Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26
12.02.2020
г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На седемнадесети януари две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
като разгледа докладваното от председателя Атанас
Динков АНД № 277 по описа за 2019 година и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от Г.И.Г., ЕГН **********, против електронен
фиш (EФ) серия „К”, № 2469337 на ОДМВР - Стара
Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лева.
Жалбоподателят
моли електронния фиш да бъде отменен по посочените в жалбата съображения.
Въззиваемата
страна редовно призовани, не изпращат представител, като писмено молят
обжалвания електронен фиш да бъде потвърден.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е основателна.
С
обжалвания ЕФ жалбоподателят Г.И.Г., ЕГН ********** е санкциониран на основание
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата ("При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5
от ЗДвП ("Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място, се наказва, както следва: за превишаване над 40 km/h - с
глоба 600 лв."), за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак"), във вр.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 07.12.2018 г. в 10.07
часа в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км. 190, в посока към гр. Бургас, при
ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено с пътен знак В26 ("Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената"), съгласно Заповед №
РД-11-913 от 27.09.2018г. на АПИ, е управлявал лек автомобил „Тойота
Корола“, с регистрационен номер **, със скорост 138 км/ч, при отчетен
толеранс от 3 %, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 48
км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо
средство) № ТFR1-М 544.
В обжалвания
електронен фиш е посочено, че ограничението на скоростта – 90 км/ч е било
въведено с пътен знак В26, въз основа на Заповед № РД-11-913/27.09.2018 г. на АПИ.
Съгласно
т. 2 на Заповед № РД-11-913/27.09.2018 г. относно: Временна организация и
безопасност на движение /ВОБД/ за обект: „Въвеждане на ограничение на скоростта
в участък от км. 168 + 000 до км. 208 + 100 ляво и дясно платно на АМ Тракия“
на Председателя на УС на АПИ – л. 52 от делото, ограничението следва да се
въведе след като са налице всички условия за ВОБД, а именно: стриктно
изпълнение на място сигнализация, в съответствие със съгласуван проект за ВОБД
и при спазени изискванията от Наредба № 3/16.08.2010 г. и приемането на ВОБД с
Протокол от комисия с представители на „Автомагистрали“ ЕАД, ОПУ - Стара Загора
и Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, като изрично е отразено, че
заповедта влиза в сила след представянето на протокола по т. 2 в АПИ.
По
делото са представени – Заповед № РД-11-51/23.09.2018 г., Заповед № РД-11-1330/19.12.2018
г., процесната Заповед № РД-11-913/27.09.2018 г. като във всички тях изрично е
отбелязано, че същите влизат в сила след като копие от протокола по т. 2 от
заповедта се представи в Агенция „Пътна инфраструктура“.
По
делото е представен Констативен протокол за приемане на временна организация на
движението от 24.09.2018 г. – л. 39 от делото, в който изрично е отбелязано, че
същия е съставен на основание и във връзка със Заповед № РД-11-51/23.09.2018
г., която е с действие до 10.00ч. на 26.09.2018 г.
Въз основа
на служебното начало, съдът няколко пъти е изискал от санкциониращия орган да
представи доказателства за датата на реалното въвеждане на ограничението на
скоростта на движение на 90 км/ч, на АМ Тракия, в участъка на км. 190, в
платното за движение към гр. Бургас, съгласно Заповед № РД-11-913/27.09.2018г.
на АПИ, но такива не са представени. В съдебното производство по обжалване на
наказателно постановление, респ. на електронен фиш за налагане на глоба,
наказващият орган е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно
доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност. В процесния случай предмета на това
доказване включва и представянето на доказателства за валидно въведено с пътен
знак В26, ограничение на скоростта от 90 км/ч при движение по участъка от АМ
Тракия, при км. 190, към датата на извършване на санкционираното нарушение.
Доколкото твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се свързва с неспазване
на въведено съгласно посочената заповед на АПИ ограничение на скоростния режим,
очевидно е, че именно санкциониращият орган следва да установи и докаже както
влизането в сила на заповедта, съобразно предвидените в нея условия за
въвеждането на ограничението, така и датата, считано от която действа това
ограничение. От обвързването на въвеждането на ограничението на скоростта със
Заповед № РД-11-913/27.09.2018 г. на АПИ, следва извода, че извършването на
твърдяното нарушение е обусловено от изпълнението на посочените в заповедта
като условия за влизането й в сила (В този смисъл Решение № 472 от 10.01.2020
г. по КАН дело № 455 по описа за 2019 г. на Административен съд – Стара
Загора). В случая, представените доказателства не установяват релевантните за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Съответно непредставянето
на доказателства в посочения по-горе смисъл има за последица недоказаност
извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение.
На второ
място, от заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че точката с географски координати ЕL: 25,45000° и
NL: 42,28333°, в клип № 17628 (обозначаваща местоположението на АТСС № TRF-1М
544), се намира извън трасето на АМ Тракия, на около 590 м. от нея, в нива.
Освен посоченото местоположение в клип № 17628, с координатите ЕL: 25,45000° и
NL: 42,28333°, данни за местоположението на АТСС № ТFR1-М 572 има и в Протокол,
рег. № 5625/10.12.2018 г. за използване на автоматизирано техническо средство
или система, в който като местонахождение е посочено - АМ Тракия, км. 190,
което по-скоро има описателен характер, а не точно определено по координати
местоположение. Поради това експертизата не може да установи къде е било
мястото на разположение на АТСС № ТFR1-М 544 на 07.12.2018 г. Предвид, че
посоченото местоположението на точка с координати ЕL: 25,45000° и NL:
42,28333°, дадени в клип № 17628 е в нива, на около 590 м. от АМ Тракия, ако
АТСС № ТFR1-М 544 е било разположено в точка с координати ЕL: 25,45000° и NL:
42,28333°, от тази точка не е било възможно да се извършва измерване на
скоростта на превозни средства, движещи се по АМ Тракия. Не са налице данни и
експертизата не може да определи къде се е намирал в момента на нарушението
автомобилът на жалбоподателя. Съдът кредитира с доверие експертното заключение,
тъй като същото не е оспорено от страните по делото, изготвено е добросъвестно
и компетентно отговаря на поставените въпроси.
На
следващо място, по искане на процесуалния представител на наказващия орган, в
хода на съдебното следствие е приобщена справка от „ТИНЕЛ Електроникс“ ООД,
производител на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение ТFR1-М (виж л. 15 от АНД № 1906/19 г. на РС – Стара Загора,
приложено към настоящото дело), от която се установява, че техническото
устройство АТСС ТFR1-М № 544, както и всички останали Системи за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-М, има интегриран модул/антена,
който използва данните определени и предоставени за граждански цели от
Глобалната система за позициониране (Global Positioning Sustem/GPS). Този
модул/антена се свързва с GPS спътниците, които са в орбита над територията на
България и региона.
Наименованията,
вида, броя и позицията в съответната орбитална равнина на тези спътници не са
обект на контрол от страна на ТFR1-М и нямат отношение към измерването и
регистрирането на скоростните режими на МПС.
Единственото
задължително условие е GPS модула на ТFR1-М да е установил връзка с минимум 3
от спътниците на системата GPS за да може да се определят валидните географски
координати /местоположението/ на патрулния автомобил. При по малко от 3
намерени спътника, системата ТFR1-М, автоматично и мигновено прекратява
регистрирането на скорости и създаване на видеоклип.
Атмосферните,
йоносферните и топосферните условия влияят най-вече върху нивото на сигнала
достигнал до земната повърхност, а грешките предизвикани от тях са от порядъка
на няколко до няколко десетки метра. За граждански цели, точността е до 5
метра.
Затруднения
във връзката с GPS системата се наблюдава в близост до военни обекти /учения, летища
и мощни радиопредавателни/ ретранслаторни станции, като има възможност те също
да оказват влияние върху точността на позициониране.
Точката
с координати ЕL: 25.450009 и NL: 42.283339 се намира по пряка линия,
перпендикулярно на около 580 метра до най-близката точка от АМ Тракия и от нея
е невъзможно АТСС ТFR1-М да измери скорост на МПС, движещо се по АМ Тракия (л.
61 от делото).
Установените
факти водят до правен извод, че процесното нарушение е недоказано, тъй като от
точка с географски координати ЕL: 25,45000° и NL: 42,28333°, посочена в клип № 17628
и обозначаваща местоположението на АТСС № TRF-1М 544, не е било възможно да се
извършва измерване на скоростта на превозни средства, движещи се по АМ Тракия,
в частност на скоростта на процесния „Тойота Корола“, с регистрационен номер **.
В този
смисъл показанията на полицейския служител Б.И.Б., не променят горния извод,
тъй като на първо място свидетелят посочи по принцип къде позиционира патрулния
автомобил на км. 190 на АМ Тракия. Свидетелят нямаше точен спомен за конкретния
случая, което е правдоподобно, тъй като същия посочи, че от 7 години работи на
автомобил с вградена система за видеозаснемане на превишена скорост, като от 2-3
години е на пост на АМ Тракия, поради което му беше предявен процесния ЕФ.
Твърденията на свидетеля за мястото където е позиционирал служебния автомобил
от който е било извършвано измерването на скоростта на превозни средства,
движещи се по АМ Тракия не променят факта, че от точка с географски координати
ЕL: 25,45000° и NL: 42,28333°, посочена в приложения снимков материал за
клип № 17628, ТFR1-М 544 на 07.12.2018 г. който представлява веществено
доказателство, доказващо нарушението в процесния ЕФ, не е било възможно да се
извършва измерване на скоростта на превозни средства, движещи се по АМ Тракия. Приложения
снимков материал за клип № 17628, ТFR1-М 544 на 07.12.2018 г. представлява
веществено доказателство, доказващо нарушението в процесния ЕФ. В случая от
съдържащите се в него данни, нарушението не може да се установи по безспорен
начин, като в този смисъл са заключението на съдебно-техническа експертиза,
както и справката от „ТИНЕЛ Електроникс“ ООД, производител на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение ТFR1-М. На следващо място, свидетелят Б. не сочи
в показанията си и дали е позиционирал патрулния автомобил в близост до военни
обекти/учения, летища и мощни радиопредавателни ретранслаторни станции, които
видно от справката от „ТИНЕЛ Електроникс“ ООД, могат също да оказват влияние
върху точността на позициониране.
По
изложените съображения, съдът счита, че обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В случая жалбоподателя не представя доказателства за сторени съдебни и
деловодни разходи, поради което такива не му се дължат.
При
този изход от делото разноските по делото за възнаграждение на вещо лице
остават за сметка на държавата, съобразно б. „в“ на Тълкувателно решение № 3 от
8.IV.1985г. по н. д. № 98/84г., ОСНК.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА
електронен фиш, „К”, № 2469337 на ОДМВР - Стара Загора, с който на Г.И.Г.,
ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от
Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, е било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 400 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд -
Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: