Решение по дело №628/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ [населено място] против Решение № 139/23.02.2024г., постановено по НАХ дело № 5149/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 22-0001159/21.11.2023г. издадено от касатора, с което, за нарушение на чл.18, т.5 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на МТ и на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози, на Е. И. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът възразява, че установеното нарушение – липса на карта за [жк], е доказано и е съставомерно, вкл. в хипотезата на превоз без товар, поради което отговорността на водача е била законосъобразно ангажирана на соченото фактическо и правно основание. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба на сочените в нея основания.

Ответникът по касация, чрез представляващия го адвокат, моли за оставяне в сила на съдебния акт. Възразява, че картата за квалификация на водача е изискуема за представяне само в хипотеза на превоз на товар, какъвто в настоящия случай не е бил осъществен и след като наказващият орган не е доказал тази хипотеза, то наказателното постановление е било незаконосъобразно издадено.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество съдът счете за основателна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Отговорността на ответника по касация е ангажирана в качеството му на водач на товарен автомобил, с рег.№ [рег. номер], собственост на „Вижън Естейтс“ ЕООД, движещ се от [населено място] до [населено място], като към момента на проверката на 30.10.2023г., извършена от длъжностни лица при ИААА, водачът не е представил карта за [жк], в нарушение на чл.18, т.5 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че от събраните по делото доказателства нарушението е останало недоказано, доколкото пътното превозно се е движело без товар, с неизяснена от контролните органи цел на пътуването и дали то е било във връзка с конкретен превоз на товари, извършен преди проверката (разтоварване) или предстоящ след нея (натоварване).

Решението е неправилно.

Не се спори по делото, че на процесната дата водачът Е. С. е управлявал процесното пътно превозно средство. Не е спорно също така, че лицето е назначено на трудов договор в дружеството, чиято собственост е товарният автомобил. Не е спорно също, че към момента на проверката превозното средство е без товар. Данните за това пътуване са дадени именно от водача, който е посочил, че извършва превоз на товари за собствена сметка от [населено място] до [населено място], в момента без товар. При проверката не е представил карта за [жк], като при извършената на място служебна справка в системата на ИА Автомобилна администрация, контролните лица установили, че за този водач липсва издадена такава карта. Видно от съставения на място АУАН водачът е подписал акта без възражения.

Съгласно дадената в §1, т.3 от ДР на ЗАП легална дефиниция "Превоз на товари" е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза. Точка 4 на § 1 на с.з. дава дефиницията за „Превоз за собствена сметка“, който също е превоз на товари, но без заплащане, с посочване на тяхното предназначение и начин на извършване. След като превоза за собствена сметка е форма на превоз на товар, то по отношение на него (този за собствена сметка) също е приложима хипотезата на празен курс, направен във връзка с превоза. Районният съд е приел, че наказващият орган не е доказал целта на пътуването, т.е. празното пътно превозно средство да е било в движение заради (във връзка с) конкретен превоз на товари. Този извод настоящият съдебен състав счете за неправилен. Отбеляза се по-горе, че данните за пътуването са били дадени именно от водача на пътното превозно средство, т.е. наказващият орган е възприел изцяло твърденията на водача и в този смисъл остава неясно какво допълнително следва да установи и каква е необходимостта от това. Водачът е посочил, че се движи по определен маршрут за собствена сметка, поради което наличието на превоз на товари за собствена сметка (в хипотезата на празен курс) е доказано. По време на проверката водачът не е посочил, че се движи към автосервиз, нито е вписал подобно възражение в акта, напротив – посочил е, че се движи по маршрут между две населени места. За пръв път твърдението за посещение на автосервиз се изнася в жалбата против издаденото наказателно постановление, но това твърдение остава недоказано, като не са налични документи или други доказателства, установяващи посещаването на сервиз за ползване на авторемонтна услуга на процесната дата.

При тези фактически данни материалният закон е правилно приложен при издаване на наказателното постановление. Видно от нормата на чл.18, т.5 от Наредбата при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи карта за квалификация на водача. В случая такава карта не е представена, като е установено, че водачът изначално не притежава такава, като се е снабдил по-късно с нея – на 08.12.2023г. При доказаност на нарушението правилно е приложена и санкционната норма на чл.93, ал.2 от ЗАП.

Н. основание изложените мотиви съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови потвърждаване на издаденото наказателно постановление. С оглед този изход на делото дължими за присъждане са в полза на касатора разноските по делото, поискани за двете съдебни инстанции, в минимален размер по 80лв. за всяка от тях.

Поради изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 139/23.02.2024г., постановено по НАХ дело № 5149/2023г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0001159/21.11.2023г. издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ [населено място].

ОСЪЖДА Е. И. С. от [населено място] гора, [улица], с [ЕГН], да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ [населено място], [улица]сумата от 160лв. разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.