РЕШЕНИЕ
№ 717
гр. Варна, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110115101 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен от Т. З. И. срещу
„Ф. и.“ ЕАД иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 1485.00 лв., посочена от ответника в
централния кредитен регистър, формирана, както следва: 938.89 лв. –
главница, 270.40 лв. – лихви и 275.22 лв. - неустойки за забава и
представляваща вземане от неизплатени задължения по договор за кредит №
* – */ * г., сключен между „*“ ЕАД и ищеца, което вземане е прехвърлено по
договор от 10.01.2017 г. на ответника „Ф. И.“ ЕАД, поради погасяването му
по давност. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че на 27.10.2013 г. между „*“ ЕАД и ищеца
е сключен договор за стоков кредит, по силата на който на последния е
отпусната сумата от 838.80 лв. Поето е задължение за връщане от длъжника
както на главницата, така и на възнаградителната лихва, на 24 вноски.
Последното плащане по договора е осъществено на 05.12.2013 г. Твърди се
още, че в регистъра, воден към БНБ, ответното дружество фигурира като
титуляр на вземането по договора за кредит. Позовава се на изтекла
погасителна давност.
Ответникът – „Ф. и.“ ЕАД, депозира писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, в който релевира изявление за признание на иска.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
1
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи положителните факти, на които основава претенцията си: сключен
договор за кредит, по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 838.80
лв., а също и че ответникът е титуляр на вземането по договора.
Съдът, след като взе предвид направеното от ответника с отговора
признание на иска, намира следното:
В случая е налице изрично заявено от ответника по делото признание на
иска, както и отправено от ищеца искане за постановяване на съдебно
решение при признание на иска.
Не е налице и някоя от ограничителните хипотези, визирани в
разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения се налага изводът, че са налице
предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК за постановяване на решение съобразно
направеното признание, поради което и предявения иск следва да бъде
уважен, като бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 1485.00 лв., посочена от ответника в
централния кредитен регистър, формирана, както следва: 938.89 лв. –
главница, 270.40 лв. – лихви и 275.22 лв. - неустойки за забава и
представляваща вземане от неизплатени задължения по договор за кредит №
* – */ * г., сключен между „*“ ЕАД и ищеца, което вземане е прехвърлено по
договор от 10.01.2017 г. на ответника „Ф. И.“ ЕАД, поради погасяването му
по давност.
Независимо от заявеното с отговора признание на иска, доколкото с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, то последният
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 459.40 лв., от които:
заплатена държавна такса в размер на 59.40 лв. и 400.00 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът Т. З. И., ЕГН **********, с адрес: *, не дължи на ответника „Ф. и.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 1485.00 (хиляда
четиристотин осемдесет и пет) лева, посочена от ответника в централния
кредитен регистър, формирана, както следва: 938.89 (деветстотин тридесет и
осем лева и осемдесет и девет стотинки) лева – главница, 270.40 (двеста и
седемдесет лева и четиридесет стотинки) лева – лихви и 275.22 (двеста
2
седемдесет и пет лева и двадесет и две стотинки) лева - неустойки за забава и
представляваща вземане от неизплатени задължения по договор за кредит №
* – */ * г., сключен между „*“ ЕАД и ищеца, което вземане е прехвърлено по
договор от 10.01.2017 г. на ответника „Ф. И.“ ЕАД, поради погасяването му
по давност, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ф. и.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: *, да
заплати на Т. З. И., ЕГН **********, с адрес: *, сумата от 459.40
(четиристотин петдесет и девет лева и четиридесет стотинки) лева ,
представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3