№ 2606
гр. Варна, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501260 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.121 ГПК.
Образувано е по частната жалба вх.№ 32885/18.05.2022г от Р. В. АС. ЕГН
**********, живееща в гр.Делменхорст, Германия, със съд.адрес: гр.Варна бул.„Вл.
Варненчик“ № 128 офис № 4–адв. З.Р. от АК – Варна, против определението на ВРС-VІIIс-в
по гр.д.№ 14652/2021, с което е прекратено производството по делото, на осн.чл.17 от
Регламент (ЕО) № 2201/2003г на Съвета относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност.
Счита определението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като излага
следните доводи:
Като е приел, че българският съд не е компетентен да разгледа делото, на практика
ВРС е обявил, че съдилищата в Р България не притежават международна компетентност по
предявения иск с правно осн.чл.132 ал.1 т.2 СК, с който Р. В. АС. като майка и законен
представител на малолетните деца НАТАЛИЯ А. РОСЕНОВА и НУРЕЛЯ А. РОСЕНОВА, е
поискала лишаване от родителски права на ответника AСЕН РОСЕНОВ А.[1]техен баща.
В настоящия случай, обаче ВРС не е съобразил, че очевидно българският съд е бил
предпочетен от ищцата Р.А., респ.от малолетните деца Наталия и Нуреля. Видно от
материалите по делото първоначално с оглед защитата на процесуалните права на ответника
с разпореждане № 9220/17.03.2022г, постановено по гр.д.№ 14652/2021г на ВРС-8с-в е
разпоредил ищцата да представи доказателства за внесен по сметката на съда депозит в
размер на 400лв за назначаване на особен представител на отв.А.Р. Асенов.
Поради обстоятелствата, че Р.А. не разполага с доходи по трудово правоотношение,
не притежава недвижими имоти и ППС и не е регистрирана като лице, извършващо
търговска дейност под каквато и да било форма, не реализира доходи с личен труд и не
1
извършва селскостопанска дейност, както и че е разведена и сама се грижи и издържа
малолетните си дъщери, тъй като бащата на децата- ответника А.Р. Асенов не само, че не
полага грижи и не се интересува от Наталия и Нуреля, на 05.04.2022г сезирала ВРС с молба
на осн.чл.83 ал.2 ГПК с искане за освобождаването й от задължението за заплащане на
разноски в производството по гр.дело. По повод представената от ищцата декларация по
чл.83 ал.2 ГПК РС разпоредил да се изиска информация от ОД на МВР- Варна, сектор ПП за
регистрирани на името на Р.А. МПС; да се изготви справка от АВ, СлВп – Варна за
притежаваното от ищцата недвижимо имущество; да се изготви справка от
НБД“Население“, съдържаща данни за семейно положение и родствени връзки. От
събраните данни се установило, че Р.А. не притежава МПС, както не притежава и
недвижими имоти.
Вместо да разгледа ИМ на Р.А. и да се произнесе по основателността на молбата за
освобождаване от разноски, както ида прецени интереса на двете деца, РС прекратил
производството по делото, без да съобрази, че, макар да пребивават в Германия, връзките на
децата и ищцата с българската държава, не били прекъснати. Както било изложено в ИМ
Р.А. и децата й имат основна връзка с Р България, тъй като са български граждани, имали в
страната близки, приятели и сродници, което налагало редовно да я посещават.
Според съображения 12 и 13 от Преамбюла основанията за определяне на
компетентността по делата за родителската отговорност са оформени в светлината на най-
добрия интерес на детето и критерия на близостта.
Съгласна е, че това означавало, че компетентността на първо място трябва да се
отнася към държавата-членка по обичайното пребиваване на детето.
В интерес на детето, обаче Регламентът позволява по силата на изключение и при
спазване на определени условия на съда, който е компетентен, да може да прехвърли делото
на съда на друга държава членка, ако този съд е по-подходящ да разгледа делото.
Общата компетентност по делата, свързани с родителската отговорност за детето, е
определена от чл.8 § 1 и § 2 за съдилищата на държавата-членка, ако детето има обичайно
местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран, като § 1 се
прилага при спазване на условията на членове 9, 10 и 12.
С чл.12 е предвидена пророгация на общата компетентност, като според §3
съдилищата на държавите-членки също са компетентни, когато :
б.„а"- детето има основна връзка с тази държава-членка и особено по силата на факта, че
детето е гражданин на тази държава-членка и
б.„б"- компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин
приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност към момента на
сезирането на съда и е във висш интерес на детето.
Предвид изложеното, както и обстоятелството, че в случая са налице условията за
пророгация на общата компетентност по чл.8 от Регламент (ЕО) №2201/2003г, както и че
висшият интерес на децата Наталия и Нуреля, е спорът да бъде решен от българския съд,
2
който в случая е по-подходящият, моли да се приемат за основателни доводи и да бъде
постановена отмяна на прекратителното определение.
Поради изложеното моли за отмяната на постановеното от РС прекратително
определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Моли, на осн.чл.83 ал.2 ГПК и предвид данните по гр.д.№ 20213110114652 на ВРС Р.
В. АС. да бъде освободена от заплащане на държавни такси и разноски.
Частната жалба е депозирана в срок и е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения :
РС е сезиран с искова молба от Р. В. АС. срещу АС. Р. АНГ. за лишаването на
последния от родителски права над децата Наталия А. Росенова и Нуреля А. Росенова
поради трайно неполагане на грижи за децата и неплащане на издръжка, на осн.чл.132 ал.1
т.2 СК.
В ИМ се излага, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с
Решение № 903/06.03.2017г по гр.д.№ 10779/2016г на ВРС, като бащата е бил осъден да
заплаща месечна издръжка в полза на децата Наталия и Нуреля в размер на 115лв.
Твърди се, че у ответника липсвал интерес относно нуждите и потребностите на
децата и към настоящия момент същият не заплащал издръжката за тях. Това принудило
майката да потърси по-добри условия за работа и живот извън пределите на България и от
началото на 2019г заедно с двете си деца Наталия и Нуреля са се установили в
гр.Делменхорст, Германия, където работела по трудов договор; Наталия, 12-год.,
посещавала училище, а Нуреля, 6г – детска градина.
Излага случай, в който бащата бил възпрепятствал своевременното завръщане на
Наталия в Германия преди началото на учебния срок, когато се е намирала в България на
гости при баба си и дядо си за ваканцията, като отказал да даде необходимата за пътуването
на дъщеря му декларация и с това създал допълнителни сериозни разходи за семейство, за да
може детето да бъде навреме за началото на учебните си занятия в Германия.
Прави се подробно изложение за факти, сочещи на непостоянството и
незаинтересоваността на бащата към децата, които влияят пряко в негативен план и
застрашават възпитанието, развитието и личността им.
Поддържа, че нито по време на брака, нито след прекратяването му, т.е. повече от 10
години бащата не бил полагал грижи за децата си и не им давал издръжка.
Поради изложеното моли за уважаване на предявения иск.
Съдът, за да се произнесе, съобразява следното:
От обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че спорът е с международен
елемент предвид признанието от самата майка, че тя заедно с децата още от 2019г трайно са
3
се установили да живеят в Германия, където майката работи по трудов договор, а децата са
интегрирани в тази среда, като посещават съответните за възрастта им учебни заведения. С
допълнителна молба от 5.04.2022г е заявила, че понастоящем е безработна, но е
регистрирана в Бюрото по труда–гр.Делменхорст, Германия, откъдето получавала помощи
за своята издръжка и тази на децата.
При това положение следва да намерят приложение наднационалните правни норми,
регламентиращи международната компетентност на съдилищата при разглеждането на дела,
свързани с родителска отговорност, какъвто е Регламент (ЕО) № 2201/2003г на Съвета
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност.
Предмет на настоящото дело е лишаването от родителска отговорност на бащата
поради трайното неполагане на грижи за децата и недаването на издръжка за тях и затова
същият попада в предметните предели на чл.1 т.1 б.“б“ от Регламента : „Настоящият
регламент се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по
граждански дела, отнасящи се до:
а) развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
б) определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската
отговорност“.
Съобразно общото правило на нормата на чл.8 от Регламента международно
компетентен да се произнесе по този спор е съдът по обичайното местопребиваване на
детето.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че обичайното местопребиваване на
децата Наталия и Нуреля е в Германия и затова следва да намери приложение нормата на
чл.8 от Регламента. Ето защо няма основание да се приеме, че международно компетентен
да разгледа делото е българският съд.
Горното не се оспорва и от изложеното в частната жалба на ищцата. Основното
оплакване се състои в неправилната преценка на РС за приложимост на изключението от
това правило, визирано в чл.12 § 3 от Регламента, т.нар. пророгация на нормата.
В тази връзка РС е изложил съображения за неприложимостта на посоченото
изключение, които се споделят и от въззивния съд.
В нормата на чл.8 §2 от Регламента е указано, че §1 /т.е. общото правило за
компетентност/ се прилага при спазване на условията на членове 9, 10 и 12.
Настоящият случай не попада под хипотезите на чл.9, визираща запазване на
компетентност по предишното обичайно местопребиваване на детето, нито на чл.10,
уреждаща компетентността в случай на отвличане на дете.
Нормата на чл.12 „Пророгация на компетентност“ визира изключенията от общите
правила за подсъдност, като в §1 е посочено изключението от общата компетентност по чл.3
на съдилищата по молбите за развод, законна раздяла и унищожаване на брака, когато с тях
са съединени искания, отнасящи се до родителската отговорност, а в §2 – случаите, когато се
4
прекратява компетентността по §1. Следователно, посочените норми нямат касателство към
настоящия случай.
Относима към процесния случай би била нормата на §3, съгласно която съдилищата
са компетентни относно родителската отговорност в производство, различно от това по см.
на §1, при наличието на кумулативно посочените в нормата предпоставки, а именно:
а) когато детето има основна връзка с тази държава-членка и особено по силата на факта, че
единият от носителите на родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в
тази държава-членка, или че детето е гражданин на тази държава-членка; и
б) компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета
от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на сезирането на
съда и е във висш интерес на детето.
По отношение тези по б.“а“: Действително двете деца са български граждани, но не
може да се приеме, че същите имат основна връзка с държавата България, макар да са нейни
граждани, тъй като същите са били в доста ниска възраст, когато майката е напуснала
пределите на страната през 2019г и трайно се е установила в Германия. Към него момент
детето Наталия не е имало навършени 10 години, а Нуреля – е била под 4г. Самата майка
като родител, на който е възложена родителската отговорност или упражняването на
родителските права и задължения, също няма обичайно местопреби- ваване в България. Що
се отнася до доводите,че децата си идвали в България, за да се виждат с роднини, то
доказателства в тази посока не са представени. При това, както се сочи от самата ищца,
децата са интегрирани в социалната среда в Германия съответна за възрастта им.
По отношение на бащата – поради липсата на данни за неговото местоживеене
/същият не е бил открит нито на постоянния, нито на настоящия адрес, указани в НБД/, не
може да се направи извод, че обичайното му местопребиваване е в България. Може да се
мисли дори, че същото е Германия или друга държава от ЕС.
По отношение тези по б.“б“: след като е необходимо и двамата родители да са
изразили съгласие с посоченото изключение от общата компетентност, което да е станало
към момента на сезирането на съда, за наличието на такава воля у бащата не може да се
направи извод при положение, че не е бил открит на постоянния и настоящия адреси, това
би било извън правомощията на евентуално назначения особен процесуален представител,
щом като се касае за разрешаване на спор за лични отношения и по–конкретно - лишаването
на бащата от родителски права.
На сл.място. Разглеждането на спора не е в интерес и на децата, като се има предвид
предметът на делото, необходимостта от тяхното изслушване, както и участието на
социалните служби по местоживеенето на децата, които да извършат цялостно проучване на
случая.
Така пророгацията на компетентност по см.чл.12 ал.3 от Регламент (ЕО) 2201/2003г е
неприложима в настоящото производство, а следва да намерят приложение общите правила,
визирани в чл.8 от Регламента, което предпоставя сезираният съд служебно да прогласи, че
5
не е компетентен да разгледа спора, съгласно чл.17 от Регламента. Макар РС да не го е
сторил с нарочен акт, това се съдържа имплицитно в постановеното прекратително
определение. Ето защо подадената частна жалба се явява неоснователна и постановеното от
ВРС прекратително определение следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-VІIIс-в по гр.д.№ 14652/2021, с което е
прекратено производството по делото, на осн.чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г на
Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.
Определението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едноседмичен срок от уведомяването на страните по арг.чл.274 ал.1 т.2 вр.чл.15 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6