Р Е Ш Е Н И Е
№ V-5
5.08.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, пети въззивен състав
На тринадесети януари
през две хиляди и двадесета година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1872 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 141 от 18.07.2019г.
по гр.д.№1200 по описа за 2018г. на РС- Несебър въззивното
дружество „ФОН КЕРН“ АД е осъдено да заплати на въззиваемото- „ХЕМУС ИНВЕСТ“
ООД, следните суми:
1/ главница в размер на 9773,83
лв., представляваща възнаграждение за извършени услуги по договор от
24.06.2012г.- такса за поддръжка на общи части за периода от 30.03.2017г. до
30.03.2018г. във връзка със самостоятелни обекти, придобити от ответника с
нотариален акт №192, т.VI, рег.№3259, дело №1154/2007г.,
ведно с мораторна лихва в размер на 1575,10 лв. за периода от 30.04.2017г. до
предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното плащане;
2/ главница в размер на 8199,93
лв., представляваща възнаграждение за извършени услуги по договор от
24.06.2012г.- такса за поддръжка на общи части за периода от 30.03.2018г. до
30.03.2019г. във връзка със самостоятелни обекти, придобити от ответника с
нотариален акт №192, т.VI, рег.№3259, дело №1154/2007г.,
ведно с мораторна лихва в размер на 487,44 лв. за периода от 30.04.2018г. до
предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното плащане. Искът за главницата е отхвърлен
за горницата над уважения размер до претендираните 9049,55 лв., а този за
мораторната лихва е отхвърлен за горницата над уважения размер до
претендираните 539,02 лв.
3/ главница в размер на 1640,08
лв., представляваща възнаграждение за извършени услуги по договор от
24.06.2012г.- такса за поддръжка на общи части за периода от 24.04.2017г. до
24.04.2019г. във връзка с апартамент 101- СОС в сграда с идентификатор
51500.502.286.5.30, придобит от ответника с нотариален акт №54, т.IХ, рег.№4349, дело №1598/2007г., ведно с мораторна
лихва в размер на 167,31 лв. за периода от 30.05.2017г. до предявяването на
иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска до окончателното плащане.
4/ разноски в размер на 2191,20
лв.
Срещу решението е постъпила
въззивна жалба от адв. Никола Иванов като пълномощник на „ФОН КЕРН“ АД.
Първоинстанционното решение е обжалвано в частта, с която исковете срещу
дружество са уважени, както и в частта, с която е същото е осъдено да заплати
разноски.
Изложени са оплаквания, че в
обжалваните части решението е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно районният съд приел,
че между страните е налице валидна облигационна връзка, макар да били
представени доказателства, че с уведомление по електронната поща, достигнало до
знанието на управляващия ответното дружество, договорите били прекратени три
месеца преди изтичането на срока по чл.3 от същите. Развити са подробни
съображения за доказателствената стойност на електронната кореспонденция и
конкретното уведомление. На следващо място се сочи, че дори договорите да са
валидни, то дължимата такса следвало да бъде изчислена само на база общите
части като прилежаща част към всеки самостоятелен обект, понеже договорите били
сключени за „управление и поддръжка на общите части към апартаментите“.
Недопустимо било волята на страните да се тълкува разширително по отношение
предмета на договора, понеже се касаело за определяема сума. Счита, че сумата
следвало да се изчисли като общите части от проценти бъдат превърнати в
квадратни метри и полученото число да бъде умножено по договорената цена от 4
евро на квадратен метър без включен ДДС.
Охраната в пределите на самото жилище била изключена от предмета на
договора- чл.4.1.1., б.“б“. Моли решението да бъде отменено в обжалваните
части, като вместо него се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени.
Въззиваемото дружество „ХЕМУС
ИНВЕСТ“ ООД е представило своевременно отговор на въззивната жалба чрез
пълномощниците си адв.О.и адв.Т.. Същото оспорва жалбата като неоснователна.
Намира за несъстоятелно позоваването на разпоредбата на чл.5 от ЗЕДЕУУ във
връзка с обосноваването на тезата на въззивника, че е въззиваемото дружество е
адресат на електронно изявление по смисъла на този норма, като изтъква, че в
чл.6 от всеки от договорите страните са заявили, че адресите им, посочени в тях
са такива и за кореспонденция, както и че за всяка промяна трябва да се
уведомяват писмено, като в противен случай изпращането на кореспонденцията на
заявения адрес се приема за редовно уведомление. Адресите на страните били
такива на техни офиси, а не на електронна поща. Адресът на връчване на
изявленията във връзка с договорите на ответното дружество бил адресът на
управление- гр.Несебър, ул.“Изгрев“ №25. Счита, че редовността на връчването
следва да се преценява съобразно клаузите на договора, като се цитира практика
на ВКС. Несъстоятелно било и твърдението, за наличие на недвусмислени
обстоятелства, че въззиваемото дружество се е съгласило да получава от
насрещната страна изявления в електронна форма, изразяващи се в наложила се
между страните обичайна форма на водене на преговори и последваща
кореспонденция между доставчик и клиент. Развити са подробни доводи. В
заключение се сочи, че няма доказателства за получаването от страна на
въззиваемото дружество на уведомление за прекратяване на облигационната връзка
между тях. Не била осъществена и фактическата обстановка, съответстваща на
уговореното в договорите фингирано получаване, нито тази на получаване на
електронно изявление по смисъла на чл.10 от ЗЕДЕУУ.
По отношение на второто
оплакване- относно начина, по който следвало да се определи дължимото
възнаграждение се сочи, че същото е несвоевременно заявено и преклудирано,
понеже е направено за първи път пред въззивната инстанция. На следващо място се
сочи, че по въпроса за начина на формиране възнаграждението е формирана сила на
пресъдено нещо, понеже в производство по предходно дело, приключило с влязло в
сила решение №117 от 21.05.2016г. по гр.д.№1160/15г. на НРС съдът се произнесъл
по този размер. Изложени са пространни доводи в тази насока. Моли атакуваното
решение да бъде потвърдено, като му се присъдят разноските за въззивната
инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалните представители на
страните поддържат становищата, изложени в жалбата, съответно в отговора на
жалбата. Претендират разноски. Въззивникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.
По допустимостта на въззивната жалба Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването на
решението. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „ХЕМУС
ИНВЕСТ“ ООД против „Фон Керн“ АД. В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, че страните са в трайни търговски отношения, като от 24.06.2012г. са
сключили три договора с предмет поддръжка на общи части, по силата на които
ответникът в качеството на възложител възложил, а ищецът в качеството на
изпълнител се съгласил да извършва срещу възнаграждение /такса/ услуги,
свързани с управлението и поддръжката на общите части в жилищна сграда с
идентификатор 51500.502.286.5, в която сграда възложителят притежавал
самостоятелни обекти. Отделните договори касаели възлагането на услуги,
свързани с поддръжката на общите части за отделни недвижими имоти на ответника.
Договорите били със срок на действие 1 година, като било уговорено и
автоматичното им подновяване за всяка следваща година, в случай, че договорът
не бъде прекратен с писмено предизвестие в срок до един месец преди изтичането
на срока. Годишната такса за поддръжка и управление на имота била уговорена на
4 евро на квадратен метър, без включен ДДС, която следвало да бъде заплащана
авансово за периода, следващ датата на плащането, един път годишно, срещу
представяне на фактура. Изтъква се още, че наличието на валидна облигационна
връзка между страните по делото била установена с влязло в сила съдебно
решение, с предмет вземания на ищеца към ответника за възнаграждение за
предходен период. От постановяването на предходното решение договорите не били
изменени, прекратени или развалени. Макар ищецът добросъвестно да изпълнявал
задълженията си по тях, ответникът не заплатил таксата за поддръжка и
управление по два от договорите, за посочените в исковата молба апартаменти и
периоди.
Моли, ответникът да бъде осъден да му заплати сумите, посочени в исковата
молба, представляващи дължимото възнаграждение по договорите за поддръжка на
общи части за посочените в исковата молба имоти и периоди, ведно с мораторна и
законна лихва върху тях. Представени са доказателства.
Ответното дружество, чрез пълномощника си адв. Иванов, своевременно е
представило отговор на исковата молба, с който е оспорило исковете като
неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на облигационна връзка между
страните за процесния период, като сочи, че договорите са прекратени от него с
нарочно уведомление от страна на представляващия ответното дружество, изпратено
на електронната поща на дружеството- ищец на 24.02.2017г. Затова счита, че
отношенията относно поддръжката и управлението на общите части в процесната
сграда, бил следвало да се уреждат съобразно общите правила на ЗУЕС. Такъв бил
и отговорът на дружеството- ответник на отправената му от ищеца покана за
заплащането на сумите. Оспорва да има каквито и да било други задължения към
ответното дружество във връзка с управлението и поддръжката на общите части на
сградата, като заявява, че ищецът трайно не полага усилия и не извършва
действия в тази посока, което било и причината за прекратяването на договорите
от страна на ответника. Общите части от години се нуждаели от ремонт, не били
поддържани в чисто хигиенно състояние, течовете от покрива били постоянни, от
което ответникът търпял вреди, изразяващи се в разходи за ремонти. Заявява, че
няколко пъти за сметка на ответника са правени ремонти в общите части на
сградата, с цел предотвратяване на по-големи вреди. Собственикът сам се грижел
за хигиената в общите части, а наетите от ответното дружество камериерки, освен
за почистването на собствените му имоти, се грижели и за почистването на общите
части. През целия активен летен сезон. Изтъква още, че се е разпоредил с девет
броя от процесните имоти, поради което разходите за тяхната поддръжка следвало
да бъдат поети от новите им собственици.
Моли, исковете да бъдат отхвърлени, като му се присъдят разноските по
делото. Сочи доказателства.
В първото съдебно заседание по делото пред районният съд процесуалните
представители на ищеца са оспорили твърдението на ответника, че на ищеца е
изпратено уведомление за прекратяването на договора и че същото е получено от
ищеца. Оспорва също посочените в писмото имейл адреси да са такива на ищцовото
дружество. Сочи, че те не са обявявани публично като такива за кореспонденция с
ищцовото дружество. Заявява се, че в договора са посочени адресите за
кореспонденция между страните, като този на ищеца е гр.Несебър, ул.“Изгрев“
№25.
Във връзка с горните оспорвания, процесуалният представител на ответното
дружество заявява, че имейлите не са посочени в договорите предвид началната
дата на сключването им, но повече от няколко години на тези електронни адреси
била осъществявана комуникация, включително са били получавани фактури и друга
документация- спогодба между страните по повод процесните договори. Направено е
искане за допускане на съдено-техническа експертиза, която да установи
комуникационна връзка между страните на процесните имейли.
Ищецът, чрез пълномощниците си- адв.Овагемова и адв.Тончева, е оспорил
относимостта на спогодбата към предмета на настоящото дело, като заявяват, че
същата касае други правоотношения между страните, а не изпълнението по
процесните договори.
Районният съд е приел писмените доказателства, включително разпечатки от
електронна поща, разпитани са свидетели.
Пред въззивната инстанция не са допуснати нови доказателства.
За да уважи исковете, касаещи всеки от договорите в посочените по-горе
размери, районният съд е приел, че сключените през 2012г. договори между
страните не са прекратени от ответника с имейла, изпратен на 24.02.2017г., тъй
като за получаване на писмено предизвестие в сроковете по чл.3 от договора било
необходимо изпращане съобразно уговореното между страните в чл.6. Твърдението
на ответника, че на електронен адрес страните са разменяли предходни
кореспонденции не дерогирало уговореното от страните и не било в състояние да
породи желаните от ответника правни последици за прекратяване на договора. С
оглед изложеното районният съд е приел, че през процесния период страните са
били обвързани от валидно облигационно правоотношение по представените три
договора, но с оглед продажбата на част от имотите от ответника, били настъпили
факти, които страните приели за прекратителни частично по смисъла на чл.2.5 от
договора. Приел е за установено изпълнението на задължението на ищеца да
извърши възложената работа за посочените във фактурите периоди, а възложителят
не твърдял да е упражнявал правата си по чл.265 ЗЗД да иска отстраняване на
недостатъци, заплащане на разходи за отстраняването им или за намаляване
размера на възнаграждението. Освен това приложените от ответника доказателства
установявали извършени от ответника СМР в собствените му апартаменти, които не
попадали в предметния обхват на трите договора. Посочил е, че таксата по чл.2.1
от процесните договори- в размер на 4 евро на кв.м. годишно се изчислява върху
площта на притежаваните самостоятелни обекти с включени общи части. Посочил е,
че към сключването на договорите притежаваната от ответника площ била 1653,80
кв.м., която следвало да се отнесе към действителната притежавана от ответника
част от имота към всяка една дължима годишна такса за исковия период. При определянето на дължимото възнаграждение
освен разпоредителните сделки съдът е съобразил и уговорките на страните за
авансово плащане на възнаграждението.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. По останалите въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част- допустимо.
Постановено е от законен състав в предвидената от закона форма, съдържа
изискуемите реквизити по чл.236 ГПК. Ето защо спорът следва да бъде разгледан
по същество.
След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното.
Предявени са три обективно съединени главни иска по чл.79, ал.1 ЗЗД във
връзка с чл.287 ТЗ за заплащане на възнаграждение по три договора за поддръжка
на общи части, сключени между страните на 24.06.2012г., ведно с обективно
съединени акцесорни искове с правно основание чл.86 от ЗЗД към всеки от
главните искове- за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва – за периодите преди завеждането на делото и след предявяването
на исковата молба.
Пред въззивната инстанция са безспорни обстоятелствата във връзка със
сключването на трите договора с дата 24.06.2012г. /л.11-19 от делото на НРС/
между страните, както и съдържанието на уговорките в тях. Към датата на
сключването им ответното дружество е било собственик на 22 самостоятелни обекта
в жилищна сграда с идентификатор 51500.502.286.5, наричана комплекс
„Белведере“, построена в ПИ с идентификатор 51500.502.286 по КККР на
гр.Несебър, с административен адрес гр.Несебър, ул.“Хан Крум“ 2-а, подробно
описани в нотариален акт №192, т.VI, дело 1154/2007г. на н-с Стоян Ангелов /за 18 имота/, нотариален акт №54,
т.IХ, дело 1598/2007г. на н-с Стоян
Ангелов /два имота/ и нотариален акт №18, т.ХVI, дело 2911/2008г. на н-с Стоян Ангелов.
С трите процесни договора за поддръжка на общи части /чл.1 и 2.1/,
ответното дружество в качеството на възложител е възложило, а ищцовото в
качеството му на изпълнител се е съгласило да извършва услуги, свързани с
управлението и поддръжката на общите части към недвижимите имоти, описани в
договорите, срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща годишна такса
за поддръжка и управление на имота в размер на 4 евро на квадратен метър, без
включен в сумата ДДС. Изрично в чл.2.4 е предвидено, че таксата включва само
услугите, изчерпателно описани в чл.IV от договора /по- конкретно тези, описани в чл.4.1.1/.
Страните са уговорили в чл.2.2 авансово заплащане на годишната такса от
страна на възложителя- веднъж годишно, до 30-то число на месец април /за първия
договор, касаещ 18 обекта/; 30- то число на м.май /за втория договор, касаещ
два обекта- ап.101 и 403/ и на непосочен месец /за третия договор, касаещ
последните два имота- гаражи №3 и 4/ , срещу представяне на фактура, като
таксата е относима за периода следващ датата на плащането.
В чл.3 е уговорен едногодишен срок на действие на трите договора, считано
от датата на въвеждане на възложителя в имота. В същата клауза е посочено, че в
случай, че в срок до един месец преди изтичането на договора никоя от страните
не изпрати до другата писмено предизвестие за прекратяване, договорът се
продължава автоматично за още една година, като същата клауза се отнася и за
изтичането на всяка следваща текуща година.
Съгласно чл.6 от договорите, страните са заявили, че адресите им, посочени
в договорите са такива за кореспонденция. За всяка промяна /в адресите, бел. на
докладчика/ страните са се задължили да уведомят другата писмено в тридневен
срок от извършването ѝ. Уговорили са още, че неуведомяването за настъпила
промяна и изпращането на кореспонденция на заявения адрес ще се приема за
редовно уведомление и ще бъде свързано с тези последици, като всяко писмо,
уведомление, покана и др.подобни, свързани с изпълнението на договора,
изпратено на посочен от страната адрес ще бъде валидно и ще поражда действие,
независимо дали е потърсено или отказано от получателя му.
Безспорно е, че договорите са породили действието си.
Безспорно е също, че с влязло в сила на 9.12.2016г. съдебно решение по
гр.д.№1160/15г. на НРС, потвърдено с решение по гр.д.№1635/16г. на БОС, по реда
на чл.422 ГПК е прието за установено, че ответникът е дължал на ищеца сумата от
15597,08 лв., представляващи неплатени такси по поддръжка за периодите от
30.03.2014г.- 30.03.2015г.; 24.04.14г.- 24.04.2015г. и 25.06.14г.- 25.06.15г.,
дължими по трите договора, ведно с мораторна лихва и законна лихва върху
главницата.
Въззивната инстанция не споделя доводите на ищеца, че това решение има сила
на пресъдено нещо за спора, разглеждан в настоящото производство, относно
въпросите за наличието на валидно правоотношение между страните по трите
процесни договора, както и за определеното в тях възнаграждение. Това е така,
защото ответникът твърди, че е прекратил договорите по предвидения в договорите
ред, поради което за процесния период не дължи заплащане на възнаграждение, а ответното
дружество следва да заплаща такси за поддръжка и управление по реда на ЗУЕС.
Пред въззивната инстанция не е спорно още, че през процесния период ищецът
е изпълнявал задълженията, описани в трите договора. Възражения против тези
фактически изводи на районния съд не се съдържат във въззивната жалба, поради
което въззивната инстанция не разполага с правомощия служебно да изследва тези
обстоятелства и да установи различна фактическа обстановка. Затова не следва да
се обсъждат подробно свидетелските показания и многобройните представени от
страните писмени доказателства в тази насока.
Безспорно е и че през процесния период ответното дружество се е разпоредило
с част от имотите, поради което съдът е отхвърлил частично исковете. В тази му
част решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила, поради което не се
включва в предмета на въззивната проверка.
Спорният въпрос е дали ответното дружество е прекратило трите договора с
изпращането на имейл от 24.02.2017г.
На л.75 от делото на НРС е налице разпечатка от електронна поща. Според
данните в нея, на 24.02.2017г. в 18:22ч., подател Елена Иванова с имейл адрес: elena ivanova <***************@***.**> е изпратил по молба на изпълнителния директор на ответното дружество г-н
Мандельштам писмо, чийто получател е г-н Мавров с имейл адрес: *********@*****.***. Установява се още, че към този имейл е прикрепено
писмо, озаглавено „отказ от мавров“ с дата 5.12.2016г. в 10:54 с подател Alex Mandelstam von Kern *********@*****.*** до elena ivanova <***************@***.** и Nicola Ivanov<***********@****.**.
На л.76 от делото на НРС е наличен препис от прикачения файл, съдържащ
уведомление от Алексей Александрович Лактионов- Мандельштам, в качеството му на
представляващ „Фон Керн“ АД до „ХЕМУС ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от Красимир Мавров, с което първото дружество уведомява второто,
че прекратява сключените между тях договори от 24.04.2007г., 03.03.3007г. и от
24.06.2012г. за поддръжка и управление на общите части, принадлежащи към
собствените на дружеството, недвижими имоти, находящи се в сграда с
идентификатор 51500.502.286.5.
Основателно е възражението на ищцовото дружество, че имейлите, посочени в
двата документа не са предвидени в договорите като адреси за кореспонденция
между страните /чл.3 от трите договора/, както и че всички останали преписи от
електронни документи, представени от ответника за установяване на трайно
установена електронна кореспонденция между страните или техни представители,
касаят действия, извършени месеци след
имейла от 24.02.2017г. Липсват основания да се приеме, че към датата на
препращането на имейла от 24.02.2017г. от свидетелката Елена Иванова до
представляващия към онзи момент ищцовото дружество Красимир Мавров, е бил
налице трайно установен начин за кореспонденция между страните по електронната
поща /включително досежно процесните три договора/.
Действително, в приложената покана за доброволно изпълнение /л.303 от
делото на НРС/ с изх.№9/19.05.2015г., изходяща от Красимир Мавров като
управител на ищцовото дружество, адресирана до изпълнителния директор на
ответното дружество, в заглавната част освен адреса за кореспонденция с
ищцовото дружество /уговорен от страните в чл.6 от процесните договори/, са
дадени телефони за връзка, както и електронна поща: *********@*****.***.
В тази покана обаче не се съдържа изявление на ищеца до
ответника, по смисъла на чл.6, изр.2 от процесните договори, което би могло да
се приеме като изявление за промяна на уговорения адрес за кореспонденция във
връзка с договора /гр.Несебър, ул.“Изгрев“ №25/.
Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на
закон за тези, които са ги сключили. Същите могат да бъдат изменени,
прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основанията, предвидени в закона.
В процесните договори са предвидени две основания за
прекратяването им- по чл.2.5- при отчуждаване на собствеността, с едномесечно
предизвестие преди датата на отчуждаването, както и по чл.3- с едномесечно
писмено предизвестие за прекратяване, отправено до другата страна преди
изтичането на едногодишния срок.
Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕП /наименованието е според
редакцията на ЗЕДЕУУ към датата на изпращането на процесния имейл/ писмената
форма се счита спазена ако е съставен електронен документ. Според чл.5 от същия
закон, адресат на електронното изявление
може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни
изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се
смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма.
В случая, с оглед обстоятелствата по делото- уговорката по чл.6 от
договорите за конкретен адрес на кореспонденция, не може да се приеме, че
единствено с посочването на електронната поща в поканата за доброволно
изпълнение, представляващият ищцовото дружество по недвусмислен начин се е
съгласил да получава изявления от насрещната страна за изменение и/ или
прекратяване на процесните договори, за да се приеме, че е спазен реда за
прекратяване на договора, предвиден от страните.
Ето защо въззивната инстанция приема, че изпратения от
св.Елена Иванова имейл, с приложения към него прикачен файл, адресирано до
представляващия към м.февруари 2017г. ищцовото дружество Красимир Мавров, не
съставлява валидно изявление на ответника за прекратяване на процесните три
договора.
Същите са продължили действието си и през процесния
период, поради което с оглед констатираното изпълнение на задълженията на
изпълнителя по тях, ответникът, в качеството на възложител дължи заплащането на
възнаграждението, уговорено в договорите за апартаментите, които са били негова
собственост към падежа на задълженията.
Съдът намира за неоснователно и второто оплакване във
въззивната жалба.
Възнаграждението на ищеца /таксата по т.2.1/ в размер на
4 евро на кв/м е уговорено по взаимно съгласие на страните в процесните
договори, като липсват твърдения и доказателства да е било променено.
Процесният договор е търговски, включващ елементи на договор за поръчка, на
договор за изработка и на договор за услуги /а не такъв по чл.2 от ЗУЕС, нито
по чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС/, съдържанието му не е уредено в позитивното
право, поради което на основание чл.20а, ал.1 ЗЗД страните са обвързани от
уговорките в него. Ето защо, след като процесните договори не са прекратени по
предвидения в договора ред, отношенията между страните във връзка с изплащането
на възнаграждението на изпълнителя се уреждат съгласно чл.2.1 от договорите. Императивните
разпоредби на ЗУЕС относно таксите за управление и поддръжка на общите части,
дължими спрямо етажната собственост /а не спрямо ищеца/ биха били приложими
само в случай, че процесните договори бяха действително прекратени от
ответника.
От изложеното следва, че исковете са основателни и следва
да бъдат уважени /до размерите, посочени в обжалваното решение/.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции съвпадат,
решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба неоснователна се явява
претенцията за разноски на ответника. Искането на въззиваемото дружество за
присъждане на разноски за въззивната инстанция е основателно. С оглед броя на
предявените обективно съединени искове и тяхната цена /три главни иска и три
акцесорни за мораторна лихва/, съдът намира, че заплатеното от въззиваемото
дружество възнаграждение в размер на 2000 лв. не се явява прекомерно, и следва
да му се присъди изцяло.
Понеже спорът е търговски, а цената на всеки от исковете е под 20000 лв.,
то настоящото решение не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, т.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 141 от 18.07.2019г. по гр.д.№1200
по описа за 2018г. на Районен съд- Несебър.
ОСЪЖДА „ФОН
КЕРН“ АД, ЕИК ********* да заплати „ХЕМУС ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ********* деловодни
разноски в размер на 2000 лв. за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.