РЕШЕНИЕ
№ 4137
гр. Варна, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110106191 по описа за 2023 година
Ищцовото дружество „Синджирлиеви транс“ ЕООД сочи, че ответното
ТД „Пол аграр кампани“ АД е негов клиент и като такъв е закупувало от него
стоки: бали слама и бирена каша. Стоките са доставени и приети без
възражения по отношение на цена или качество. За всяка една от
извършените продажби са издадени съответните счетоводни документи,
които са предадени на ответника. Независимо от това до настоящия момент е
извършено само частично плащане от негова страна и въпреки
многобройните разговори с него, покана за плащане, обещания от негова
страна до настоящия момент „Пол Аграр Кампани" АД не е извършил
цялостно погасяване на задължението си.
Моли се, да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:
2 436.40лв. остатък по фактура №5860/15.12.2022г. ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението, както и обезщетение за забава в размер на 115.84лв. считано от
15.12.2022г. до 15.05.2023г. вкл.:
2 269.20лв. дължими по фактура №5873/19.12.2022г. ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението, както и обезщетение за забава в размер на 105.37лв. считано от
19.12.2022г. до 15.05.2023г. 1 вкл.
2 899.20лв. дължими по фактура №5887/23.12.2022г. ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението, както и обезщетение за забава в размер на 131.40лв. считано от
23.12.2022г. до 15.05.2023г. вкл.
1
4 362.24лв. дължими по фактура №5890/29.12.2022г. ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението, както и обезщетение за забава в размер на 190.44лв. считано от
29.12.2022г. до 15.05.2023г. вкл.
2 050.56лв. дължими по фактура №5932/31.01.2023г. ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението, както и обезщетение за забава в размер на 73.50лв., считано от
23.01.2023г. до 15.05.2023г. вкл.
и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало бланкетен
отговор, в който сочи, че оспорва исковете по основание и размер.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.327 от ТЗ и чл.294 от ТЗ.
Ищецът за доказване твърденията си е представил копия от изброените
по-горе фактури и покана за доброволно плащане на задълженията по тях и
обратна разписка която не съдържа ясни данни за връчване. По делото е
прието и заключение на вещо лице по допуснатата ССчЕ. Съгласно
посоченото заключение вещото лице е установило, че фактури
№5860/15.12.2022г., №5873/19.12.2022г., №5887/23.12.2022г.,
№5890/29.12.2022г. и №5932/31.01.2023г. са осчетоводени при ответника,
като вещото лице е посочило, че съгласно отразените плащания са останали
дължими към ищеца следните суми по:
фактура №5860/15.12.2022г. - 2 076.40лв.,
фактура №5873/19.12.2022г. – 2 269.20лв.,
фактура №5887/23.12.2022г. – 2 899.20лв.,
фактура №5890/29.12.2022г. - 4 362.24лв.
и
фактура №5932/31.01.2023г. – 2 050.56лв.
, като сумите посочени от вещото лице като дължими се с изключение
на първата съвпадат с размера на претендираните главници от ищеца. Що се
отнася до задължението по фактура №5860/15.12.2022г. вещото лице е
посочило, че дължимата се сума е само 2 076.40лв., а не както се претендира
2 436.40лв.
При изложеното по-горе съставът приема, че на база констатациите на
вещото лице и становищата на страните, и при липсата на оспорване от
другата страна, че между двете търговски дружество са възникнали
множество договорни отношения по силата на които ищецът е продавал на
ответника бали слама и бирена каша, като ищецът в качеството си на
продавач е изправна страна и е доставил посочените стоки, които са приети от
ответника като купувач, но последният е останал задължен към продавача.
При това положение предявените искове за главници следва да бъдат
уважени и ответника да се осъди да заплати на ищеца следните суми
– 2 269.20лв. - фактура №5873/19.12.2022г.,
– 2 899.20лв. - фактура №5887/23.12.2022г.,
2
- 4 362.24лв. - фактура №5890/29.12.2022г.
– 2 050.56лв. - фактура №5932/31.01.2023г.
и
- 2 076.40лв. - фактура №5860/15.12.2022г., като претенцията по тази
фактура следва да се отхвърли за разликата от посочената сума до
претендираните 2 436.40лв., като недоказана по размер.
Извода за основателност на главните претенции води до необходимост
да се разгледат по същество претенциите за лихви за забава, като съдът
приема, че те са доказани по основание предвид приетото становище, че
главниците върху които се търси лихва са останали незаплатени от ответника.
По отношение на размера на задълженията изчислен към всяка отделна
главница съставът приема, че следва да ги изчисли служебно поради неясния
начин на изчисляването им направен от вещото лице при което дължимите се
лихви възлизат на:
98.73лв. по фактура №5860/15.12.2022г. за периода от 15.12.2022г. до
15.05.2023г., като тази сума е по-малка от претендираните от ищеца 115.84лв.
105.37лв. по фактура №5873/19.12.2022г. за периода от 19.12.2022г. до
15.05.2023г. като тази сума е идентична с претендираните от ищеца 105.37лв.
131.41лв. по фактура №5887/23.12.2022г. за периода от 23.12.2022г. до
15.05.2023г., като сумата е идентична с претендираната от ищеца
190.45лв. по фактура №5890/29.12.2022г. за периода от 29.12.2022г. до
15.05.2023г. идентична претенцията на ищеца
и
73.50лв. по фактура 5932/31.01.2023г. за периода 23.01.2023г. до
15.05.2023г. и тези претенции следва да се уважат в посочените размери с
изключение на претенцията по фактура №5860/15.12.2022г., която следва да
се уважи само до размера от 98.73лв., а за разликата над него да се отхвърли.
Предвид направеното искане и представените доказателства ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 2 855.19лв.
съответстващ на уважената част от исковете.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «Пол аграр кампани» АД, ЕИК202630576 със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.»Лоза» №16, ет.5, ап.21 да заплати на
„Синджирлиеви транс“ ЕООД, ЕИК203726517 със седалище и адрес на
управление с.Опанец, Обл.Добрич, ул.“Първа“ №1В извън регулация
следните суми представляващи дължими главници по извършени търговски
продажби:
– 2 269.20лв. по фактура №5873/19.12.2022г.,
– 2 899.20лв. по фактура №5887/23.12.2022г.,
3
- 4 362.24лв. по фактура №5890/29.12.2022г.
– 2 050.56лв. по фактура №5932/31.01.2023г.
и
- 2 076.40лв. по фактура №5860/15.12.2022г., като претенцията по тази
фактура СЕ ОТХВЪРЛЯ за разликата от посочената сума до претендираните
2 436.40лв., като недоказана по размер
заедно със законната лихва върху всяка от главниците считано от датата
на сезиране на съда-17.05.2023г. до окончателното им изплащане, на осн.
чл.327 от ТЗ.
ОСЪЖДА «Пол аграр кампани» АД, ЕИК202630576 със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.»Лоза» №16, ет.5, ап.21 да заплати на
„Синджирлиеви транс“ ЕООД, ЕИК203726517 със седалище и адрес на
управление с.Опанец, Обл.Добрич, ул.“Първа“ №1В извън регулация
следните суми представляващи лихви за забава:
105.37лв. по фактура №5873/19.12.2022г. за периода от 19.12.2022г. до
15.05.2023г.
131.41лв. по фактура №5887/23.12.2022г. за периода от 23.12.2022г. до
15.05.2023г.
190.45лв. по фактура №5890/29.12.2022г. за периода от 29.12.2022г. до
15.05.2023г.
73.50лв. по фактура 5932/31.01.2023г. за периода 23.01.2023г. до
15.05.2023г.
и
98.73лв. по фактура №5860/15.12.2022г. за периода от 15.12.2022г. до
15.05.2023г., като тази претенция СЕ ОТХВЪРЛЯ за разликата до
претендираните 115.84лв., на осн. чл.294 от ТЗ.
ОСЪЖДА «Пол аграр кампани» АД, ЕИК202630576 със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.»Лоза» №16, ет.5, ап.21 да заплати на
„Синджирлиеви транс“ ЕООД, ЕИК203726517 със седалище и адрес на
управление с.Опанец, Обл.Добрич, ул.“Първа“ №1В извън регулация
СУМАТА ОТ 2 855.19лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението полежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
датата на уведомяване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4