Решение по дело №548/2019 на Окръжен съд - Ловеч

                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

                                                Гр.Ловеч, 21.10.2019 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в открито заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА                                                                      

                                                                       КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при секретаря В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Павлова в.гр.д. №548 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

               Производството е по чл.258 и сл.  от ГПК.

   С решение №355/5.08.2018 г. постановено по гр.д.№1087/19 г. ЛРС е признал на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ  за незаконно уволнението на Е.К.М., с ЕГН **********, извършено със Заповед № 30/26.03.2019 г., издадена от „Технокороза” АД и я отменя, възстановява на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТр Е.К.М. на заеманата от него длъжност преди уволнението – механик, осъжда на основание чл. 225, ал. 1 КТр „ТЕХНОКОРОЗА” АД, с ЕИК *********, с адрес гр. Ловеч, ул. „Гурко” № 1 да заплати на Е.К.М., с ЕГН **********,*** сумата от 771,43 лв. /седемстотин седемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки/ обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение за периода 25.04.2019 г. до 03.06.2019 г. вкл., в едно със законната лихва от 03.06.2019 г. до изплащане на вземането като отхвърля иска за горницата до сумата от 3 600,00 лв, осъжда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТЕХНОКОРОЗА” АД, с ЕИК *********, с адрес гр. Ловеч, ул. „Гурко” № 1 да заплати на Е.К.М., с ЕГН **********,*** сумата от 560,00 лв. /петстотин и шестдесет лева/ сторени разноски по делото; осъжда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ТЕХНОКОРОЗА” АД, с ЕИК *********, с адрес гр. Ловеч, ул. „Гурко” № 1 да заплати в полза на Районен съд Ловеч държавна такса в размера на 130,00 лв.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 8903/ 08.08.2019 година от „Технокороза” АД – Ловеч, ЕИК *********; седалище и адрес на управление град Ловеч, ул. „Гурко” № 1, ет.4, представлявано от В.Т.Т., чрез адв. Ст. Т.,***, служебен адрес град Ловеч, ел. „Търговска” № 22, ет.4, офис 403-404, идент- № ********** от Единния регистър на адвокатите, срещу Решение № 355/ 05.08.2019, постановено по гр.д. № 1087 по описа на РС-Ловеч за 2019г. Посочва, че обжалва решението изцяло, като моли да бъде отменено като неправилно и вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани по размер.  Твърди, че първоинстанционният съд в обжалваното решение е приел, че липсата на поименно посочване на всички участници в подбора опорочава изцяло извършения подбор, тъй като комисията по подбора не била наясно какво включва преценката по заложените критерии и неправилно ги била отнесла към оценка на нивото на изпълнение на работата. Сочи, че в разрез със становището на комисията по подбора бил факта, че ищецът е получавал нееднократно целеви награди и бонуси и това влизало в противоречие с дадената му негативна оценка от комисията. Твърди, че е направен извода, че опорочаването на подбора води до незаконност и на извършеното въз основа на него уволнение и предвид уважаването на главния иск е уважен и искът за възстановяване на предишната работа, също и искът за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

Смята, че главният иск за отмяна на уволнението като незаконно е неоснователен, а това води и до неоснователността на другите два иска. Изтъква, че уволнението на ищеца е осъществено законно при спазване на всички изисквания на КТ. Според него е налице реално съкращаване на щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност, извършен е законосъобразен подбор по реда на чл. 329 КТ - работодателят в интерес на производството е уволнил ищеца и е оставил на работа работници, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Според него критериите за тази преценка са обективни и са посочени в протокола за подбор. Сочи, че преценката кои работници ще останат на работа и кои ще бъдат съкратени е право на работодателя и то не подлежи на съдебен контрол. Сочи, че е назначена  със заповед нарочна комисия, която е извършила подбор по чл. 329 КТ, съобразно изискванията на КТ, съставен е протокол за извършения подбор, въз основа на който е осъществено прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

Счита, че исковете за възстановяване на работа и обезщетение за оставане без работа, като акцесорни на иска за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, следва да се приемат за неоснователни.

         Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено като неправилно обжалваното решение и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Претендират и сторените съдебно-деловодни разноски, за двете инстанции.

            В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от другата страна.

От събраните по делото доказателства:гр.д.№1087/19 г. на ЛРС, от становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът намира за установени следните фактически обстоятелства:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, като съдът приема, че същият е атакуван само в уваженета част от страна на въззивника, тъй като отхвърлителната част той няма правен интерес да обжалва.

От представения по делото трудов договор №1892/10.04.2018 г. съдът установява, че Е.К.М. е назначен на длъжност „механик промишлено предприятие” в „Технокороза” АД-Ловеч с гарантирано изплащане на минимално трудово възнаграждение в размер на 600 лв , а останалата част от възнаграждението до 2 000 се определя в зависимост  от степента и качеството на изпълнение на трудовите задължения и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж на същата или сходна длъжност, при 8-часов работен ден, с двадесет дни платен годишен отпуск. В договора от т.3.1 до т.3.6 включително са договорени показатели за оценка на свършената работа и тежест в проценти, а именно: 25 % при своевременно и в най-кратки срокове извършени ремонтни дейности; 20 % при изпълнение на задълженията за монтиране и ремонт на електрически инсталации, машини, апарати и уреди; 25 % при своевременно обслужване електрическата част на работното оборудване и други превантивни дейности за избягване на престой; 10 % при изпълнение на останалите задължения по длъжностна характеристика; 10 % при спазване на правилата, установени в правилника за вътрешния трудов ред. М. е постъпил на работа на 10.04.2018 г., когато му е връчена длъжностната характеристика срещу подпис, като препис от нея, подписан от работника е приложен по делото.

Приложено по делото е експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „д-р Георги Странски” ЕАД Плевен от 06.12.2017 г, от което съдът установява, че на Е.К.М. са определени 52 % ТНР за срок от две години, с начална дата на инвалидизация – 11.01.2016 г., с водеща диагноза: Травма на окото и очната орбита, без вписани противопоказания относно условията на труд. Представено е и предходното експертно решение от 18.01.2016 г, където е определен същият процент на инвалидност, като съгласно констатациите от медицинските изследвания съдът установява, че на ищеца са определени тези проценти, както следва 45 % за запазено зрение на ДО и практическа слепота на ЛО, както и 35 % за липса на периферно зрение.

По делото е представена Заповед  №1132/17.12.2018 г. /л.39/, с която е разпоредено на Е.К.М., на длъжност „механик”, да се заплати минималната работна заплата за м. ноември 2018 г., с мотив: некачествено произведена продукция. Тази заповед е връчена при отказ на лицето да я подпише, удостоверен от подписите на двама свидетели.

Представени по делото са фишовете за начислени възнаграждения на ответника, от които съдът установява, че той е получавал освен основното си трудово възнаграждение в размер на 600,00 лв. и целеви награди и бонуси в различни размери, с изключение на месец ноември 2018 г., както и месеците март и април 2019 г.

Приложено по делото на л. 13 е утвърдено от работодателя щатно разписание, действащо от 01.01.2018 г.,  съгласно което в структурно звено ЕМО има 10 длъжности механик, за заемането на което се изисква средно образование, при подневна форма на заплащане.

Представено по делото е и утвърдено  от изпъл.директор на дружеството ново щатно разписание, което влиза в сила от 01.03.2019 г. л.17, съгласно което в звено ЕМО има 7 длъжности механик, за заемането на което се изисква средно образование, при подневна форма на заплащане.

Съдът установява, че със заповед №21/08.03.2019 г. на изпъл.директор на ответното дружество е назначена комисия в състав от трима души, която следва да извърши подбор на работници и служители в „Технокороза” АД, заемащи длъжността „техник –механик”. В заповедта е посочено, че критериите за подбор са: квалификация и начин на изпълнение на задачите, възложени им за изпълнение, като е определен срок за извършване на подбора – до 14.03.2019 г. и за представяне на протокол за резултати от работата – до 19.03.2019 г. Ръководителят е разпоредил, че след извършването на подбора на лицата, за които е предвидено освобождаване, следва да се връчат предизвестия, като се съберат данни по чл. 333 КТ във връзка със закрилата при уволнение.

По делото е представен протокол за работата на комисията от 19.03.2019 г. от който се установява, че е извършен преглед на щатното разписание и е направена преценка на квалификацията и начина на изпълнение на възложените задачи от служители, заемащи длъжността „техник – механик”, като в резултат на извършената преценка от комисията, тя е предложила да се прекратят договорните отношения с работниците А. И. А. и Е.К.М., двамата на длъжност „механик”. Комисията е приела, че те не притежават удостоверение за придобита втора квалификационна група по безопасност при работа с ел. уреди, ел. централи и ел. мрежи, като не са преминали през изпитни тестове и не са оценени, а останалите служители, заемащи същата длъжност, имат такова удостоверение и са преминали изпитни тестове, за което имат приложени документи в досиетата си. По отношение на качеството на изпълнение на възложените задачи комисията е отбелязала, че според оценката, дадена от прекия им ръководител, те двамата, не изпълняват възложените им работа качествено и в срок, не са били достатъчно отговорни при извършване на своята работа, като не реагират своевременно при отстраняване на аварии, което затруднява и възпрепятства производствения процес. Посочено е в протокола, че при преценка по този показател за подбор са прегледани всички трудови досиета, като са взети предвид нивото на изпълнение на възложената работа, професионалните знания и умения, образование и професионална квалификация, като е взето под внимание и мотивираното становище на прекия им ръководител.

Представено по делото на л.25 е предизвестие, от което се установява, че на 26.03.2019 г., М. е уведомен срещу подпис, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, след утвърждаване на ново щатно разписание на дружество ответник от 01.03.2019 г. Издадена е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца №30/26.03.2019 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2  от КТ, поради съкращаване на щата-приемане на ново щатно разписание от 01.03.2019 г.и връчено предизвестие на 26.03.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение с Е.К.М. считано от 25.04.2019 г.

След прекратяване на трудовото му правоотношение М. се е регистрирал в Дирекция „Бюро по труда” и на 25.04.2019 г. му е издадена регистрационна, карта, в която е отбелязано, че е явил на среща на 03.06.2019 г.

Представена е декларация с вх.№69/23.05.2019 г., с която М. декларира под страх от наказателна отговорност, че за периода от 25.04.2019 г. до 25.05.2019 г. не е бил на работа по трудово или по приравнено на трудово правоотношение. За това обстоятелство е издадена и служебна бележка изх.№20-04-322/15.04.2019 г. от Агенция по заетостта.

При тези данни настоящата инстанция намира, че е сезирана с предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна – иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; възстановяване на предишната работа – иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение – искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 връзка чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 25.04.2019 г. до 25.10.2019 г. в размер на сумата 3600 лв. С атакуваното решение искът с правно основание чл.344 ал.3 от КТ е отхвърлен над сумата 771,43 лв, но не е подадена от страна на ищеца въззивна жалба против тази част на решението и то е влязло в сила.

За да бъдат уважени тези искове съдът правилно е указал доказателственатата тежест, а именно ищецът да докаже, че е останал без работа за времето след прекратяване на трудовото му правоотношение, а ответникът е този, който посредством пълно и главно доказване да  докаже, че е утвърдил ново щатно разписание, че е налице реално съкращаване на длъжности, че е назначена комисия за подбор, по какви критерии е извършен той, че е изисквал становище от ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението на ищеца.

Преди обаче съдът да пристъпи към разглеждане на спора по същество, следва да прецени дали ищецът се е ползвал от предвидената в чл.333 от КТ закрила при уволнението, респ. дали работодателят е получил предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение от компетентния административен орган- Инспекцията по труда предвид наведените в исковата молба твърдения, че той е трудоустроен. Към делото са представени две решения на ТЕЛК, от които съдът установява, че на М. е дадена оценка 52 % трайно намалена работоспособност за срок от две години, но без да са посочени противопоказни условия на труд. Закрилата по чл.333 ал.1 т.2 от КТ се прилага за работник или служител, който е трудоустроен, като в практиката си ВКС приема, че когато в решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл.333 ал.1 т.2 от КТ-наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване е установено по законовия ред и от надлежен орган. В решение №316/10.06.2011 г. на ВКС по гр.д.№1545/10 г. е постановено, че когато е налице установена намалена трудоспособност, но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването, работодателят не е длъжен да иска съгласие по смисъла на чл.333 ал.1 т.2 от КТ. Настоящият казус е идентичен, тъй като ищецът е инвалидизиран т.е. има издадено решение на ТЕЛК с установена намалена работоспособност, но липсва произнасяне по въпроса за трудоустрояването, т.е. да са посочени противопоказни условия на труд. Следователно и настоящата инстанция приема, че в случая не се налага изискване на предварително разрешение от инспекцията по труда за този случай и спорът следва да се разгледа по същество.

След като ищецът е уволнен на правно основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради съкращаване на щата в дружеството-ответник, то съдът следва да извърши проверка дали:1. има действително влязло в сила ново щатно разписание от 1.03.2019 г. в което реално да са съкратени длъжности и дали е извършен подбор, с оглед на твърденията на ищеца в исковата молба, че извършеният подбор не е законосъобразно проведен. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че има влязло в сила ново щатно разписание, утвърдено от изпъл.директор, съгласно което, считано от 1.03.2019 г. длъжността „техник-механик” се заема от 7 лица, а по старото щатно разписание длъжността е била „механик” и се е заемала от 10 лица. Следователно първата предпоставка-реално съкращаване на щата е налице. След като се съкращава една измежду няколко длъжности, то съгласно КТ, работодателят е длъжен да извърши подбор измежду тези 10 човека, като на работа следва да останат тези работници, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В този смисъл и съгласно ТР №3/16.01.2012 г. на ВКС по т.д.№3/11 г. на ОСГК съдът следва да извърши съдебен контрол на преценката на работодателя по чл.329 ал.1 от КТ кой от работниците има по-висока квалификация и работи по-добре и основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. С оглед събраните по делото доказателства настоящата инстанция счита, че ответникът  не е доказал твърдението, че на работа в дружеството са останали работниците с по-висока квалификация и работещи по-добре от ищеца. В представения по делото протокол от 19.03.2019 г. комисията, назначена по заповед на ръководителя на ответното дружество, е обсъждала само качествата, квалификацията и начина на работа на двама от работниците-единият от които е ищецът. Липсва обаче изложение на фактите каква квалификация имат останалите работници, как те се справят поотделно със работата си, имат ли  похвали или пък наказания, какъв е техният трудов стаж, какви са техните знания и умения. Посочено е единствено, че те притежават придобита втора квалификационна група по безопасност при работа с ел.уреди, ел.централи и ел.мрежи, но в длъжностната характеристика е залегнало изискването, че работникът следва да има придобита най-малко трета квалификационна група по електробезопасност, а не се твърди от работодателя, че ищецът не я притежава. Сам по себе си факта, че ищецът има по-ниска квалификационна група не означава непременно, че той не работи по-добре от останалите на работа механици. Основният критерий, който подлежи съгласно тълкувателното решение на ВКС на съдебен контрол е качеството на работа на участниците в подбора, т.е. на назначената по заповед на ръководителя комисия. В случая настоящата инстанция счита, че тази комисия е подходила формално към работата си и не е изложила мотиви защо приема, че останалите на работа механици работят по-добре от ищеца, след като е приела, че са по-квалифицирани от него. В този смисъл съдът приема, че подборът е извършен незаконосъобразно, а оттам и атакуваната заповед за уволнение е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Предвид уважаване на главния иск следва да бъде уважен и втория обективно съединен иск за възстановяване на длъжността „техник-механик”, която длъжност ищецът следва да заеме в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване, освен ако този срок не бъде спазен по уважителни причини.

Следва да бъде уважен и третия обективно съединен иск за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконно уволнение. Представени са доказателства, че той е останал без работа за периода от 25.04.2019 г. до 3.06.2019 г. и впредвид получаваното от него брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението му март 2019 г в размер на 600 лв, обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ възлиза на сумата 771,43 лв.

Следва да се отбележи, че в диспозитива на атакуваното решение е допусната очевидна фактическа грешка досежно фамилията на ищеца като вместо „М.”, е изписано „Маринова”, но тя може да бъде поправена само от ЛРС по негов почин или по искане на страните, но не и от въззивната инстанция.

Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези, на ЛРС атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход от процеса съдебни разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани и сторени от въззиваемата страна.

Воден от горните мотиви съдът

 

                          Р      Е      Ш      И      :

 

                 ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №355/5.08.2019 г. постановено по гр.д.№1087/19 г. по описа на ЛРС в обжалваната част,  с която е  признато на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ  за незаконно уволнението на Е.К.М., с ЕГН **********, извършено със Заповед № 30/26.03.2019 г., издадена от „Технокороза” АД и се отменя, възстановява се на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТр Е.К.М. на заеманата от него длъжност преди уволнението – механик, осъжда се на основание чл. 225, ал. 1 КТ „ТЕХНОКОРОЗА” АД, с ЕИК *********, с адрес гр. Ловеч, ул. „Гурко” № 1 да заплати на Е.К.М., с ЕГН **********,*** сумата от 771,43 лв. /седемстотин седемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки/ обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение за периода 25.04.2019 г. до 03.06.2019 г. вкл., в едно със законната лихва от 03.06.2019 г., както и в частта за разноските.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от 25.10.2019 г.

 

 

                                                                             .

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

                                                                              2.