МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕТО ПО НАХД № 1735/2018г. НА ВРС – 38 СЪСТАВ
Срещу обвиняемите А.Г.Д. и Й.Б. е било образувано и водено
досъдебно производство за престъпление по чл. 227Б ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.20
ал.2 от НК, както следва:
Срещу обв. Д. за това, че
на 26.10.2015 г. в гр. Варна, в съучастие с Й.Б., като съизвършител, в
качеството му на управител и представител като член на Съвета на директорите на
„Варна Про" АД - гр. Варна, ЕИК **********, със седалище гр. Варна, в 30 дневен
срок от спиране на плащанията /от 25.09.2015 г. до 25.10.2015 г./ не е поискал
от ОС -Варна да открие производство по несъстоятелност.
Срещу обв. Б. за това, че на 26.10.2015 г. в гр. Варна, в
съучастие с А.Г.Д., като съизвършител, в качеството му на управител и
представител като член на Съвета на директорите на „Варна Про" АД - гр.
Варна, ЕИК **********, със седалище гр. Варна, в 30 дневен срок от спиране на
плащанията /от 25.09.2015 г. до 25.10.2015 г./ не е поискал от ОС - Варна да
открие производство по несъстоятелност.
С постановление от 10.04.2018г. прокурор при ВРП е намерил, че
са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност на
обвиняемите с налагане на административно наказание и е направил предложение за
това.
Съдът, като е взел
предвид, че са налице предпоставките за насрочване на делото по реда на глава
ХХVІІІ от НПК е насрочил делото по този ред.
За ВРП, уведомени-
представител не се явява.
Пред съда обв. Д. се
явява и се представлява от редовно упълномощен защитник.
В обясненията си се признава за виновен и изразява съжаление за
случилото се. Имали са кредит към „Алианц банк“, но не успели да тго изплатят.
От банката предявили претенции и към него и към обв. Б., а впоследствие и
отправили персонални предложения до двамата да изкупят кредита.
В последната си дума моли заявява, че за пръв път му се случва
да се изправя пред съд и иска да бъде оправдан. Изразява съжаление за случилото
се.
Обв. Бреме, редовно призован за съдебното заседание не се явява.
Защитника на обв. Д. по съществото на делото моли за минимално наказание като
акцентира върху усилията на обв. Д. да оздрави предприятието.
Защитник на обв. Б. счита, че подзащитния му следва да бъде
оправдан. Сочи, че е налице решение на ВОС, което определя датата на
несъстоятелността и тя е различна от приетата с постановлението. Това решение е
задължително за всички и не може да бъде преодоляно чрез експертиза в
наказателното производство. Към датата , на която е настъпила неплатежоспособността
на дружеството обв. Б. не е притежавал качеството „управител“. Тези два факта
водят до извод за оправдаване на обвиняемия. Защитата акцентира и върху
доводите, наведени с отговора на адв. Дишев, които са идентични с изразеното в
пледоарията по същество.
От преценката на събраните доказателства по делото, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
„Варна Про" – ООД е дружество със седалище в гр. Варна,
регистрирано с решение на ВОС по гр.д. № 5150/1991 на 18.03.1991 г.
С Решение от 23.01.2004 г. по фирмено дело №
3429/2003 г. на ВОС „Варна Про" ООД било преобразувано в акционерно
дружество. Предметът
на дружеството бил проектиране, инженеринг, производство на електрическо и
електронно корабно оборудване, внос и износ, сервизни и специализирани дейности
и услуги, кораборемонт и др.
Един от първите съдружници в дружеството бил обв. А.Д.. През
2003 г. като съдружник бил вписан обв. Й.Б., както и Мариян Илиев Колев.
С Решение на ВОС от 10.07.2006 г. по фирменото дело били вписани
като представители на дружеството прокуристи - Александър Ангелов Д. и Желяз
Михайлов Савов; а изпълнителни директори били Михаил Стефанов Савов и А.Г.Д..
През 2007 г. в Съвета на директорите били вписани Й.Б. и Мариян
Колев. С решение на съвета на директорите от 17.09.2014 г. прокурата на
Александър Д. и Желяз Савов била прекратена, като това обстоятелство било
вписано на 25.09.2014 г. Съгласно решението на Съвета на директорите на „Варна
Про" АД от 17.09.2014 г., след прекратяване на прокурата „Варна Про"
АД се представлявало от изпълнителните директори- обв. Б. и обв. Д. само
заедно.
През годините дружеството развивало и разширявало своята
дейност, финансовите му показатели били стабилни и съумявало да изплаща работни
заплати, да покрива публичните си задължения и да плаща вноските си по
кредитите. В периода 2010-2013 г. имало сключени няколко договора с различни
дружества за извършване на строителни, ремонтни и други дейности - с
„Консорциум „Хабау-Варна", „Пе+Ес Верфтен", „Сам електроникс" и
др., по които очаквали постъпления.
Същевременно дружеството финансирало дейността си от банкови
кредити.
С Рамков договор за отпускане на банкови кредити и издаване на
банкови гаранции № 22107/04.02.2008 г. между „Алианц Банк България" АД и
„Варна Про" АД, на последното бил отпуснат банков кредит в размер на 1 534
000 евро. Договорът бил сключен от Изпълнителния директор на „Варна Про"
към този момент - обв. Д.. С множество Анекси и споразумения, сключени след
това през 2009-2014 г. на „Варна Про" били отпуснати допълнителни оборотни
банкови кредити за различни суми. Последните анекси от 2013 г. и 2014 г. били
подписани за „Варна Про" от обв. Д. и обв. Б. заедно, в качеството им на
изпълнителни директори на дружеството.
Задълженията по горепосочения договор били периодични и
изискуеми всеки месец.
През 2014 г. „Варна Про" АД започнало да изпитва финансови
затруднения. Били освободени множество работници и служители в дружеството,
като за неплащане на трудовите им задължения повечето съкратени работници
завели граждански дела и през 2015 г. се снабдили с изпълнителни листи срещу
„Варна Про" АД.
Междувременно дружеството продължавало да изплаща задълженията
си по банковите кредити към „Алианц Банк България" съгласно рамковия
договор, въпреки че фактически спряло да извършва дейност. Последното направено
плащане по оборотен кредит съгласно анекс № 56; по оборотен кредит съгласно
анекс № 7; по оборотен кредит съгласно анекс № 5 и по оборотен кредит съгласно
анекс № 10 към Рамков договор за отпускане на банкови кредити и издаване на
банкови гаранции № 27107/2008 г., било направено на 27.08.2015 г. След тази
дата други плащания по горепосочените кредити не били правени, въпреки че
следващата падежна дата за плащане на месечните вноски по кредитите била
25.09.2015 г.
На 24.11.2015 г. обвиняемите Д. и Б. били уведомени писмено от
„Алианц Банк България" да погасят незабавно цялото задължение на „Варна
Про" АД към банката, но не сторили това.
Обв. Д. и Б., като управители и представляващи „Варна
Про"АД не е направили искане до ВОС за откриване на производство по
несъстоятелност, въпреки че представляваното от тях дружество не било в
състояние да изпълни изискуемо и ликвидно задължение.
Видно от заключението на назначената повторна съдебно-счетоводна
експертиза, „Варна Про“ АД не е подавало в търговския регистър ГФО за 2013 г.,
2014 г. и 2015 г. Последно подадената ГДД по ЗКПО и ГФО за 2013 г. е пред ТД на
НАП.
Вземания от клиенти на „Варна Про" АД към 31.12.2015 г. се
равнявали на 1 706 321,36 лева. Салдото по банковите сметки на дружеството към
31.12.2015 г. е между 5,75 лв. и минусово, касовата наличост е 0,00 лв.
Собственият капитал на дружеството към 31.12.2015 г. е 4, 531 лв. Общият размер
на задълженията на дружеството към тази дата е 4,216 хил. лв. Общият размер на
задълженията на „Варна Про" АД към „Алианц Банк България" АД по
рамковия договор е 426270 евро. Публичните задължения на „Варна Про" АД
към 11.02.2016 г. възлизат на 573 165,75 лв. През 2014 г. осигурените лица
/намиращи се в трудово правоотношение с „Варна Про" АД/ са били 183 на
брой, а към 30.04.2015 г. няма действащи трудови договори. Общото задължение
към персонала към 30.09.2014 г. е било 828 хил. лв. Приходите от услуги и продажби
на стоки на „Варна Про" АД към 2014 г. са били 2,320 хил. лв., като този
показател намалява спрямо 2011 - 2013 г.
Продажбите с ДДС през 2015 г. драстично намаляват в сравнение с
2014 г. През 2016 г. са налице продажби, които са извършени по ИД № 6/2016 г.
на ЧСИ Людмил Станчев и са за покриване на задължения към „Алианц Банк
България" АД.
При съобразяване структурата на краткотрайните задължения и
активи на дружеството по счетоводни баланси през 2014 г. и 2015 г., „Варна
Про" АД не е било в състояние да покрива с приходи от дейността си
изискуемите парични задължения по търговски сделки и установени публични
задължения, не е разполагало с налични свободни парични средства.
Налице са счетоводни данни за неплатежоспособност и спиране на
плащанията към 25.09.2015 г. Дружеството не е изпаднало в свръхзадлъжнялост.
До 25.10.2015 г., когато е следвало да направят искане пред
съответния окръжен съд за образуване на производство по несъстоятелност, обв. Д.
и обв. Б. не са сторили това.
Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по
делото доказателства, които като безпротиворечиви и взаимно допълващи се съдът
кредитира изцяло.
След като прецени всички доказателства, релевантни за делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че обвиняемия Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.
2276, ал. 2 във вр. с ал. 1 вр. с чл.
20, ал. 2 от НК, тъй като на 26.10.2015 г. в гр. Варна, в съучастие с Й.Б.,
като съизвършител, в качеството му на управител и представител като член на
Съвета на директорите на „Варна Про" АД - гр. Варна, ЕИК **********, със
седалище гр. Варна, в 30 дневен срок от спиране на плащанията /от 25.09.2015 г.
до 25.10.2015 г./ не е поискал от ОС -Варна да открие производство по
несъстоятелност.
Съдът прие, че обвиняемия Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по
чл. 2276, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на
26.10.2015 г. в гр. Варна, в съучастие с А.Г.Д., като съизвършител, в
качеството му на управител и представител като член на Съвета на директорите на
„Варна Про" АД - гр. Варна, ЕИК **********, със седалище гр. Варна, в 30
дневен срок от спиране на плащанията /от 25.09.2015 г. до 25.10.2015 г./ не е
поискал от ОС - Варна да открие производство по несъстоятелност - престъпление
по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Преди да приеме от правна страна , че е осъществен състав на
престъпление от обвиняемите лица, съдът прецени възраженията на защитата.
Сочи се, че е налице решение на ВОС, което определя датата на
несъстоятелността и тя е различна от приетата с постановлението, като
значително следва във времето тази от обвинението. Това решение е задължително
за всички и не може да бъде преодоляно чрез експертиза в наказателното
производство. Към датата , на която е настъпила неплатежоспособността на
дружеството обв. Б. не е притежавал качеството „управител“. Тези два факта
водят до извод за оправдаване на обвиняемия.
Действително е факт т.д. № 1502/2015 г. по описа на ВОС, по
което с Решение № 76/27.01.2017 г. на ВОС е обявена неплатежоспособност на
„Варна Про" АД и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.
Факт е и вписаната на 02.02.2016 г. в Търговския регистър
промяна за дружеството, като Й.Б. е освободен като изпълнителен директор на
„Варна Про" АД.
Горните факти обаче нямат касателство към обвинението по
настоящото дело, тъй като обявената неплатежоспособност е инициирана от един от
търговските контрагенти на „Варна Про" АД - „АББ България“ ЕООД и касае
конкретни взаимоотношения между двете дружества, без да засяга отношенията на
„Варна Про“ АД с „Алианц банк България“ АД.
По силата на рамков договор за отпускане на банкови кредити и
издаване на банкови гаранции № 22107/04.02.2008 г.и последващи анекси и
споразумения през периода 2009-2014 г. на „Варна Про" били отпуснати
първоначална и допълнителни оборотни
банкови кредити за различни суми.
Задълженията по горепосочения договор са били периодични и
изискуеми всеки месец и са били известни на обв. Д. и обв. Б..
Последното направено плащане по оборотен кредит съгласно анекс №
56; по оборотен кредит съгласно анекс № 7; по оборотен кредит съгласно анекс №
5 и по оборотен кредит съгласно анекс № 10 към Рамков договор за отпускане на
банкови кредити и издаване на банкови гаранции № 27107/2008 г., било направено
на 27.08.2015 г.
Следващата падежна дата за плащане на месечните вноски по
кредитите била 25.09.2015г. На тази дата плащания по горепосочените кредити не
били правени, тъй като дружеството не разполагало със средства за това.
Обстоятелството, че „Алианц банк България“ АД не е предявило
своите претенции по исков път не може да
се тълкува в ползва на обвиняемите.
В настоящия казус по безспорен начин, чрез обясненията на обв. Д.,
приложените копия от рамков договор и анекси и споразумения, уведомления от
страна на „Алианц банк“ АД до обв. Д. и до обв. Б. , както и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че „Варна Про „ АД е
преустановило плащанията си на 25.09.2015г.
До изтичане на 30- дневен срок от спиране на плащанията –
25.10.2015г. обв. Д. и обв. Б., които единствено заедно са можели да заявят
това обстоятелство пред ОС- Варна, двамата не са сторили това.
Към 26.10.2015 г. Б. все още е бил управляващ и представляващ
дружеството в качеството му на член на Съвета на директорите на „Варна
Про" АД.
Предвид горното, съдът прие от правна страна, че е осъществен
състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна: изпълнителното деяние по чл. 227Б от НК се
осъществява чрез бездействие. Деецът не заявява по надлежния начин своята
неплатежоспособност пред съда в 30-дневен срок от спиране на плащанията.
Изпълнителното деяние по ал.2 на чл. 227Б от НК се осъществява по идентичен
начин от управляващите и представляващи търговските дружества лица. За да е
осъществен от обективна страна съставът на деянието тяхното бездействие е
следвало да е продължило минимум 30 дни.
Субект на престъплението:
пълнолетни вменяеми физически лица.
От субективна страна: деянието е извършено от обвиняемите
умишлено при форма на вината пряк умисъл. Същите са съзнавали, че представляват
дружеството единствено заедно; съзнавали са,
че управляваното от тях дружество „Варна Про" АД не е разполагало с
активи и на практика от 25.09.2015г. дружеството е спряло плащанията, но
въпреки това в законоустановеният 30 дневен срок не са поискали от ОС-Варна да
открие производство по несъстоятелност.
Причини за извършване - незачитане на установения в страната
правов ред.
За да наложи наказание на обвиняемите съдът на първо място се
съобрази със задължителното приложение на нормата на чл.78а от НК.
Съдът се съобрази и със степента обществена опасност на деянието
и на обвиняемите, като взе предвид:
По отношение на обв Д. :
- смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно
минало на обвиняемия; оказаното съдействие за разкриване на обективната истина
във фазата на съдебното производство и пред съда и изразеното съжаление за
извършеното.
Съдът отчете и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства.
По отношение на обв. Б. съдът взе предвид, че са установени
смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало на обвиняемия,
както и не са установени отегчаващи отговорността обстоятелства.
Изложените обстоятелства, предвид вида и характера на конкретното
деяние, мотивираха съда да наложи административно наказание ГЛОБА в минимален
размер от 1000 /хиляда/ лева на всеки от обвиняемите.
Водим от горните съображения,съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: