№ 733/30.11.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ касационен състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
||
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Здравена Янева |
изслуша докладваното |
||
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|||
|
|
||||
к.а.н. дело
№ 855 по
описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка
с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик срещу Решение № 46 от 14.07.2023г., постановено
по АНД № 63/2023г., по описа на Районен съд
- Пещера.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление
№ 13-2300015 от 27.03.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
- Пазарджик, с което на И.С.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1500 лева на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), за нарушение по чл. 75а, ал. 2, във вр.
с чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на ЗТМТМ и
ЗАНН. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърдено
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща
процесуален представител. Излага съображения в писмено становище, претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на поискания
от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Ответникът – И.С.П., редовно призован, не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му
представител, в което оспорва подадената жалба. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да остави в сила решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението
на Районен съд - Пещера е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Административен съд - Пазарджик, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените
в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна
по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да отмени обжалваното наказателно постановление,
Районен съд - Пещера е приел следното от фактическа страна:
На 04.10.2022 г. служители на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Пазарджик извършили проверки за спазване на изискванията на трудовото
законодателство в строителен обект „Вилни сгради“, находящ се в к.к. „Цигов чарк“,
яз. Батак, землището на гр. Батак, местност „Радецки“, УПИ II-51, кв. 23, по плана
на гр. Батак, ПИ № 023112. В обекта на контрол проверяващите заварили четири лица
да полагат труд – чужденеца Г. Ч. и българските граждани А. Е. К., Е. В. К. и Д.
В. Л.. Последните трима извършвали окабеляване на сградата на строителния обект.
Чуждият гражданин Г. Ч. бил до струпаните строителни материали и пренасял листове
ламарина. Служителите на ДИТ предоставили на А. Е. К., Е. В. К.и Д. В. Л. да попълнят
декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, като след попълването им тримата си тръгнали.
Поради факта, че Г. Ч. не е български гражданин и твърдял, че няма документ за самоличност,
след подаден сигнал в обекта на контрол пристигнал от гр. Батак полицейски служител.
Пред него Г. Ч. се легитимирал и заявил, че не е сам на обекта, а в къщата има и
друг чужд гражданин. Проверяващите предоставили на Г. Ч. да попълни декларация по
чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ и по чл. 402, ал.1, т. 3 от КТ на грузински език, която
същият собственоръчно попълнил и предал на контролните органи. По време на проверката
в обекта на контрол пристигнал жалбоподателят И.П., който заявил, че заварените
на обекта лица С. Г. и Г. Ч. са негови гости, като първият е с украински документи,
а вторият с грузински паспорт.
На 07.10.2022г. служителите на Дирекция „Инсперкция
по труда“ – Пазарджик извършили втора проверка в процесния строителен обект и заварили
чужденците Г. Ч. и С. Г. да извършват монтаж на профилирани метални листове на покрива
на сградата в обекта. Чужденците С. Г. и Г. Ч. попълнили декларации по чл. 68, ал.
1, т. 3 от ЗТМТМ на украински език, съответно на грузински език. В собственоръчно
попълнената и подписана декларация Г. Ч. посочил, че е роден на *** г. и е грузински
гражданин, притежава паспорт № 21АА45778, че е турист и не работи при лицето И.П.
в к.к. „Цигов чарк“. По време на проверката на 07.10.2022г. жалбоподателят И.П.
отново заявил, че установените да престират работна сила лица са му гости, но след
това уточнил, че Г. Ч. е дошъл на гости на С. Г. и няма никакви отношения с Г.
Ч..
На 20.10.2022 г. при преглед на представената от
жалбоподателя документация в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик и след направена
справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
(ИС на ИАГИТ) проверяващите установили, че лицето Г. Ч. предоставя работна сила
за работодателя И.П. в обекта на контрол без еднократна регистрация в Агенция по
заетостта.
Въз основа на установеното в хода на проверката контролните
органи приели, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 75а, ал. 2 във вр.
с чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ, тъй като в качеството си на „местен работодател“ - физическо
лице по смисъла на § 1, т. 11 от ЗТМТМ на 07.10.2022г. е приел на работа лицето
Г. Ч. – гражданин на трета държава – Република Грузия да предоставя работна сила
в обекта на контрол, без съответната регистрация в Агенция по заетостта.
За констатираните обстоятелства бил съставен АУАН
№ 13-2300015/05.01.2023 г., срещу който в срок не е депозирано възражение. Въз основа
на АУАН е издадено обжалваното пред Районен съд - Пещера наказателно постановление,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1500 лв. на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, за извършено
нарушение по чл. 75а, ал. 2 във вр. с чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ. Видно от известието
за доставяне, процесното наказателно постановление е било връчено на жалбоподателя
на 29.03.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. След като ги е обсъдил
поотделно и в съвкупност и е извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността
и правилността на атакуваното наказателно постановление районният съд е приел, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като при съставянето им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, но е допуснато нарушение на материалния
закон.
Съдът е приел, че липсват основания за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 75а, ал. 2 от
ЗТМТМ - не е осъществен съставът на вмененото административно нарушение, респ. деянието
не е съставомерно. Поведението на жалбоподателя неправилно е квалифицирано както
от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган, като нарушение по
чл. 75а, ал. 2 във вр. чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ.
Касационната инстанция намира
за неправилни изводите на районния съд поради следното:
По делото е безспорно установено,
че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е
санкциониран. В подкрепа на този извод на съда са събраните по делото писмени и
гласни доказателства. В случая безспорно е установено, че на 04.10.2022 г. и на
07.10.2022 г. лицето Г. Ч. е заварено да работи в обекта на контрол, да извършва
монтаж на профилирани метални листове на покрива на сградата в обекта. Това обстоятелство
не е спорно по делото, независимо, че в приетата по делото декларация лицето е
посочило, че не работи при И.П., не получава възнаграждение и няма работно
време.
От доказателствата по делото се
установява, че Г. Ч. е „гражданин на трета държава“ по смисъла на § 1, т. 4 от
ДР на ЗТМТМ, доколкото е лице, което не е гражданин на Република България и не
е гражданин на държава-членка на Европейския съюз. Тоест, в случай, че се
установи, че лицето предоставя работна сила, за него е задължително това да
става с разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
В случая неоснователно първоинстанционният съд е
приел, че лицето не е предоставяло работна сила, съответно не е извършвало
трудова дейност по трудово правоотношение, както и, че същият е присъствал в
обекта само като гост на работника С. Г., който е негов чичо. По делото не са
ангажирани доказателства за това, че между лицата е налице родствена връзка, не
са представени и доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че
лицето е турист, който временно пребивава в страната. Не са представени и
писмени доказателства, от които да се установи, че на лицето е предоставена
временна закрила като чужденец, наличието на която, при полагането на труд,
изключва необходимостта от регистрация в Агенция по заетостта.
Констатациите на проверяващите служители напълно се
подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Трудовият договор е съглашение между две страни, по
силата на което едната предоставя за определен срок работна сила, като се
задължава да извършва възмездно възложените й трудови функции, а другата - се
задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни
условия на труд. При трудовия договор едно физическо лице предоставя работната
си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,
заплащане, работно време и работно място. Изрична е разпоредбата на чл. 1, ал.
2 от КТ, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като
трудови и тази норма императивно ограничава свободата на договаряне в смисъл,
че когато предмет на договор е предоставяне на работна сила, това може да бъде
единствено трудов договор. В тази връзка,
следва да се отбележи, че дали едно лице осъществява трудова дейност, се определя
от това дали обективно извършва действия, които са характерни за трудова дейност.
Безспорно в случая е доказано, че при извършената
проверка лицето Г. Ч. е заварен в строителен обект „Вилни сгради“, находящ се в
к.к. „Цигов чарк“, извършващ дейност по монтаж на профилирани метални листове
(ламарина) на покрива на сградата в обекта. При разговор с проверяващите
служители е станало ясно, че Г. Ч. е настанен в една от къщите на жалбоподателя
и му помага понякога на обекта, като такава помощ е констатирана нееднократно,
а именно на 04.10.2022 г. и 07.10.2022 г., при повторна проверка. С оглед на
това, настоящата касационна инстанция намира, че неправилно районният съд,
обсъждайки приетите по делото доказателства е приел, че не е налице трудово правоотношение. Налице са всички елементи на трудово
правоотношение като работно време, длъжност, която заема, констатация за реално
извършвана дейност в строителния обект.
Ето защо направените оплаквания в
касационната жалба, съдът намира за основателни, поради което решението на
Районен съд гр. Пещера следва да бъде отменено и вместо него постановено друго,
с което се потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Предвид изхода на спора и своевременно
направеното искане от касатора за присъждане на разноски, съдът намира, че ответникът
по касация следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер
на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата
касационна инстанция.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 46 от
14.07.2023г., постановено по АНД № 63/2023г., по описа на Районен съд - Пещера, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 13-2300015 от 27.03.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
- Пазарджик, с което на И.С.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1500 лева на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, за нарушение
по чл. 75а, ал. 2, във вр. с чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА И.С.П., ЕГН ********** ***
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, направените по делото разноски
в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)