Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 15.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното
от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №9608
по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
07.07.2020 год., постановено по гр.дело №6423/2020 год. по описа на СРС, ГО,
162 с-в, е признато за установено по предявените от М.В.Д. срещу „Т.С.“ ЕАД
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 1 941.49 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м.11.2006
год. до м.06.2012 год. в имот с абонатен №213962, находящ се в гр.София, ж.к.“******,
вх.******и сумата от 1 778.01 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.01.2007 год. до 28.11.2018 год. и ответникът е осъден да заплати, както
следва: на адв. Н.К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 363.17 лв.,
представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство и по
сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 148.78 лв., представляваща
държавна такса.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
„Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че по делото били представени
доказателства относно собствеността на процесния имот и в този смисъл ищецът се
явявал потребител на топлинна енергия за битови нужди. Неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че вземанията са погасени по давност. Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по
жалбата М.В.Д. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа,
че правилно СРС бил приел, че процесните задължения за заплащане на стойността
на топлинна енергия са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
тъй като били периодични. А по силата на чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното
вземане се погасявало и вземането за лихва. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Предявени са за разглеждане
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е по
делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ищецът е негов собственик и има качеството на
потребител на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. – ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. на битов
клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ – виж и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 год. на
ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК; че през исковия период между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, както и че стойността на
доставената през периода от м.11.2006 год. до м.06.2012 год. възлиза на
1 941.49 лв., а обезщетението за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.01.2007 год. до 28.11.2018 год. – на 1 778.01 лв.
Единственият
спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан
с това дали процесните вземания са погасени по давност.
Според задължителните
за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 год., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните
за главници/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В
частност задълженията на ищеца за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни /те са били дължими в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят/. Следователно за всяка една от
претендираните от ответника главници, касаещи процесния период, тригодишният
давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане.
В този смисъл и
доколкото задължението за заплащането на стойността на топлинната енергия за
м.06.2012 год. /последният месец от исковия период/ е станало изискуемо на
31.07.2012 год. и при съобразяване на нормата на чл. 119 ЗЗД, както и липсата
на данни за настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на
давността по смисъла на чл. 115 и 116 ЗЗД /чието установяване е било в
доказателствена тежест на ответника – чл. 154, ал. 1 ГПК/, първоинстанционният
съд законосъобразно е приел, че вземанията за главници са погасени по давност,
поради което и релевираните претенции подлежат на уважаване.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на
адв. Н.К. сумата от 363.17 лв., представляваща възнаграждение за безплатно
процесуално представителство във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с
ал. 1, т. 2 ЗА.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 07.07.2020 год.,
постановено по гр.дело №6423/2020 год. по описа на СРС, ГО, 162 с-в.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Н.К., с адрес: ***, офис
2, сумата от 363.17 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално
представителство във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2
ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/