Определение по дело №16294/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 57
Дата: 3 януари 2020 г.
Съдия: Мариана Василева Георгиева
Дело: 20191100516294
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                   

                                                   Гр. София, 03.01.2020г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА         

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                  СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

 

разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева в.гр.д. № 16294 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 20.03.2019г., постановено по гр.д. № 24642/2017г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав установи, че в мотивите на съдебното решение първоинстанционният съд е формирал воля относно основателността на предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размера на сумата от 142, 34 лева, дължима за периода от м.07.2013г. до м.02.2014г., като е посочил, че за разликата до пълния предявен размер от 208, 73 лева и за периода от м.03.2014г. до м.04.2015г. исковата претенция следва да се отхвърли. В диспозитива на решението обаче е посочено, че претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се отхвърля в цялост, т.е. за сумата от 208, 73 лева, начислена за периода от 31.08.2013г. до 22.07.2016г. Липсва отразяване на формираната воля за съществуване на вземането за мораторна лихва за забава до размер на сумата от 142, 34 лева, дължима върху главниците за периода от м.07.2013г. до м.02.2014г.

При така установеното въззивният съд намира, че образуваното пред него дело е преждевременно образувано и следва да се прекрати и върне на първоинстанционния съд за преценка за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК, което се явява преюдициално спрямо произнасянето по въззивната жалба срещу решението. След като се разреши въпросът по очевидната фактическа грешка с влязъл в сила съдебен акт, ще се разгледа депозираната въззивна жалба. Това положение произтича от факта, че актът, с който се постановява поправката, образува заедно с поправения съдебен акт едно цяло и поправеното решение /срещу което вече е упражнено право на жалба/, е с поправеното съдържание от деня на постановяването.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 16294/2019г. по описа на СГС, ГО, ІІ „А” въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 71 състав за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото,  не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

          

                            2.