№ 4184
гр. Варна, 30.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20243100501771 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба
вх. № № 53954/03.07.2024 г. от Ю. Е. – С. К., чрез адв. В. М., срещу Решение
№ 2170/10.06.2024 г., постановено по гр. д. № 16090/2023 по описа на ВРС, с
което е прието за установено в отношенията между въззивника и насрещната
страна – „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, че дължи на дружеството
сумата от 3907,32 лева, представляваща главница по сключен между страните
договор за потребителски кредит № PLUS-15736098/06.02.2018 г., както и че
въззивникът не дължи на насрещното дружество сумата, явяваща се разлика
над присъдените 3907,32 лева до пълния претендиран размер от 4902,92 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, сумата от
2623,24 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
20.08.2018 г. до 20.02.2022 г., както и за сумата от 1333,07 лева – лихва за
забава, начислена за периода от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г., с изключение на
периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност,
недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи, че
решението на ВРС е процесуално недопустимо поради разминаване в
стойностите на присъдените с решението суми и тези по Заповед №
872/22.02.2023 г. по ч. гр. д. № 2020/2023 г. на ВРС. На изложените в жалбата
твърдения отправя искане до въззивния съд за обезсилване на решението като
недопустимо, а в условията на евентуалност – да бъде отменено в
осъдителната част. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД депозира
писмен отговор в законовия срок, с който оспорва изцяло наведените във
въззивната жалба основания и доводи за отмяна на оспореното решение.
Сочи, че е налице обективен и субективен идентитет между заповедното
производство и инициираното исково производство, което предпоставя
1
допустимост на последното. Отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен
интерес от обжалване на решението на ВРС. Същата съдържа изискуемите
реквизити по чл. 260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК.
Не са направени доказателствени искания.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
По гореизложените съображения и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. д. № 1771/2024 г. за 23.10.2024
г., от 13.30 часа, за които дата и час да се уведомят страните.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2