятелния обект в сграда в режим на етажна
собственост включва и правото му да ползва имота - земята, върху която е изграден обектът,
за да ползва гаража си по предназначение. От изготвените две експертизи не се установи да
е налице промяна в обекта, последваща узаконяването му. Следователно и гаражът е
придобит от ищеца Р. във вида, в които е бил изграден и предвиден за ползване по неговото
предназначение. Наредба № РД-02-20-2 от 2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии в Приложение №30
към чл.42 ал.3 предвижда изрично необходимата широчина за маневриране при
перпендикулярно паркиране /начинът на паркиране в гаража/. Там е посочена необходима
широчина от 6 метра. Възраженията, че цитираната Наредба не намира приложение, тъй
като е приета след изграждане на гаража, съдът намира за неоснователни. С изменението на
цитираната Наредба от 2023г. се въвежда изцяло нова разпоредба, с която се определя
необходимата площ за маневриране, като тези необходими размери са приложими както за
новите, така и за заварените случаи, доколкото в предходната редакция въобще такива
дефинитивни правни норми не се съдържат. Затова и възражението, че липсва приложима
законодателна уредба, която да определя необходимата маневрена площ за паркиране на
автомобил в гараж, са неоснователни. Безспорно и от двете заключения съобразно
първоначалната и повторната експертиза се установи, че след паркиране автомобила на
ответницата разстоянието, което остава от гаража на ищеца при отворени врати до оградата
/до автомобила на Д./ е под 4 м.- едното вещо лице е посочило 3,72м., а другото 3,06 м.
Различието в заключенията на вещите лица касае приложимите нормативи, като вещото
лице в първоначалното заключение е посочило Наредба № РД-02-20-2 от 2017г. за планиране
и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, а
5
експертът, изготвил повторното заключение не е посочил какъв норматив е приел, че е
заложен за изискуемата маневрена площ. Съставът вече изложи мотиви за приложимост на
нормата на чл42 ал.3 от цитираната Наредба и Приложение №30 към същата. Предвид това
и доколкото и двете заключения по повторната и първоначалната експертиза установяват, че
маневрената площ при спрян срещу гаража автомобил е под 4 метра при необходими – 6
метра, то и действията на ответницата Д., изразяващи се в паркиране на лекия й автомобил
срещу гаража на ищеца, представляват такива неоснователно ограничаващи упражняване
правото му на собственост върху гаража в пълен обем. Действията на ответницата не само
теоретично са в несъответствие с нормите, а и на практика реално препятстващи. Вещото
лице по първоначалната експертиза е категорично, че при паркиран автомобил срещу гаража
не е възможно паркиране в гаража на ищеца. Вещото лице по повторната експертиза е
посочило, че е успяло да паркира автомобил, подобен на този на ищеца, дори с по-големи
габарити, но за целта са му били нужни четири маневри, напътствия от трети лица,
необходимост от затваряне и отваряне на гаражните врати по време на паркирането, като не
на последно място следва да се отбележи, че правеният от вещото лице експеримент е
извършен при различно местоположение на автомобила на ответницата- същият е бил спрян
не на обичайното си място, а по встрани от гаража, което очевидно е увеличило маневрената
площ. И доколкото основното предназначение на гаража е в него да се паркира лек
автомобил, затрудненият свободен достъп за влизане и излизане от този гараж с моторно
превозно средство – множество маневри, несъмнено създава пречки по-големи от
обикновеното. Възраженията, че ищецът следва да предприеме действия по промяна на
начина на отваряне на гаража- подмяна на вратите, съдът намира за неоснователни, тъй като
вече се коментира, че не може да се вмени в задължение на собственика на обекта да прави
промени по същия с оглед осигуряване възможността си да го ползва по предназначение за
сметка на отказа на ответницата неправомерно да използва нормативно гарантираната
маневрена площ. Същите мотиви съставът излага и по повод на възражението, че
ответникът следва да си закупи по-малък автомобил, за да може да го паркира в гаража.
Неправомерните действия на ответницата Д. не могат да бъдат основание за промяна в
правната сфера на ищеца. По всички изложени съображения съставът приема, че
предявеният негаторен иск е основателен и следва да бъде уважен, като ответницата бъде
осъдена да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в паркиране в зоната за
маневриране срещу гараж №4, собственост на ищеца. Решението на ВРС в горния смисъл
следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане от въззиваемата страна
въззивникът следва да бъде осъден да й заплати направените пред настоящата инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. съобразно
представения списък. Възражението за прекомерност е неоснователно предвид предвидения
в чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1 за размерите на възнагражденията за адвокатска работа размер
на адвокатското възнаграждение, както и предвид свършената работа- въззиваемата страна е
депозирала отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител и последният се
е явил в проведеното открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1497/29.04.2025г. по гр. дело № 12015/2024 г.
по описа на ВРС, 34-ти състав.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Г.Ц.“ ***, да заплати на С. Н.
Р., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Г.Ц.“, ***, сумата от 1 000 /хиляда лева/,
представляваща сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски за заплатен
6
адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7