№ 22
гр. Варна , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава И. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000131 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ГОЛД КРОУН" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Тутракан и М. А. Г. от гр.Тутракан срещу решение
№260047/23.12.2020 г. по т.д.2/2020 г. по описа на СОС, с което е прието за установено, че
„ГОЛД КРОУН" ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Тутракан и М. А. Г. от
гр.Тутракан, дължат СОЛИДАРНО на „БУЛАГРО“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Стара Загора, сумата от 185 128 лв., дължима по запис на заповед с дата на издаване
27.09.2017 г., ведно с дължимата законна лихва върху тази сума от 28.10.2019г., за която
сума по ч.гр.д. № 565/2019г. на РС – Тутракан са издадени заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист.
Въззивната жалба е депозирана в срок, като не са направени доказателствен искания.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението,
изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и нарушение на
процесуалните правила.
В писмен отговор, насрещната страна „БУЛАГРО“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр.Стара Загора, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в
обжалваната част.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, за
установяване съществуването на посоченото по-горе вземане.
Ищецът излага, че на 27.09.2017 г., ответното дружество е издало запис на заповед,
с който се е задължило да плати сумата от 205 128 лв. на 30.08.2018 г., като ефектът е
авалиран от М.Г.. Тъй като плащане не е извършено, поемателят се е снабдил със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 205 128 лв., издадени по ч.гр.д.№565/2019 г.по
описа на РС – Тутракан срещу която длъжника и авалиста са подали възражение по чл.414
1
от ГПК.
Ответниците са оспорили предявения иск с твърдения, че записът на заповед е
издаден за обезпечаване задължения по договор за стоков кредит, задълженията по който са
погасени изцяло.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
в полза на въззиваемото дружество „БУЛАГРО“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Стара Загора е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу „ГОЛД
КРОУН" ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Тутракан и М. А. Г. от гр.Тутракан, въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№565/2019 г.по описа на РС – Тутракан за
сумата от 205 128 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.10.2019 г.
От представения в заповедното производство оригинал на запис на заповед е видно,
че на 27.09.2017 г. „ГОЛД КРОУН" ЕООД, чрез управителя М.Г., в качеството му на
издател, се е задължило да плати по записа на заповед безусловно и неотменимо на
„БУЛАГРО“ АД, сумата от 205 128 лева, с падеж 30.08.2018 г. Задължението по записа на
заповед е авалирано от М. А. Г..
В тежест на кредитора е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно менителнично правоотношение и менителнично поръчителство
между него и ответниците за претендиранта сума. В случай на установяване на горните
факти ответниците следва да докажат изпълнение на задълженията си по записа на заповед
или свързаното с него каузално правоотношение.
Записът на заповед е обикновена форма на менителничното задължение, създава
задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. За неговата действителност не се
изисква да бъде изразена причината на задължението, нито тя се обуславя от условията,
които са уговорени между страните. Записът на заповед е едностранно волеизявление,
абстрактна сделка и тази му характеристика не съдържа като съществен елемент за
издаването му основанието. Не предпоставя като условие за действителност наличността на
друга основна сделка с каузален характер, нито пък валидност на правоотношението по
каузалната сделка. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата,
които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на
каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден.
В този смисъл, разглеждането на характера на записа на заповед като сделка налага
извода, че в производството по установяване вземането по издадената заповед за
изпълнение, съдът трябва да направи проверка дали са спазени изискванията на закона
досежно формалните реквизити на записа на заповед, тъй като строгата форма на записа на
заповед е съществено условие за неговата действителност и ако не съдържа едно от
изброените в чл. 535 ТЗ съществени условия, няма менителнична сила.
Възраженията на длъжника в производството за установяване на съществуване на
вземане, основано на запис на заповед са абсолютни /обективни/, почиващи на самото
менителнично задължение: срещу формата и съдържанието на ценната книга, срещу
действителността на менителничното задължение, за пороци на волята при издаването на
записа на заповед и др. и релативни /относителни/, насочени лично срещу поемателя:
например за безпаричност на поетото задължение, възражения, произтичащи от каузалното
правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед.
2
Тежестта на доказване както на абсолютните, така и на релативните възражения лежи
винаги върху длъжника, тъй като за ищеца менителницата служи и като основание и като
доказателство. Съгласно установената съдебна практика, кредиторът трябва да докаже
факта, от който произтича вземането му - редовен от външна страна запис на заповед, а
длъжникът - възраженията си срещу вземането /както се посочи абсолютните - срещу
формата и/или съдържанието на изпълнителното основание, съотв. личните - основани на
отношенията му с кредитора/. При редовен запис на заповед и недоказани от ответника
абсолютни, респ. относителни възражения за несъществуване на спорното вземане,
предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск подлежи на уважаване, тъй като
ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед.
Представеният запис на заповед от 27.09.2017 г., съдържа изискуемите реквизити по
чл.535 от ТЗ. Същият е с определен падеж, настъпил преди издаване на заповедта за
изпълнение, като с оглед вписаната клауза "без протест", кредиторът е бил освободен от
задължението да извърши протест поради неплащане. Записът на заповед е надлежно
авалиран по реда на чл.484 от ГПК от М.Г..
С оглед на горното, съдът намира, че процесната ценна книга е съставена в
предписаната от закона форма и съдържа всички съществени реквизити по чл. 535 ТЗ.
Съгласно т.17 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, ищецът – поемател по запис на
заповед, за установяване вземането по който е предявил иск по чл.422 ал.1 ГПК, не е длъжен
да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването
и съществуването на каузално правоотношение във връзка с което е издаден записа на
заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по
чл.422 ал.1 ГПК, подлежи на доказване и каузалното правоотношение, но само доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване
вземането по записа на заповед.
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните доказва фактите на
които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право.
С оглед въведеното от ищеца основание на вземането - абстрактна правна сделка,
разясненията дадени в т.17 на ТР №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС и правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, ответникът сочещ обезпечителна функция на
записа на заповед спрямо каузално правоотношение, следва да докаже релативните си
възражения за несъществуване или погасяване на вземането.
Гаранционно – обезпечителната функция на записа на заповед за обезпечаване на
каузално правоотношение, произтичащо от договор за стоков кредит №738/27.07.2017 г., се
установява от съдържанието на самия договор, в 4.1 от който е уговорено задължението на
купувача да издаде запис на заповед в полза на продавача в размер на определения с
договора максимален кредитен лимит или в размера на всяка отделна доставка. Договорено
е още, че всеки издаден гаранционно във връзка с договора запис на заповед подлежи на
замяна с нов ако от издаването му са минали три години, като неизпълнението на това
задължение поражда правото на продавача да обяви всички задължения по договора за
предсрочно изискуеми. В договора не е посочена стойността на максималния кредитен
лимит, но по делото са представени като доказателства двустранно подписани фактури,
установяващи размера на стокооборота. Страните са уговорили, че срокът за заплащане на
стоките по всяка доставка е 14 дни от датата на получаване на фактура или друг счетоводен
документ.
Погасяването на вземането по каузалното правоотношение, във връзка с което е
издаден записът на заповед, погасява и вземането по ценната книга. Издателят на запис на
3
заповед разполага с релативни възражения срещу поемателя, чиято основателност има за
последица и погасяване на задължението по ценната книга.
От представените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото
лице по приетата в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че записът на заповед обезпечава задълженията за главница по фактура
№32294/30.08.2017 г., задълженията за главница по фактура №33318/16.10.2017 г. и
частично за задълженията за главница по фактура №33466/23.10.2017 г., в общ размер на
205 128 лева. Според заключението, всички фактури издадени от „БУЛАГРО“ АД са
надлежно осчетоводени от двете страни и включени в дневника за покупки и справка-
декларация за данък добавена стойност на въззивника „ГОЛД КРОУН" ЕООД, за месеците
август и октомври на 2017 г., като е ползван и данъчен кредит. Според експерта, сумите по
трите фактури, по отношение на които е използвана гаранционната функция на процесния
запис на заповед, не съвпадат със сумите и фактурите предмет на т.д.№1/2020 г. на СОС,
тъй като задължението по фактура №33466 от 23.10.2017 г. и издадено кредитно известие
към нея №3469 от 24.10.2017г. на обща стойност 106 986.24 лв. е предмет на част от
исковата претенция по т.д. №1/2020 по описа на СОС, само до размера на 17 725.44 лв., а
останалата част в размер на 89 260.80 лв. е предмет на настоящото производство.
Счетоводното отразяване на стоково – кредитните правоотношения между двете
дружества е редовно и идентично, поради което на осн. чл.55, ал.1 от ТЗ, служи за
доказателство, за отразените по тези счетоводни сметки факти и обстоятелства.
Несъстоятелно е твърдението на въззивниците, че продавачът разполага с други
способи да удовлетвори вземането си за неплатената по договора цена, тъй като право на
продавача е да избере дали да предяви иск по каузалното правоотношение или да използва
облекчения ред за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз онова на
издадения като обезпечение запис на заповед.
Горните фактически и правни констатации обуславят извода, че
процесният менителничен ефект материализира валидно породено вземане в полза на
поемателя срещу издателя в размер на 205 128 лв., чиято изискуемост е настъпила.
При така установеното, в тежест на въззивника е да установи плащането на
възникналото задължение. По делото са представени доказателства от които се установява,
че след образуване на делото е заплатена сумата от 20 000 лв., с които са погасени част от
задълженията по фактура №**********/30.08.2017 г. Други доказателства за плащане не са
ангажирани, което обуславя извода, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен до размера от 185 128 лева.
Като е стигнал до същите правни изводи, ОС – Силистра е постановил правилен
съдебен акт, поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд на осн. чл.272 от ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционния
съд.
На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъди
възнаграждение за защита от юрисконсулт, съответно на отхвърлената част от жалбата, в
размер на 150 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВАрешение №260047/23.12.2020 г. по т.д.2/2020 г. по описа на СОС,
с което е прието за установено, че „ГОЛД КРОУН" ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр.Тутракан и М. А. Г. от гр.Тутракан, дължат СОЛИДАРНО на „БУЛАГРО“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Стара Загора, сумата от 185 128 лв., дължима по запис на
заповед с дата на издаване 27.09.2017 г., ведно с дължимата законна лихва върху тази сума
от 28.10.2019г., за която сума по ч.гр.д. № 565/2019г. на РС – Тутракан са издадени заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ГОЛД КРОУН" ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Тутракан и М.
А. Г., с ЕГН ********** от гр.Тутракан ДА ЗАПЛАТЯТ на „БУЛАГРО“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Стара Загора, сумата от 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5