№ 100
гр. Перник, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201901 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 189 от 01.12.2022г.,
издадено от началник Първо РУ при ОД на МВР Перник, с което на Д. В. П.,
ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 50, ал.1 от Закона за
опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
(ЗООРПСМ) е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лв (хиляда лева), тъй като на 26.11.2022г., около 14:50 часа в спортен обект –
стадион „Миньор” в гр. Перник, по време на извършване на спортно
мероприятие – футболна среща от турнира SESAME купа на България между
ФК „Миньор” и ПФК „Берое”, е извършил противообществена проява
(спортно хулиганство), изразила се в хвърляне на предмети (камъни) в посока
към сектора с привърженици на ПФК „Берое”- нарушение на чл. 21, т.11 от
ЗООРПСМ.
Жалбоподателят Д. В. П., чрез пълномощника адв. Б. В. от КАК, по
изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно, като оплакванията си основава за нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила.
В хода на съдебното производство санкционираното лице участва
лично и чрез пълномощника си адв. В., като поддържа съображенията
изложени в жалбата за незаконосъобразност на НП, поради което се иска
1
неговата отмяна. Претендира за присъждане на направени разноски по делото
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) - началник Първо РУ при
ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за участие
в хода на съдебното производство и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
На 26.11.2022г. в гр. Перник жалбоподателят Д. В. П. посетил
футболна среща между ФК „Миньор” и ПФК „Берое”, провела се на стадион
„Миньор”, която била от турнира SESAME купа на България. Той бил част от
агитката на домакините, като наблюдавал спортната проява от определения
за тях сектор. Между този сектор и сектора, в който били настанени
привържениците на гостуващия отбор, била определена буферна зона. По
време на срещата привържениците на ПФК „Берое”, запалили
пиротехнически изделия, част от които хвърлили в посока към домакинския
сектор. В резултат на тези действия определен контингент от агитката на ФК
„Миньор”, сред който и Д. В. П., навлязла в буферната зона. Привържениците
на двата отбора започнали да хвърлят помежду си различни предмети –
камъни, парчета дърво, седалки. Полицейските служители, които охранявали
футболната среща, сред които и св. Й. Ц. Й., успели за изтласкат
привържениците на домакинския отбор към определения за тях сектор, след
което футболната среща продължила.
На 01.12.2022г. на Д. В. П. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с № 1920а-188/01.12.2022г., с който
актосъставителят приел, че лицето е извършило протовообществената проява,
представляваща спортно хулиганство по смисъла на ЗООРПСМ, която се е
изразила в нарушение по чл. 21, т.6 от същия закон, тъй като жалбоподателят
е хвърлял предмети (камъни) в посока сектора на гостуващиге фенове. Актът
бил предявен на нарушителя, който вписал като възражения, че не е хвърлял
камък или друг предмет.
Същият ден, т.е. в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта,
началникът на Първо РУ Перник издал процесното НП № 189 от 01.12.2022г.,
като приел, че са налице основанията на чл. 53, ал.1 от ЗАНН и на основание
чл. 50, ал.1 от ЗООРПСМ наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 1000 лева, като квалифицирал неговата проява,
2
като нарушение на чл. 21, т.11 от същия закон. Едновременно с това АНО
издал Заповед № 1920з-315/01.12.2022г., с която наложил на нарушителя и
принудителна административна мярка - забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена
предвид свидетелските показания на Г. П. Г., Й. Ц. Й. и П.П.П., както и
кредитираните по делото като писмени доказателства АУАН с № 1920а-
188/01.12.2022г. и Заповед № 1920з-315/01.12.2022г.
От правна страна:
При извършената дължима проверка за законосъобразност на
обжалваното НП съдът констатира, че при неговото издаване са допуснати
съществени процесуални нарушения.
На първо място описанието на нарушението в НП е неотносимо и не
отговаря на посочената за нарушена разпоредба на чл. 21, т.11 от ЗООРПСМ.
Последната забранява използването на изрично визирани в т. 9 на чл. 21
вещи, предмети и вещества, а именно: носенето на оръжие и предмети, които
могат да се използват като оръжие; боеприпаси спрейове със защитен газ, с
разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства,
пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни
съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и
предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните. На
жалбоподателя е вменено, че противообществената проява се е изразила в
хвърляни на предмети (камъни) в посока към сектора за гостуващи фенове,
което е нарушение на чл. 21, т.6 от ЗООРПСМ, а не на предявеното обвинение
по чл. 21, т.11 от същия закон. Още повече, че за установено нарушение по
чл. 21, т.11 от ЗООРПСМ компетентен да наложи наказание е единствено
районния съд, в района на който е извършена противообществената проява,
поради което и АНО е излязъл извън своите правомощия.
На следващо място настоящият съдебен състав констатира, че АНО
неправилно е посочил чл. 50, ал.1 ЗООРПСМ като
административнонаказателна разпоредба за санкционирането на
жалбоподателя. От нейното съдържание се установява, че тя регулира
различен състав на административно нарушение, тъй като касае лице, което в
срока на забраната за посещение на спортни мероприятия в страната и
чужбина бъде установено на територията на спортна зона или спортен обект
при провеждане на спортни мероприятия, като това нарушение се наказва с
безвъзмезден труд в полза на обществото или задържане в териториалната
структура на МВР съгласно чл. 25, ал.2 и му се налага принудителна
административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в
страната и чужбина за срок от три до пет години, срокът на която се
присъединява към неизтърпяната част от същата по вид принудителна
административна мярка, ако такава е била наложена.
3
Констатираната по-горе липса на идентичност на словесното описание
нарушението в НП с неговата правна квалификация от една страна, както и
неправилно посочената санкционна разпоредба категорично водят до
съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на НП
само на това основание. Тези нарушения не могат да бъдат санирани след
издаване на НП доколкото лицето чиято административнонаказателна
отговорност е ангажирана следва да има възможност да упражни правото си
на защита в пълен обем, съобразно ясно, точно и категорично
административнонаказателно обвинение, което в конкретния случай е
ограничено и води до незаконосъобразност на НП.
Разглеждайки по същество правния спор, съдът намира НП и за
неправилно. На базата на събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана за нарушение, което не е доказано по безспорен начин. За
описаните действия, за които е обвинен П. – хвърляне на предмети (камъни) в
посока към сектора за гостуващите фенове, не се събраха категорични
доказателства. Св. Й. Й., който пряко е бил ангажиран с охраната на
футболната среща, изяснява, че е бил на около 10-12 метра от нарушителя, но
не може да посочи какво е хвърляло лицето, тъй като към този момент между
двете агитки „летяха камъни, парчета дърво и какво ли още не”. Св. П.И.,
който свидетелства, че е бил в непосредствена близост до П. разказва, че
последният не е хвърлял каквито и да са предмети към агитката на ПФК
„Берое”. Освен това, съдът констатира, че към АУАН не са приложени други
материали, които биха могли да послужат като доказателства за установяване
на вменената на жалбоподателя противообществена проява, както и
видеозаписите и фотоснимките по чл. 29 от ЗООРПСМ, ако има направени
такива при провеждането на спортното мероприятие, ведно с изискуемия се
по чл. 27, ал.2 от същия закон протокол, подписан от органите по чл. 26, ал.1
и от специалист-технически помощник.
По гореизложените съображения настоящият състав счете, че
процесното нарушение е недоказано, което е самостоятелно основание за
отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения по
делото договор за правна защита и съдействие се установява, че
жалбоподателят Д. В. П. е възложил на адвокат Б. В. от КАК оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд Перник по обжалване на процесното НП. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева (минимално предвиденото
4
в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ред. ДВ, бр. 68 от
2020г.) и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело
№ 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и
разноските по делото следва да се възложат на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков
№ 1, в чиято структура се намира АНО, който не е самостоятелно юридическо
лице.
За пълнота на изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи,
че двете хипотези на ал.1 и ал.2 на чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съществуват в
условията на алтернативност, поради което и в зависимост от конкретно
осъществения обем на действия по защита от адвоката се дължи
възнаграждение само по една от тях, но не и едновременно по двете.
Приложното поле на първата алинея е, когато защитата и съдействието на
адвоката се е състояло само в изготвяне на жалба, но не и в процесуално
представителство. Затова и определеният размер на минимално дължимото
възнаграждение е много по-малък. Предвиденото в чл.18, ал.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. адвокатско съдействие е единно и обхваща както изготвяне
на жалбата, така и представителство в съда, поради което в случай, че един и
същи адвокат е изготвил жалбата и е осъществил процесуално
представителство, се дължи само възнаграждението по ал.2, а не
едновременно възнаграждения и по двете алинеи. Това обстоятелство е
последователно изяснено в съдебната практика (напр. Решение № 7709 от
19.06.2017 г. по адм.д. № 4087/2016г. на ВАС, Решение № 16273 от
27.12.2018г. по адм.д. № 10321/2018г. на ВАС, Решение № 4843 от
02.04.2019г. по адм.д. № 14588/2018г. на ВАС).
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1
и т.2 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 189 от 01.12.2022г., издадено
от началник Първо РУ при ОД на МВР Перник, с което на Д. В. П., ЕГН
********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 50, ал.1 от Закона за опазване
на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева), тъй като
на 26.11.2022г., около 14:50 часа в спортен обект – стадион „Миньор” в гр.
Перник, по време на извършване на спортно мероприятие – футболна среща
от турнира SESAME купа на България между ФК „Миньор” и ПФК „Берое”, е
извършил противообществена проява (спортно хулиганство), изразила се в
хвърляне на предмети (камъни) в посока към сектора с привърженици на
ПФК „Берое” - нарушение чл. 21, т.11 от Закона за опазване на обществения
5
ред при провеждането на спортни мероприятия.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Д. В. П., ЕГН
********** сумата в размер на 400лв (четиристотин лева), представляваща
направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6