Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на седемнадесети май две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 1336 по описа за 2012
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът „В.” ЕООД твърди, че е извършил по погрешка банков превод по сметка на
ответника „Х.р.е.2” ООД за сумата от 81 450 евро на 16.08.2011 г.
Превеждайки сумата ищецът е мислел, че изпълнява задължението си по сключен с „Х.р.е.”
ООД договор № 38/16.08.2011 г. по чл. 129 от ТЗ. Поддържа, че няма никакво
основание ответникът да получи тази сума, поради което в резултат на извършения
по погрешка банков превод ответното дружество се е обогатило без основание със
сумата от 81450 евро. Предвид изложеното ищецът иска от съда да бъде осъден
ответника да му заплати сумата от 81450 евро, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и
направените в производството разноски.
Ответникът „Х.р.е.2” ООД оспорва иска,
с твърдението, че сумата е преведена по посочената от кредитора на ищеца „Х.р.е.”
ООД в сключените между тях договори банкова сметка. ***ията си към своя
кредитор „Х.р.е.” ООД, като ирелевантно
се явява обстоятелството кой е действителният титуляр на банковата сметка,
доколкото по силата на договора страните са постигнали съгласие плащането по
сметка на трето лице да се счита за плащане по договора и платеното е
потвърдено от „Х.р.е.” ООД, съответно с плащането ищецът се е освободил от
задълженията си по договора, на основание чл. 75, ал. 2 от ЗЗД. Моли съда да
отхвърли иска, като му присъди направените
по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от
представените писмени доказателства се установява, че на 10.12.2009 г. е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове между „Х.р.е.”
ООД, в качеството на продавач и ищеца, в качеството на купувач. С договора „Х.р.е.”
ООД се задължава да прехвърли на
купувача правото на собственост върху всички притежавани от дружеството 28032
дружествени дяла, с номинална стойност по 10 лева от капитала на „Л.В.Е3”
ЕООД – в процес на регистрация, срещу
цена от 200 000 евро, платима както следва: капаро от 20 000 евро в
деня на сключване на предварителния договор; междинни плащания в размер до 60 %
от уговорената продажна цена на траншове, не по-малки от и кратни на 5 000
евро от датата на сключване на договора до датата на нотариалната заверка на
подписите върху договора по чл. 129, ал. 2 от ТЗ и оформяне на всички изискуеми
от ТЗ документи за приемане на купувача за съдружник и нов едноличен собственик
на капитала на „Л.В.Е3” ЕООД и окончателно плащане в размер на 30 % от
уговорената продажна цена, намалено с лихвата, която се начислява, съгласно
договора върху междинните плащания, в срок не по-късно от месец от представяне
на удостоверение за въвеждане в експлоатация на имота /единствен актив на „Л.В.Е3”
ЕООД, описан в договора/ и на чисто удостоверение за тежести върху същия, от
което е видно, че учредената в полза на МКБ „Ю.” АД договорна ипотека е
заличена и върху имота няма други тежести. В чл. 2, ал. 2 от договора, е
постигнато съгласие плащанията по него да се извършват по банков път и заверяване
на следната сметка на „Х.р.е.” ООД, открита в МКБ „Ю.” АД – IBAN ***, BIC *** „Х.р.е.” ООД в МКБ „Ю.” АД, за която продавачът
своевременно и предварително е уведомил купувача.
На 16.08.2011 г. е подписан договор по
чл. 129 от ТЗ № 38 с нотариална заверка на подписите, с който „Х.р.е.” ООД
продава на ищеца собствените си 28032 дружествени дяла, с номинална стойност по
10 лева от капитала на „Л.В.Е3” ЕООД за сумата от 101 450 евро,платима на
две части. Първата част от 81450 евро по сметка на продавача, разкрита в МКБ „Ю.”
АД в деня на подписване на настоящия договор, срещу което плащане продавачът
предоставя на купувача писмо за ангажимент за заличаване на учредената в полза
на МКБ „Ю.” АД договорна ипотека в частта, в която касае описания в договора
недвижим имот, който е внесен в капитала на „Л.В.Е3” ЕООД чрез апортна вноска.
Втората част от цената в размер на 20 000 лева по сметка на „Х.р.е.” ООД, разкрита в МКБ „Ю.”
АД – IBAN
***, BIC ***, в тридневен срок от
представяне на чисто удостоверение за тежести, от което да е видно, че
договорната ипотека в полза на МКБ „Ю.” АД, както и възбраната върху имота са
заличени. Ако възбраната не бъде заличена в срок до 31.12.2011 г. купувачът задържа остатъка от
цената от 20 000 евро като неустойка за забава. Купувачът се задължава да съдейства
по всякакъв начин за вдигане на тежестите, наложени върху имота в най-кратки
срокове от получаване на плащанията по договора.
На 16.08.2011 г. ищецът нарежда да бъде платено от сметката му в МКБ „Ю.” АД сума в
размер на 81450 евро по сметка, разкрита в МКБ „Ю.” АД, IBAN ***, BIC ***. Сметката, по която са преведени парите е с титуляр
ответникът.
Представен е анекс от 01.03.2012 г. към
договора от 16.08.2011 г., съгласно който продавачът декларира, че е получил
изцяло от купувача дължимите по договора от 16.08.2011 г. суми и последният не
му дължи никакви други плащания освен описаните в т. 2 на анекса 20 000
евро, като анексът служи за разписка за получените суми. Продавачът се
задължава да заличи в срок до 31.05.2012 г. учредената в полза на банката
договорна ипотека и възбраната върху имота, част от капитала на „Л.В.Е3” ЕООД,
а продавачът да преведе сумата от 20 000 евро по сметка на „Х.р.е.” ООД, разкрита в МКБ „Ю.” АД – IBAN ***, BIC ***, в тридневен срок от представяне на чисто
удостоверение за тежести, от което да е видно, че договорната ипотека в полза
на МКБ „Ю.” АД, както и възбраната върху имота са заличени. Ако ипотеката и
възбраните не бъдат заличени в срок до
31.05.2012 г. купувачът задържа остатък от плащането в размер на
20 000 евро като неустойка за забава.
Във връзка с образуване на настоящето
дело, „Х.р.е.” ООД уведомява ищеца, че неговата претенция, основана на
твърденията, че сумата от 81450 евро, дължима по договора по чл. 129 от ТЗ от
16.08.2011 г. е платена по погрешка означава, че ищецът прави спорен факта на
извършеното плащане, което представлява пречка „Х.р.е.” ООД да изпълни поетото
задължение да заличи договорната ипотека и възбрани в срок до 31.05.2012 г. Ето
защо „Х.р.е.” ООД счита, че с действията си по настоящето дело ищецът, като
кредитор се поставя в забава по чл. 96 от ЗЗД, която освобождава длъжника „Х.р.е.”
ООД от отговорност за забавеното изпълнение на гореописаното задължение.
Представен е договор за търговско
представителство от 01.01.2009 г., сключен между „Х.р.е.” ООД и ответника,
съгласно който „Х.р.е.” ООД възлага на ответника да му сътрудничи при
извършване на търговската му дейност, в това число и да получава и погасява
парични задължения към търговеца или към трети лица от името и за сметка на
търговеца. На 14.09.2011 г. е съставен протокол към този договор, във връзка с
извършена работа по възлагателно писмо от 01.12.2009 г., видно от който „Х.р.е.”
ООД декларира получаването в брой в периода от 25.08 до 12.09.2011 г. на сума в
размер на 81450 евро от ответника, която сума е получена от последния във
връзка със сключването на договор за продажба от 16.08.2011 г.
Съгласно приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводната експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно и безпристрастно дадено, на 16.08.2011 г. банковата сметка на
ответника, разкрита в в МКБ „Ю.” АД – IBAN ***, BIC ***.21 евро, с левова равностойност 158827.50 лева. Тази сума е
осчетоводена от ответника и е
възстановена от него по договор за търговско посредничество на „Х.р.е.” ООД с
вътрешен документ по дебит общо в размер на 158827.50 лева.
Според чл.
55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено
или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него
са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно
обогатяване, като първият от тях касае получаването на имуществена облага при
начална липса на правно основание, разбирано като валидно правоотношение между
лицето, което дава, и лицето, което получава. В настоящия случай ищецът твърди,
че е платил по погрешка /без правно
основание/ на ответника сумата от 81450 евро, тъй като тази сума е дължима по
сключен от ищеца договор с третото за настоящия спор лице „Х.р.е.” ООД. При този иск ищецът следва да докаже, че е
дал “нещо” – материална ценност на ответника, който я е получил, а ако
претендира неоснователност на претенцията ответникът следва да докаже, че е
имало основание за получаване на сумата. Именно плащането на недължимо е
юридическият факт, който нарушава еквивалентността в отношенията на страните и
от който произтичат едновременно обедняването на едната страна и обогатяването
на другата. Този правопораждащ факт не се установява от доказателствата по
делото. Ищецът установи, че е платил по банкова сметка ***, разкрита в МКБ „Ю.”
АД – IBAN ***, BIC ***, сумата от 81207.21 евро, с левова равностойност
158827.50 лева /съгласно заключението на съдебно-счетовната експертиза това е
сумата, с която е заверена банковата сметка на ответника, а съгласно чл. 305 от ТЗ, когато плащането се извършва чрез
задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване
сметката на кредитора/. От събраните по делото доказателства обаче се установи
основанието на това плащане, а именно чрез него ищецът изпълнява свое
задължение към „Х.р.е.” ООД, поето с договор с нотариална заверка на подписите №
38/16.08.2011 г. по чл. 129 от ТЗ. Обстоятелството, че банковата сметка, по
която са преведени парите не е с титуляр кредиторът на ищеца не обосновава
извод в противен смисъл, доколкото самият кредитор е посочил тази сметка, като
сметка, по която длъжникът му следва да изпълни задължението си. В този смисъл,
плащайки процесната сума по посочената от кредитора банкова сметка, *** си към
кредитора „Х.р.е.” ООД – по арг. от чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Неподкрепено от
събраните по делото доказателства се явява твърдението на ищеца, че
осъщественото по този начин плащане е оспорено от кредитора. Напротив, в
представения по делото анекс от 01.03.2012 г. към договора от 16.08.2011 г., се
съдържа изрична декларация на кредитора, че е получил изцяло от ищеца дължимите
по договора от 16.08.2011 г. суми, като остава дължима единствено сумата
от 20 000 евро, а анексът служи за
разписка за получените суми. От договора за търговско представителство,
портокола за изпълнение по него и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ответникът е отчел получените от него от ищеца във
връзка с процесния договор на „Х.р.е.” ООД. Представеното от ищеца по делото
изпратено му уведомление от „Х.р.е.” ООД също не установява оспорване от страна
на кредитора на факта на плащането. Напротив с това уведомление кредиторът
уведомява ищеца, че именно с инициирането на настоящето дело самият ищец
оспорва валидността на извършеното плащането, съответно погасителният му ефект
по отношение на поетото с договора от 16.08.2011 г. задължение.
Неоснователно
е възражението на ищеца, че страните по договора от 16.08.2011 г. са постигнали
съгласие сумата от 81450 евро, представляваща първата вноска от дължимата цена
по договора да бъде платена по сметка на продавача, която да бъде разкрита в
деня на подписване на договора в МКБ „Ю.” АД. Съдът намира, че тази клауза от
договора /ІІ, т. 1/ подлежи на тълкуване, доколкото формулировката й не е
достатъчно ясна. При тълкуване на
договорите следва да се търси: 1. действителната воля на страните; 2. отделните
уговорки да се тълкуват в тяхната взаимна връзка и всяка една да се схваща
съобразно общия смисъл и цел на договора; 3. цялостното тълкуване на договорите
следва да съдържа сметка за обичаите и добросъвестността – арг. от чл. 20 ЗЗД.
Съдът, след тълкуване по този начин на горепосочената клауза, както и съобразявайки
подписаният от страните предварителен договор и обстоятелството, че ищецът е
наредил плащане на процесната сума на 16.08.2011 г., намира, че съдържащият се в тълкуваната клауза
текст „в деня на подписване на настоящия договор“ не е обстоятелствено
пояснение, отнасящото се до сметката на продавача, по която следва да бъде
платена сумата, а индивидуализира определеният от страните срок, в който следва
да се плати цената. Затова следва да се
приеме, че страните са постигнали съгласие, дължимата първа част от цената от
81450 евро да бъде платена от ищеца на „Х.р.е.” ООД в деня на подписване на
договора от 16.08.2011 г. по сметка на
продавача „Х.р.е.” ООД, разкрита в МКБ „Ю.” АД /тази сметка е подробно
индивидуализирана в т. 2 на раздел ІІ от договора и няма данни по делото
кредиторът да е уведомявал ищеца за друга своя сметка, разкрита в МКБ „Ю.” АД/.
Представените
от ищеца доказателства за липса на изпълнение на насрещното изпълнение на
кредитора по договора не обосновават извод за основателност на настоящия иск
/не са ангажирани никакви доказателства за оспорване от страна на кредитора на
извършеното от ищеца плащане на първата част от договорената с договора от
16.08.2011 г цена/, а може да са основание за предявяване на иск от ищеца срещу
„Х.р.е.” ООД за ангажиране на договорната отговрност на последния.
При този изход на производството, ответникът
има право на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
в размер на 4200 лева, в това число 4000
лева заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за вещо лице. ищецът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляване на претендираното от ответника възнаграждение поради прекомерност.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5
от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за
адвокатурата. В случая съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение от 4000 лева е в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал.
2, т. 5 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не се явява прекомерно с оглед характера и
сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на ищеца
за прекомерност е неоснователно и
дължимите на ответника разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се намаляват.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „В.” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес: адв. Ч.П.,*** срещу „Х.р.е.2” ООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***. С. Раковски No 128, ет. 2, със съдебен адрес:***, иск с правна калификация чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за сумата от 81450 евро, представляваща платена от ищеца във
връзка с договор № 38/16.08.2011 г. по банковата сметка на ответника, разкрита
в в МКБ „Ю.” АД – IBAN ***, BIC ***, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес: адв. Ч.П.,***
да заплати на „Х.р.е.2” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.
С. Раковски No 128, ет. 2, със съдебен
адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски по производството в размер на 4200 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: