№ 1525
гр. Пловдив , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Виолета В. Низамова
Секретар:Сийка К. Радева
като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно
наказателно дело № 20205330205312 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Н. Х. К., ЕГН **********, чрез адв. С.П.,
против Електронен фиш серия К № 3878043, за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ №
546 на ОДМВР Пловдив, с което на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600 лв., за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната жалба моли да бъде отменен обжалваният
електронен фиш, като излага съображения в тази насока. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, не се явява лично и се
представлява от процесуален представител адв. П..
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
представител и не взема становище по основателнотта на жалбата.
СЪДЪТ, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, и
след като съобрази доводите и исканията на страните, намира и приема за
установено следното:
На 14.08.2020г. в 14.52 часа, МПС "Рено Лагуна" с рег. № *******,
собственост на жалбоподателя Н. Х. К., било в гр. Пловдив, бул.
„Асеновградско шосе“ № 1, в посока бул. „Менделеев“, като с
1
автоматизирано техническо средство № TFR1-М № 546 било установено и
заснето че при максимално разрешена скорост за движение в населено място
от 50 км/час и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/час, с
посоченото моторно превозно средство е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М №
546, при разрешена стойност на скоростта от 50 км/час, установена стойност
на скоростта 91 км/час, превишена стойност на скоростта 41 км/час.
Тъй като в информационната система на МВР, , МПС "Рено Лагуна" с рег.
№ *******, било отразено като собственост на жалбоподателя Н. Х. К., в
съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП бил издаден електронен
фиш серия К, № 3878043 именно на жалбоподателя К..
Отразено е в обжалвания електронния фиш, че собственик, на когото е
регистрирано МПС е жалбоподателят Н. Х. К. и че с това е извършено
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателя К. не се е възползвал от възможността която му дава чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, и не е посочил в 14 дневен срок от връчването на
електронния фиш, друго лице на което да твърди че е предоставил за
ползване лекия автомобил негова собственост.
Т ази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и
кредитира като обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
От приложеното по делото съпроводително писмо с което на съда е
изпратена административно-наказателната преписка е видно че възиваемата
страна не разполага с обратна разписка за връчен електронен фиш, но прилага
справка от АИС АНД видно от която обжалвания електронен фиш бил връчен
на 18.08.2020г. Поради изложеното съдът приема че жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, поради което се явява
допустима. Жалбата е подадена от процесуално легитимиран субект, с изявен
правен интерес. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
2
превозно средство, а съгласно ал. 2 на посочения член, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч. По силата на чл. 182, ал.1, т. 5 от ЗДвП, в редакцията й, относима
към датата на извършване на деянието и издаване на електронния фиш, за
превишаване на разрешената скорост извън населено място от 41 km/h до 50
km/h е предвидена глоба 600 лв. Следователно, деянието, за което е наложено
на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за
наказуемо.
От представените по делото доказателства се установява, че електронният
фиш е бил издаден по установения за това в закона ред. При извършената
служебна проверка съдът не установи в административната процедура да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
засегнали правото на защита на жалбоподателя.
По преписката е приложен снимков материал към Клип № 18749, радар
546, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя и на патрулния автомобил. Следва да се
отбележи и че съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДВП на връчване на нарушителя
подлежи само електронният фиш, не и снимковият материал към него. За
снимковия материал е достатъчно, че е приложен по административно
наказателната преписка, което позволява на съда да направи преценка за
законосъобразност на електронния фиш.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство "TFR 1-M"
№ 546, представляващо мобилна система за видеоконтрол. Техническото
3
средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична
проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна
система за видеоконтрол.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система. Видно от приложения снимков материал
към клипа, действително скоростта на патрулния автомобил е отчетена като
нула, следователно измерването не е било в движение, а стационарно както
било отбелязано в протокола. В протокола за извършената проверка е
отбелязано и какви уреди са били използвани за извършеното измерване,
което е в съответствие с изискванията на Закона за измерванията, а
използваното МПС с което се е придвижвала мобилната АТСС, не е от
значение, тъй като тя просто извършва придвижването на АТСС чиято
изправност се измерва.
Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити,
като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци на
деянието: на 14.08.2020г. в 14.52 часа в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско
шосе“ № 1, в посока бул. „Менделеев“, при максимално разрешена скорост за
движение в населено място от 50 км/час и отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/час, с МПС "Рено Лагуна" с рег. № *******, е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-М № 546, при разрешена стойност на скоростта
от 50 км/час, установена стойност на скоростта 91 км/час, превишена
стойност на скоростта 41 км/час след приспаднат толеранс от +/-3км.ч. в
полза на водача. Изрично е посочена нарушената правна норма чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Посочени са и правните признаци на нарушението: при максимално
разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. е допуснато наказуемо
превишение на скоростта от 41 км/ч. отново след приспаднат толеранс от +/-
3км.ч. в полза на водача.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка
следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения
толеранс от 3 км.ч. На фотоснимката е посочена измерена скорост 94 км/ч. В
4
електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената
скорост, а установена стойност на скоростта, която се получава, като от
измерената скорост се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. В
конкретния случай 94 км/ч -3 км/ч е равно на 91 км/ч., т.е скоростта посочена
в електронния фиш. Налице е следователно пълно съответствие. В
електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се
ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал.4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал. 1,
т. 5 ЗДвП в редакцията на закона към датата на извършване на нарушението,
като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен размер, поради
което и не се дължат допълнителни мотиви относно нейната
индивидуализация.
Съдът не споделя възражението на адв. П. че издадения електронен фиш
следва да се отмени тъй като видно от снимковия материал към клипа, покрай
автомобила на жалбоподателя К. преминава и друг автомобил и не било ясно
измерената скорост на кой от двата автомобила е. Действително на първата от
четирите снимки се вижда и друг автомобил, но той се движи по напред от
автомобила на жалбоподателя, в съседна пътна лента, поради което и съдът
приема че безспорно е установено че именно автомобила на жалбоподателя е
този който се е движел с несъобразена скорост, а не автомобила който е
преминал преди него. На останалите три снимки се вижда само и единствено
автомобила на жалбоподателя, като преминалия преди него автомобил вече го
няма.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Ето защо, съдът намира,че процесното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото неоснователна се явява претенцията на адв. П. за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
жалбоподателя, поради което и същата не следва да бъде уважена.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХХV н. с.
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3878043, за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
„TFR1-M“ № 546 на ОДМВР Пловдив, с което на основание чл. 189, ал.4 вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Н. Х. К., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 600 лв., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6