Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 11.12.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 15074 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищцата Е.В.С., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 04.02.2015 год., около 17.30 часа в гр.София, на ул. “Самоковско шосе”, водачът Л.Г.М., при управление на лек автомобил “БМВ” с ДК № СА *****, нарушил правилата за движение по пътищата като не я пропуснал докато пресичала пътното платно на пешеходна пътека. Поддържа, че вследствие на произшествието й били причинени телесни увреди, довели до разстройство на здравето, през което време се наложили и разходи за лечение. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 45 000 лева, както и 360 лева, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и медикаменти. Претендира се заплащане на законната лихва върху сумата за неимуществени вреди от датата на събитието до окончателното изплащане, а тази по имуществените вреди – от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът ЗД „Б.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск, като твърди, че произшествието не е настъпило при посочения механизъм и исковата претенция е силно завишена. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат тъй като пострадалата е предприела пресичане тичешком и без да се увери в собствената си безопасност. Моли съда да постанови съдебно решение в този смисъл. Претендират се разноските по делото.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол № К 133 от 04.02.2015 год., изготвен от дежурен ПТП при О”ПП”-СДВР и образувана наказателна преписка ЗМ 11070/2015 и от които се установява, че на същата дата, около 17.30 ч. в гр.София, на ул. “Самоковско шосе”, водачът Л.Г.М., при управление на лек автомобил “БМВ” с ДК № СА ***** реализирал пътно-транспортно произшествие с пресичащата на пешеходна пътека Е.С., като водача на автомобила е напуснал местопроизшествието.  

По делото е приета и съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещото лица М. въз основа на приетите по делото доказателства, от което се установява, че причината за произшествието е движението на автомобила с по-висока скорост от необходимата и не възприемане на пешеходката в зона на пешеходна пътека тип “Зебра”, както и навлизането на пешеходката внезапно на пътното платно, тичешком отляво на дясно, при наличие на МПС отдясно отстоящо на 12 метра, без да се увери, че водача я е възприел като опасност на пътното платно и намалява скоростта на движение.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото са приети основно и допълнително заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвени от вещото лице травматолог д-р Д., които съдът кредитира като обективно дадени и неоспорени от страните, от които се установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила счупване на двете кости на дясната подбедрица и открита рана на дясната подбедрица-7/4см. Проведено е седем дневно болнично лечение, през което е оперирана по спешност и е извършено безкръвно наместване и фиксация на големия пищял с 2 метални игли и на малкия пищял с 1 метална игла. След това лечението е продължило домашно-амбулаторно за около четири месеца, през което време е ходила на превръзки и е носила гипс за 35 дни, а след свалянето му е провеждала раздвижване на крака. Дава заключение, че няма данни за настъпили усложнения при пострадалата и същата е напълно възстановена. Хипотетично приема /тъй като детето не се е явило на преглед/, че като остатъчно явление може да се приеме, че има белег от рана на дясната подбедрица в средната трета. 

Представена е фактура № 4927/23.02.2015 год. от която се установява, че ищцата във връзка с лечението си е заплатила “Киршнерови игли” на стойност 360 лева.

Не се оспорва от ответника обстоятелството, че към момента на произшествието е била налице валидна застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност” досежно автомобил “БМВ” с ДК № СА *****.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 04.02.2015 год., водачът Л.Г.М., при управление на лек автомобил “БМВ” с ДК № СА *****, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Е.С. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила – М./ деяние.

Не се спори по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че автомобила “БМВ” е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗД „Б.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на превозното средство/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗД „Б.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищцата, последната е търпяла болки и страдания за период до 4 месеца. Следва да се отчете обстоятелството, че ищцата е носила гипс за период от 35 дни, през който период е търпяла неудобства в ежедневието си. При определяне на обезщетението също следва да се вземе предвид, че ищцата към момента е напълно възстановена и не се очакват усложнения на здравословното състояние. Съдът не приема, че при ищцата е налице козметичен дефект, тъй като същата не се е явила на преглед при вещото лице, а медика дава хипотетично заключение в тази част.

Настоящият състав намира наведените от ответната страна доводи за съпричиняване за основателни. Установи се от автотехническата експертиза, че една от причините за настъпване на произшествието е поведението на пострадалата, която е навлязла в платното за движение на автомобила внезапно и тичешком отляво на дясно, при наличие на МПС отдясно отстоящо на 12 метра, без да се увери, че водача я е възприел като опасност на пътното платно и намалява скоростта на движение. С това си поведение същата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и съдът определя процент на съпричиняване в размер на 20 %.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата /7 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 25 000 лева. От тази сума следва да се приспадне приетото съпричиняване и исковата молба е основателна и доказана за сумата от 20 000 лева и като такава следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер.

По размерът на имуществените вреди съдът намира следното:

Пред настоящата инстанция се ангажираха доказателства за извършени разходи за закупени медикаменти от ищеца в размер на сумата от 360 лева, за които разходи има издадени надлежни счетоводни документи. В тази връзка искът следва да бъде уважен за сумата от 288 лева, след приспадане на приетото съпричиняване.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума за неимуществените вреди следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /04.02.2015 година/ до окончателното им изплащане, а тази за имуществените, така както е поискано, от депозиране на исковата молба в съда.

При този изход на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 798 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 244 лева, съразмерно с уважената част от иска, а ответника на 1 042 лева, съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК, като съдът уважава направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар, който редуцира до сумата от 1 891 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год./. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 811 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. Н., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 1 138 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ ЗД „Б.И.” АД с ЕИК ******** с адрес: гр.София, ул. „********да заплати на Е.В.С. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, чрез адв. Н., сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 04.02.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.02.2015 год, до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск до пълния размер от 40 000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ ЗД „Б.И.” АД с ЕИК ******** с адрес: гр.София, ул. „********да заплати на Е.В.С. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, чрез адв. Н., сумата от 288 /двеста осемдесет и осем/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 04.02.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.12.2015 год, до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск до пълния размер от 360 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗД „Б.И.” АД с ЕИК ******** да заплати на адвокат В.Н. - САК адвокатско възнаграждение в размер на 1 138 /хиляда сто тридесет и осем/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Е.В.С. с ЕГН ********** ***” АД с ЕИК ******** сумата от 798 /седемстотин деветдесет и осем/ лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗД „Б.И.” АД с ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 811 /осемстотин и единадесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: