Р Е Ш
Е Н И Е
№ 07.11.2018г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на втори октомври две хиляди и осемнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско
дело № 1207 по описа за 2018г. и
като обсъди:
Обективно и субекитвно съединени искове с правно
основание чл.109 от ЗС.
Ищците твърдят, че по време на брака в режим на СИО са
придобили 2/3 идеални части от правото на собственост върху ПИ 00702.532.93 по
КККР на гр. Асеновград, ведно със СОС 00702.532.93.1.1 и СОС 00702.532.93.1.2.
Ответникът притежава останалата 1/3 идеална част от поземления имот, ведно със
самостоятелен обект в сграда 00702.532.93.1.3. Той използва свободната дворна
площ на поземления имот откъм улица „Мануш войвода“, а те нямат достъп до
същата, тъй като не разполагат с ключ за вратата, намираща се на оградата на
парцела. Ответникът отказва да им предостави и ключ за входната врата на
жилищната сграда.
Освен
това в северната част на имота е изградил стопанска сграда без тяхно съгласие.
Към момента същата се използва за складово помещение, но вещите в него са
разположени така, че всички дъждовни води с отичат към стената на жилищната
сграда, до която е долепена. Поради това стените на сградата се навлажняват,
като влагата прониква в стая от приземния етаж.
Поставил
е незаконна стълба до покривната част на сграда 00702.532.93.4, която минава
пред прозорец на приземния етаж, което води до засенчването му, както и до
неудобства при преминаване на хора по стълбата. Отделно от това покривът на
същата, който е на нивото на самостоятелен обект в сграда 00702.532.93.1.2, се
използва за разполагане на маси и столове. Ответникът и негови приятели се
събират на това място, като употребяват алкохол, вдигат шум. Това се случва
точно пред прозорците на жилището, собственост на ищците, като се нарушава
спокойствието им, както поради шума, така и поради създадената възможност за
пряка видимост. Върху покрива й се складират вещи – дъски, дърва, които
задържат влага и са източник на миризми.
Ответникът
е преустроил балкона от северозападната страна на своето жилище в кухня, като отпадните води е извел в отделен маркуч
(ПВЦ тръба), закрепена за фасадата на сградата от третия етаж. Тя минава край
прозорците на първи и втори етаж, загрозява сградата и се чува шум от
протичащата през нея вода, а през зимата възниква опасност от замръзване и
авария.
На стълбищната площадка пред таванските
помещения ответникът е разположил фаянсови плочки на площ от около 1 кв.м.,
върху които е поставил газов котлон, използван от него за приготвяне на храна.
С това се ограничава достъпа до тавана, по стълбището се разнасят неприятни
миризми и се създава се опасност от пожар.
С
всички описани действия се създават пречки на ищците да упражняват правото си
на собственост, поради което молят да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да им предаде ключ от входната врата на оградата на
парцела откъм улица „Мануш войвода“ и ключ от входната врата на жилищната
сграда, да премахне стопанска постройка, разположена в северната част на
парцела с ширина 1,7м, дължина 2м и височина 1,10м, както и желязна стълба,
водеща от дворното място до покрива на сграда с идентификатор 00702.532.93.4,
да преустанови разполагането на маса и столове върху същите, да преустанови
консумацията на храни и напитки и вдигането на шум пред прозорците на жилището
на ищците, да преустанови разполагането на различни вещи като дърва и дъски на
покривната плоча на същата сграда, да премахне маркуч (ПВЦ тръба), който се
спуска от балкона на жилището на третия етаж от северозападната страна на
сградата от към ул.“Родолюбие“ по фасадата край прозорците на първи и втори
жилищен етаж, както и да преустанови приготвянето на храна на стълбищната
площадка пред таванските помещения. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че с договор за доброволна делба е
извършено разпределение на реалното ползване на процесния поземлен имот, с
който за неговите наследодатели е определен самостоятелен достъп до стълбищната
клетка от ул.“Мануш войвода“, а за праводателите на ищците – от ул.“Родолюбие“.
Поради това исковете за предаване на ключ от входните врати са неоснователни.
Твърди
също така, че сградата в северната част на дворното място, е изградена от
неговия дядо, а се използва от неговия баща. Тя се намира в частта от същото,
която му е разпределена за ползване, но не е негова собственост.
Стълбата,
водеща от дворното място до покрива на сграда с идентификатор 00702.532.93.4 е
поставена от неговия дядо. Оспорва изцяло твърденията, че там се разполага маса
и столове, че се събират групи от хора, които консумират храна и алкохол, че се
вдига шум, както и че се складират вещи върху този покрив. Твърди, че по нея
преминават само той, членовете на семейството му и неговия баща, като по този
начин не създават неудобства за околните, по-големи от обичайните.
Признава,
че е поставил ПВЦ тръба, но твърди, че това се наложило, тъй като ищците
прекъснали съществуващото ОВ за неговия етаж и това го принудило да направи
ново извеждане на водите. Същото обаче е изградено в съответствие с
изискванията за това – използвана е стандартна, дебелостенна тръба с Ф 50,
поради което няма шум и опасност от замръзване. Освен това не загрозява
фасадата.
Твърди
също така, че не е разположил фаянсови плочки и газов котлон на стълбищната
площадка, както и че не приготвя храна на същата.
По
изложените съображения предявените искове са изцяло неоснователни.
След като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищците притежават 2/3 идеални части от
правото на собственост върху ПИ 00702.532.93 по КККР на гр. Асеновград, ведно
със СОС 00702.532.93.1.1 и СОС 00702.532.93.1.2, които съставляват приземен и
първи жилищен етаж. Ответникът притежава останалата 1/3 идеална част от
поземления имот, ведно със самостоятелен обект в сграда 00702.532.93.1.3 –
втори жилищен етаж.
Вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза е установило, че към настоящия момент достъпът до
жилищна сграда 1 се осъществява от изток от ул.“Мануш войвода“ и от север от
ул.“Родолюбие“. Стълбищната клетка е обща част на жилищната сграда, като до нея
се стига от югоизток, през дворното място от ул.“Мануш войвода“. За да се
стигне до дворното място се минава през отвор в сграда 4, използвана за гараж. Достъп
има и от приземния етаж. Достъпът до втори жилищен етаж е от външна стълба,
монитрана в сграда 2 до покрива на сграда 3, от която се влиза в помещение,
което по проект е кухня.
Съгласно одобрения архитектурен проект
няма балкон откъм улица „Родолюбие“. На това място в обема и на двата етажа
трябва да има баня. Въпреки липсата на разрешение за преустройство, на третия
етаж това помещение е кухня. Обратната вода се отвежда с ПВЦ тръба Ф50 по
фасадата на сградата и се зауства в градската канализация. На първи жилищен
етаж помещението е сухо. По проект и в двете помещения е трябвало да има права
и обратна вода, но нито едно от тях не е баня.
От заключението на вещото лице се
установява, че в северната част на дворното място е изградена постройка с
ширина 2м, дължина 2 м и височина 1,05м. Същата е разположена така, че две от
стените й са оградата на поземления имот, изградена от камък и бетон, третата
стена е тухлена, а четвъртата – частично бетон. Покривът й представлява бетонна
плоча. За същата не е издадено разрешение за строеж, но такова не е и
необходимо, тъй като тя не представлява строителство.
Сграда №4 представлява гараж, като до
покривната му плоча има достъп, който се осъществява чрез замонолитена метална
стълба с ширина от 0,48м. Разстоянието от нея до първи (приземен) етаж и до
втори (първи жилищен) етаж е 0,15 м.
От показанията на
всички свидетели се установява, че след построяването на къщата в сегашния й
вид между етажните собственици на е постигнато съгласие, по силата на което
всяка от страните използвала отделен вход към сградата – собствениците на
приземния и първия етаж влизали през помещение в приземния етаж, а
собствениците на втория етаж – през стълбищната клетка. Това положение би могло
да съществува само и докато има съгласие между страните. Същото не намира опора
обаче от правна гледна точка. По закон, по проект и по предназначение
стълбищната клетка на сграда 1 е тази, която служи за достъп до всички етажи -
приземен, първи и втори етаж и таван. Без значение е възможността за влизане по
друг начин и от друго място. Безспорно е между страните, че за да се стигне до
стълбите е необходимо да се мине през входа към парцела откъм ул.“Мануш
войвода“. Безспорно е също така, че ответникът отказва да предостави възможност
на ищците да преминават през тези врати, като е заключил същите. Това са
неоснователни действия, с които той им пречи да упражняват правото си на
собственост. Ето защо и на основание чл. 109 от ЗС исковете за предаване на
ключ от двете врати – на оградата на парцела от тази улица и от входната врата
на сградата, следва да бъдат уважени.
В тежест на ищците е да установят, че
стопанската постройка в северната част на общото дворно място, е построена или
се използва от ответника, тоест че твърдените от тях неоснователни действия се
извършват от него. Това не е направено. Съществуването на тази постройка е
безспорно, като местоположението й е показано от вещото лице Р. на скица към
заключението на вещото лице. От показанията на свидетелите Ремзие Р. и Рафие А.
се установява, че преди да започне настоящото дело, тя е била долепена до
сградата, както и че съществуването й и складирането на дърва и други вещи в
нея, е причинило влага в жилищните помещения, използвани от ищците и е довело
до невъзможност за използването им по предназначение. Това действително
съставлява неоснователно засягане на правото им на собственост. При липсата на
пълно и пряко доказване, че тази сграда е построена или се използва от
ответника и с оглед на показанията на свидетеля И.А., че той държи дърва в нея
(макар и да не живее постоянно на втори етаж), съдът намира, че искът да бъде
премахната от ответника е недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Съществуването на метална стълба,
водеща до покривната плоча на сграда 4, използвана за гараж от ответника, е
доказано. Същата е разположена на 15 см от прозореца на приземния етаж. От
показанията на свидетелите Ремзие Р. и Рафие А. се установява, че по нея
преминава както Б.А., така и членовете на неговото семейство, при което в
стаята на приземния етаж се чува неприятен шум. Такъв шум се получава и когато вали. Негативните усещания
се засилват от това, че тези хора виждат всичко в стаята, затруднява се
проникването на светлина в нея, водата от дъжда отскача от стълбата и пръска
прозореца. Освен това на плочата Б. е поставил маса и столове, на които той и
семейството му прекарват много време през лятото. В единия край на плочата има
дъски и дърва. От последните се задържа влага, която попива в стаите на
приземен и първи етаж. Съдът намира, че за ответника не е налице правно
основание извършване на описаните действия, тъй като с тях се пречи на ищците
да упражняват пълноценно правото си на собственост върху приземния и първи
жилищен етаж, като използват намиращите се в тях жилищни помещения по
предназначение.
Освен това складираните вещи повреждат същите, като позволяват проникване на
влага в тях. Ето защо исковете за премахване на метална стълба и
преустановяване на използването на покривната плоча на сграда 4 по описания
начин са основателни.
Основателна е и
претенцията за премахване на поставената на фасадата тръба, която отвежда
обратната вода от изградена кухня. Независимо дали помещението е предвидено за
кухня или за баня то поставянето на тръба на фасадата на сградата не е в
съответствие със строителните правила и норми. Поради това и след като тя пречи
на ищците да използват помещенията си, тъй като шуми и създава опасност от
повреждането им, то същата следва да бъде премахната. Без значение е в случая
дали са извършени евентуални неправомерни действия, с които ищците са
прекъснали друг начин за отвеждане на обратната вода и поради това съдът не
изследва този въпрос. Това е така, тъй като дори се установи, че това е
направено, то ответникът би могъл да защити правата си по предвидения в закона
ред, а не като извърши на свой ред противоправни действия. Този извод не се
променя от обстоятелството, че според свидетеля И.А. ВиК специалисти са
монтирали тръбата. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да я премахне.
От показанията на
свидетелите Ремзие Р. и Рафие А.
се установява, че на стълбищната площадка пред таванските помещения е имало
поставени фаянсови плочки, а върху тях котлон, като на същия е приготвяна
храна. Това обаче е правено от майката на ответника, като не са събрани
доказателства, че той извършват неоснователни
действия. Последното е необходимо, за да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС и
ищците да имат право да искат прекратяването им. Поради това искът последният да бъде
осъден да преустанови същите, изразяващи се в приготвяне на храна на
стълбищната площадка, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК страните дължат
една на друга направените по делото разноски по съразмерност. Съдът приема
условно, че същите са направени с оглед на седем обективно съединени претенции,
две от които са отхвърлени. По същата причина възражението за прекомерност на
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение е неоснователно. Ето защо от
общия размер на направените разноски от 930 лева ищците имат право на 664,28
лева, а ответникът – на 157,14 лева (от общ размер на разноските 550 лева). По
компенсация съдът присъжда на ищците 507,14 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Б.И.А., ЕГН ********** *** да предаде на М.Р.А., ЕГН **********
и Ф.И.А., ЕГН ********** ***, ключ от входната врата на оградата на ПИ 00702.532.93 по
КККР на гр. Асеновград откъм улица „Мануш войвода“ и ключ от входната врата на
жилищната сграда, построена в него с идентификатор 00702.532.93.1, да премахне
желязна стълба, водеща от дворното място до покрива на сграда с идентификатор
00702.532.93.4 по КККР на гр. Асеновград, да преустанови разполагането на маса
и столове върху покривната плоча на сграда с идентификатор 00702.532.93.4 по
КККР на гр. Асеновград, да преустанови консумацията на храни и напитки и
вдигането на шум пред прозорците на жилището на М.Р.А.,
ЕГН ********** и Ф.И.А., ЕГН ********** ***, да преустанови разполагането на дърва и дъски на
покривната плоча на същата сграда, да премахне маркуч (ПВЦ тръба), който се
спуска от балкона на жилището, заснето като СОС 00702.532.93.1.3 по КККР на гр.
Асеновград от северозападната страна на сграда 00702.532.93.1 по КККР на гр. Асеновград
от към ул.“Родолюбие“ по фасадата край прозорците на първи и втори жилищен етаж,
като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за
премахване на стопанска постройка, разположена в северната част на ПИ
00702.532.93 по КККР на гр. Асеновград, с ширина 1,7м, дължина 2м и височина
1,10м, както и за преустановяване на неоснователни действия, изразяващи се в приготвянето
на храна на стълбищната площадка пред таванските помещения на сграда с
идентификатор №00702.532.93.1 по КККР на гр. Асеновград.
ОСЪЖДА Б.И.А., ЕГН ********** *** да заплати на М.Р.А., ЕГН **********
и Ф.И.А., ЕГН ********** ***, сумата от 507,14 лева (петстотин и седем лева и
четиринадесет стотинки), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: