Р Е Ш Е Н И Е
№
………./ .07.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Петя П.
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 841 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК,
образувано по подадена въззивна жалба от “БОН ТУР-БГ“ ООД, гр. Варна, чрез адв.
Г.В., срещу Решение № 359 от 24.01.2020 г., постановено по гр.д. № 18967/2018
г. по описа на ВРС, X с-в, в ЧАСТИТЕ, с които първоинстанционният съд:
1/ ОСЪЖДА „Бон Тур – Бг“ ООД, ЕИК
*********, да заплати в полза на В.К.П., ЕГН **********, сумата от 3 000,00 лв.
(три хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от В.К.П.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени травматични
увреждания – счупване на лява ръка, в резултат на претърпяната трудова
злополука от 31.08.2016 г., в резултата на настъпило ПТП, ведно със законната
лихва от 31.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата;
2/ ОСЪЖДА „Бон Тур – Бг“ ООД, ЕИК
*********, да заплати в полза на В.К.П., ЕГН **********, сумата от 1 569,28 лв.
(хиляда петстотин шестдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени от В.К.П. имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за поставяне на специални импланти, закупуване на
медикаменти, провеждане на прегледи, закупуване на превързочни материали и
други необходими за лечение на пострадалия медикаменти, поради причинени
травматични увреждания – счупване на лява ръка, в резултат на претърпяната
трудова злополука от 31.08.2016г., в резултата на настъпило ПТП, ведно със
законната лихва от 14.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Жалбоподателят “БОН ТУР-БГ“ ООД счита постановеното
решение в обжалваните части за незаконосъобразно и неправилно, като моли за
неговата отмяна, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Твърди, че
съдът е следвало да приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца в размер на 95 %, а не на 70 %, доколкото същият е
допринесъл значително за настъпването му като е нарушил правилата за движение
по пътищата. Сочи, че е следвало съдът да приложи процентът на съпричиняване и
спрямо претърпените имуществените вреди. Излага, че съдът не е съобразил
показанията на разпитаните по делото свидетели на ответника и изявлението на
процесуалния представител на ищеца, от които се установява че във връзка с
инцидента ответникът му е заплатил сумата от 500 лв., с която сума е следвало
да бъде редуцирана уважената част от иска за имуществени вреди. По отношение на
претенцията за неимуществени вреди твърди, че същата е недоказана и почива само
на твърдения и създадени за целите на процеса доказателства, които са оборени
от ответника. Сочи още, че дори да се приеме, че претенцията за заплащане на
обезщетение е основателна, то същата е значително завишена спрямо подобни
случаи в практиката. Излага, че от доказателствата по делото не може да се
установи причинно-следствена връзка между инцидентна и състоянието на
тревожност у ищеца. Твърди, че установения от вещото лице стрес и тревожност у
ищеца би могъл да се дължи и на други фактори, какъвто е и смъртта на майка му.
Сочи още, че ищецът не е развил фобия към шофиране, защото е продължил да
управлява МПС-ва и след инцидента, като също така колегите му го описват като
весел и душата на компанията. Излага, че ищецът е потърсил помощ при психиатър
едва три години след инцидента, като първото му посещение съвпада с датата на
подаване на исковата молба по настоящото дело. Твърди, че съдът не е следвало
да се кредитира показанията на свидетелката П., която е съпруга на ищеца и е
заинтересована от изхода на делото. В заключение сочи още, че не са взети
предвид представените електронни доказателства – снимки, които установяват, че
ищецът не е страдал от твърдяната депресивно-тревожна симптоматика.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият В.К.П.,
чрез адв. М.Т., депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част и присъждане на разноски. Твърди, че ответникът не е ангажирал
доказателства за механизма на причиненото ПТП, поради което не се установява по
делото връзката между поведението на водача и настъпилото произшествие. Сочи,
че правилно съдът е преценил като достоверни показанията на съпругата му,
доколкото същата има преки впечатления от състоянието му, като установените от
нея факти изцяло съвпадат с тези установени от останалите доказателства по
делото. Излага, че вещите лица правилно са определили състоянието му и че
същото е в резултат от претърпения инцидент. Твърди, че не са в предмета на
въззивно обжалване релевираните възражения по отношение на заплатената сума от
500 лв. Сочи, че правилно първоинстанционният съд не е ценил представения
снимков материал като годно доказателство по делото.
По
предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Страните
били в трудови правоотношения на основание сключен трудов договор от 03.05.2016
г., по силата на който ищецът се задължил да работи на длъжност „екскурзовод“
при ответника с основно месечно трудово възнаграждение от 450,00 лв. и
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит от 0,6 % за всяка година трудов стаж. На 31.08.2016 г. ищецът, около 10:20
ч., пътувал с предоставеното му ППС – мотопед „Пиаджо Зип“, към хотел „Аква
Азур“, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“ за среща с туристи, подхлъзнал се с
мотопеда на асфалтовата настилка и паднал, за да избегне удар с внезапно
спрелия пред него лек автомобил. В резултат на това били причинени вреди на
мотопеда, като пострадал и водачът. Същият получил фрактура на лява ръка. На
01.09.2016 г. било осъществено оперативно лечение, поради счупване на долния
край на лъчевата кост. Поставен бил имплант, за който ищецът заплатил сумата от
1180,00 лв. Поставена е имобилизация на крайника за период от 45 дни и е
провеждана рехабилитация и активно медикаментозно лечение. Пострадалият е
изписан от болницата след 9 дневен престой. Злополуката е приета за трудова,
съгласно чл. 55, ал. 1 КСО от ТП на НОИ – Варна. Издадени били болнични листове
за период от 120 дни. На 02.05.2018 г. ищецът постъпил в болница за
отстраняване на имплантираните през 2016 г. материали. След злополуката
работникът изпитвал силни болки и страдания в областта на лявата ръка, бил в
невъзможност да се обслужва самостоятелно и се нуждаел от непрекъсната помощ.
Излага се, че злополуката е отключила посттравматичен стрес.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Твърди се неоснователност на предявените искове. Не се спори, че ищецът е
работил при ответното дружество на длъжност „екскурзовод“. Оспорва се описаните
последици от претърпяната злополука да отговарят на обективната истина. Излага
се, че още през зимния сезон на 2017 г. ищецът работил в гр. Банско, отново за
фирмата ответник. В гр. Банско същият живял без роднини и близки, поради което
успявал сам да се справя в ежедневието. През лятото на 2017 г. ищецът работил в
курорт „Св. св. Константин и Елена“. Освен това по време на активния летен
сезон на ищеца бил зачислен автомобил, който управлявал сам. През лятото на
2018 г. ищецът работил на длъжност „аниматор“ и отново му бил зачислен автомобил.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед на
това, че МПС било шофирано с несъобразена скорост. Настъпилото ПТП е
осъществено при изключително груба небрежност. Сочи се, че претенцията е
завишена по размер. На 20.12.2016 г. ответното дружество заплатило на ищеца
сумата от 500,00 лв. за покриване на нуждите от оперативно лечение. Излага се,
че е изплатено и застрахователно обезщетение за претърпяната трудова злополука.
Съставът
на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни
изводи:
Предявени са искове по чл.
200 КТ за осъждане на работодателя да заплати на работника обезщетения за претърпени
имуществени и неимуществени вреди в резултат от настъпила трудова злополука.
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно
изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
По
същество въззивникът твърди, че следва да се определи 95 % съпричиняване на
вредоносния резултат, който следва да се приложи по отношение и на
имуществените и неимуществените вреди. Сочи, че съдът не е сторил това по
отношение на имуществените вреди, дори и за определените от него 70 %
съпричиняване. Съдът не е съобразил още извършеното плащане от работодателя
преди образуване на делото в размер на 500 лв. Не са обсъдени като
доказателство приетите в първоинстанционното производство фотоснимки и
неправилно е кредитирана СПЕ, както и показанията на водената от ищеца
свидетелка.
Не
е спорно между страните по делото, че ищецът В.К.П. е работил на трудов договор
при ответника „БОН ТУР-БГ“ ООД в периода 03.05.2016 г. – 08.10.2018 г. на
длъжност екскурзовод, а впоследствие на длъжност аниматор. На 31.08.2016 г.
ищецът е претърпял произшествие, като по време на изпълнение на служебните си
задължения е паднал от управлявания от него служебен мотопед. От падането
ищецът е претърпял вреди изразяващи се в счупване на долния край на лъчева
кост. Злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО от ТП на
НОИ-Варна с разпореждане от 08.09.2016 г.
От
събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че на
01.09.2016 г. на ищеца му е проведено оперативно лечение, като е извършено
наместване с вътрешна фиксация и поставяне на имплант. Проведени са и съпътстващи
процедури по имобилизация на крайника. На 02.05.2018 г. на ищеца е извършена
планова операция – отстраняване на имплантираните остеосинтезни материали. В
периода на възстановяване В.П. е бил в болничен общо 153 дни. От изслушаната
пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза след преглед се
установява, че в резултат на злополуката на ищеца му е останал белег, същият
има леки затруднения в движението и отслабена мускулна сила. Налице е лек
дефицит, но има почти пълно оздравяване. Може да се обслужва сам, но е възможно
да се получават болки в ръката при по-големи физически натоварвания и при рязка
промяна във времето. През оздравителния период счупването на лява лъчева кост е
обусловило трайно затруднение на движенията на лява ръка за повече от 30 дни и
охлузване по гърба, което е причинило много силни болки. След този период и
сваляне на гипса започва постепенно раздвижване, което в началото има доста
силни болки в обездвижените стави. От изслушаните съдебно-психиатрични експертизи
се установява, че ищецът е преживял стрес от злополуката и страда от
разстройство на адаптацията, които би следвало да преодолее за година-две, ако
продължава да приема предписаните му медикаменти и ходи на терапия. Събрани са и
доказателства, че за първи път е потърсил психиатрична помощ към датата на
исковата молба 14.12.2018 г., като в този период е починал и негов близък.
Размерът
на претърпените имуществени вреди се установява от представените пред
първоинстанционния съд писмени доказателства за извършени разходи във връзка
със злополуката, а именно същият възлиза на сумата от 1 569,28 лв. По отношение
на размера на претърпените неимуществени вреди настоящият състав на основание
чл. 52 ЗЗД определя същия на 10 000 лв. Този размер е справедлив и отговаря
на степента, интензитета и характера на вредите. Основният мотив в случая е
необичайно дългия период на възстановяване за подобен вид травма (152 дни),
който е бил съпътстван с операции, силни болки, приемане на медикаменти и
затруднения в ежедневното обслужване.
От
съвкупността на събраните по делото доказателства във връзка с психичното
състояние на ищеца в процесния период, настоящият състав прави извод, че е
налице причинна връзка между злополуката и възникналите проблеми във връзка със
съня и депресията от невъзможността да извършва трудова дейност в периода на
болничните. Горните факти се установяват от проведените експертизи и разпита на
съпругата на ищеца. Следва да се съобразят и установените по делото факти, че
ищецът е работил зимата на 2017 г. в Банско, както и лятото на 2017 г. и 2018
г. отново в к.к. „Златни пясъци“, като в този период е управлявал и служебен
автомобил, което намалява, но не изключва, възможността същият да е изпитвал
страх и несигурност да шофира. Следва да се съобрази и загубата на близък човек
две години след злополуката, когато са започнали и първите посещения при
психиатър. Следва да се съобразят и показанията на водената от ответника
свидетелка, която описа ищеца като весел човек и душата на компанията, дори и в
периода след злополуката.
Правилно
въззивникът счита, че всички тези фактори са оказали влияние върху вътрешното
психично състояние на ищеца, но в случая те не изключват факта, че са
претърпени неимуществени вреди от инцидента, които допълнително са се засилили
след смъртта на близкия човек, а не са се появили едва тогава. Също така, като
се има предвид поставената от психиатъра диагноза, обстоятелството, че ищецът в
служебната си среда се е държал дружелюбно и позитивно, не означава, че същият
в личен план не е страдал, че не е пълноценен и не може да спи мислейки за
проблемите си. Именно предвид възможните причини за психичното състояние на
ищеца, които не се изчерпват само с последиците от злополуката, настоящият
състав не присъжда и претендираното обезщетение за неимуществени вреди в
по-висок размер, а същото следва да се определи по справедливост в размер на
10 000 лв., като по-голяма тежест съдът дава на претърпените физически
страдания. В тази връзка представените пред първата инстанция фотоснимки не
следва да се ценят като доказателство, защото същите са оспорени и не са
приобщени към доказателствения материал по надлежния ред, а именно чрез оглед
на веществено доказателство (чл. 204 ГПК). Дори и същите да се ценяха и да
установяват активното присъствие на ищеца на служебни мероприятия, както и веселия
му характер, то тези факти сами по себе си не могат да обосноват извод за
липсата на психични проблеми в този период и наличието на депресивно
разстройство, предвид характерните белези на това заболяване, което влияе различно
на настроението на човек в зависимост от ситуацията, в която е се намира.
По
отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат настоящият
състав намира, че определените от първоинстанционния съд 70 % са правилно
съобразени с установената по делото фактическа обстановка. Процесните травми са
претърпени в резултат на падане от моторно превозно средство, поради
управляването му с несъобразена скорост. Действително ищецът е станал причина
за настъпване на злополуката, но тези последици не са целени от него и не е
налице груба небрежност. Били са налице фактори, които не зависят от неговата
воля, като внезапното спиране на движещия се пред него автомобил. Следва да се
съобрази характера на изпълняваната от него длъжност към този момент
(екскурзовод в летен курорт), която е свързана с постоянно движение и
управление на МПС в район с натоварен трафик, което е предпоставка за по-чести
транспортни произшествия, дори и при повишено внимание от страна на водача.
Поведението на ищеца е санкционирано от съответните органи, за което са
представени доказателства. Не може да се сподели предложения от въззивника
процент на съпричиняване (95 %), доколкото същият би се приложил в ситуации,
при които пострадалият целенасочено в причинил злополуката или е допринесъл
изключително за настъпването и́, каквато не е настоящата хипотеза.
При
така определения процент на съпричиняване следва дължимото обезщетение за неимуществени
вреди да се редуцира до размера от 3 000 лв., поради което искът се явява
основателен до този размер, като за разликата до претендираните 18 000 лв.
следва да се отхвърли. Първоинстанционното решение в тази част е правилно и
следва да се потвърди.
По
отношение на обезщетението за имуществени вреди, то същото също подлежи на
редуциране с определения от съда процент на съпричиняване, поради което
претендираните 1 569,28 лв. следва да се редуцират на 470,78 лв. В хода на
процеса се установи, че работодателят е заплатил на ищеца сумата от 500 лв. за
репариране на част от претърпените имуществени вреди. Този факт се потвърждава
категорично от показанията на разпитаните по делото свидетели. В този смисъл
това плащане има правопогасяващ ефект, който следва да бъде съобразен при
определяне на дължимото обезщетение. В случая, доколкото след определяне на
процента на съпричиняване ответникът би дължал сумата от 470,78 лв., а са
заплатени 500 лв., то претенцията се явява неоснователна и искът следва да се отхвърли
изцяло. Първоинстанционното решение в тази част е неправилно и следва да се
отмени.
По
разноските:
Съобразно изхода от спора
всяка от страните следва да понесе отговорността за разноски, съразмерно с
уважената и отхвърлената част от исковете. Настоящият състав намира, че за
яснота отговорността за разноски следва да бъде разпределена наново с настоящия
съдебен акт, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени в
тази част. Пред първа инстанция ищецът е претендирал заплащане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител по реда на чл. 38 ЗА (което
съдът определя в размер на 1 118 лв.), 390 лв. адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на допуснатото обезпечение и 72 лв. държавна такса
за образуване на изпълнително дело. Ответникът е претендирал 1 100 лв.
адвокатско възнаграждение, 450 лв. депозити за вещи лица и 12 лв. държавна
такса за издадени съдебни удостоверения. Държавната такса по исковете в размер
на 782,77 лв., както и възнагражденията на вещите лица в общ размер от 300 лв.
са заплатени от бюджета на съда. Пред втора инстанция процесуалният
представител на ищеца е претендирал адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗА (което съдът определя в размер на 414,16 лв.). Ответникът е претендирал 350
лв. адвокатско възнаграждение и 91,39 лв. държавна такса за въззивно обжалване.
Не са релевирани възражения от страните за прекомерност на адвокатските
възнаграждения.
Направените разноски са
доказани с представените по делото доказателства за плащане. Претендираните от
ищеца пред първоинстанционния съд разноски в размер на 390 лв. за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на допуснатото обезпечение и 72
лв. държавна такса за образуване на изпълнително дело не следва да се обсъждат,
доколкото същите не са приети като разходи в първоинстанционното производство и
няма данни за инициирано производство по чл. 248 ГПК.
Общата цена на двата предявени
от ищеца иска е в размер на 19 569,28 лв. Първоинстанционното решение в частта,
с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените
3 000 лв. до претендираните 18 000 лв. не е обжалвано от ищеца,
поради което е влязло в сила. С въззивното решение се променя резултата от
спора, като искът за имуществени вреди се отхвърля изцяло. Предвид частичното
влизане в сила на решението по иска за неимуществени вреди и отхвърлянето на
иска за имуществени вреди съотношението за разноските пред първа инстанция
съобразно цената на исковете следва да е 3 000 лв. в полза на ищеца и 16 569,28
лв. в полза на ответника. По отношение на втора инстанция съотношението е 3 000
лв. в полза на ищеца и 1 569,28 лв. в полза на ответника, доколкото искът за неимуществени
вреди за разликата над 3 000 лв. до 18 000 лв. не е предмет на въззивно
обжалване.
Работниците, служителите и
членовете на кооперации са освободени от разноски за производството по искове,
произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива
разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството по трудови дела е
безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат
на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по делото,
разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат,
ако насрещната страна е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.
/Решение № 67 от 3.04.2014 г. по гр.д. № 2944/2013 г., IV г.о. на ВКС/
В тази връзка ищецът
следва да бъде осъден да заплати дължимите пред двете инстанции разноски за
извършено процесуално представителство, държавни такси и депозити за вещи лица на
насрещната страна, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
извършените пред двете инстанции разноски за оказаната безплатна адвокатска услуга,
както и дължимите разноски, поети първоначално от бюджета на съдебната власт,
съразмерно с уважената част от исковете.
Предвид горното и след
извършени изчисления от съда за първа инстанция ищецът дължи на ответника
сумата от 1 322,54 лв., а за втора инстанция сумата от 151,59 лв., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът дължи на процесуалния представител на ищеца за
първа инстанция сумата от 171,39 лв., а за втора инстанция сумата от 271,92 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр чл. 38 ЗА. Ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт сумата от 165,99 лв. за първа инстанция, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Останалите разноски в общ размер 916,78 лв. за първа
инстанция остават за сметка на бюджета, на основание чл. 83, ал. 3 ГПК.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 359 от
24.01.2020 г., постановено по гр.д. № 18967/2018 г. по описа на ВРС, X с-в, В ЧАСТТA, с която е ОСЪДЕНО „Бон Тур –
Бг“ ООД, ЕИК *********, да заплати в полза на В.К.П., ЕГН **********, сумата от
1 569,28 лв. (хиляда петстотин шестдесет и девет лева и двадесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от В.К.П. имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за поставяне на специални импланти, закупуване
на медикаменти, провеждане на прегледи, закупуване на превързочни материали и
други необходими за лечение на пострадалия медикаменти, поради причинени
травматични увреждания – счупване на лява ръка, в резултат на претърпяната
трудова злополука от 31.08.2016г., в резултата на настъпило ПТП, ведно със
законната лихва от 14.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.П.,
ЕГН ********** срещу „Бон Тур – Бг“ ООД, ЕИК *********, осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 569,28 лв. (хиляда петстотин
шестдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща обезщетение
за претърпени от В.К.П. имуществени вреди, изразяващи се в разходи за поставяне
на специални импланти, закупуване на медикаменти, провеждане на прегледи,
закупуване на превързочни материали и други необходими за лечение на
пострадалия медикаменти, поради причинени травматични увреждания – счупване на
лява ръка, в резултат на претърпяната трудова злополука от 31.08.2016г., в
резултата на настъпило ПТП, ведно със законната лихва от 14.12.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 359 от 24.01.2020 г., постановено по гр.д. №
18967/2018 г. по описа на ВРС, в останалата обжалвана част, с която е ОСЪДЕНО
„Бон Тур – Бг“ ООД, ЕИК *********, да заплати в полза на В.К.П., ЕГН **********,
сумата от 3 000,00 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени от В.К.П. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинени травматични увреждания – счупване на лява ръка, в резултат на
претърпяната трудова злополука от 31.08.2016 г., в резултата на настъпило ПТП,
ведно със законната лихва от 31.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 359 от 24.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 18967/2018 г. по описа на ВРС, В
ЧАСТТA за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Бон Тур – Бг“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 1 322,54 лв. за първа инстанция и сумата от 151,59 лв. за втора инстанция, представляващи дължими съдебно-деловодни разноски
в производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Бон Тур – Бг“ ООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Т.Т., ЕГН **********,
сумата от 171,39 лв. за първа
инстанция и сумата от 271,92 лв. за втора инстанция, представляващи дължими съдебно-деловодни разноски
в производството за оказана безплатна адвокатска услуга, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА „Бон Тур – Бг“ ООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА
ВЛАСТ по сметка на Варненски окръжен съд, сумата от 165,99 лв. за първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по отношение на
предявения иск за присъждане на неимуществени вреди, подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от уведомяването на
страните, при наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК. В останалата част
решението не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.