Решение по дело №1978/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2090
Дата: 18 ноември 2020 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20207180701978
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2090

гр. Пловдив, 13.11.2020 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:   

         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                               СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

при секретаря К.Р.и участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1978 по описа за 2020 година на Административен съд-Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Областна Дирекция по безопасност на храните – град Пловдив подадена чрез пълномощника юрисконсулт Ц. Б. против Решение №75 от 19.06.2020 г., постановено по АНД № 995/2019 година на Районен съд - гр. Пловдив – ІV н.с., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №200 от 13.11.2019г., издадено от Директор на ОДБХ-Пловдив. Сочи се от касатора, че атакуваното съдебно решение е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи анализ на събраните в производството доказателства. Излага съображения, с които счита за необоснован извода за наличие на съществено процесуално нарушение на административно – наказателните правила, свързано с неизписването на нарушения нормативен акт при съставянето на АУАН, както и за липса на обстоятелства по вмененото административно нарушение на нарушителя. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк.Б., която поддържа жалбата и ангажира допълнително становище в подкрепа на твърдението си за законосъобразност на проведеното административно – наказателно производство и на  атакувания административен акт. Моли да се отмени атакуваният съдебен акт и да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, „Еко-93“ ЕООД, ЕИК *********, седалище в гр. Асеновград, чрез пълномощника адвокат К.ангажира писмено становище оспорва касационната жалба. По същество счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, че действително е налице съществено нарушение на административно- наказателните правила, свързани с неправилното определяне на санкцията и оттам релевантно е отменил и издаденият административен акт. Моли да бъде оставен в сила. Не претендира разноски.

Контролиращата страна, чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде потвърдено.

 Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

При разглеждане по същество, съдът съобрази следното: 

Предмет на обжалване е Решение №75/19.06.2020г., което не е посочено по кой номер дело е постановено нито по опис на кой съд, с което е бил решен спора във връзка с подадената жалба от „Еко-93“ ЕООД против НП №200 от 13.11.2019г., издадено от Директора на Областна Дирекция по безопасност на храните- гр. Пловдив, с което на дружеството за осъществено административно нарушение на чл. 12 ал.1 от Закона за храните /съкратено ЗХ/ е наложено на основание чл. 42 ал.2 от ЗХ административно наказание “имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева“. НП е било издадено въз основа на АУАН № 0000921/01.10.2019 г. свързан с установеното административно нарушение, обстоятелствата по което са се изразили в това, че при извършена на 18.09.2019г. проверка съвместно с представители на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР и във връзка със Заповед № 351/17.09.2019г. на Директора на ОДБХ-Пловдив в обект: „магазин за хранителни стоки“ стопанисван от касационният ответник на адрес в гр.Асеновград, ул.“Перелик“ № 8 е установено, че се извършва търговия на дребно с храни без да има издадено съгласно изискванията на чл.12 ал.1 от ЗХ Удостоверение за регистрация за търговия на храни, като такова не е регистрирано и в ОДБХ. Обстоятелствата по съставения АУАН са отразени и в издаденото НП, като на основание така описаното като осъществено административно нарушение на чл.12  ал.1 от ЗХ, е определено и наложена на осн. чл.42 ал.2 от ЗХ административно наказание „имуществена санкция в размер на 2000.00 лева“. Недоволен от този акт касационният ответник го е обжалвал пред Районен съд- Асеновград, където е било образувано съдебно производство по АНД №995/2019г. и се е провело съдебно заседание по него на 02.06.2020година, когато то е обявено за решаване. Съдът се е произнесъл със съдебно решение №75/19.06.2020година, в което не е посочил номера на делото и  наименованието на съда, за който се отнася посочения 4-ти наказателен състав.

Решението на първоинстанционният съд е недопустимо.

Съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд следи служебно за допустимостта, валидността и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, дори да не бъде направено изрично оплакване в тази връзка. В конкретният случай са налице съществени пороци на  решението, които са настъпили след провеждането на един допустим съдебен процес и засягат единствено окончателния за производството пред съответната инстанция съдебен акт, а не и пороците, които са направили самия процес недопустим. Като контролна инстанция именно касационният съд следи за валидността на съдебното решение, което следва да съдържа всички необходими реквизити. Така съобразно разпоредбата на чл.32 ал.1 т.2 от НПК,приложим вр. чл.84 ЗАНН, съдът се произнася с решение в случаите, когато се произнася по основателността на жалба или протест или по искане за възобновяване на делото. Тя се допълва от разпоредбата на чл.34 от НПК, която сочи, че всеки акт на съда трябва да съдържа: данни за времето и мястото на издаването му; наименованието на съда, който го издава; номера на делото, по което се издава; имената на членовете на състава, на прокурора и на съдебния секретар; мотиви; диспозитив и подписите на членовете на състава. Императивната разпоредба на  чл. 34 НПК определя съдържанието на всеки акт на съд. Липсата на един от тези задължителни реквизити води до съществено опорочаване на съдебния акт. В случаят липсва наименование на съда, който е издал обжалваното съдебно решение и номер на делото, по което е издаден. В случаят, липсата на тези задължителни реквизити на съдебното решение води до невъзможност да породи правни последици, защото то няма качеството на съдебен акт. Поради това непосочване на наименованието на съда, издал акта и номера на делото, по което той е издаден всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Така, в крайна сметка, непосочването на съда и номера на делото, е довело и до постановяването на съдебно решение,което е недопустимо.

От изложеното до тук следва, че е обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обуславят неговата недопустимост. След като съдът се е произнесъл, като не е посочил съда, който издава решението и номера по делото, по което се произнася и решавайки с него по същество въпроса за законосъобразността на наказателно постановление, той е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото следва да се върне на друг състав на районния съд, за произнасяне по подадената от „Еко-93“ ЕООД жалба против Наказателно постановление № 200/13.11.2019 год. на Директор на ОДБХ – Пловдив.

По исканията за разноски, вкл. пред настоящата инстанция, ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.3, предл. второ, Съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение №75/19.06.2020год. на Районен съд-Асеновград, постановено по жалба от „Еко-93“ ЕООД против Наказателно постановление № 200/13.11.2019 год. на Директор на ОДБХ – Пловдив

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                        2.