№ 94
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. И.а
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500745 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЮЛ. Б. К. с ЕГН ********** против
решение №150/26.07.2021г. по гр.д.№392/2020г. на РС-С. с оплаквания за
необоснованост и нарушения на материалния закон.Предоставяйки
упражняването на родителските права по отношение на децата на бащата М.
ЯК. ИВ.,съдът пренебрегнал най-добрия им интерес, а именно-да живеят с
майка си в А., където нейният работодателят можел да „предостави
статут“.Това би им дало възможност да изучават езици и да придобият „други
социални умения“.В момента тя работела за периоди от около три месеца в
А.,за да осигури привременната издръжка в размер на 200 лв. за всяко дете, и
междувременно да може да контактува с децата.Самият размер на издръжката
намира подходящ с оглед нуждите на децата и собствените си
възможности.Осигурила жилище под наем в гр.Д.,където да бъдат настанени
децата предвид обстоятелството,че в същия град живеят нейните
родители.Съдът игнорирал доказаното домашно насилие,упражнено през
2019г. по отношение на майката и децата и станало причина да напусне
семейното жилище.Неправилно мотивирал решението си с желанието на
детето А.,тъй като било резултат от негативна манипулация от страна на
бащата.Детето М. следвало да бъде отглеждано от майката предвид
биологичните особености на неговия пол и навлизане в пубертета.Бащата бил
на работа целодневно и обгрижването на децата било невъзможно, а така
също и контролът върху поведението им,което се отразило неблагоприятно
на успеха им в училище.Иска отмяна на решението и уважаване на
претенцията по чл.127а,ал.2 СК.
1
Ответникът по жалбата М. ЯК. ИВ. я оспорва.Майката живеела
постоянно в А. и затова не осъществявала контакти с децата.Решението било
законосъобразно в частта относно предоставянето на родителсикте права.
Депозирана е въззивна жалба от М. ЯК. ИВ. с ЕГН ********** с адрес
гр.С.,ул.“З.“ № 656 ,в частта му,с която е отхвърлено искането за даване
разрешение по чл.127а ал.2 СК на малолетното дете А. М.Я.,роден на
01.08.2007г. за издаване на задграничен паспорт по заявление по чл.45,ал.1
ЗБЛД без съгласие на майката, за пътувания в страните от ЕС и в
Обединеното кралство за неограничен брой пътувания до изтичане срока за
валидност на издадените паспорти на двете деца .По този начин бащата не би
могъл да им осигури почивки и екскурзии предвид трайното отсъствие на
майката и липсата на сътрудничество с нея.
След преценката на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъждане на актуален социален доклад,въззивната инстанция
намира решението законосъобразно и правилно.
Производството е образувано по иск на бащата за предоставяне
упражняването на родителските права и определяне на местоживеенето им
при него,както и за осъждане на майката да плаща по 250 лв. месечна
издръжка за всяко дете,както и издръжка за минало време за периода от
01.10.2020г. до 26.06.20г./датата на депозиране на исковата молба/.Направено
е искане за предоставяне на заместващо съгласие за издаване задграничен
паспорт на А. и за пътуване на двете деца в страните от ЕС и Обединеното
кралство.Исканията са обосновани с твърдението,че след раздялата през
м.август 2019г. майката живее в чужбина и е прекъснала контактите и
грижите за децата,включително за финансовото им обезпечаване.Бащата
прибрал децата и се грижил за тях от края на м.септември 2019г. до момента.
Майката е предявила насрещни искове с правно основание чл.127,ал.2,
чл.143,ал.2 и чл.127а,ал.2 СК.Твърди,че е напуснала страната поради
домашно насилие,но възнамерява да се върне и да ги отглежда в нает
апартамент в Д..Родителското отчуждение по отношение на нея се дължало на
внушения от страна на бащата,който пречел на контактите между майката и
децата.
От представените удостоверения за раждане се установява,че А. М.Я.
е роден на 01.08.2007г., а М. М.Я. е родена на 23.02.2012г.От решение
№610/15.10.2019г. на РС-Д. по гр.д.№ 1864/2019г. се установява,че на 29
08.2019г. бащата извършил акт на домашно насилие на майката в дома на
нейните родители в Д. в присъствие на децата.Задължен е да се въздържа от
домашно насилие и му е наложена глоба,но е отхвърлено искането за забрана
да доближава децата,тъй като майката е с неизвестно местонахождение в
чужбина и децата биха били поставени в риск да останат без родителски
грижи.Изрично съдът е приел в мотивите,че бащата никога не е проявявал
агресия към децата си и е бил грижовен родител.От социалния доклад,
изготвен на 19.01.2021г. се установява,че по повод домашното насилие и
неизвестното местоживеене на майката децата са настанени по
административен ред при баба си по майчина линия в гр.Д..С решения по
гр.д.№№ 2199 и 2200 от 2019г. на РС-Д. е отхвърлена молбата на Директора
на Д“СП“ Д. относно предприетите мерки спрямо малолетните деца-
настаняване в семейството на роднини-и бащата е взел децата при себе си в
2
С. на 08.11.2019г. ,след което бабата и дядото прекъснали контактите си с
децата заради влошени отношения с бащата.Към момента на изготвяне на
доклада майката е била в чужбина и не е интервюирана.Представен е договор
за наем на апартамент в Д. за срок от една година,сключен на 05.12.2020г. от
името на майката в качеството на наемател.Всички доказателства
установяват,че през този период тя е пребивавала в чужбина,което впрочем не
се оспорва от нейна страна.Следователно,жилището не е било предназначено
с оглед отглеждане на децата непосредствено от
майката.Първоинстанционният съд е изслушал А. в о.сз.
на22.01.2021г.,когато е бил навършил 13 години.Детето е проявило силен
емоционален негативизъм към майката,привързаност към бащата .Заявява,че
със сестра си получават достатъчно грижи и надзор от леля си, която живее в
същия двор,не ходи на работа и поддържа домакинството.Баба му по майчина
линия била сериозно болна,дядо му работел и настоявали майката да се върне
от А.,за да поеме отглеждането на децата,но тя отказала.Според социалния
доклад към м. януари 2021г. децата ходили редовно на училище, имали личен
лекар,били редовно имунизирани.Децата имали доверителна връзка и били
емоционално привързани към бащата.Битовите условия били добри,с две
отделни стаи и баня в съседната къща на лелята,която се грижи за
домакинството.От изготвения на 14.01.2022г. социален доклад се
установява,че от около една година бащата живее на семейни начала с друга
жена,която е поела обгрижването на децата и домакинството,същата не е
трудово заета.“Осигурена е стабилна,сигурна и спокойна среда за
отглеждане“.Съжителката на бащата И. И.а е завършила 11 клас и помага на
М. в учебната подготовка.Децата я наричат „мамо“ и споделят,че я харесват и
че е добра с тях.Бащата бил „загрижен и всеотдаен“, децата не желаели да
контактуват с майка си.
Първоинстанционният съд е предоставил упражняването на
родителските права на бащата,постановил е да живеят при него,осъдил е
майката да плаща по 200 лв. издръжка и 1800 лв. за периода от 01.10.2019г.
до 26.06.2020г.,постановил е предварително изпълнение на решението в
частта за издръжката.Отхвърлил е насрещния иск на майката с правно
основание чл.127,ал2 от СК и насрещния иск с правно основание чл.143,ал.2
СК.В тази част решението е мотивирано с липсата на данни,че майката може
да осигури по -добър живот на децата в А. и с привързаността им към
бащата,а също и с привързаността между двете деца.Отдал е приоритет на
техния емоционален комфорт и душевен интегритет.Определил е разширен
режим на лични отношения с майката,която има право да ги взема през три от
четирите уикенда в месеца,един месец през лятото и по всяко време при
съгласие на другия родител.Настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния съд и намира,че решението удовлетворява най-добрия
интерес на децата.Действително,има риск от задълбочаване на родителското
отчуждение относно майката, но при полагане на необходимите усилия този
процес би могъл да претърпи обратно и благоприятно развитие.Съдът е
отхвърлил първоначалния и насрещния иск по чл.127а СК с мотива,че не са
налице важни и специални обстоятелства,налагащи пътуване в чужбина и че
заместващо съгласие не може да бъде дадено а приори,без преценка на
3
конкретните обстоятелства относно всяко пътуване зад граница,респ.
пътувания в определен период във връзка с конкретна ситуация.В тази част
решението също е законосъобразно и правилно.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 150 от 26.07.2021г. по гр.д.№ 392/2020г. на РС-
С..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България
в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4