О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№____________
гр. Варна, 14 януари 2020г.
Варненският
административен съд
– двадесет и втори състав, в закрито заседание на 14 януари две хиляди и
двадесета година в състав:
Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
като разгледа докладваното частно адм.д. № 102 по
описа за 2020 год. за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.41, ал.3, вр.чл.127ж, ал.1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Стококс“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ***,
представлявано от управителя М. Д., чрез адв. Ж., против Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 180601443681_3/2.01.2020г., потвърден с Решение № ФК-1/3.01.2020г.
на директора на ТД на НАП – Варна, в който са обективирани действия на органи
по приходите при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по предварително
обезпечаване при фискален контрол на вземания за данъци по чл.121а, ал.2 ДОПК и
предварително обезпечаване на доказателства по чл.40 ДОПК – изземване на стока
с висок фискален риск.
Жалбоподателят твърди, че
действията на органите по приходите обективирани в обжалвания протокол са
незаконосъобразни. Сочи, че анализът на разпоредбите на чл.121а, ал.2, вр.ал.1 ДОПК и препращането на чл.121а, ал.3, изр.1 към чл.121а, ал.1 или ал.2 ДОПК
сочи, че действия по чл.40 ДОПК могат да се предприемат само ако органите по
приходите са предложили предварителни обезпечителни мерки на основанията,
предвидени в чл.121а, ал.1 или ал.2 ДОПК и такива съгласно чл.121а, ал.5 са
наложени по реда на чл.195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител. Поддържа,
че изземването на стоки с висок фискален риск като веществени доказателства по
реда на чл.121а, ал.3, вр.чл.40 ДОПК е допустимо само след като върху тях, като
движими вещи, е наложен запор по чл.198, ал.1, т.2, пр.1, вр.чл.201, ал.1-2 по
общия ред на чл.195 ДОПК – с постановление на публичния изпълнител, подлежащо
на обжалване по реда на чл.197 от ДОПК. Всяко друго тълкуване освен че
противоречи на закона би довело до неприемлив резултат под формата на изземване
на стоката като веществено доказателство, да се извършват действия по налагане
на запор на движими вещи по чл.201, ал.1 от ДОПК - опис, оценка и предаване за
пазене, компетентност за което има само публичния изпълнител. Спорните действия
изцяло се припокриват от външна страна с тези по чл.201, ал.3 ДОПК, де факто
органите по приходите са наложили запор на стоката със забрана за
разпореждането ѝ, без публичен изпълнител да е наложил такава
предварителна мярка с постановление по чл.121а, ал.5, вр.чл.196 ДОПК. Твърди,
че подобни действия заобикалят законовите изисквания и са неправомерни. Поддържа,
че в обжалвания протокол липсва изявление за определена обезпечителна мярка по
чл.198 ДОПК, както и че същият не съдържа задължителните реквизити по чл.196 за
подобно произнасяне. Обжалваните действия, които по същество са обезпечителни
мерки, са наложени и в противоречие с целта на закона, защото налагането на
обезпечителни мерки при фискален контрол е предвидено с цел предотвратяване на
изчезването на стока, вещи, документи, книжа и други носители на информация,
които са необходими за установяване на факти и обстоятелства от значение за
размера на данъчните задължения във връзка с доставката. В случая е установено
безспорно съответствието между стоката по документи и получената стока,
известни са изпращачът и крайният получател, като не е установена нито една от
хипотезите по чл.121а, ал.1 от ДОПК. Твърди и че не е обоснована обезпечителна
нужда, не е установена изискваната от закона причинно-следствена връзка между
установените факти и обстоятелства, и невъзможността или значителното
затрудняване на събирането на дължимите данъци. В протоколите не са посочени
факти и обстоятелства, които да обосноват предположението, че дружеството няма
да погаси данъчните си задължения, кои конкретно задължения и какво е тяхното
съотношения с пазарната цена на иззетата стока. Не са изложени съображения
относно конкретната доставка и евентуално последващи такива и защо се приема,
че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци
значително ще се затрудни. Излага подробни съображения и за това, че
обстоятелствата, че дружеството няма регистрирани ФУ с дистанционна връзка с
НАП, няма кадрова обезпеченост, че не е ясен източника на финансиране на
дружеството, както и че управителя на дружеството е собственик на дружество,
което е дерегистрирано по ЗДДС, при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС със задължения в особено големи
размери не обосновават обезпечителна нужда по чл.121а ДОПК. С оглед изложеното
моли съдът да приеме, че не е доказана по несъмнен начин обезпечителна нужда по
смисъла на чл.121а, ал.1, т.3 ДОПК, която да е предпоставка за предприемане на
действия по чл.40 ДОПК. Оспорва и определената пазарна цена на стоката, т.к. в
протокола не се съдържа обосновка на възприетата пазарна цена и на това
основание размерът на обезпечението е определен в нарушение на чл.121а, ал.3,
изр.2 ДОПК. Иска се отмяна на оспорените действия и присъждане на разноски за
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна не изразява
становище по жалбата.
След преценка на представените с
жалбата и по преписката доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
На 1.01.2020г. в 23.58 часа на
фискален пункт при ГКПП „Русе – Дунав мост“ е извършена проверка на стоки,
включени в Приложение № 1 към Заповед № ЗМФ-599/13.06.2014г. на министъра на
финансите. За проверката е съставен Протокол № 180601443681-1/2.01.2020г. В
същия е констатирано, че с МПС марка *** и ремарке рег.№ *** се превозва стока,
с получател „Стококс“. Установено е, че изпращач на стоката е UPRAWA PIECZAREK SKOLIM, а обект на ВОП са гъби
от рода Agaricus, 12630 кг. На основание чл.127б, ал.3 ДОПК, на 1.01.2020г. в 23.58 часа на
МПС е поставено ТСК № ***. Съгласно Протокол № 180601443681_2/2.01.2020г. ТСК № *** е
премахнато на 2.01.2020 г. в 15.30 часа.
На
2.01.2020 г. в 16.03 часа в присъствието на М. Д., в качеството му на управител
на дружеството е съставен Протокол № 1806013443681_3/2.01.20120. за извършена проверка на стоки
с висок фискален риск. При проверката е установено съответствие между стоката
по документите и проверяваната стока. След справка в ИМ на НАП е прието, че по
отношение на дружеството са налице факти и обстоятелства, даващи основание за
предприемане на действия за обезпечаване на доказателства на основание чл.121а,
ал.3, вр.чл.121а, ал.2 ДОПК, а именно: липса на кадрова обезпеченост за извършване
на дейността, дружеството няма регистрирано фискално устройство за разплащане в
брой. Не е ясен източника на финансиране на дейността, управителя на
дружеството е собственик на дружество, което е дерегистрирано по ЗДДС, при
установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС със задължения в големи размери. С
оглед така констатираните обстоятелства е прието, че събирането на дължимите
данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката, ще бъде невъзможно или
значително затруднено, поради което е налице необходимост от представяне на
обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта на дължимите данъци, които
ще възникнат след последващо разпореждане със стоката. С оглед изложеното на
основание чл.121а, ал.3, вр. ал.2 ДОПК е предприето предварително обезпечение
при фискален контрол: определено е обезпечение в размер на 13072.05 лв. при
установена пазарна цена за 1кг. - 3,45лв. и обща стойност по пазарна цена 43573.50
лв. Посочено е, че пазарната цена е установена на база протоколи, изготвени от
органи по приходите от отдел „Анализ и последващ контрол“ в дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП при прилагане на методите за определяне на пазарни цени
по Наредба № Н-9/14.08.2006г. – конкретно методът на сравнимите неконтролирани
цени. Експертният резултат е получен след съпоставяне на цената за стоките по
контролираната сделка с цената за стоки по съпоставими неконтролирани сделки,
осъществени при съпоставими условия. Използваната информация за цената на
стоките от съпоставимите сделки е публична, предоставена от стокови борси и
тържища, в лева, калкулирана без в стойността й да е включен ДДС, и е за кг. на
едро без ДДС. Предприети са действия за
обезпечаване на доказателства по чл.40 ДОПК със срок на действие 24 часа –
изземване на стока с висок фискален риск: гъби от рода Agaricus, 12630 кг. На основание
чл.121а, ал.3 ДОПК е указано, че забраната за разпореждане със стоката
продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на
обезпечение в пари или безусловна и неотменяваема гаранция със срок на действие
не по-малък от 6 м. и в размер 30 % от пазарната стойност на стоката и след
заплащане на разноските по изземването и съхранението ѝ.
Горепосочените
действия са обжалвани пред директора на ТД на НАП – Варна, който с Решение №
ФК-1/3.01.2020г. ги е потвърдил. В решението са изложени мотиви, че протоколът
е издаден от органи по приходите, в кръга на техните правомощия и съдържа
реквизитите по чл.50 ДОПК. Извършено е позоваване на чл.12, ал.2, т.9 ДОПК,
според която органът по приходите, оправомощен да извършва фискален контрол има
правомощие да изисква обезпечение при условията на ДОПК, т.е. органите по
приходите имат материална компетентност за извършване на оспорените действия.
Посочено е и че съгласно чл.121а, ал.1 ДОПК органът по приходите има оперативна
самостоятелност при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи
предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за
обезпечаване вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко
от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в изброените в ал.1 и ал.2
хипотези, като наред с това предприема и действия по чл.40 ДОПК по обезпечаване
на доказателства. По изложените съображения решаващият орган е приел, че
органът по приходите действа в условията на оперативна самостоятелност, поради
което отправянето на предложение за налагане на предварителни обезпечителни
мерки зависи от неговата преценка. При обезпечаване на доказателства, органът по приходите действа в условията на
обвързана компетентност и е длъжен да обезпечи съответните доказателства, при
наличието на предпоставките по чл.121а, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Относно пазарната
цена е посочено, че същата е определена от експерти в кръга на тяхната
компетентност, при прилагане на Наредба № Н-9/2006г.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата срещу решението е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.41, ал.3, вр.чл.127ж от ДОПК и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че процесните стоки
попадат в обхвата на т.16 от Приложение 1 към Заповед № ЗМФ – 599/13.06.2014г.
на министъра на финансите, с която на основание чл.127а, ал.7 от ДОПК е
утвърден списъкът на стоките с висок фискален риск. Ето защо движението ѝ
на територията на Република България, независимо от мястото на
получаване/разтоварване, след като не е под митнически режим, подлежи на
фискален контрол по реда на глава петнадесета „а“ от ДОПК.
В случая осъщественият контрол
на 1.01.2020г. е в предметните граници на чл.127а, ал.2 от ДОПК, вр.чл.5 от
Наредба № Н-2 от 30 януари 2014г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията
на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове.
Фискалният контрол е осъществен чрез действия по чл.127б, ал.1 – ал.3 от ДОПК,
вр.чл.11, т.7 от Наредба № Н-2/2014г. – спиране на транспортното средство,
превозващо стоката на 03.12.2018г. при влизането ѝ на територията на
Република България на пункт за фискален контрол ГКПП Русе – Дунав мост,
установяване самоличността на водача, преценка дали стоката е с висок фискален
риск, поставяне на обикновено ТСК № *** на транспортното средство. Всички
извършени от органите по приходите действия са удостоверени с протоколи по
чл.127а, ал.6 от ДОПК, вр.чл.2, ал.6 от Наредба № Н-2/2014г.
Съгласно разпоредбата на
чл.121а, ал.1 от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния
изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху
имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци,
които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност
на стоката в случаите на: 1/ нарушаване целостта на техническите средства за
контрол; 2/ неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т.
4; 3/ несъответствие между посоченото в документите и установеното
при проверката вид и/или количество на стоката; 4. неявяване на водача на
транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на
получаването/разтоварването ѝ.
Съгласно ал.2, мерките по ал. 1
могат да се наложат и когато органът по
приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни.
Съгласно ал.3, в случаите по ал.
1 и 2 органът по приходите предприема и действия по чл.40 за обезпечаване на
доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като
стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за
разпореждане по чл.13, ал.3, т.4
продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на
обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на
действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на
стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
Според ал.5 и ал.6,
предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195
с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197,
и действието им е 6 месеца.
При тази законова регламентация
основателно жалбоподателят поддържа, че действията по чл.121а и чл.40 от ДОПК
се явяват допустими, само ако преди тях или
най-късно едновременно с тях има наложени от публичен изпълнител предварителни
обезпечителни мерки по реда на чл.195 от ДОПК. В случая това условие не е
изпълнено, което е основание за отмяна на обжалваните действия.
Не се спори, че действията по
Протокол № 180601443681_3/2.01.2020
г. са извършени на основание чл.121а, ал.2 от ДОПК, която разпоредба предвижда
налагане на мерките по ал.1 и в случаите когато органът по приходите установи,
че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще
бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В протокола липсват мотиви, които да обосновават наличието на тази
хипотеза, поради което е основателно оплакването в жалбата, че обезпечителната
нужда не е доказана. Изложените обстоятелства – че липса на кадрова
обезпеченост за извършване на дейността, дружеството няма регистрирано фискално
устройство за разплащане в брой. Не е ясен източника на финансиране на
дейността, управителя на дружеството е собственик на дружество, което е
дерегистрирано по ЗДДС, при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС със
задължения в големи размери – не са сред изброените по ал.1 и не са достатъчни
за обосноваването на хипотезата по ал.2. Не са посочени никакви обективни данни
в подкрепа на твърдението, че с тези доставки се цели избягване плащането на
задължения, липсва и на анализ на условията по ВОП и на тези по конкретни
последващи доставки.
Основателно е оплакването в
жалбата, че липсват каквито и да е доказателства за това, че процесните стоки,
представляващи стоки с висок фискален риск, сами по себе си генерират
вземанията за данъци, които тепърва биха възникнали (както изисква ДОПК), нито
че събирането на тези данъци ще е невъзможно или значително затруднено. В
протокола няма изложени съображения относно конкретната доставка и евентуално
последващи такива, както и защо се приема, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци значително ще се затрудни. Органът по
приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства,
водещи до извода, че при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. В тази връзка
следва да се има предвид, че мерките по чл.121а от ДОПК
представляват предварително обезпечаване при фискален контрол. Следователно
тези мерки целят да обезпечат задължения, които все още не са възникнали и съществуващи,
а са „вземанията за данъци, които биха възникнали“. Преценката за това следва
да е основана на конкретни обективни данни, а не да почива на съмнения и
предположения. Нито протоколът, обективиращ тези действия, нито потвърдителното
решение сочат подобни бъдещи данъчни задължения на дружеството - жалбоподател.
Видно от Решение № ФК-1/2020 г.
и представеното по преписката становище за рисков профил на лице, основанието
за предприемане на обжалваните действия е рисковият профил на дружеството и
съмненията на органите по приходите за наличието на индикации, че при
последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително затруднено. Сам по себе си рисковият профил на
дружеството, в изложения в становището контекст, не е достатъчен за да се
обоснове извод, че конкретните задължения за процесната стока няма да бъдат
внесени или че съществува такава вероятност.
Доказателства, установяващи
посочените обстоятелства в решението на директора на ТД на НАП – Варна и в
становището от 13.01.2020 г. не са представени. Липсват представени протоколи
от извършени ПУФО, в хода на които да са установени подобни обстоятелства.
Отделно от изложеното не е направен никакъв аргументиран извод за това, как
посочените обстоятелства ще се отразят на бъдещи задължения по повод
реализацията на стоката. Ако органите по приходите имат съмнения относно
реализираните обороти в контекста на регистрацията по ЗДДС то способът за
тяхната проверка е различен от избрания. Освен това използваните критерии за
квалификация на ЗЛ като рисково макар да са част от единните критерии за риск,
не са законови критерии и не е мотивирано защо от тях се правят отрицателни
изводи за лицето и самостоятелно не изпълняват хипотезата на чл.121а, ал.2 от ДОПК.
По тези съображения съдът
приема, че обжалваните действия са извършени в нарушение на чл.121а, ал.2 и
ал.3 от ДОПК – при липса на обезпечителна нужда, която законът дефинира в
смисъл, че при последващо разпореждане със стоките, събирането на дължимите
данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено.
Неизлагането на всички относими
факти във връзка с формирането на извода за прилагане на чл. 121а, ал.2 от ДОПК водят до немотивиране на акта, което от своя страна
представлява съществено нарушение на правилата по смисъла на чл. 59 от АПК.
В този смисъл съдът счита, че липсват доказателства, че е възможно несъбиране
на дължимите публични задължения или затрудненото им събиране, което да налага
съответно обезпечение на веществените доказателства по реда на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК.
Основателно е и оплакването, че
органът по приходите е определил произволна пазарна стойност на иззетите стоки,
без да обоснове посочения като избран метод на ценообразуването или изходни
данни, въз основа на които е определена пазарната цена. Възможните методи за
определяне на пазарните цени са легално дефинирани в §1, т. 10 ДР ДОПК,
като редът и начините за прилагането им е регламентиран в посочената Наредба № Н-9/14.08.2006 г.
на МФ, а данни за прилагане на тези методи за целите на фискалния контрол по
преписката липсват.
По така изложените съображения
жалбата се явява основателна.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 161, ал. 1,
изр. 1 вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски общо в размер на 650лв., от които 50лв. за държавна такса и 600лв.
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, изплатено в
брой.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба
на „Стококс“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. ***,
представлявано от управителя М. Д., действия на органи по приходите при
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 180601443681_3/2.01.2020г., потвърден с Решение №
ФК-1/3.01.2020г. на директора на ТД на НАП – Варна, изразяващи се в
предварително обезпечаване при фискален контрол на вземания за данъци по
чл.121а, ал.2 ДОПК – определено обезпечение в размер на 13072.05 лв. и предварително
обезпечаване на доказателства по чл.40 ДОПК – изземване на стока с висок
фискален риск – гъби от рода Agaricus, 12630кг.
на стойност 43573.50лв.
ОСЪЖДА ТД на
НАП - Варна да заплати на „Стококс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. ***, представлявано от управителя М. Д. разноски за
производството в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 41, ал. 3,
предложение последно във връзка с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: