РЕШЕНИЕ
№ 5487
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110211342 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И. Я. К. срещу електронен фиш серия К № 6450458, издаден
от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП й е наложена „глоба” в размер на 100,00 лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш.
Моли се същият да бъде отменен.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата
и моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ЗА.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. По делото са
постъпили писмени бележки, в които се поддържа становище за законосъобразност на
издадения електронен фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
1
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и
материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.10.2022г. около обяд в гр. София, на бул. „Черни връх” до номер 9 екип на ОПП-
СДВР, в който бил и младши автоконтрольор М П, осъществявал контрол по спазване
правилата за движение, в частност измервал скоростта на движение на автомобилите в
района, движещи по булеварда в посока от бул. „Свети Наум” към бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви”.
Ограничението на скоростта в този пътен участък било 50 км./ч. за населено място.
В 12:39ч. на същата дата и място била засечена скорост на движение на МПС – марка
„Нисан Х Трейл” с рег. № . Била отчетена скорост на движение 71 км./ч. (след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч.).
Видно от справката за собствеността на процесното МПС, автомобилът бил
собственост на „Сожелис-България” ЕООД /със сегашно наименование на фирмата „ОТП
Лизинг“, видно от публично достъпната информация в ТР/. Ползвател на автомобила било
дружеството „Кишков и КО” ЕООД с управител И. Я. К..
Измерването било извършено с АТСС ARH CAM S1 № 120cd16.
Видно от Сертификат № AR1H01032019218, към процесната дата младши
автоконтрольор М П е преминал обучение за работа със стационарна преносима система за
контрол на скоростта модел ARH CAM S1.
Въз основа на тези данни от СДВР бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в
размер на 100,00 лева на управителя на дружеството - ползвател на лизинговия автомобил
„Кишков и КО” ЕООД – жалбоподателката К., за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
АТСС „ARH CAM S1“ № 120cd16 към датата на нарушението била преминала
последваща проверка за техническа годност на 12.09.2022г. със срок на валидност една
година.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: снимков материал относно измерената скорост; протокол за
използване на техническо средство, ежедневна форма на отчет; снимков материал на АТСС,
с която е извършено измерването, протокол за преминал технически преглед на техническо
средство; удостоверение за одобрен тип средство за измерване; справка за собствеността на
автомобила; писмо на СО ведно с приложена пътна схема на процесния участък; сентификат
на Мартин Борисов Пасков – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР за преминало обучение
за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта.
Изводи относно участието на М П в екипа на ОПП-СДВР, извършил измерване на
скоростта на движение на МПС в района, както и мястото на извършване на проверката,
съдът направи на база ежедневната форма за отчет, протокола за използване на АТСС и
снимковия материал, съдържащ сведение относно координатите на мястото на измерване на
скоростта.
2
Изводи относно ограничението на скоростта в района и обстоятелството, че се касае за
ограничение за населено място, а не за установено с пътен знак, съдът направи на база
приобщения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта, в който изрично е посочено, че става въпрос за максимално разрешена
скорост 50 км./ч. за населено място, като същата не е въведена с пътен знак, както е видно от
справката от СО, ведно с пътната схема. Последното обстоятелство се установява и от
приобщената по делото справка от СО с пътната схема към нея.
Съдът не намери основание да дискредитира представената от СО справка ведно с
пътната схема на процесния участък, като намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя чрез процесуалния представител в тази насока. Представената схема на
пътния участък, независимо, че в придружителното писмо на СО е посочена като проект на
организация на движението, съдържа сведения относно пътните знаци и маркировка в
процесния участък, като в самото писмо на СО изрично е предоставена и исканата
информация, като е посочено, че се касае за ограничение на скоростта 50 км./ч., която не е
въведена с пътен знак. В тази връзка съдът също така ще посочи, че ограничението на
скоростта от 50 км/ч. е предвидено в закона, поради което възражението на жалбоподателя
във връзка с представената схема /проект/ и съответно неговото приложение се явява и
ирелевантна.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система без човешка
намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. В
процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
"автоматизирано техническо средство или система“. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест
3
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
Използването на АТСС е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология,
осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което
е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на
скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването,
респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
Приложение не намира и нормата на чл. 34 ЗАНН. Действително, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло
в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на
наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага и
конкретно наказание за това нарушение. Т.е., тук процедурата е различна от тази по ЗАНН,
като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш.
Следователно не може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за
издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за
дата на издаването му се счита датата на извършеното нарушение.
В случая нарушението е установено от АТСС ARH CAM S1 № 120cd16, надлежно
калибрована, при което измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва
от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен
издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Съдът приема за доказано и самото нарушение, тъй като автомобилът е заснет с АТСС
за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата
и часът на нарушението. Върху снимковия материал се вижда регистрационния номер на
4
автомобила, като по делото по безспорен начин се установява и мястото на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение,
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП
административнонаказателната отговорност е ангажирана на управителя на „Кишков и Ко”
ЕООД, именно в това негово качество, доколкото автомобилът, с който е превишена
скоростта, е предоставен за ползване на юридическото лице от собственика на МПС -
„Сожелис-България” ЕООД /със сегашно наименование на фирмата „ОТП Лизинг“/, а
управителят ползвателя не е подал декларация, в която да е посочил конкретно лице, на
което да е предоставил автомобила. Относно липсата на подадена декларация от страна на
лицето, срещу което е издаден фиша, следва да бъде съобразено отразеното в
придружителното писмо на ОПП-СДВР, с което са изпратени материалите по преписката до
съда. В настоящия случай в изпълнение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП наказващият
орган е изпратил ел. фиш на лицето по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, като в същия изрично е
указана възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Жалбоподателят не се
е възползвал от тази възможност, а е обжалвал електронния фиш. Ето защо, правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на управителя на дружеството –
жалбоподател, като се по силата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП се презюмира, че именно законният
представител е управлявал автомобила на посочената дата.
Възражението за неспазена процедура по чл. 186, ал. 4 ЗДвП и чл. 188, ал. 2 ЗДвП
поради липса на доказателства управителят на собственика на МПС – „ОТП Лизинг” ЕООД
/със старо наименование „Сожелис-България” ЕООД/ да е бил поканен в съответната
служба, за да му бъде издаден електронен фиш или да посочи лицето, на което е
предоставено МПС и едва при неявяване да бъде издаден ел фиш, този състав счита за
ирелевантни, тъй като от една страна информацията на кого е предоставено ползването, а от
тук и управлението на лизинговия автомобил, се установява от справката в ОПП-СДВР.
Наличието на регистриран ползвател обезпредметява подаването на декларация от
собственика за лицето, на което е предоставено МПС.
Съдът не споделя и виждането на жалбоподателя чрез неговия процесуален
представител за неправилно прилагане на материалния закон поради липса на предвидена
възможност в разпоредбата на чл. 188, ал. 2 и чл. 189, ал. 5 ЗДвП за налагане на глоба на
управителя на юридическото лице – ползвател, като в тази насока обръща внимание, че в
закона е посочен израза „управление”, а не „ползване”. В тази връзка съдът ще посочи, че
правото на ползване на автомобил по силата на сключен договор за лизинг, включва именно
ползването на автомобила с оглед неговото предназначение, което априори включва и
управлението му, без което действие на практика автомобилът не би могъл да бъде ползван
по предназначение. Т.е., в случая не би могло да се говори за разширено тълкуване на
закона, в какъвто смисъл е възражението на жалбоподателя.
5
Нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на чл. 188, ал. 1,
изр. 1 ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на отговорността (собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство). Това тълкуване е съобразено и с
целта на регламентираната в закона процедура по установяване на действителния
извършител на конкретното нарушение посредством подписване на декларация по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП - да бъде наложено наказание и да бъде санкциониран този, който е извършил
конкретно административно нарушение, а не да се санкционира собственикът, респективно
ползвателят на автомобила, без същият да е извършил административното нарушение.
Именно с цел да бъде избегнато ангажиране отговорността на лизингодателя за нарушения,
които за извършени от лизингополучателя или от физическо лице, на което юридическото
лице-лизингополучател е предоставило фактическото управление на автомобила,
лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност в свидетелството за
регистрация на МПС изрично да бъде посочен лизингополучателят – ползвател на
автомобила. Противно на нормалната житейска логика е лизингодателят да разполага с
информация и да може да посочи към конкретен момент кой е управлявал превозно средство
– негова собственост, но ползващо се трайно и постоянно от трето лице – лизингополучател.
Единствено у ползвателя на автомобила е възможно да съществува, респективно – да се
търси знание кое е лицето, управлявало към конкретен момент процесния автомобил.
Лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност да посочи
лизингополучателя в свидетелството за регистрация на МПС и процедурата по установяване
на действителния нарушител, чиято отговорност трябва да бъде ангажирана да бъде
съкратена, като издаденият електронен фиш се издава на ползвателя на автомобила.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл. 189, ал. 4
ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя, посочен
в талона за регистрацията на МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения в електронния фиш поради липса на изписване на имената на собственика на
процесното МПС, доколкото е ангажирана отговорността на ползвателя на МПС, а не на
неговия собственик.
Неоснователно е и следващото възражение за неяснота, доколкото не ставало ясно
дали се касае за ангажиране отговорността на собственика на МПС или на ползвателя,
поради липса на изрично отбелязване на една от двете хипотези, предвидени в бланката на
електронния фиш. В електронния фиш се съдържат всички необходими данни на лицето,
срещу което се издава електронния фиш. Ето защо, обстоятелството, че в електронният фиш
не е отбелязано изрично за коя от двете хипотези се касае – за собственик на МПС или
ползвател, при условие, че и двете хипотези са посочени в документа, по никакъв начин не
рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице. Още повече, че от
6
доказателствата по делото безспорно се установява, че става въпрос не за собственик на
МПС, а за ползвател.
Разликата в засечената скорост от 74 км/ч и посочената в ел. фиш скорост от 71 км/ч се
дължи на така наречения "толеранс", който представлява възможната процентна грешка при
засичането на скоростта. Този толеранс е 3 км./ч. от засечената скорост и се отчита в полза
на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3 км./ч., когато
скоростта на автомобила е под 100 км./ч. Точно заради това не може да се говори за
нарушаване правата на жалбоподателя, поради неяснота или противоречия в издадения ел.
фиш. Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като евентуално възможната грешка
при отчитането на скоростта е изчислена в негова полза.
От приложения към преписката протокол от проверка на АТСС, се установява, че
система за видеоконтрол е одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение, надлежно калибрована и технически годна към датата на нарушението за
осъществяване на посочения видеоконтрол. Мястото на извършване на измерването на
скоростта е мястото на позициониране на системата, а мястото на позициониране е именно
мястото, където е установено нарушението.
В конкретния случай нарушението е безспорно установено, доколкото при разрешена
скорост на движение до 50 км./ч. за неселено място съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а
водачът се е движел с 71 км./ч., превишавайки допустимата скорост с 21 км./ч.
При това положение законосъобразно за това нарушение му е наложена глоба в размер
на 100,00 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Съгласно последния текст на закона -
водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както
следва: ...т. 3 - за превишаване от 21 до 30 км./ч. - с глоба 100 лв. Размерът на глобата е
фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейното намаляване се явява
безпредметно.
Най-сетне, случаят не би могъл да бъде приет и за маловажен по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление /административно нарушение/ от съответния вид. В случая не би могло да
се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото
нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата
алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи
обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на деянието,
съпоставима с нарушенията от същия вид, отчитайки потенциалната опасност за увреждане
на трети лица с превозно средство, поради лекомислено превишаване на разрешената
скорост за движение.
7
С оглед на горното електронният фиш се явява издаден съобразно правилата на
материалния и процесуалния закон и като такъв следа да бъде потвърден.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната
насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а
именно 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9, вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 6450458, издаден от СДВР, с който на
И. Я. К. ЕГ **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена
„глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗАНН И. Я. К. ЕГН ********** да
заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, ул. „А“ № сумата от 80,00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
СРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8