РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _15.11._ 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _петнадесети октомври_ 2019 г. в състав:

 

                 Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

 

при участието на секретаря _В. Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _230_ по описа  за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

       

В РС – Левски е постъпила е искова молба от М.Л.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния представител адв. И.А. от ПлАК срещу ГД „ИН” при Министерство на правосъдието, с цена на исковете 2150 лв.

В ИМ се твърди, че ищецът е работил до 28.02.2018г. при ответната Дирекция като държавен служител на длъжност „Надзирател" с място на работа Затвора-гр.Белене. Същият твърди, че за сочения период ответникът не му е изплатил дължими възнаграждения за положения от него труд, както и не му е предоставил свързаните с работата му допълнителни безплатна храна и тонизиращи напитки.

Ищецът е работил на смени от 8, 12 и 24 часа при сумарно тримесечно отчитане на труда. От 01.01.2015г. до прекратяване на служебното правоотно­шение с ГД”ИН”, ответникът не е заплащал допълнително полагания от ищеца труд извън смените му в размер на 45 минути на всяка смяна, представляващи времето за приемане и сдаване на смяната на и от служители на застъпващо и отстъпващо дежурно отделение.

Твръди се, че надзирателите се явявали по-рано от времето за дежурството си за ползването на организиран транспорт, за получаване на оръжие, за отразяване на присъствието им във ведомост, за извършване на инструктаж и заемане на пост, а съответно при приключване на дежурството е необходимо сдаване на поста, за извършване на отвод, и за сдаване на оръжието. Тази допълнителна трудова заетост не се отчитала и съответно не се заплащала, като при правилно отчитане същата се отразява на нормата на труд, като я надвишавала и следвало да се заплаща в размер с 50% увеличение на основната заплата на служителите.

               Твърди, че от 01.01.2015г. до 28.02.2018г. в случаите на командироване на ищеца за конвоиране на лишени от свобода до болнични заведения извън гр.Белене с времетраене, което обхваща 2 дни са му заплащани командировъчни, именно дневни пари в размер от 10 лв. само за един от дните.

                 За времето от 01.01.2015г. до напускането на ищеца, ответникът не му е осигурявал тонизиращи или ободряващи напитки в нощните му смени, в размер на 1 лв. на смяна, дължими се на основание чл.З и чл.5, ал.2 от Наредба №11/21.12.2005г. на Министрите на здравеопазването, и на труда и на социалната политика, за определянето и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.

              За сочения период ответникът не е осигурявал на ищеца и безплатна храна в размер на 2 лв. на дежурство.

В случай, че ответникът представи заповеди или други административни актове на Министъра на правосъдието, на Главния директор на ГДИН, или на Началника на Затвора Белене, в които се съдържат разпореждания, които са противоречие на горепосочените правни норми по ИМ в пунктове 1-6, то оспорва същите, като моли съдът инцидентно да се произнесе по валидността и законосъобразността им на основание чл.17, ал.2 от ГПК.

Твърди, че правилно тълкуване на посочените норми, относими към дължимостта на търсените обезщетения, РС-Левски вече е правил по аналогичен спор, разрешен с Решение №198/13.10.2017г. по гр.д.№56/2017г., потвърдено с Решение №68/16.02.2018г. по в.гр.д. №912/2017г. на ОС-Плевен.

      Моли съда да постанови решение, с което:

-Да осъди ответника да заплати на М.Л.Г. за положения от него извънреден труд от 01.01.2015г. до 28.02.2018 г. при сумирано тримесечно отчитане на труда, в размер на сумарна главница от 1200,00 лева за неотчетен труд от 45 мин. на смяна, представляващи времето за приемане и сдаването им, както и законна лихва върху главницата от подаването на ИМ до окончателното плащане на вземането;

-Да осъди ответника на плати на ищеца сумарно обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД от 200 лв. върху главницата за претендирания извънреден труд, считано от първо число, следващо всеки период на тримесечно отчитане на труда до подаване на исковата молба, както;

-Да осъди ответника да плати на ищеца сумарна главница от 150 лева., представляващи неизплатени командировъчни дневни пари за командировки в страна за конвоиране на болни лишени от свобода в периода 01.01.2015г.-28.02.2018г., както и законна лихва от подаването на ИМ до окончателното плащане на вземането;

        -Да осъди ответника да плати на ищеца сумарна главница от 150 лева., представляващи равностойността на непредоставени в периода 01.01.2015г.-28.02.2018г. тонизиращи или ободряващи напитки на основание чл.З и чл.5, ал.2 от Наредба №11/21.12.2005г. на МЗ и МТСП, както и законна лихва от подаването на ИМ до окончателното плащане на вземането;

          -Да осъди ответника да плати на ищеца сумарна главница от 480 лева., представляващи равностойността на непредоставена в периода 01.01.2015г.-28.02.2018г. безплатна храна на основание чл.23, ал.4 от ЗИНЗС и чл.2, ал.2, т.З и 4, и чл.5, ал.1 от Наредба №11/21.12.2005г. на МЗ и МТСП, както и законна лихва от подаването на ИМ до окончателното плащане на вземането, както и направените от ищеца разноски в настоящото производство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от страна на ответника. В отговора на ИМ депозиран в РС – Левски, ответникът изразява становище, че исковата молба е допустима, но неоснователна, като прави възражение за изтекла погасителна давност относно претендираните от ищеца главница и лихва за част от исковия период. По силата на чл.111, б. „а" от ЗЗД вземанията за възнаграждения за труд, каквото е процесното, се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Чл.114, ал.1 от ЗЗД определя началния момент, от който тече давността — от деня, в който вземането е станало изискуемо, поради което ответникът счита, че сумите, които се претендират за времето от 01.01.2015 до датата на депозиране на исковата молба, предхождана с три години, не се дължат, поради изтекла погасителна давност.

Счита твърденията на ищеца за неоснователни, като навежда доводи, че в исковия период ищеца е бил държавен служители по смисъла на чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и съобразно разпоредбата на ал.2 на същия член за него се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.

Не оспорва факта, че за процесния период от 01.01.2015 г. до 28.02.2018 г. ищецът е изпълнявал длъжността „надзирател" в Затвора в гр.Белене, като работното време е било уговорено при сумарно отчитане за тримесечен период. Не оспорва, че трудът е полаган на смени по график, т.нар. 8,12 и 24-часови дежурства.

Твърди, че ищецът сам е определил в размер на 45 минути на всяка смяна, представляващи времето за приемане и сдаване на смяната на и от служители на застъпващо и отстъпващо дежурно отделение.

Във връзка с наведените оплаквания, че служителите от надзорно-охранителния състав нееднократно са отправяли искания до началника на Затвора Белене за отчитане на този труд като извънреден, без резултат, моли съдът да изиска от ищеца да представи доказателства за посоченото твърдение.

Твърди, че от 01.01.2015 г. до 28.02.2018 г. в случаите на командироване на ищеца за конвоиране на лишени от свобода до болнични заведения извън гр.Белене с времетраене, което обхваща 2 дни, са му били заплащани командировъчни дневни пари в размер от 10лв. само за един от дните, в разрез с чл. 19,ал.2 от Наредбата за командировките в страната.

Твърди, че денонощната охрана на лишени от свобода, настанени във външно болнично заведение извън гр. Белене се осъществявала от надзорно- охранителен състав (НОС) на двусменни 12 часови дежурства, организирани във времето от 08   часа до 20   часа и от 20 до 08   часа.

 По отношение на изразените от ищеца претенции да заплащане на командировъчни суми за два дни, в случаите в които е охранявал лишени от свобода, настанени във външно болнично заведение извън гр. Белене за времето от 20⁰⁰ часа до 8⁰⁰ часа, като изразява претенции за заплащане на дневни пари за времето- от 20   часа до 00   -10 лева (за 4 часа) и още 10 лева дневни пари за времето от 00⁰⁰ до 8⁰⁰ часа (за 8 часа), счита, че за удовлетворяване на посочената претенция няма законови основания. Позовава се на разпоредбата на чл.19,  ал.2 от Наредбата за командировките в страната-на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1 (20 лева). Твърди, че охраната се осигурява в 12 часови дежурства, че половината от работното време при този режим на работа е 6 часа, във връзка с което надзирателите изпълнявали служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място, а именно- 6 часа само един ден, им се заплаща сумата от 10 лева, на което основание ответникът по предявения иск е давал указания на Началника на затвора Белене, като прилага копие от същото.

По твърдението в ИМ, че за периода от 01.01.2015г. до напускането на ищеца, ответникът не му е осигурявал
тонизиращи или ободряващи напитки в нощните му смени, в размер на 1 лв. на смяна, становището е, че Наредбата се прилага за всички работници и служители, независимо от основанието за полагане на труд, като чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично предвижда, че държавните служители, които полагат нощен труд се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Надзирателите получавали понякога еднократно за смяната си кафе, чиято себестойност е не повече от 0.07 лв., изчисление което доверителят му е направил предвид това, че се закупува кафе от ниска категория на българска марка, и се приготвя на място за съответното дежурно отделение.

Счита, че наведеното твърдение се опровергава от данните представени в Докладна записка № 2541/23.05.2018 година на гл. счетоводител Н. С., ведно с приложенията по нея за периода от 01.01.2015 г. до 01.03.2018 година.

Становището е, че освен това, посочените разпоредби на Наредба №11/21.12.2005г. на Министрите па здравеопазването и на труда и социалната политика се отнасяли за производства с непрекъсваем процес на работа. Носенето на службата не можело да се счете за производство, тъй като по време на работа надзирателя не произвежда нищо.

Счита, че точка 4 на ал. 2 от цитираната разпоредба е неприложима, тъй заведение за хранене имало в непосредствена близост до мястото, където ищеца полага труд.

При постъпването на ищеца в затвора същият бил запознат с длъжностната характеристика на надзирател и в нея не са описани условия на труд, вредното влияние на които да се компенсира с безплатна предпазна храна.

В този смисъл счита, че в тежест на ищеца е да докаже, че е полагал труд в среда, вредното влияние на която е следвало да се компенсира от ответника с безплатна предпазна храна и противоотрови, като представи заповеди, които ответникът не е изпълнил.

Счита, че в тежест на ищеца е да представи посочените заповеди, а в случай, че такива не са налични, следва на насочи тази част от исковата си молба към Министъра на правосъдието, в чиято компетентност е да ги издаде.

С отговора на ИМ, ответната страна прилага заверено копие от оценка на риска за здравето и безопасността на работещите в МП, ГД „ИН", затвора Белене, изготвено от служба по трудова медицина, в която се съдържа описанието на рисковите фактори за длъжността, на която е работил ищеца.

Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан и на основание чл.78, ал. 8 от ГПК да присъди в полза на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 /триста/ лева, съобразно разпоредбата на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

            Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ищецът е работел при ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” като държавен служител на длъжност „надзирател” в Затвора – Белене, на 8-часови, 12-часови и 24 –часови дежурства. Тези факти не се оспорват от страна на ответника и се установяват от приложените писмени доказателства и заключенията на експертизите.

          Разпитани са свидетели. От показанията на св. П. Н. – командир на отделение и бивш надзирател се установява, че всички дежурства започват в 8:00 ч. и продължават съответно 8, 12 или 24 часа. Според свидетеля, за застъпващите в наряд служители автобусът, който ги превозва на първи обект – същинската част на затвора, тръгва в 07:40 часа. За да се стигне до затвора, където са повечето постове и се полага съответния труд и се извършва инструктаж, служителите минават през портала на затвора в 07:30 часа.

От свидетелските показания следва, че независимо от началния час на дежурството – 08:00 часа, ищецът е задължен да бъде на територията на затвора в 07:30 часа – за приемане на оръжие, инструктаж за придвижване от портала до първи обект.

Според показанията на свидетеля придвижването не се отчита като работно време, за което се получава трудово възнаграждение. Т.е. при приемана на дежурството – приемане на оръжие, инструктаж и време на придвижване от портала на затвора до първи обект са необходими 30 минути, което обстоятелство следва и от това, че служителят за да започне работа в 8:00 часа като дежурен, следва да се намира най – късно в 07:30 часа на територията на затвора.  

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, логични, дадени добросъвестно.

Показанията на свидетеля Н. отнасящи се до времето за приемане на дежурство сутрин в 08:00 часа се потвърждават и от останалите свидетели: М. К., А. С., Ц. Д.

          Показанията на посочените свидетели, отнасящи се до времето, необходимо за приемане на дежурството и започване на работата на служителя в 08:00 часа не се различават от изложеното по – горе. Същото е времето на полагане на извънредния труд и при приключване на дежурството, независимо дали е 8-часово, 12-часово или 24-часово. След изтичането му в определения час, до който служителят изпълнява същинските си задължения, следва обратната процедура от приключващия дежурството служител – сдаване на поста и връщане до портала.

          Според показанията на свидетелите Н., К., С. и Д., сдаването на поста продължава около 20 минути, такова е и времето за придвижване до портала.

Съдът споделя становището на процесуалния представител на ищеца, че при приемане и сдаването на едно дежурство, служителят полага извънреден труд не по – малко от 45 минути. Самото придвижване от и до портала е най – малко 20 мин. и с останалите действия – приемане, сдаване на оръжие и инструктаж при приемане на поста, времето, през което служителят е ангажиран служебно извън регламентираното работно време, за едно дежурство надвишава 45 мин.    

Ищецът е оттеглил иска в частта, в която са искали да бъде осъден ответникът да заплати сумарна главница от 150 лв. като равностойност на непредоставени за исковия период тонизиращи или ободряващи напитки.  

По делото са изслушани експертизи, заключенията на които са изготвени след запознаване с предоставените документи от затворническата администрация.

След запознаване с експертизата ищецът е направил изменение на иска по п.2 от петитума на исковата молба, касаещо лихвите за забава, като искът се счита предявен за сумата от 299.04 лв., вместо за сумата от 200 лв., и по т.5 от петитума на исковата молба, - равностойността на непредставена през процесния период безплатна храна, като същият се счита предявен за сумата от 530 лв., вместо за сумата от 480 лв.

От събраните по делото доказателства става ясно, че за всяко дежурство по график надзирателите в Затвора Белене следва да се явяват половин час по – рано от началото на смяната за приемане на дежурството и около 20 минути за сдаване на поста.

 Разпоредбата на чл. 16е от ППЗИНЗС предвижда, че отработеното време включва работните часове в рамките на установеното работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето за физиологични почивки, времето за отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по време на разположение, времето за провеждане на професионално обучение, времето на дежурство.

При това положение за исковия период работодателят е отчитал по – малко отработено време на ищеца, тъй като не е включвал в същото времето за приемане и сдаване на смените, което е в установения по делото размер, надвишаващ 45 минути за всяка смяна.

С оглед на изложеното съдът намира, че твърдението на ответника, че размерът на извънредния труд при сдаване и приемане на пост 11 и 12 е 1-2 минути е недоказано. В показанията си свидетелят П.Н. заявява, че при приемане – предаване на пост 11 и 12 се сдава оръжие, броят се лишените от свобода „брои се 15 мин. лишените от свобода… става за 5 мин. сдаването”. Макар да не става много ясно за колко минути става дума, то съдът приема, че в показанията свидетелят посочва, че броенето на л.св. и сдаването е общо 20 минути.

В допълнителното заключение вещото лице разяснява, че исковата сума е по – малка от действително полагащата се.

Установява се от заключението на вещото лице, че часовата ставка за извънреден труд се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако не е договорено друго. Според заключението извънредният труд при положен такъв от 45 мин. и положен нощен труд от 45 мин. е 1134.02 лв.

На вещото лице е поставена допълнителна задача по искане от страна на ответника.

 Във връзка с изготвеното заключение по поставената допълнителна задача, вещото лице разяснява, че е изготвила първоначалното заключение по данните от ответника, но при последния е установена разлика от 70 часа в повече, което несъответствие е довело до различно заключение, според което на ищеца е дължима сумата от 3138.27 лв. Размерът на лихвата според допълнителното заключение е 377.92 лв.

С оглед на горното искът за претендираната сума от 1200 лв. за положения от него извънреден труд при сумирано тримесечно отчитане на труда следва да бъде уважен както е предявен като основателен и доказан. Следва да бъде присъдено обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД по направеното увеличение на иска в тази му част – в размер на 299.04 лв.

От заключението на вещото лице се установява, че на ищеца са заплатени дневни пари за командировките в страната, поради което искът в тази му част се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Установи се от събраните по делото доказателства, че на ищеца не е предоставена безплатна храна по време на смените на ищеца на основание чл. 23, ал.4 от ЗИНЗС и чл.2, ал.2, т.3, 4 и чл. 5, ал.1 от Наредба №11/21.12.2005 г. на МЗ и МТСП, която е на стойност 530 лв., в какъвто смисъл е заключението на вещото лице по първоначалната експертиза. Безспорно  установено от заключението, ответникът не е заплатил на ищеца полагащата му се за периода безплатна храна в този размер, като в тази част заключението на вещото лице не е оспорено. Следва да бъде присъдена законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

В писмената защита от страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено между ищеца е неговите пълномощници.

Възражението е заявено едва в писмената защита. Искането по чл. 78, ал.5 от ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото. Във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събиране на доказателства е приключило, като писмената защита не е продължение на устните състезания.  

Няма направено възражение за прекомерност в хода на производството пред настоящата инстанция относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение преди приключване на устните състезания, поради което липсва упражнено право в срок и е недопустимо да се намалява на основание чл. 78, ал.5 от ГПК адвокатско възнаграждение без направено в срок възражение за прекомерност.

При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 558.72 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати д.т. върху уважения размер на исковете от 81.16 лв., както и 668 лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.

По отношение направеното от страна на процесуалния представител на ответника искане за намаляване на размера на възнаграждението на вещите лица, същото не е направено своевременно. След изслушване на експертизата пълномощникът на ответника е изразил становище да бъде приета същата, след постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по съществото на спора. Предвид изложеното искането следва да бъде оставено без разглеждане.

В отговора на исковата молба ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., поради което на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски съразмерно на отхвърлената част от иска – а именно 82.56 лв.

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, гр. С., бул.*** №***,     ДА ЗАПЛАТИ на М. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1200,00 лв. сумарна главница за положения от него извънреден труд от 01.01.2015г. до 28.02.2018г. при сумирано тримесечно отчитане на труда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2018г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, гр. С., бул. *** №***,     ДА ЗАПЛАТИ на М. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 299.04 лв. представляваща сумарно обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД върху главницата за претендирания извънреден труд, считано от първо число, следващо всеки период на тримесечно отчитане на труда до подаване на исковата молба.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за заплащане на сумарна главница от 150 лв., представляващи неизплатени командировъчни дневни пари за командировки в страната за конвоиране на болни лишени от свобода в периода от 01.01.2015г. до 28.02.2018г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, гр. С., бул. *** №***,     ДА ЗАПЛАТИ на М. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 530,00 лв., представляваща равностойността на непредоставена в периода от 01.01.2015г. - 28.02.2018г. безплатна храна на основание чл. 23, ал.4 от ЗИНЗС и чл. 2, ал.2, т.3 и 4 и чл.5, ал.1 от Наредба №11/21.12.2005г. на МЗ и МТСП, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2018г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, гр. С., бул.*** №***,     ДА ЗАПЛАТИ на М. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 558.72 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”  при Министерство на правосъдието, гр. С., бул. *** №***,      ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  Районен съд – гр.Левски, д.т. върху уважения размер на исковете от 81.16 лв., както и 668 лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.

ОСЪЖДА М. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, гр. С., бул. *** №*** направените разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 82.56 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: