РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 31.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI-ти
състав в открито съдебно заседание на 4 октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия: ЕЛГА ЦОНЕВА
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА адм. дело № 265 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 145, ал.2, т.1 АПК, вр. с чл.220, ал.1 АПК.
Образувано е по жалба на „Астра Биоплант“ ЕООД, със седалище в
гр.Сливо поле, област Русе, срещу Решение
№ 32-85272/22.03.2018г. на Началника на
Митница Русе, с което последният е: 1. отказал да приеме декларирания ТАРИК код
за внесени от дружеството стоки по четири броя митнически декларации (МД); 2. определен
е нов допълнителен ТАРИК код – В999 в МД; 3. отказано е да се приеме
декларираното съдържание FAMАE в кл.31 на МД; 4. приема се съдържание на FAMАE 98,7 % в МД; 5. Дружеството е
задължено да доплати антидъмпигово мито и ДДС
по всяка от четирите МД, ведно
със законната лихва; 6. в кл.47 „изчисляване
на вземанията“ на четирите МД са променени вписаните стойности.
Жалбоподателят твърди наличие на основания за незаконосъобразност на
оспорения акт - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
административно производствените правила. Изложени са подробни доводи в подкрепа на
оплакванията. Оспорващият претендира отмяна на решението на началника на
Митница – Русе и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник на
Митница – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмените бележки по
съществото на спора прави възражение за прекомерност на претендираното от
оспорващия адвокатско възнаграждение.
След като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след извършена служебна проверка
по чл.168, ал.1 АПК на всички основания за законосъобразност на обжалвания
индивидуален административен акт по чл.146 АПК, съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежно легитимирана страна, адресат на решение на митнически орган, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно нормата на чл. 44, § 1, изр.1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза – МКС (за краткост
Регламент № 952/2013) и чл.220 ЗМ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По
фактите
На 22.11.2017г. жалбоподателят подава пред
Митница Русе четири броя опростени митнически декларации (ОМД) съгласно чл.166
от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., с които декларира общо количество
3 886 277 кг стока (вж.сбор от стойностите по кл.38 от всяка МД или
по кл.31) с описание по КН „Моноалкилни естери на мастни киселини, съдържащи
обемно 96,5% или повече естери /FAMАE/, с код по ТАРИК 3826 00 10 99 и
ТАРИК допълнителен код В999, съответстващ на код „всички други дружества“ съгласно Регламент за изпълнение (ЕС)
2017/1578 на Комисията от 18.09.2017г.
По всяка от ОМД е даден срок за
подаване на допълнителна декларация съгласно чл.167 от Регламент /ЕС/ №
952/2013г., както следва:
-декларация MRN 17BG004006H0034485 - до
21.12.2017год. (л.202 от делото)
-декларация
MRN 17BG004006H0034740 - до 22.12.2017год. (л.206 от делото)
-декларация
MRN 17BG004006H0034814 - до 22.12.2017год. (л.212 от делото)
-декларация
MRN 17BG004006H0034806 - до 22.12.2017год. (л.218 от делото)
Към четирите ОМД са приложени и описани следните
документи (вж. кл.44): търговска фактура № **********/14.11.2017г. (л.л.195-197
от делото), Сертификат за произход № 8652517/16.11.2017г. (л.л.190-191),
коносамент № 1/08.11.2017 (л.л.192-194). Датата на издаване на посочения
сертификат бе установена в с.з. на 27.06.2017г. чрез извършване на служебна
справка с оригинала на документа.
Към опростени декларации MRN
17BG004006H0034485, MRN 17BG004006H0034740 и MRN 17BG004006H0034814 е приложен
сертификат за качество CCCARG-17-8158/30.09.2017г. за стока BIODIESEL
B100 (SME) (л.л.149-151
от делото) и анализен доклад № 424/17.11.2017г.(л.288 от дело и л.30 от
преписката). Към опростена декларация MRN
17BG004006H0034806 е
приложен анализен сертификат OTIAR17-0267/17.10.2017г.
издаден от Ойл Тест Интернешънъл (л.л.101-103 от делото).
На 19 и 20.12.2017г. са подадени допълнителни
декларации (ДД) със същите номера като ОД.
В тях съответно са посочени същите сертификати
като в ОД. Във всяка от ДД е деклариран
нов допълнителен ТАРИК код в кл.33, както следва: в MRN
17BG004006H0034485
(л.199 от делото), MRN
17BG004006H0034740
(л.204) и MRN
17BG004006H0034814
(л.209) - код В783, който съответства на
стока, произведена от Louis Dreyfus Commodities S.A., Buenos Aires, AR, с антидъмпингово мито 43,18 EUR/тон нето тегло биодизел, а в MRN
17BG004006H0034806
(л.214) - код В782, който съответства на стока, произведена от Aceteira
General Deheza S.A., General Deheza, Rosario; Bunge Argentina S.A., Buenos
Aires, AR, с
антидъмпингово мито 79,56 EUR/тон нето тегло биодизел.
Не се спори, че стоката е доставена в
България с моторен кораб AZIZ TORLAK от
пристанище Huelva, Spain
(Уелва, Испания) до пристанище Варна (вж.кл.21 от ОМД).
На 20.11.2017г. са взети са проби за
анализ на доставената с кораба стока в присъствие на представител на
декларатора и са дадени за изпитване на външна акредитирана лаборатория –
Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти „СЖС България“ ЕООД. Резултатите от
изпитването са обективирани в МЛЕ на Митническа лаборатория Русе (л.14 от
преписката).
След преглед на декларациите, въз
основа на Анализен доклад № 424/ 14.11.2017г.
и резултатите от МЛЕ, началникът на Митница Русе е приел, че се касае за единен
хомогенен продукт, а не за стоки, изходящи от различни производители, поради
което вписаните от заявителя допълнителни ТАРИК кодове В783 и В782 не са
правилни и следва да бъдат коригирани. АО счита, че неправилно определеният
допълнителен ТАРИК код е довел до неправилно изчисляване размера на
антидъмпинговите мита и посочване на съдържанието на FAME.
С писмо рег. № 32-12927/12.01.2018г. на началник Митница
Русе дружеството-жалбоподател е уведомено
на основание чл.26 АПК за започване на административно производство за промяна
на допълнителен ТАРИК код и допълнителна мерна единица, касаеща биодизелово
съдържание (л.10 и сл. от преписката).
С писмо вх.№ 32-56847/22.02.2018г.
дружеството е депозирало възражения в административното производство (л.17 от
преписката). Твърди, че процесната стока, доставена с кораба AZIZ
TORLAK, e
била претоварена в
испанското пристанище от други два танкера: от Anja Kirk - 256 534
mt in air с производител
Aceteira General Deheza S.A. и от
Marlin Amber – 6 935 264 mt in
air с производител
LDC Louis Dreyfus Commodities S.A.
С възражението са представeни
нови писмени доказателства, вкл. Сертификат за неманипулация (л.18 от преписката), декларации
(л.л.18гръб - 24), с които заинтересованото лице
цели да докаже произхода и движението/претоварването на процесната стока.
На
22.03.2018г. началникът на Митница Русе издава обжалваното решение. В мотивите
на акта административният орган обсъжда единствено първоначално представените
при декларирането документи. Той описва приложените към възражението от
22.02.2018г. допълнителни писмени доказателства, но не ги анализира в
съвкупност с останалите, а ги използва единствено в подкрепа на вече формулирания
от него извод, че в процесния случай се касае за доставка на един общ хомогенен
продукт с кораба AZIZ TORLAK.
Решението
е оспорено по административен ред пред Директора на Агенция “Митници“ (л.5 от
преписка). С решение № Р-202/25.04.2018г. горестоящият орган е оставил без
уважение жалбата (л.л.1-4 от преписката).
В хода на производството са събрани писмени доказателства с оглед установяване
произхода и движението на процесната стока.
Установи се, че количествата
биодизел по процесните 4 бр. декларации за внос са част от общото количество 7
191 708 кг, получено на пристанище Варна с моторен кораб AZIZ TORLAK, по фактура № **********/14.11.2017год. и
коносамент от 08.11.2017год. Това общо количество от 7 191 708 кг биодизел е било натоварено на кораба на пристанище Уелва, Испания с
декларация за товар на морски транспорт № 21117502113 (л.л.178 – 187 от делото) и коносамент от 08.11.2017г. (л.л.192-194). В декларацията
за товар на морски транспорт № 21117502113 е разбито общото количество биодизел и срещу
всяко посочено количество по четири позиции е посочен предходен документ
(вж.л.179-180 и л.184-185 от делото).
Натоварването е извършено след като са подадени следните обобщени
декларации за напускане, чиито номера са посочени на съответните места в
горната декларация за товар на морски транспорт, както следва :
-Обобщена
декларация за напускане MRN 17ES00211160000327/03.11.2017г. (256 534кг); с посочен в нея предшестващ
документ - декларация за морски транспорт №21117502070 – (л.л.170-171);
-Обобщена декларация за напускане MRN 17Е500211160000295/03.11.2017г. (4 600
000кг), с посочен в нея предшестващ
документ - декларация за морски транспорт №21117502013 –(л.л.172-173);
-Обобщена декларация за напускане MRN 17Е500211160000300/03.11.2017год. (1 030
000кг), с посочен в нея предшестващ
документ - декларация за морски транспорт №21117502013 –(л.л.174-175);
-Обобщена
декларация за напускане MRN 17Е500211160000319/03.11.2017год. (1 305
000кг), с посочен в нея предшестващ документ - декларация за морски транспорт
№21117502013-(л.л.176-177).
Вписаните
предшестващи документи към всяко от количествата водят съда до фактическия
извод, че стоките по горните обобщените декларации за напускане са част от
количествата по следните доставки:
-Обобщителна
декларация за морски транспорт №21117502070 (л.л.154 – 161 от делото), отнасяща
се до разтоварване на кораб Anja Kirk (13 150 00кг) в пристанище Уелва, на поискан док Декал; с режим транзит;
-Обобщителна
декларация за морски транспорт № 21117502013 (л.л.162-169), отнасяща се до
разтоварване на кораб Marlin
Amber (15 000 000кг) в пристанище Уелва, на поискан док Декал; с режим транзит.
Представени са разпечатки
от проверка в информационна база
данни DSDT за горните две декларации, от които е видно, че
последните са регистрирани/активирани съответно - на 28.10.2017г. (№ 21117502070)
и на 20.10.2017год. (№ 211175020137) – вж. л.л.324 – 329 от делото.
Представено е Удостоверение за липса на манипулации от
15.02.2018г. (л.л.188-189),
издадено от „Декала“ Испания, управляващо временния док, посочен в обобщените
декларации. Удостоверението кореспондира с останалите доказателства и установява,
че на борда на кораба AZIZ ТORLAK са натоварени количества биодизел от
корабите Marlin
Amber и Anja Kirk съгласно упоменатите по-горе обобщителни декларации № 21117502070 и № 21117502013, респ. от
производителите LDC
ARGENTINA S.A. и ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. В посочения
документ складодържателят „Декал“ е отразил количествата биодизел в литри и
поради това същите не съответстват в числово отношение на количествата по декларациите за морски транспорт,
където отразяването е в килограми.
Представени са износна декларация per. № 007750/13.09.2017г. - износител ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. - 15 000 000кг (л.93 и сл. от делото); износна
декларация per. №ЕС01 06781/31.08.2017г. - износител LDC ARGENTINA - 25 000 000кг. (л.121 и сл.); износна
декларация от 03.10.2017год. рег.№ ЕСОЗ 000949 - LDC ARGENTINA - 5 000 000 кг (л.л.128-132), от
които се установява, че стоката се изнася от Аржентина, и Документ SITA от 22.09.2017год. (информационна система
за митнически действия), касаеща промяна на името на кораба (л.л.124-125)
С описаната по-горе фактическа обстановка
и писмени доказателства се проследява по
обратен път транспортирането на процесната
стока и се правят връзки чрез всички цитирани по-горе документи. Установява се,
че началото на транспорта е от
Аржентина, с износители посочените две дружества и с два кораба ( Anja Kirk и Marlin
Amber); следва
испанско пристанище Уелва, където част от стоката е претоварена на кораб AZIZ TORLAK, а след това - доставка на
пристанище Варна.
С цел доказване качеството „производител“ на процесните две фирми
– износители са представени:
- За ACEITERA
GENERAL DEHEZA S.A. : Сертификат за произход реф. №31478 от 10.10.2017г.(л.л.284-285);
Сертификат на производител - дата на натоварване 09.10.2017г.(л.л.119-120); потвърждение от 06.08.2018год. от ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. със спесимен подпис (л.л.307-308);
Сертификат за качество от ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A, относно дата на натоварване 09.10.2017г.(л.309-312); Сертификат за
количество относно дата на натоварване 09.10.2018г. (л.л.313-315) и Анализен
сертификат на Ойл Тест Интернешънъл от 17.10.2017г. (л.л.101-103);
- За LDC ARGENTINA, S.A.: Сертификат за
произход реф. № 30878 от
05.10.2017г.(л.л.286-287); лист за
безопасност от LDC
ARGENTINA (л.л.135-141); Сертификат на производител за дата на
натоварване 30.09.2017г. LDC
ARGENTINA (л.л.152-153); потвърждение от 08.08.2018год. от LDC ARGENTINA S.A.. със спесимен от подпис (л.л.316-317);
Сертификат за качество от LDC
ARGENTINA S.A. относно дата
на натоварване 30.09.2017г.(л.л.318-320); Сертификат за количество от LDC ARGENTINA S.A., относно дата на натоварване 30.09.2017г. (л.л.321-323)
и Сертификат за качество на Camin
Cargo Control (л.л.149-151).
В с.з. на 22.08.2018г. бе открито производство по оспорване
автентичността (авторството) на Сертификат
на производител за дата на натоварване 09.10.2017г.(л.л.119-120 от делото) и
Сертификат на производител за дата на натоварване 30.09.2017г. LDC ARGENTINA (л.л.152-153). Предвид представяне и приобщаване на надлежни
писмени доказателства (потвърждения със спесимен подпис в с.з.на 04.10.2018г.)
съдът приема, че оспорването е неуспешно и кредитира изцяло описаните по-горе
писмени доказателства относно произход и производител на стоката.
Назначена беше съдебна експертиза, изпълнена
от вещо лице специалист по митнически режими и процедури. Заключението на
експерта не е оспорено от страните и съдът го кредитира като изготвено безпристрастно
от специалист в съответната област (л.л.356-374).
Според изчисленията на вещото лице,
видно от т.1 на заключението, размерът
на публичните задължения при вноса на процесната стока към датата на
освобождаването й за потребление, с включени антидъмпингови мито общо за
четирите МД възлиза общо на
1 815 284.67 лв. (мито – 324 193.14 лв; окончателно дъмпингово
мито 339 641.15 лв. и ДДС 1 151 450.30 лв.), което съответства напълно на вписаното от декларатора в
съответните клетки на МД (вж. т.1 от
заключението на л.365). В с.з. вещото лице даде подробни обяснения в подкрепа
на отговора по т.1 от заключението, вкл. какви изходни данни са ползвани и по
какви начини са направени изчисленията (л.385). Експертът даде подробни
обяснения за функциите и значението на ТАРИК, както и за начина за извършване
на справки.
По
правото
Предмет
на делото е индивидуален административен акт, издаден при упражняване на митническа дейност, който е бил оспорен по административен ред пред
горестоящия административен орган и оставен в сила от него.
В настоящото производство съдът
изследва условията за законосъобразност на оспорения индивидуален административен
акт - Решение № 32-85272/ 22.03.2018г. на Началника на
Митница Русе.
Актът е издаден от материално и
териториално компетентен орган съгласно чл.19 от ЗМ.
Спазена е изискуемата от закона
писмена форма на акта. Той съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 АПК, вкл.фактически
и правни основания, както и разпоредителна част. Доколко посочените фактически и правни основания
са материално законосъобразни е въпрос,
който ще бъде коментиран по-долу при изследване на материална законосъобразност
на акта.
Спазени са
основни административно производствени правила – административният орган е
уведомил адресата на акта за започващо административно производство по издаване
на АА и е дал възможност за представяне на възражения и доказателства. Съдът
намира, обаче, че е допуснато нарушение на чл.35 АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се
издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и
се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени. След депозиране на
възражения и представяне на писмени доказателства от жалбоподателя,
административният орган не е проявил процесуална активност за изясняване на
релевантните факти и обстоятелства, което е довело до постановяване на
незаконосъобразен акт. Това съществено процесуално нарушение ще бъде
коментирано по-долу във връзка с материалната законосъобразност на оспорения
акт.
Основните мотиви на издателя на акта да
откаже приемане на декларирания в ДД допълнителен ТАРИК код и да приеме нов,
както и да приеме ново съдържание на FAME са:
а. стоката е пристигнала в пристанище
Варна като единен хомогенен продукт и няма как да бъдат разграничени отделни
количества, изходящи от посочените сертификатите производители;
б. представените два сертификата не
могат да се отнесат/свържат към стоката, натоварена на кораба AZIZ
TORLAK в пристанище
Уелва, Испания и доставена в пристанище Варна.
в.представеният Сертификат за произход № 8652517 е
без дата, издаден е в Испания, а не в предполагаемата страна на произход;
г. в приложените сертификати за
качество CCCARG-17-8158/30.09.2017г. и OTIAR17-0267/17.10.2017г.
на Ойл Тест Интернешънъл не е упоменат
производител, чието име е от значение при
определяне на окончателно антидъмпингово мито, а е посочен само търговец, изпратил
стоките.
Изводите
на АО са неправилни и не съответстват на събраните в административното и в
съдебното производство доказателства.
От
съвкупния анализ на доказателствата,
касаещи произхода и движението на процесната стока, се установи категорично, че процесните
количества биодизел са част от товар, изпратен от фирмите LDC ARGENTINA S.A. и ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. с
кораби Anja Kirk и Marlin Amber, и доставен в пристанище Уелва, Испания на временен док. След това
определени количества от двата кораба са натоварени на кораба АZIZ
TORLAK с направление
пристанище Варна и няма данни на кораба да са товарени горива с друг произход/източник.
Съдът прави извод, че доставените количества на пристанище Варна, са част от
изнесените количества от горните две аржентински фирми и тези количества са
транспортирани от Уелва до Варна заедно, а не разделно. Следва да се посочи, че
по-голямата част от писмените доказателства, касаещи движението на стоката, са
били представени пред АО (вж.напр.тези на л.л.18-24 от преписката, които не са
коментирани в решението), но той не е проявил активност да потърси връзката
между тях и да ги изследва детайлно в съвкупност с останалите, с което е
нарушил чл.35 АПК и това е довело до формиране на неправилни фактически и
правни изводи. Допуснатото нарушение на чл.35 АПК е довело и до необосновано
игнориране на релевантно писмено доказателство – сертификат за произход № 8652517/
16.11.2017г., за който административният орган приема, че е без дата на
издаване и поради това не го цени.
Качеството „производител“ на двете фирми категорично се
установи от съвкупния анализ на приложените писмени доказателства и се
потвърждава също от правната уредба и
съдебната практика. Съображенията са следните.
На общностно ниво съществува специална
регулация, чрез която Съвета на Европейския съюз, по предложение на
Европейската комисия, е приел мерки по отношение на конкретни дружества като производители и те посочени в чл.1
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194 на Съвета от 19.11.2013г. (л.л.42-78
от делото). Видно от Раздел А „Процедура“, §1 (3) от Регламента, още преди издаването
му Съветът е извършвал проверка на обстоятелствата, които са от значение за
случая. Така например, видно от текста на §29 от Раздел Г „Дъмпинг“, са били изследвани производствени разходи. От анализа на тези и
други текстове на горния Регламент може да се направи извод, че на изброените в
чл.1 от Регламента дружества е правен пълен анализ, вкл. и финансово –
счетоводен, и за Съвета на ЕС е доказано по безспорен начин, че ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A и LDC ARGENTINA S.A. са производители, а не само износители на
биодизел.
В подкрепа на горния извод са и Решенията
на Общия съд на ЕС от 15.09.2016год. (л.235 и сл. и л.246 и сл. от делото), в
които изрично се сочи, че ACEITERA
GENERAL DEHEZA S.A, респ. LDC ARGENTINA S.A., е аржентински производител на биодизел,
като се използва и термина „exporting
producer“ или „производител износител“.
Друг аргумент в подкрепа на това, че ACEITERA GENERAL DEHEZA
S.A и LDC ARGENTINA S.A. са производители износители на биодизел, е становището на Европейската комисия,
публикувано в Официалния вестник на EC С181 от
28.05.2018 г.(л.л.79-83 от делото).
Относно определянето на антидъмпингово
мито
Релевантната правна уредба се съдържа в основния Регламент
за изпълнение (ЕС) № 1194/2013г. (л.л.42-78) и в Регламента за изпълнение (ЕС) 2017/1578 на
комисията от 18.09.2017г. (л.л.20-41 от делото).
Съгласно
тези нормативни актове ставките на антидъмпинговите мита по отношение на ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. и LDC ARGENTINA S.A. са
диференцирани, съответно 79,56 EUR/на
тон нетно тегло и 43,18 EUR/на
тон нетно тегло. При такава редакция на регламента, би било от съществено
значение стоките да се транспортират разделно, тъй като данъчната основа не е
цялото количество продукт, а действителното съдържание на биодизел (съдържание
на FAMАE) в него.
С решение на Общия съд 15.09.2016г. по съединени дела
Т-112/14, Т-113/14, Т-114/14, Т-115/14, Т-116/14 и Т-119/14, както и по дело
Т-118/14 са отменени чл.1 и чл.2 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
1194/2013г., с които се определят
окончателни антидъмпингови мита. В диспозитивите на съдебните решения изрично
са упоменати засегнатите субекти, вкл. ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. и LDC ARGENTINA S.A. (вж.Решенията
на л.л.235 – 252 от делото). Те са публикувани в ОВ на ЕС на 31.10.2016г.
Решенията са обжалвани от Съвета
на ЕС пред СЕС, видно от съобщенията в Официален вестник на ЕС (л.л.231-234).
По жалбите са образувани съединени дела С-602/16, С-607/16 и С-609/16, в които
като страни са конституирани наред с други и ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. и LDC ARGENTINA S.A. С определение от 15.02.2018г. на Президента
на Съда производството по делата
пред СЕС е прекратено поради оттегляне на жалбите и делата са премахнати от Регистъра на съда на
02.03.2018г. (л.л.226-230).
Отмяната на чл.1 и чл.2 от Регламента, респ. антидъмпинговите мита за
процесните фирми – производители, е в сила от постановяване на решението на
Общия съд.
Настоящият
състав на съда мотивира този свой извод след проведено систематично тълкуване
на нормите на чл.121, ал.1 от Процедурния правилник на Общия съд на ЕС (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32015Q0423(01)&from=BG) и чл.60 от Статута на Съда на ЕС. Аргумент
в подкрепа на този извод се съдържа и в Процедури, свързани с изпълнението на
общата търговска политика (л.л.79-83 от делото), които сочат че решенията на Общия
съд са „окончателни и задължителни от датата на постановяването им“, като разпоредената
с тях отмяна включва и Регламент № 1578/2017г. за изменение на Регламент №
1194/2013г. Подобно разбиране е отразено и в новоприетия Регламент за изпълнение (ЕС)
2018/1570 на Комисията от 18 октомври 2018 година за прекратяване на
процедурата във връзка с вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия
и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013,
публикуван в Официалния вестник на ЕС на 19.10.2018г. (вж. Раздел 1.ПРОЦЕДУРА,
пар.4 и чл.2 от Регламента на https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32018R1570&from=nl).
Справка
в информационната система ТАРИК на ЕС за процесната стока към датата на вноса и
към датата на постановяване на оспореното решение показва бележка под черта (ТМ890), която препраща към Решения на Общия съд на ЕС. Това е
следвало да бъде известно на АО, тъй като тази система е публично достъпна (вж.
сайт на Агенция“Митници“).
Съгласно
чл.142, ал.1 АПК
съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. Към момента на издаване на оспореното решение чл.1 и чл.2 Регламент за
изпълнение (ЕС) № 1194/2013 са
били отменени с решенията на Общия съд, които са в сила от 15.09.2016г. Не е
имало основание с оспорения административен акт да се търси доплащане на антидъмпингово
мито, с всички последици от това, вкл. да се отказва приемане на заявен
допълнителен ТАРИК код и да се приема нов, както и да се предприема промяна в
стойността на биодизеловото съдържание. Като е разпоредил това в диспозитива на
оспорения акт, административният орган е допуснал нарушение на материалния
закон.
В заключение съдът обобщава, че след
като на пристанище Варна е доставен биодизел с произход от двете процесни дружества
от Аржентина, не е имало основание за начисляване на антидъмпингово мито, вкл.
и за доплащане, поради отмяна на чл.1 и чл.2 от Регламент № 1194/2013, а
следователно и на последвалия го Регламент № 1578/2017г. След влизане в сила на
Решенията на Общия съд на ЕС от 15.09.2016г. от датата на постановяването им, въпросът
за точните и разделни количества биодизел от всеки от процесните двама производители,
вече е ирелевантен. Количествата биодизел от двамата производители не се облагат с
антидъмпингово мито, а само с общо мито, при ставка 6,5% и то върху
митническата стойност на стоката, а не върху количеството стока. При направения
по-горе извод за липса на основание за изменение на допълнителен ТАРИК код, не
е било в съответствие със закона АО да разпореди и промяна на стойността на
биодизеловото съдържание FAME, поради ирелевантност на този въпрос, както и да начисли
за доплащане на суми за андидъмпингово мито и ДДС, предвид липсата на правно основание за търсене на
антидъмпингово мито, и като последица - да разпореди промяна на цифрите в кл.47
на МД. Нещо повече, видно е от публикуваните на 28.05.2018г. в Официален
вестник на ЕС „Процедури“ и от текста на чл.2 от новия Регламент № 1570/2018г.,
че се урежда окончателните
антидъмпингови мита, заплатени съгласно Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 1194/2013 върху вноса на биодизел от Аржентина, и временните мита,
окончателно събрани съгласно член 2 от същия регламент, се възстановяват или
опрощават, тъй като са свързани с вноса на биодизел, продаден за износ в Съюза
от изрично изброени дружества, между които и процесните две дружества. Искането за започване на процедури по
възстановяване/опрощаване се отправят до националните митнически органи съгласно приложимото митническо
законодателство.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният акт е
незаконосъобразен - постановен е в нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на административно процесуалните правила, и като такъв следва да бъде
отменен.
Разноски
При този изход на спора, с оглед
своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл.143 АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени понесените от него в хода на
производството съдебно деловодни разноски. По делото са налице писмени
доказателства за направени от оспорващия разноски, както следва: 50 лв. -
платена държавна такса (л.9), 9700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство (л.л.381-383 от делото); 1300 лв. – заплатено
възнаграждение за вещо лице (л.297 и л.388). Ответникът е направил в писмената
си защита възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение, което съдът приема за основателно.
Според чл.78, ал.5 ГПК, приложим на
основание чл.144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В чл.8, ал.1 от Наредба № 1/2004г. са
уредени различни хипотези на определяне на минимално възнаграждение при процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален
интерес. В конкретния спор материалният интерес е в размер на 308 659, 37
лв. и в този случай минималното възнаграждение следва да бъде изчислено по реда
на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/2004г., в размер - 5616,59 лв.
Като прецени действителната фактическа
сложност (установяване движението/транспортирането на стоки от двама различни
производители, преминали през няколко държави и приобретатели, набавяне на многобройни
релевантни документи на чужд език и преводи) и правна сложност (анализ на
приложими Регламенти на ЕС, съдебна практика на европейските съдилища и
обнародвания в официалния вестник на ЕС; познаване и прилагане на ТАРИК;
процесуални действия в откритото производство по оспорване на истинността на
частен документ и т.н) съдът приема, че разноските за адвокатско възнаграждение
следва да бъдат намалени до размер над минимума по чл.8 от Наредба № 1/2004г., а именно - на
6000 лв., което съставлява справедлив и обоснован размер предвид характера и
конкретните факти и обстоятелства по спора.
По изложените съображения съдът
приема, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски общо в размер
на 7350 лв., от които - 6000 лв. адвокатско възнаграждение, 50 лв. заплатена
държавна такса и 1300 лв. възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така и на основание чл.172,
ал.2 АПК, вр. с чл.220 ЗМ и чл.143 АПК административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Астра Биоплант“ ЕООД, със
седалище в гр.Сливо поле, област Русе, Решение
№ 32-85272/22.03.2018г. на Началника на Митница
Русе, с което е: 1. отказано да се приеме декларирания ТАРИК код за внесени от
дружеството стоки по четири броя митнически декларации MRN 17BG004006H0034485, MRN
17BG004006H0034740,
MRN 17BG004006H0034814, MRN 17BG004006H0034806; 2. определен е нов допълнителен ТАРИК код – В999 в кл.33,
трето подразделение, на декларациите; 3. отказано е приемане на декларираното съдържание FAMАE в кл.31 на митническите декларации; 4. приема се съдържание на FAMАE 98,7 % в
митническите декларации; 5. дружеството
е задължено да доплати сумарно по четирите
митнически декларации антидъмпигово мито в размер на 257 216,14 лв.
и ДДС в размер на 51 443,23 лв., ведно със законната лихва; 6. в кл.47
„изчисляване на вземанията“ на декларациите са променени вписаните
стойности.
ОСЪЖДА
Митница Русе да
заплати на „Астра Биоплант“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливо поле, ул.“България“, № 23, ЕИК **********, сумата 7350 лв. (седем
хиляди триста и петдесет лева) разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: