Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1008 27.10. 2023 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на четвърти октомври две
хиляди двадесета и трета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Йовка Банкова и при участието на прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 301 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285,
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Ищците И. Г. П., А.С.Я.,
К. А. С., П. Г. П., Т.Ц.Й. и И.С.Т., всички – лишени от свобода, изтърпяващи
наказанията си в Затвора Бургас, са предявили колективен иск против ГДИН –
София за заплащане на обезщетение в размер на 1755 лева за всеки от тях за
претърпени неимуществени вреди в периода 01.05.2022 г. – 31.05.2022 г.,
настъпили вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на
Затвора Бургас.
С Определение №377/17.02.2023г.
(л.16) съдът е разделил производството по
адм.дело №212/2023г., като е постановил исковете на А.С.Я., К. А. С., П. Г. П.,
Т.Ц.Й. и И.С.Т., всички – лишени от свобода, изтърпяващи наказанията си в
Затвора Бургас, предявени с обща искова молба, да се докладват на председателя на съда
за образуване на отделни производства.
Производството по
настоящото дело касае исковата молба на И.С.Т., с ЕГН:**********, изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Бургас, с която предявен иск за заплащане на
обезщетение в размер на 1755 лева за претърпени неимуществени вреди в периода
01.05.2022 г. – 31.05.2022 г., настъпили вследствие незаконосъобразни действия
и бездействия на служители на Затвора Бургас. Ищецът твърди, че по
време на престоя му в Затвора Бургас за времето от 01.05.2022г. до 31.05.2022г.,
вследствие на неблагоприятни условия, подробно описани в исковата молба в 11
точки, са му били нарушени правата и интересите, били са застрашени физическото
и психическото му здраве и от това са му причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в психологически неудобства, морално и психологично страдание,
чувство на безпокойство, изолация, уронване на човешкото достойнство, фрустрация
– поради действия и бездействия на затворническата администрация на ГДИН. Иска от
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1 755 лева - обезщетение за причинените
неимуществени вреди.
В съдебно заседание,
ищецът редовно призован, се явява лично и с адв.М., който поддържа исковата
молба. Ангажира доказателства. Пледира съдът да постанови решение, с което да
уважи исковата претенция, така, както е предявена. Представя подробни писмени
бележки.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ към Министерството на правосъдието гр.София, редовно уведомен, в
първото по делото съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г., които
оспорва исковата претенция. Поддържа писмения отговор, приложен по делото.
Ангажира доказателства. Сочи, че предявения иск е неоснователен по основание и
размер, поради което следва да бъде отхвърлен.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас изразява становище за неоснователност
на исковата претенция.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че за посочения
в исковата молба период и към момента на разглеждане на производството пред
съда ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора-Бургас. Видно от
справка, изготвена от инспектор К. (на л.71 от делото) Т. *** на 20.04.2021г.
във връзка с изпълнени на европейска заповед за арест, издадена от Окръжен съд
– Бургас по НОХД №851/2020г. по описа на съда. Съгласно справката, от момента
на постъпването си до настоящия момент Т. пребивава във втора зона за повишена
сигурност, като подсъдим за престъпление по чл.116 от НК.
Претенцията на ищеца е за претърпени
неимуществени вреди през периода 01.05.2022г. – 31.05.2022г. г., които му били
причинени от действия и бездействия на затворническата администрация.
Обстоятелствата, на които се основават твърденията за причинени неимуществени
вреди са наличие на хлебарки и дървеници в килиите (т.1), шум (т.2), липса на
достъп до компютър и интернет (т.3), изключване на електричеството след 22:30
часа до 06:00 часа (т.4), липса на адекватни медицински услуги (т.5), ползване
на душ само два пъти седмично (т.6), честа липса на топла вода (т.7), малки
размери на прозорци в килиите (т.8), лошо качество на храната, както и малко
количество (т.9), лоши битови условия – напукани стени (т.10), липса на сянка и
спортни уреди на каре № 2 (т.11).
Съгласно справка с
рег.№ДЗ-3050/12.05.2023г., изготвена от инспектор П.Л. (л.72-75), през периода
от 01.05 до 30.05.2022г., ищецът бил настанен в помещение №325 с площ 18,76 м2.
с други двама подсъдими, като
помещението отговаря на 6.25 кв.м.
обитаема жилищна площ на едно лице. Към посоченото помещението имало изграден
отделен санитарен възел с площ от 1.17 кв.м. с денонощен достъп до тоалетна и
течаща вода. Съгласно чл.21 от ППЗИНЗС, спалното помещение било обзаведено с отделни
легла, спални принадлежности, железни шкафове за съхранение на лични вещи,
отоплителни и осветителни тела.
Видно от
справката, хигиенизирането на помещението се извършвало от дежурни по хигиената
лица чрез редуване по график. Проветряването на помещението, в което Т. бил
настанен за посочения в исковата молба период, се осигурявало посредством 3 бр.
двукрилни прозорци с размери 1,30м х 0,70м, позволяващи достъп на естествена
слънчева светлина и чист въздух . Средната температура в помещението за
процесния период е била между 18 и 20 градуса, като електрическото захранване се изключвало за времевия период от 22:00 часа
до 06:00 часа с цел осигуряване на осемчасов период за почивка, както и с оглед
спазване изискванията на чл.84, ал.2,т.2 от ЗИНЗС. Дюшеците и възглавниците в
спалното помещение периодично били подменяни, а спалното бельо и одеялата се
изпирали в пералното помещение на затвора.
Служителите
на надзорно-охранителния състав съблюдавали за реда и тишината в помещенията и
коридорите през цялото денонощие, като с цел осигуряване на ред и спокойствие в
съответните групи имало изградена
система за видионаблюдение.
Видно от
справката (л.73), на територията на Затвора Бургас били извършвани мероприятия
по дезинсекция и дератизация съгласно договор за възлагане на обществена
поръчка за услуги № 650 от 20.01.2021 г., сключен между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит
Мениджмънт“, с предмет – извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на
ГДИН и териториалните й служби (л.128-140).
Съгласно чл.2, ал.2 от този договор, извършването на дезинсекция става осем
пъти годишно във всеки обект в рамките на договорения срок. В тази връзка
ответникът представя приемо-предавателен протокол за извършена на 25.03.2022г.,
на 19.05.2022г. дезинсекция против хлебарки и дървеници с изпълнител ДЗЗД
„Фаворит Мениджмънт“ (л.212-213).
Затвор
Бургас не разполагал с компютърна зала и възможност за достъп до интернет, като
на лишените от свобода им се разрешавало да комуникират чрез писма, телефонни
разговори или други форми на комуникация със семействата си, вкл. им била
предоставена възможност за видеоконферентна връзка Skype по график, утвърден от
началника на затвора.
На
територията на затвора имало изградени две места за престой на открито, които
лишените от свобода могли да използват ежедневно с продължителност 1 час и 30
минути дневно. Престоят на открито се извършвал съобразно график за
разпределение на времето. Местата за престой разполагали с пейки, фитнес уреди,
тенис маса, спортна площадка. На лишените от свобода им се разрешавало да се
обединяват за участие във физически упражнения или спортни игри.
Храненето
било организирано в съответствие с чл.84, ал.2, т.1 ЗИНЗС – предоставяла се
безплатна храна, достатъчна по калориен и химически състав съгласно утвърдените
от министъра на правосъдието Таблица №1 за състава на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен (л.81),
Надбавка „А“ към Таблица №1 (л. 82), Надбавка „Б“ към Таблица №1 (л. 83) и
заменителна таблица (л. 84-87). Седмичното меню било изготвено на база сборник
рецепти за заведения за обществено хранене, като се използвали хранителни
продукти, посочени в изброените таблици. Грамажът на хранителните продукти се
установявал в момента на тяхното получаване, в присъствието на служители от
надзорно охранителния състав и на главния готвач. За процесния период
нередности при раздаването на храната не били констатирани.
В
съответствие с разпоредбата на чл.82-чл.86 и чл.279 от ППЗИНЗС в Затвора било
организирано получаването на пощенски/колетни пратки.
Видно от
справката, достъпът до топла вода и ползването на баня били организирани в
съответствие с чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като на лишените от свобода се
осигурявала възможност за къпане ежедневно или най-малко два пъти седмично. (л.75
от справката). Къпането два пъти седмично било регламентирано в графика за
подаване на топла вода в корпуса на затвора и в графика за разпределение на
времето на затворническите групи. Спирателните кранове за топла и студена вода
се намирали в специално обособени места и се контролирали от определени служители.
Лишените от свобода и задържаните лица с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ нямали достъп до спирателните кранове.
Съгласно
приложените по делото доказателства и конкретно
от представената по делото справка (л.75), Затвора Бургас за периода от
01.05.2022г. до 31.05.2022г., е разполагал с медицински център, който лишените
от свобода посещавали по утвърден график. Подсъдимите, настанени във втора
група зона за повишена сигурност, се приемали от общопрактикуващия д-р Г.
всеки вторник и четвъртък от 07:30ч. до 10:00ч. При констатиране на
спешни състояния пациентите се приемали
веднага за оказване на медицинска помощ. За случаите на конкретни оплаквания от
страна на лишените от свобода или наличието на актуална симптоматика от тях,
били осигурени регулярни медицински прегледи в рамките на работното време на
медицинския център за времевия период от 08:30ч. до 17:00ч., като при спешност
се подавал сигнал и до телефон 112. Видно от медицинската справка, приложена по
делото (л.210), всички спешни случаи за този период са се приемали независимо от графика.
Съгласно
представения по делото график за разпределение на времето на лицата, настанени
във 2-ра зона за повишена сигурност (л.147), утвърден на
27.03.2023г. от началника на Затвора Бургас, лишените от свобода имат следните
права: престой на открито два пъти дневно (от 9:40ч. до 10:40ч. и от 14:20ч. до
14:50ч.), медицинско обслужване –по график на Медицинския център, след
предварително заявяване и записване в дневник за медицински прегледи от НОС (вторник
от 15:00ч. до 16:00 ч.), баня (понеделник и четвъртък), изпиране и изсушване на
дрехи и спално бельо (по график, вторник), Skype свиждане (по график, петък,
веднъж в месец след предварително представена молба), библиотека и фризьор –по
график, спортните занимания – след молба до ИСДВР и включване в списък,
свиждане –всяка първа и трета събота от месеца..
По делото
са представени график за почистване на общите помещения във втора зона за
повишена сигурност, в който са определени часовете за почистване, дежурните и
всяко едно от помещенията (л.148). Представен е и график за престой на открито
на лишените от свобода, рег.№ 3627/22.07.2020г. (л.149), в който са определени
часове за всяка конкретна група лишени от свобода/задържани под стража за
пребиваване в трите места за престой на открито.
Във
връзка с твърденията на Т., по делото са ангажирани доказателства за начина, по
който е организирано посещението в медицинския център, зъболекаря, пералното
помещение и свиждането чрез видеоконферентна връзка, а именно: график за
Медицински център при Затвор Бургас (л.150); график за зъболекар (л.151);
седмичен график за пране и изкърпване (л.152); график рег. №1728/03.04.2020г.
за провеждане на свиждане чрез видеоконферентна връзка чрез Skype (л.153);
график за провеждане на свиждане на лишените от свобода в затвора и арест в
град Бургас (л.160).
Видно от
приложена по делото Заповед №ЛС-04-746 от 08.12.2021г. на зам.-министъра на
правосъдието (л.76) е утвърден списък на разрешени лични вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или
на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по
реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития
и арестите в затворите.
Съгласно
докладни записки (л.201) и л.202 на спално помещение №325, в което и бил Т., е извършван ремонт, като към докладните
записка е приложен и документ относно изписаните строителни материали, с които
е извършено освежаване на спалните помещения на третия етаж (л.203).
Видно от
справка с рег.№Дз-5619/24.07.2023 (л.204), изготвена от младши инспектор К.Ж.П.–готвач
към Затвора Бургас, организацията по приготвянето на храната за лишените от
свобода, за визирания период, се е извършвала съгласно изготвените от готвача
менюта, съгласувани с медицинската служба и домакина на склада и утвърдени от
началника на затвора. По менютата са спазени полагаемите се калории за
седмицата, съответно и за месеца, спазен е и реда за подготовка на хранителните
продукти, тяхното приготвяне в ястията по минюто за деня, както и стриктното
спазване на необходимия грамаж за дадените калории за деня.
По искане
на ищеца по делото е допуснат до разпит свидетеля Т.Й.. Същият заявява, че през
месец май 2022г. е бил в една килия с Т.. Сочи, че условията в килията били
ужасни, като било пълно с дървеници. В килията имало два малки прозореца, които
се отваряли малко и нямало как да се проветрява нормално. Свидетелят сочи, че
няма смесителна батерия на душа, поради което водата била вряла или ледена. Ремонт
в килията не е правен, като леглата са разбити и развалени, стърчат железа от
тях, а дюшеците не са сменяни. Заявява, че не знае на Т. да му е отказвано да
посети библиотека, като кореспонденцията е много лоша. Сочи, че храната е
трагична, както и че не може да посочи, дали през месец май Т. е посетил лекар.
Твърди, че има спортни уреди.
Съдът,
като съобрази изложената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, от правна страна намира следното:
Исковата молба е подадена от лице с правен
интерес, допустима е за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Искът е подсъден на Административен съд - Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на
увреждане.
Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към Министъра
на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо
ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с
териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че
министърът на правосъдието провежда държавната политика в
наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател
съгласно Закона за Министерството на
вътрешните работи за държавните
служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и
териториалните й служби. Твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия са
административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни
лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС.
При
това положение, ГД „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНС предвижда,
че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3. Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Съгласно втората алинея на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност.
Съдът
приема, че е сезиран с иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Според
чл.285, ал.1 от ЗИНЗС искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава
единанадесета от АПК.
Основателността
на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в
кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2. настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на
противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Според
чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
Настъпването на фактите,
от които биха произтекли вредите, които се презюмират, подлежи на доказване.
Ищецът твърди
действия и бездействия на затворническата администрация по отношение на
задължението да осигурят нормални битови и санитарно-хигиенни условия, подробно
описани в т.1 до т.11 на исковата молба, като конкретните действия, бездействия
или обстоятелства следва да бъдат преценявани според отражението на последиците
от тях върху лишения от свобода/задържания под стража, при отчитане на
основните му човешки права.
Настоящият
съдебен състав, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира, че
исковата претенция е частично основателна в частта по т.1 -относно твърденията
на ищеца, свързани с наличието на дървеници и хлебарки и в частта по т.7 -
отсъствието на топла вода за душ и кран за регулиране температурата на водата,
която е или прекомерна гореща, или прекомерно студена.
По делото
не се спори,че на територията на Затвора Бургас се извършват мероприятия по
дезинсекция и дератизация съгласно договор за възлагане на обществена поръчка
№650/29.01.2021г. (л.142) между Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
София и фирма – изпълнител с предмет на дейност извършване на дезинсекция и
дератизация на сградите на ГДИН и териториалните и служби. Видно от приложените
по делото протоколи е извършена
дезинсекция на 22.02.2022г. (л.141-142),
на 25.03.2022г. (л.143-144) и на 19.05.2022 г. (л.145-146), като тези действия
очевидно не са достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на помещението от
ищеца, без вредното въздействие на дървеници и хлебарки, което влошава в
значителна степен качеството на живота. Тези изводи се потвърждават от свидетелските
показания на свидетеля Й., който сочи „пълно е с дървеници и хлебарки“. Настоящият
съдебен състав намира,че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, коита са
длъжни да осигуряват на лишените от свобода такива условия, които да не
създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве,
нито на човешкото им достойнство. В тази насока са и разпоредбите на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29,
ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Основно
задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява всяко
унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена.
Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС,
каквото условие без съмнение е доказано, с оглед целодневното поставяне под
въздействието на инсекти, само по себе си представлява третиране, способно да породи
у него физическо, емоционално и морално страдание. Претърпяното от ищеца не е
нормална последица от ограниченията, предвидени в закона при изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
По
изложените мотиви, съдът намира, че искът е доказан по основание в частта по
т.1 от исковата молба, относно неосигуряване на нормални санитарно-битови
условия за изтърпяване на наказанието поради наличие на дървеници и хлебарки в
помещението, в което е бил Т..
Настоящият
съдебен състав намира за основателна и исковата претенция и в частта по т.7 – „отсъствието на топла вода
за душ и кран за регулиране температурата на водата, която е или прекомерна
гореща, или прекомерно студена“. Съображенията за това са следните:
Съгласно
справка с рег.№ДЗ-3050/12.05.2022г., изготвена от П.Л. (л.75), спирателните
кранове за топла и студена вода се намират в специално обособени места и се
контролират от определени служители, като лишените от свобода нямат достъп до
тези кранове. Следователно, както ищецът, така и всички лишени от свобода, не
са разполагали с обективна техническа възможност да регулират сами
температурата на водата за къпане. В тази насока са и показания на свидетеля Й.,
който сочи, че е получил изгаряния в резултат на горещата вода. Физическото страдание,
причинено от къпането с вода с неподходяща температура, надхвърля обичайните
неудобства, свързани с целите на наказанието и е довело до понасяне на
страдание и негативни емоционални преживявания, поради което исковата претенция
и в тази част е основателна и следва да бъде уважена.
В
останалата част, съдът намира исковата претенцията
за недоказана.
Неоснователно
е твърдението по т.2 от исковата молба за „перманентен шум и несъблюдаване на
тишина“. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС, лишените от
свобода имат право на непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на
денонощие. Съдът счита, че това право на Т. не е било нарушено, тъй като период
от един месец е кратък, за да направи
извод за наличие на нечовешко и унизително отношение и изтезания. Касае са за
период от 31 дни, като при това няма данни шумът да е бил денонощен. Отделно от
това няма данни интензитетът на отрицателното въздействие от шума върху ищеца
да е с такава честота и продължителност, че да обоснове извод за такова ниво на
страдание, което да се квалифицира по чл. 3 от ЗИНЗС.
Относно
твърдението, обективирано в т.3 от исковата молба, за „отсъствие на достъп до
компютър и интернет“, съдът съобрази следното:
В Глава
девета, раздел първи от ЗИНЗС и в Глава втора, раздел първи на ППЗИНЗС
законодателят е посочил правата и задълженията на изтърпяващите наказание
„лишаване от свобода“, като сред тях не е посочено правото на лишения от
свобода да му бъде осигурен достъп до интернет. Компютърът не е посочен и в
списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които
лишените от свобода и задържаните под стража могат да държат при себе си, като
с оглед възможността на лишените от свобода да контактуват със стоите близки и
роднини през 2020г. началникът на Затвора Бургас е утвърдил график за
провеждане на свиждане чрез Skype (л.153), съгласно който график
видеоконферентната връзка се провежда веднъж седмично в работни дни, поради
което претенцията в тази част е неоснователна и недоказана.
Относно твърдението в исковата молба
по т.4, че „след 22.30 часа до 06.00 часа ГДИН изключва електричеството“, съдът
съобрази следното:
В случая не се касае за
незаконосъобразно действие. Ответникът е спазил законово предвиденото изискване
за осем часов период на почивка по чл.84, ал.2,т.2 от ЗИНЗС, съгласно който
лишението от свобода имат право на непрекъснато време за сън не по-малко от
осем часа на денонощие, като това изискване е предвидено и в разпоредбата на чл.83,
ал.2 ППЗИНЗС. Що се касае до възражението, че лишените от свобода и задържаните
лица били лишени от възможност да използват своите електроуреди /бързовар,
радио и телевизионен апарат/, следва да се посочи, че в относимата нормативна
уредба не се установява задължение за администрацията на затвора да осигурява
на затворниците използването на електроуреди по всяко време на денонощието, а
само по ред, установен от началника на затвора ( чл. 83, ал.1 от ППЗИНЗС).
Относно твърдението в т.5 от
исковата молба „за отсъствие на адекватни медицински грижи“, съдът съобрази
следното:
Задължението
за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е регламентирано в чл.128 от ЗИНЗС и в Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване
в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 12 от Наредба № 2/22.03.2010г.,
амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график, утвърден от
началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода, които желаят
да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се
съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицински
специалист в срок до 24 часа от вписването. Съгласно чл.14 от Наредбата,
болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми,
отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време,
като посещението на медицинския център става след предварително заявяване и
вписване в дневник за медицински прегледи от НОС всеки вторник от 15:00 ч. до
16:00 часа. По делото не се установи през процесния период на ищеца да е бил
отказван достъп до медицинско обслужване. Няма данни за констатирани през процесния период
спешни състояния на Т. и необходимост от оказване на спешна медицинска помощ.
По
отношение твърденията в т.6 от исковата молба - „ползването на душ само два
пъти седмично“, съдът съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се създават
условия за къпане не по-малко от два пъти седмично. От представения по делото
седмичен график и докладна записка (л.161) от ответника за разпределение на
времето на затворническите групи се установява, че в Затвора Бургас са
създадени условия за къпане на лишените от свобода два пъти седмично
(понеделник и четвъртък), поради което е спазена разпоредбата на чл.21, ал.6 от
ППЗИНЗС.
Относно
претенцията по т.8 –„прозорците в килиите са маломерни“, съдът намира и тази
претенция за неоснователна.
Съгласно справката
на инспектор Леков ИСДВР (л.72 гръб) проветряването на помещението, където е
бил настанен ищецът, се е осигурявало от 3 броя двукрилни прозорци с размери
1,30м х 0,70м. /стандартен за местата за лишаване от свобода/, позволяващ
достатъчно и нормално ниво на достъп на естествена слънчева светлина и чист
въздух. Разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС предвижда, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп
на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Настоящият съдебен
състав намира, че притокът на дневна светлина в килия №325, в която ищецът е
бил настанен през процесния период, е достатъчен с оглед факта, че килията е с
размери 18,76 м2 и е снабдена с три прозореца, всеки с размери 1,30
м. х 0,70 м., като помещението не е било пренаселено. Съдът счита, че
прозорците са били годни за проветряване на килията за процесния период, тъй
като не се твърди и не се установява от свидетелските показания да е липсвала
възможност същите да бъдат отворени.
Относно
претенцията по т.9 от исковата молба – „качеството на храна е лошо,
количеството –малко“, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.84,
ал.2, т.1 ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна
по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на
правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на
финансите. Настоящият съдебен състав намира, че в случая тази разпоредба не е
нарушена. По делото са представени доказателства за начина, по който е
организирано храненето в Затвора - Бургас, както и начина, по който е
определено количеството храна, предоставяно на лишените от свобода, а именно
таблица за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на
един лишен от свобода според възрастта, вида и интензитета на полагания труд,
заменителна таблица и седмични общи и диетични менюта в Затвор-Бургас за
процесния период. Видно от справка с рег.№Дз-5619/24.07.2023 (л.204), изготвена
от младши инспектор К.Ж.П.–готвач към Затвора Бургас, организацията по
приготвянето на храната за лишените от свобода се извършва съгласно изготвените
от готвача менюта, съгласувани с медицинската служба и домакина на склада и
утвърдени от началника на затвора. По менютата са спазени полагаемите се
калории за седмицата, съответно и за месеца, спазен е и реда за подготовка на
хранителните продукти, тяхното приготвяне в ястията по менюто за деня, както и
стриктното спазване на необходимия грамаж за дадените калории за деня. За
процесния период няма данни за постъпили сигнали към затворническата кухня за
некачествено приготвени ястия или недостиг на такива. Относно оплакването, че цените
на храните, които се продават на затворниците в сградата на Бургаския затвор са
завишени, съдът намира, че това възражение е ирелевантно за настоящия спор,
доколкото ответникът не е организатор на дейността по допълнителна продажба на
хранителни стоки на лишените от свобода.
Относно
твърденията по т.10 от исковата молба – „лоши битови условия и пукнати по
стените“, съдът съобрази следното:
Съгласно
докладни записки -л.201 и л.202 от делото, на спално помещение №325, в което Т. е бил
настанен, е извършван ремонт, като към
докладните записка е приложен и документ относно изписаните строителни
материали, с които е извършено освежаване на спалните помещения на третия етаж
(л.203), като задължение на лишените от
свобода е да опазват и да полагат грижа за поддържане на състоянието на
килиите. Съгласно чл.22, ал.2 и 3 от ППЗИНЗС, поддържането на хигиената в
помещенията следва да се извършва от самите лишени от свобода/задържани под
стража, което в случая се е осъществявало по утвърден график за почистване на
общите помещения. В тази връзка на лишените от свобода са били осигурявани и
почистващи материали и препарати от страна на администрацията на затвора. По
делото не се спори, че на ищеца са били предоставени легло, спални
принадлежности, железни шкафове за съхранение на лични вещи, с което
минималните изисквания за хуманното му третиране са изпълнени. Разпитаният по
делото свидетел сочи, че дюшеците са били стари и скъсани, но от твърденията на св.Й. съдът не може да
направи извод за жестоко или нечовешко отношение спрямо ищеца по смисъла на
чл.3 от ЗИНЗС.
Относно
твърдението по т.11 – „на каре №2 отсъства сянка и спортни уреди“, съдът
съобрази следното:
Съгласно
чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на престой на открито
не по-малко от един час на ден. От графика за разпределение на времето, се
установи, че за всички лишени от свобода в Затвора Бургас се осигурява престой
от един час сутрин и половин час следобед. От представената от ответника
справка (л.205 гръб) е видно, че в т.нар. „каре №2“ са налични спортни уреди –
гимнастически уреди тип „успоредка“ и „висилка“, уред за вдигане на тежести тип
„лежанка“ и 1 бр. боксова круша. По отношение на възражението за отсъствие на
сянка на карето, настоящият състав счита, че не са налице задължения за
ответника в лицето на затворническата администрация да обезпечава наличие на
такова условие, а и е въпрос на личен избор на задържаните дали да престояват
на открито в рамките на предоставената им възможност.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се определи в
съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост. Справедливостта е
морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Следва да се има предвид, че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца
имат компенсаторен характер. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси, и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Именно поради
тази причина при определянето му следва да се извърши преценка на конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства. Принципът на справедливостта изисква при
определяне размера на паричния еквивалент на моралните вреди да се вземат
предвид всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. При определянето му следва да се извърши преценка на конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства. Настоящият съдебен състав, като взе предвид периода
от време от 01.05.2022г. до 31.05.2022г., през който ищецът е бил поставен под
въздействие на установените неблагоприятни условия в Затвора Бургас, естеството
и степента на претърпените морални страдания, изразяващи се в наличие в килията
му на хлебарки и дървеници, и неосигуряване на безопасни условия за поддържане
на лична хигиена (внезапна промяна температурата на водата от душовете), намира,
че справедливото обезщетение е в размер на 200 лв. Искът в останалата част е
неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.
Въпреки
частичното уважаване на иска разноски на ответника не следва да бъдат
присъждани по арг. на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС.
Мотивиран
от горното, Административен съд гр. Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София да заплати на И.С.Т., с ЕГН:********** обезщетение в размер на 200 (двеста)
лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързано със
санитарно-битовите условия, а именно: наличие в килията на хлебарки и дървеници,
и неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена (внезапна
промяна температурата на водата от душовете), за периода 01.05.2022г. –31.05.2022г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния претендиран
размер от 1 755 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Бургас в 14
– дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: