Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 23.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд………………………………………………………………...… в открито
заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Женя
Григорова………………..………..………и в присъствието
на прокурора…………………………………………………………………..………………….като разгледа
докладваното от съдия И В А
Н О В А т.д.№ 29 по описа за
2020 год., взе предвид следното:
Предявени са два иска в субективно – активно съединение с
правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ - отм., вр. §
22 от ПЗР на КЗ за суми в размер по на 30 000 лева.
ИЩЦИТЕ
– А.С.К. и Т.С.К. твърдят, че на 01.05.2015 год., привечер –
около 17.30 часа в гр.Хасково е настъпило пътно – транспортно произшествие
/ПТП/ по вина на М.А., която като водач на товарен
автомобил, марка „Опел“, модел „Комбо“, с ******е била призната за виновна в
извършване на престъпление по чл.343 а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“,
вр. чл.342, ал.1 от НК, съгласно присъда от 14.07.2016 год., постановена по
НОХД № 340/2016 год. на Окръжен съд – Хасково. В резултат на престъплението
била причинена смъртта на дядо им - Тодор Колев. Към момента на настъпване на ПТП е бил в сила
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответното
застрахователно дружество и собственика на автомобила, управляван от виновния
водач. Приживе поддържали топли и
сърдечни отношения с дядо си. Внезапната му загуба им причинила болки и
страдания, за репарирането на които молят за решение, с което съдът осъди
ответника да им заплати суми в размер по на 30 000 лева – обезщетения за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2015 год. до
окончателното им изплащане. Претендират присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– „ЗД ЕВРОИНС“ АД – гр.София – оспорва иска.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представените по делото удостоверения за родствени връзки е, че ищците са
внучки на Т.К.К., починал на 01.05.2015 год.
С
присъда № 36 от 14.07.2016 год., постановена по НОХД № 340 / 2016 год. по описа
на Окръжен съд – Хасково, М.П.А. е призната за виновна в това, че на 01.05.2015
год. в гр.Хасково при управление на
товарен автомобил „Опел Комбо“, с рег. ******нарушила правилото за движение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП - при избиране на скоростта на движение водачите на ППС са длъжни
да се съобразяват с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното
средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
както и да намаляват скоростта и в случай на необходимост на спрат, когато
възникне опасност за движението и по непредпазливост причинила смъртта на Т.К.К.
на 91 години, след което направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на
пострадалия, поради което и на основание чл.343 а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343,
ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК са й наложени наказания „пробация“ и
„лишаване от право да управлява МПС“. Присъдата е влязла в законна сила на
22.11.2017 год.
Като
безспорно съдът приема и това, че към датата на настъпване на пътното
произшествие – 01.05.2015 год. е бил в
сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с полица № 07514002683985, със срок на покритие от
19.11.2014 год. до 19.11.2015 год., сключен между собственика на автомобила, управляван от виновния
водач - М.А. и ответника – „ЗД Евроинс“ АД –
гр.София – данна, в подкрепа на която съдът цени приложената по делото справка
/проверка/ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
По
искане на страните по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на
посочените от тях свидетели. От
показанията на свидетеля Каменов – съпруг на ищцата А.К. се установява, че в
деня на пътния инцидент - 01.05.2015 год. е бил в дома на пострадалия, който
живеел с дъщеря си. Синът на свидетеля ползвал стая от третия етаж на същата
жилищна сграда, намираща се в гр.Хасково, ул.“Строител“ № 9. След като
свидетелят чул удар и писъци от съседите, погледнал през прозореца от стаята на
сина си и видял тялото на пострадалия, проснато на пътното платно. На единия
тротоар, който не се използвал имало контейнер за боклук и градинки. Свидетелят
споделя, че не е обърнал внимание дали другия тротоар е свободен. Понякога там
паркирали коли. На мястото, където е станал инцидента е нямало пешеходна
пътека. Инцидентът се случил около 17.00 часа. Свидетелят споделя, че познава
пострадалия Т.Кот повече от тридесет години. Описва дядото на съпругата си като
„изчезваща порода мъже джентълмени“. Твърди,
че двамата били големи приятели, въпреки липсата на кръвна връзка помежду им.
Пострадалият бил много уважаван човек. Бил е най – стария земеделец в Южна
България, награждаван със златна детелина от Областния управител. Имало филм по
БТВ и коктейл в негова чест. Преди инцидента чествал 90 - годишния си юбилей.
Твърди, че дядото на съпругата му е бил в много добро здравословно състояние
преди катастрофата, въпреки напредналата му възраст. Отношенията между дядото и
двете му внучки определя като такива, на които много хора биха завидели.
Свидетелят и съпругата му живеели в гр.Хасково и всяка събота и неделя се
чували с пострадалия, а понякога и през седмицата, когато работата им
позволявала това. Понякога посрещали празниците заедно. Твърди, че съпругата му
преживяла тежко смъртта на дядо си. Инцидентът се отразил и на работата й.
Виждал я често разстроена. Приемала и успокоителни. Сестра й живеела в
гр.София. В тази насока са и показанията на свидетелката Георгиева – майка на
ищците, от които се установява още, че периодично баща й си ходел и на село,
където имал къща и лозе. До пределна възраст баща й карал кола. Бил земеделец в
БЗНС „Александър Стамболийски“, която организация отпразнувала 90 – та му
годишнина. Често на отсрещния тротоар спирали коли, особено по време на мачове
и празници. Преди инцидента баща й се движел по пътното платно, защото
тротоарите били заети. Здровословното състояние на баща й било много добро –
бил съхранен, подвижен и с разума си, амбициозен и доказващ се. Обичал често да
ходи на разходки и по този повод дъщеря й Т. му купила мобилен телефон, за да
поддържат връзка и когато е извън дома. Определя го като мъдър човек, приятен
събеседник, който предавал житейския си опит както на нея като на дъщеря, така
и на двете си внучки. Планували на следващия ден – на 02.05.2015 год. да ходят
на гости при дъщеря й Т., която живеела в гр.София. Споделя, че баща й
специално по повода си купил костюм,
защото за него срещите с внучките му били като празник. Определя отношенията
между баща си и двете й дъщери като много топли. Чували се и се виждали много
често. Дъщеря й Т. била кръстена на дядо си Тодор Колев, като връзката помежду
им била „малко по-различна“. И двамата – дядо и внучка били много любвеобилни –
обичали да помагат и да се раздават за хората. Винаги, когато идвала в
гр.Хасково, отивала на гроба на дядо си. Отношенията между пострадалия и ищците
било изградено на взаимно уважение. Двете му внучки били всичко за него. След
смъртта на дядо си се наложило да приемат успокоителни. И към настоящия момент,
при разговори за дядо си, дъщеря й А. се разстройвала. Понесли смъртта му
тежко. От показанията на свидетелката А., посочена от ответника се установява,
че на 01.05.2015 год., когато се прибирала от работа към дома си, който се
намирал в близост до местопроизшествието, заслепена от слънцето не възприела
пострадалия, движещ се на пътното платно. След като чула удара, спряла колата и
едва тогава разбрала какво се е случило. Обяснява, че на тротоарите имало
спрени коли, което било обичайна ситуация и пречело както на пешеходците, така
и на водачите на превозни средства, което ги принуждавало да се движат по
средата на пътното платно. След инцидента водачите на спрелите на тротоара коли
ги преместили от страх да не бъдат глобени. Свидетелката твърди, че се е движела
по средата на пътното платно, а пострадалият е пресичал от десния край на
автомобила й.
По искане
на ответника по делото е назначена съдебно автотехническа експертиза, в
представеното по която заключение експертът описва механизма на
ПТП, станало при слънчево време и с неограничена видимост. Помагайки си
с бастун, пострадалият Колев пресякъл ул.“Юндола“ в посока запад през
кръстовището и по ул.“Строител“ се насочил към дома си. Движел се по средата на
пътното платно между паркираните вляво и
вдясно леки автомобили. Автомобилът,
управляван от свидетелката А. също се движел между паркиралите вляво и вдясно
леки коли, със скорост около 42 км./ч. Ниското слънце от запад блестяло в очите
на водача, поради което не забелязала пешеходеца. След като го застигнал,
автомобилът с дясната си предна броня ударил крака на пострадалия, който паднал
върху предния капак на превозното средство, главата му се ударила в десния край
на предното панорамно стъкло. След 4.7 м. водачката усетила удара с пешеходеца,
отклонила автомобила вляво и го спряла до южния бордюр, без да оставя спирачни
следи. Тялото на пешеходеца паднало
вдясно от колата, като главата му се ударила в асфалта, търкаляло се 6 м. на
запад и застанало напречно на пътното платно с глава на около 1 м. от бордюра.
Четири часа след като бил приет в болницата, пострадалият починал от съчетана
тежка черепно – мозъчна, гръдна и гръбначна травма. Северният тротоар на
ул.“Строител“ срещу дома на пострадалия е бил широк 2.90 м. и с тротоарни
плочки, а южният е бил с широчина от
около 3.5 м., но затревен и с лек наклон и не се ползвал като тротоар.
Ударът настъпил между паркираните вляво и вдясно леки автомобили, на около 3
метра северно от южния бордюр на ул.“Строител“. Автомобилът ударил пешеходеца с
предната броня на около 0.45 м. навътре - в десния край на предния
регистрационен номер.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявените на
основание чл.226, ал.1 от КЗ – отм., искове за допустими по следните
съображения: Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ „За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс“. От страна на ответника не се твърди да е
постигната такава различна уговорка по сключения със собственика на превозното
средство, управлявано от прекия причинител на вредата, договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, въз основа на който ищците основават вземането си за
обезщетение за неимуществени вреди. Безспорно е, че застрахователният договор е
сключен през месец ноември 2014 год.,
т.е преди влизане в сила на действащия КЗ – 01.01.2016 год. Безспорно е още,
че и
застрахователното събитие е настъпило на 01.05.2015 год., т.е по време
на действие на отменения КЗ. При това положение съдът намира за приложима
нормата на чл.226, ал.1 от КЗ - отм., вр. § 22 от ПЗР на КЗ, която не визира
като условие за допустимост на иска провеждането на предварителна процедура по
реда на чл.498, ал.3 от КЗ, на която норма не е предадено изрично обратно
действие. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се
даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Към момента на настъпване
на ПТП, действащият нормативен акт е КЗ – отм., което обуславя приложимостта на
чл.226, ал.1 от КЗ - отм., вр. § 22 от
ПЗР на КЗ. Застрахователното правоотношение е подчинено на режима на КЗ – отм.,
действащ към момента на сключване на застрахователния договор и на настъпване
на застрахователното събитие. При това положение съдът намира, че нормата на чл.498, ал.3 от КЗ, съгласно
която увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, не намира
приложение. Независимо и наред с изложените по – горе доводи за допустимост на
исковете с оглед приложимата правна норма, следва да се посочи и това, че от
страна на ищците на 13.05.2019 год. е била отправена претенция до
застрахователя, с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, каквото
не е било определено. Исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди са предявени преди изтичането на пет годишния давностен срок. Съгласно
нормата на чл.197 от КЗ отм., правата
при застраховки „гражданска отговорност“ по т.10 на раздел II, буква „а“ от приложение № 1, в която хипотеза попада
и разглеждания случай, се погасяват с пет годишна давност от датата на
настъпване на събитието. Безспорно в случая е, че застрахователното събитие е
настъпило на 01.05.2015 год., а искът е предявен на 31.01.2020 год. – преди
изтичане на давностния срок. Като неоснователно съдът намира и заявеното от
ответника възражение за недопустимост на исковете, обосновано с липса на
процесуално и материално правна легитимация на ищците да предявят иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на дядо им,
предвид обстоятелството, че възражението не касае допустимостта на иска, а е въпрос по същество
на спора, отговор на който е даден с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018
год. на ВКС по тълк.д. № 1 / 2016 год., ОСНГТК, според което материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 год. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 год. на ПВС, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. Ценейки събраните по делото
гласни доказателства, съдът намира за установени предпоставките, визирани в
цитираното ТР, обуславящи основателността на исковете, предявени от ищците,
които макар и да не попадат в кръга от лицата, посочени в цитираните две ППВС,
са претърпели болки и страдания от смъртта на дядо си, които следва да бъдат
обезщетени. Безспорно по делото е установено, че на 01.05.2020 год. в резултат
на нарушение на правилата за движение от страна
на свидетелката М.А. и по непредпазливост е била причинена смъртта на
Тодор Колев, за което е била ангажирана
наказателната отговорност на водача А. с
влязла в сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това
дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Безспорно е още, че към момента на ПТП
е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между
собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата и ответника. С настъпване на
застрахователното събитие с моторно превозно средство – предмет на
застрахователен договор „Гражданска отговорност“, за ищците се е породило
правото на иск срещу ответника, който
дължи застрахователно обезщетение на увредените лица, което съдът
намира, че на основание чл.52 от ЗЗД
следва да бъде определено в размер по на 25 000
лева – за всяка една от ищците, ценейки събраните по делото гласни
доказателства, от които се установява, че
между ищците и дядо им – Т.Кса съществували отношения на трайна емоционална
връзка, обусловена и от обстоятелството, че ищците са единствените две внучки
на пострадалия, който е живеел заедно – в една жилищна сграда с дъщеря си –
майка на ищците. От събраните по делото гласни доказателства се установява още,
че ищцата Т.К. е кръстена на дядо си – Тодор Колев, като съществуващата помежду
им връзка, свидетелката Георгиева определя като „по – особена“. Показателен в
тази насока е факта, че за деня, следващ ПТП, пострадалият и дъщеря му са били планували
гостуване при ищцата К., очаквано с
радост от възрастния човек, за когото
срещите с внучките му били като
празник. Години след смъртта на дядо си, ищцата К. изпитвала потребност от това
да остане сама на гроба му. Свидетелката Георгиева описва двамата – дядо и
внучка като хора, обичащи да се раздават за другите. От показанията й се
установява още и изключителна загриженост от страна на дъщеря й към
пострадалия, на когото закупила мобилен телефон, за да могат да осъществяват
връзка, когато дядо й е извън дома – на село или на разходка. Ищцата К.
ежеседмично е посещавала дядо си, при спомена от загубата на който изпитвала
болка и страдание. От показанията на
свидетеля Каменов се установява, че смъртта на дядо й, се отразила
особено негативно за съпругата му, както в личен, така и в професионален план. И
двете сестри са изживели тежко смъртта на дядо си, малко преди настъпването на
която са чествали заедно 90 – я му рожден ден. Макар и в напреднала възраст,
пострадалият е бил в добро общо състояние – обичал да се разхожда, да поддържа
лозето на село, а до скоро управлявал и автомобил. Тежестта на преживяната
загуба от нелепата смърт на дядо си, ищците доказват и с обаятелността на
пострадалия, описан от свидетеля Каменов като „изчезваща порода мъже, джентълмени“, а връзката между дядо и внучки
– като завидна.
Исковете
в останалата им част до предявените размери от по 30 000 лева, съдът намира за недоказани,
а от тук и неоснователни, отчитайки обстоятелството, че ищците са създали свои
семейства и години преди загубата на дядо си са живели в отделни домакинства.
Като
необосновано съдът намира направеното от ответника при условията на
алтернативност искане за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди в размер до 5 000 лева, съгласно § 96 от ЗИД на КЗ,
която норма съдът намира за неприложима в настоящото производство, предвид
цитираната по-горе разпоредба на § 22 от ПЗР на КЗ, препращаща към нормите на
отменения КЗ, които не предвиждат лимит под този, посочен в § 27, ал.1, т.2 от
ПЗР на КЗ – отм.
Като
основателно съдът намира заявеното от ответника възражение за съпричиняване,
допуснато от страна на пострадалия Т. К., ценейки заключението по допуснатата
по делото съдебно автотехническа експертиза и приложената към него скица, от
които се установява, че ударът между пострадалия и автомобила, управляван от
свидетелката А. е настъпил по средата на пътното платно, където са се движели пешеходецът и застигналия го
автомобил, като произшествието е станало на прав участък от пътя. Съдът приема,
че от страна на пострадалия е допуснато нарушение на правилото, визирано в
чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП, задължаваща пешеходците, при невъзможност да
използват банкета или тротоара, да се движат възможно най-близо до лявата
граница на платното за движение, противоположно на посоката на движение на ППС,
както и на правилото на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, според което при пресичане
на платното за движение, пешеходците са длъжни преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се ППС. Степента на допуснатите от
пострадалия нарушения на правилата за движение, съдът отчита при установено
неправомерно паркиране на автомобили,
както на платното за движение, така и на северния тротоар, и невъзможност за
ползване на южния, поради затревяването му и съществуващия наклон, съвкупно и с
допуснатите от деликвента нарушения на правилата за движение, за което е
ангажирана наказателната й отговорност с влязла в сила присъда.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че приносът на пострадалия за настъпване на
ПТП, следва да бъде определен на 20 %, с който посочените по – горе размери от
по 25 000 лева, следва да бъдат намалени и исковете уважени до суми от по 20 000 лева.
Предвид
изхода от спора в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер
по на 533.33 лева – възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от
иска, а в полза на ответника – 233.33 лева – възнаграждение за юрисконсулт и за
вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление – гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“ № 43 да заплати на А.С.К.,
ЕГН ********** *** сумата в размер
на 20 000 /двадесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди,
търпени от смъртта на дядо й Т.К.К., настъпила на 01.05.2015 год. в резултат на
пътно – транспортно произшествие, причинено от М.П.А. като водач на товарен
автомобил „Опел Комбо“, с *****, дължимо по договор застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № 07514002683985, ведно със законната лихва, считано от
01.05.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата
част – за разликата до предявения размер от 30 000 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление – гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“ № 43 да заплати
на Т. С. К., ЕГН ********** *** сумата
в размер на
20 000 /двадесет
хиляди/ лева – обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от смъртта на дядо й Т.К.К., настъпила на
01.05.2015 год. в резултат на пътно – транспортно произшествие, причинено от М.П.А.
като водач на товарен автомобил „Опел Комбо“, с *****, дължимо по договор застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № 07514002683985, ведно със законната лихва, считано от
01.05.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата
част – за разликата до предявения размер от 30 000 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление – гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“ № 43 да заплати на А.С.
К., ЕГН ********** *** сумата
в размер на
533.33 /петстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева –
деловодни разноски – възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление – гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“ № 43 да заплати
на Т.С. К., ЕГН ********** *** сумата
в размер на
533.33 /петстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева –
деловодни разноски – възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА
А.С.К., ЕГН ********** *** и Т.С.К., ЕГН
********** *** да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление – гр.София, район Искър, бул.“Христофор
Колумб“ № 43 общо сумата в размер на 233.33 /двеста тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/ лева – разноски по делото, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Искър,
бул.“Христофор Колумб“ № 43 да заплати сумата в размер на 1 600 /хиляда и
шестотин/ лева – държавна такса, която да се приведе по сметка на Окръжен съд –
Хасково.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: